Hitskin.com

Тереза

Замръзнах и усмивката на лицето ми също. Въпросът на Кейт определено ме беше изненадал... Погледнах Бен безпомощно и заекнах
-Ами аз... всъщност.. Малко е сложно. - тя ме погледна, изражението й тип "Не се дръж с мен като с малко дете". Усмихнах й се снизходително и добавих
-Нямах това предвид. Просто... случиха се много неща и с брат ти тепърва ще обсъждаме нещата. Но много държа на него и.. Е, определено са замесени и чувства. - сведох поглед, засрамена и реших да сменя темата
-Та, ти кога пристигна? Успя ли да огледаш града, харесва ли ти? - усмихнах й се отново, но не поглеждах към Бен. Не знаех какво мисли за признанието ми и отчасти дори ме беше страх от реакцията му. Дали не мислеше, че прибързвам? Тръснах съвсем леко глава, за да се разсея от хилядите мисли в главата ми и погледнах Кейт. Тя не го беше забелязала. Тогава се сетих, че може би е уморена и добавих
-Знаеш ли, не е нужно да ми отговаряш сега... Сигурно си гладна и ти се спи от пътуването. Може би е най-добре да те оставя да си починеш? С брат ти сигурно имате много да наваксвате. - усмихнах й се, отново скривайки страха си. Бях склонна да ги оставя сами, но щях да предупредя Бен, че ще съм близо до апартамента, за да мога да го защитя в случай, че нещо се случи...

Бен
-Тери - леко хванах ръката и - моля те, не тръгвай, имаме още какво да си поговорим с теб... а и не мисля че е безопастно въпреки всичко - кимнах и тя разбра какво имам в предвид
-Дребосъче, има сандвичи в хладилника - кимнах зад мен - ето ти дистанционното, почини си и моля те не излизай, аз и Тереза ще отидем в другата стая за да си поговорим - наведох се леко - Много я харесвам Кейт - тя също се усмихна
-Приятно ми беше да се запознаем
-И на мен - отвърна Тереза. Тъкмо тръгвахме по коридора, когато чухме глаксът и:
-И леко с леглото, от тука всичко чувам - последва звънкия и смях, а аз просто се усмихнах и затворих вратата зад нас

Тереза

Поколебах се. Дали наистина Кейт не възразяваше, че я пренебрегваме така? Е, беше важно с Бен да поговорим, но и това можехме да отложим за малко.
-Обещавам, че ще защитя и двама ви. - той кимна и аз го прегърнах леко. Тогава си спомних последните му думи и как не успя да довърши.. Какво ли се канеше да ми каже? Пуснах го, като открито срещнах погледа му и тогава го попитах
-Бен... Какво се канеше да ми кажеш, преди Кейт да почука на вратата? - видях как се поколеба и усетих несигурността му. Трябваше да му покажа, че може да ми каже, затова сложих ръка на бузата му и добавих
-Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали? Тук съм и винаги ще бъда тук. - Той кимна, а аз добавих
-Щом искаш да ми кажеш нещо, тогава не се колебай. Никога няма да те оставя и без значение за какво се отнася, ще те подкрепя.
Бен мълчеше и усетих, че не трябва да нарушавам настъпилата тишина. Тогава отново ме погледна в очите, канейки се да заговори.

Сега беше момента, поех си дълбоко въздух и издишах в лицето и заедно с думите:
-Обичам те - не се въздържах, поставих устните си върху нейните. Целунах я, целувах я, толкова нежно и пламенно. Тези целувки значеха толкова много. Сякаш горях от вътре, сякаш не устните а сърцата ни се докосват.
-Обичам те Тереза, дори и да е рано да го кажа, то ме изгаря и не мога да се сдържам - тя легна на леглото, а аз застанах отгоре. Започнахме все повече да разголваме плътта си, все по-страстно да плъзгаме устните си, когато тя ме спря.

Тереза

Бях замаяна... От дълго време не се бях чувствала така щастлива. Никой досега не ми бе казвал, че ме обича. Най-малко Дерек, въпреки че аз имах чувства към него. Но сега имаше място само за Бен в сърцето ми. Усещах тялото му върху моето и това правеше мисленето ми трудно... Спрях го и потъвайки в очите му, промълвих
-И аз те обичам! Обичам те толкова много... - сякаш бях облекчена, че той най-накрая знае как се чувствам. Щастие и вълнение ме заливаха на вълни. Думите му бяха безценни за мен.. И бях така щастлива, че той споделя чувствата ми... Целунах го отново, съвсем нежно, като вплетох пръстите си в косата му. Скоро целувката се задълбочи, но не я прекъснах - исках избора да е негов. Можеше да ме спре или да продължим, но щях да оставя той да реши - обичах го твърде много...

Исках я толкова силно, задълбочих последната ни целувка, като позволих на езика ми да се плъзне по устните в устата и, а ръцете ми да достигнат закопчалката на сутиена... но тогава нещо ме спря. Кейт. Въпреки че не исках да си го повярвам, малката ми сестричка беше в съседната стая и това малко ме смущаваше
-Може и да съм малко шумен - измънках под нос, а тя се изкиоти и ме целуна лекичко. Сякаш тогава тъжни чувства я завладяха. Усмивката и помръкна и очите и се изълниха с болка. Легнах до нея и тя прошепна
-Прегърни ме - обвих ръцете си около тялото и - Това исках да чуя, най-важно е за мен. Каквото и да се случи.. обичам те, трябва да го знаеш - стреснах се леко и я разтърсих
-Мила, моля те не говори така. Нищо няма да се случи. Вече започнах да изучавам заклинания, ставам по силен.. имаме си и други приятели които могат да ни помогнат. - повдигнах брадичката и - Той не може да те нарани, освен ако ти не му позволиш.

Тереза

Кимнах колебливо. Тогава вдигнах ръка и леко преместих едно от кичурчетата, паднали на челото му.
-Знам, че не може. Но ме е страх. А и всеки си има слабост. Ако той научи моята... Не знам. - поклатих глава, като се сгуших в прегръдките му. Обвих силно едната си ръка около него, а той попита
-Защо, каква е твоята слабост?
Погледнах го в очите.
-Ти, разбира се. - той замълча и просто ме целуна. Продължихме да лежим един до друг, а аз се усмихнах, спомняйки си думите му по-рано.
-И въпреки всичко съм щастлива... - той ме погледна въпросително и допълних -Заради това, което ми каза. Тези две думи наистина ме направиха щастлива.
Той се усмихна, и тогава го погледнах решително
-Няма да го оставя да те нарани! Бих направила всичко, за да те защитя. Теб и Кейт.
Спомняйки си за Кейт леко се смутих - тя беше в съседната стая, а между нас можеше... Но той не усети мислите ми и като ме целуна нежно, каза
-Знам.
Изправих се, колкото и да не ми се искаше той да ме пуска. Оправих блузата си, а Бен закопча ризата си. Беше ми съвсем леко неловко и се концентрирах върху опасната ситуация.
-Нека отидем при Кейт... Но трябва и да обсъдим какво ще правим с Дерек.

Въздъхнах тихо...
-Моля те.. нека е утре - тя ме погледна за момент притеснено, но след това кимна. Може би грешах, но исках да запазим момента - И все пак ще отида да проверя как е - усмихнах се и се изправих. В коридора беше тъмно и за това светнах лампите. Приближавайкаи се към стаята все по-силно чувах телевизоха. Отворих вратата. Чинията от сандвича беше точно до главата и, дистанционното в скута, телевизора усилен почти до край, явно да ни остави някакво лично пространство, защото наистина стените бяха тънки. А тя беше подпряла глава на възглавницата и спеше. Приближих се и се усмихнах. Наведох се и я целунах по челото. Още не можех да повярвам че е тук при мен.. Взех чинията и я поставих на масата. Завих я с едно одеало и спрях телевизора.. затворих след себе си и се запътих към Тереза.

Тереза

Молбата му да отложим разговора отначало ме изненада, но не можех да му откажа. А и го разбирах - и аз исках за малко да се откъсна от трудното и сложно положение и да почувствам любовта му... Той отиде да провери Кейт, а аз го изчаках, седнала на леглото. Той влеззе в стаята и сложи пръст пред устните си
-Тя спи. - усмихнах му се и кимнах. Сестра му наистина ми харесваше, беше сърдечна и мила. Той легна на леглото и аз го последвах. Обвих ръце около кръста му и опрях главата си на рамото му.
-Ммм.. Мога да свикна с това, знаеш ли.. - усетих усмивката му и въздъхнах доволно. Вдигнах глава, за да виждам лицето му и леко опрях брадичката си в рамото му. Усмихнах се и промълвих
-Заспивай сега. Утре ще говорим. Ще съм тук, чакайки те да се събудиш.
Той ме погледна, леко изненадан
-Ти няма ли да спиш?
Погалих челюстта му, като леко се подсмихвах.
-Не, аз... Не мога да спя. Изобщо.
Той не каза нищо, а аз се надигнах и целунах челото му, преди отново да се сгуша до него.

Hitskin.com

Апартаментът на Брендан