Гледах в табелата, посочваща името на града и населението му, и се чудех какво по дяволите търсех тук. Нямах нито роднини, нито познати, а още по-малко пък приятели в това забутано място. Но тогава защо нещо неудържимо ме влечеше към града? Сякаш към краката ми бяха завързани вериги и някой упорито ме караше да вървя напред.
Въздъхнах и се запътих към един не-много-приветлив хотел, но засега това бе единственият ми избор. Може би щях да получа отговори? Или щяха да изникнат още въпроси?

Вече от близо месец живеех в града и изучавах различните по-тайни места скрити за обикновеното човешко око... знаех че не съм едниствената мистерия в този град, но не знаех какво точно ме очакваше щом напуснах в този ден дома си..
Времето вън беше слънчево. Топло и приятно, напомняше ми за родния град. Градът в който отраснах и в който разбрах, че всъщност не професият на баща ми е пътят който трябва да поема след завършването на гимназията. Наближаваше обяд, а аз трябваше да си купя нещо за ядене. Излязох от скромния си апартамент, прескочих набързо стълбите и се озовах навън. Мястото на което се хранех всеки ден беше на коло две преки за това тръгнах пеш.. вървях бавно по улицата потънал в собствените си мисли. Да, въпреки че бях вещер, странен чудак излязъл от изминалите хилядолетия аз предимно се тъпчех с вредни храни като сандвичи или пица и пиех Кока кола.. Кой би си помислил че това няма да е поредния обикновен ден.. Всеки, всеки преди да се сблъска с това.. Замръзнах точно преди да пресека. На отстрешната страна на улицата имаше някакво странно същество и то не беше човек. Кожата и беше тебеширенобяла, очите и стоиката, движенията, безпогрешни и някак непоколебими, макар всъщност с просто око да изглеждаше дружелюбна и мила. Но моите способности ми издаваха друго.. Не знаех какво е това и до какви решения би ме довело, но преди да успея да откъсна очи от нея забялазах че и тя се обърна и прикова своите в мен. Знаех че ме е набелязала и усещах как се приближава.. Заплаха ли беше това или може би нещо друго?

Дали за нея е ежедневие да заговаря непознати по улицата.. или и бях нещо като примамка!? Въпреки това се усмихнах, никога не бях гр,б с хора.. ъм същества които не познавам, а и ми беше любопитно какво е тя всъщност:
-Здрасти - отвърнах
-Не си мисли някакви неща, просто видях че си ме зяпнах.. ъм исках да кажа, че ме гледаше - изглежда не искаше да бъде груба, но определено не и харесваше факта че я бях наблюдавал
-Красива си и си някак ... различна - усмихнах се и я заобиколих.. знаех че ще ме последва

-Гладен съм - усмихнах се мило. Някак сякаш я бях стреснал, а не това беше целта ми, за това реших да и покажа че може да ми има доверие до някаква степен.. - Нека влезем вътре и ще поговорим - погледа и ме прецени само за миг, за това бързо добавих - Нищо няма да ти направя, просто ще говорим - след още една моя усмивка тя неохотно кимна и двамата се запътихме към заведението. Поръчах набързо и след като тя предпазливо се огледа ме попита..
-Е, какво искаше да кажеш с думите си - от както предприех тази мисия разбрах че трябва да си прям с хората около теб и да им даваш достатъчно информация за себе си за да получиш доверието им, без разбира се да разкриваш същноста и прикритието си
-Видях те .. и просто го разбрах. И аз не съм обикновен, но не по начина по който си ти. Аз.. - поколебах се за момент - Аз съм вещер, но съм много нов и не знам почти нищо за това което съм - може би беше глупаво да се доверявам на сляпо и може би някога щях да бъда маниполиран или използван заради това, но въпреки суровото изражение на момичето пред мен, знаех че тя не е такава и мога открито да говоря с нея - Какво същество си ти .. ?

Първата ми асоциация: вампири - кръв - смучат - хора - убиват. Първият въпрос който неконтролируемо се изтреля от устата ми беше:
-Убиваш ли хора!? - тя също се напрегна леко от ситуацията, но видимо остана спокойна
-Не. Храня се с животинска кръв. Няма да те нараня - поток от мисли се завъртя в главата ми и накрая просто ваздахнах тихичко..
-Чувствам се направо като нов в непознатия бизнес - крива усмивка се разля по устните ми и шока от току що направените самопризнания леко спадна. Все пак до някаква степен си приличахме и аз не бях обикновен, а щом твърдеше че не убива хора.. може да имаше някаква скрита истина. Слава Богу хамбургера ми дойде и аз смело натъпках няколко картофа в устата си. Сепнах се за момент - Ти - погледнах я несигурно - искаш ли? - предпазливо и пробутах менюто си, но тя с лека усмивка поклати глава.. След това започнах да ям и двамата потънахме в мълчание. Накрая си позволих да го разруша - Какво всъщност представляват вампирите в този свят - изгарях от любопитство да я попитам какво е чувала за моят вид, но трябваше да съм любезен, а и едва ли е добра идея да предизвиквам вампирка. Усмихнах се леко на шегата завъртяла се в главата ми и наостих слух за да чувам ясно думите и.

Тя нямаше да ми се довери. Въздъхнах лекичко и се опитах да помисля. Може би това беше единствения ми шанс, този който чакам от вече много дълго време и не знам кога ще се повтори а го изпускам, усещам как се приблъзва между пръстите ми. В един момент спрях да ям:
-Наистина съжалявам за цялото си поведение - тя обърна погледа си точно в мен - попринцип не се държа така. Като някакъв странен надут нахалник. Първо се представям а после карам хората да се усмихнат. А не да ги зяпам по улиците и да им казвам че мисля, че са различни - въпреки че я опредеих като човек тя се усмихна - Не знам дали ще ми дадеш информацията от която се нуждая, но искам да не ме запомниш с грубоста ми. Казвам се Брендан, но ме наричат Бен и въпреки всички празни приказки които изприказвах едно си остава същото вярвам че си наистина красива. - реших да продължа с откровенията, дори и да ме отхвърлеше нямаше как да ме манипулира с информацията която щях да и дам. Въпреки че беше вампир някак не се страхувах от нея и не смятах че правя грешка - Преместих се тук преди месец за да разбера повече за вещерството .. и дори и да не искаш да ми разкажеш за себе си или за вампирите, моля те ако знаеш нещо за това ми кажи - погледнах я искрено в очите. Не мога да отрека че беше красива. Истински красива, дано успееше да ми помогне защото иначе отново се връщах към нулата.

Може би това беше края на разговора ни, но въпреки това нито един от двама ни не помръдваше. Просто стояхме там и се наблюдавахме, изучавахме. Рядко ми се случваше да не мога да кажа нищо, но сега сякаш и не беше нужно някой да говори. Ситуацията не беше неловка и виждах че на нея също не и беше толкова неприятно да стои там...
-Днес си пристигнала - усмихнах се - Може да те разведа някой път из гредчето, ако искаш разбира се.
-Може - отвърна тя на усмивката
-Искам да ти благодаря за всичко. Макар и малка, информацията която ми даде ще ми е много необходима - не знаех всъщност дали това което ми даде беше точно информация, но исках да продължавам да и говоря и да я чувам как ми отвръща..
Продължавахме да стоим там когато тя се сети нещо и ми проговори

Когато предложих да я разведа из града, в съзнанието ми беше единствено лицето и, сега когато платих и излязохме от заведението действително се замислих къде може да отидем.. Просто си представям как ръкомахам минавайки покрай заведенията в които най-често ходех да се храня. Сигурно щеше да ме помисли за болен или пристрастен към нездравословната храна. А това не беше така, просто не излиах много освен да се храня. Нямаше къде и с кого да отида. И въпреки това знаех че малкото градче има парк. За това набързо се запътих натам и се усмихнах когато тя ме последва..
...
Вятъра леко подухваше, а слънцето не топлеше а галеше с нежните си лъчи. Алеите не бяха пусти, а изпълнени с майка с детски колички, влюбени двойки или просто хора отърсили се от ежедневието и излезли в този хубав ден, за да си поемат дъх..
-Е, явно не искаш да ми разказваш много за вида си, разкажи ми поне нещо за себе си. Каква си попринип - тя не знаеше какво точно да ми каже. Срешнах объркания и поглед и отвърнах - добре, да си помислим, че си ходиш по улицата и някой непознат започне да те зяпа.. какво ще направиш? - ухилих се глуповато

Марк

Вървях и размишлявах върху действията на Саманта. Познавах я достатъчно дълго и знаех, че разходките с вампир не са от любимите й неща. Тогава защо се бе съгласила да излезе с тази новата? Може би е намислила нещо... А може би се опитваше да завържи приятелства. Но за какво й беше приятел тук? Така или иначе скоро щеше да си тръгне... Винаги го правеше... Както и да е, наистина нямах доверие нито на Тереза, нито на приятлечето й Крисчън. Виж, Бен бе друга работа. Той бе добро момче - не създаваше проблеми. Но какво правеше сутринта при Сам? Сигурно е търсил помощ за неговите си работи...
Внезапно иззад ъгъла се появи познато лице. Това беше момичето от снощи! Александра... Изглеждаше замислена и като че ли въобще не ме забеляза. Усмихнах се и реших да се направя на непохватен и се блъснах "случайно" в нея.

Усмивката ми за миг се сви, но веднага след това стана по-широка. Хмм, тя очевидно не беше като другите. Опъваше се страшно много, като че ли това й доставяше удоволствие... Е, все някога съпротивата й щеше да рухне. Само че дали щях да издържа докато това се случеше?
Погледнах в очите й и разбрах, че чака да й отвърна нещо.
- Винаги съм знаел, че не съм само за една жена - казах, ухилен до ушите и чаках реакцията й. - Но е добре, че и ти си го разбрала - добавих и това преля чашата.

Харесваше ми фактът, че имаше собствено мнение и можеше да го изразява, но цялото това нещо започваше да ми писва.
- Знаеш ли... Не обичам да ми отказват - казах тихо, но твърдо, а тя като че ли се ядоса отново. Не че се беше успокоила въобще.
- О, искаш да кажеш, че никоя никога не ти е отказвала? - попита с крива усмивка. Ако отговорех положително, сигурно щях да я ядосам още повече. Но преди да бях решил какво да й отговоря се чух да казвам:
- Единствената, която го е правила, и все още ми отказва, е Саманта - изглежда обаче, истината а вбеси дори повече.

Лицето й бе толкова близо до моето, че чувствах дъха й. Беше толкова опияняващо, толкова сладко... Трепнах за миг, усещайки как отровата се струпва в устата ми. Буквално можех да видя как кръвта тече във вените на шията й, чувах как сърцето й ускорява ритъма си. Ухаеше така невероятно, а аз стоях и се чудех какво да направя.
Исаках да я целуна, при това много. Но не бях ловувал в близките дни, а много добре знаех как се отразяваше жаждата в такива моменти. Ако докато я целувах вампирската ми същност надделееше, щях да я ухапя. Ако нещата се развиеха по този начин, трябваше да се бъркам и в мозъка й след това. Но пък ако успеех да се сдържа...
- О, мамка му - прошепнах яростно и впих устни в нейните.