С Тереза продължихме да се разхождаме в парка, когато телефона ми иззвъня. Въпреки че от скоро бях в градчето не можех да остана напълно сам, трябваше да имам и някакви информатори.. или поне един. Казваше се Марк Уенсън. Беше няколко години по голям от мен и преди учехме в едно училище. След неговото завършване и той реши да последва мечтата с и се премести тук за да работи в малък полицейски участък. Щом се засякохме веднъж случайно на улицата, реших че мога да му имам достатъчно голямо доверие за да му разкажа историята си. Но той дори не ми изглеждаше шокиран, знаеш че има нещо по-силно в света от хората.. и много искаше да ми помогне. Помолих го да ми се обажда ако забележи нещо странно, и да ме информира за нови жители в това градче.. Вдигнах капачето и отговорих
-Да?
-Ало, Бен .. попринцип градчето е много спокойно, но не знам. - усетих колебание в гласа му - Наскоро дойдоха доста нови жители. И те всички изглеждат някак подозрително странни. Мисля, че ще е най-добре да ги провериш - предположих, че Тереза има свръхчувствителен слух, но това което чу не я притесни, очакваше се да имам някакйв информатор след като търся нещо важно за живота си. И въпреки това аз се отдалечих малко и сложих леко ръка на слушалката.
-Ще мина да взема документите - отвърнах делово, но преди да затворя той ме прекъсна
-Къде си? - попита изведнъж
-В парка - несугирно отвърнах
-Имам спешна работа и ще съм тук чак след обяд, но можеш да намиинеш при една от новодошлите, живее точно на 3 пресечки североизточно от мястото на което си. Къщата и е малка, но запазена, на звънеца пише името на предишните собственици Ребърстън, а нейното име е Александра. Живее сама и е малко странна, сигурен съм че има някаква мистерия около нея. Почти не излиза и е доста потайна.. но си изглежда като нормален човек, така че може и само да те залъгвам, най-добре да отидеш и сам да провериш - усмихнах се леко и с последно благодаря затворих. Тереза беше седнала на една пейка и гледаше малко притеснено..
-Много съжалявам, но трябва да вървя.. - продиктувах и номера си - Обади ми се някой път да се видим, много ще се радвам.
-Не се притеснявай - отвърна тя като се изправи - И аз се сетих, че имам да разопаковам багажа си... може и да ти се обадя някой път - и след тези думи двамата се отдалечихме един от друг в рзлични посоки...
...
Застанах пред къщата и я огледах предпазливо.. не беше висока, модерна или пък прекалено мизерна. Изглеждаше напълно обикновенна, но това ми изглеждаше като някакво прикритие. Изкачих набързо стълбите и почуках мислейки какво ще кажа, надявайки се като цяло вратата пред мен да се отвори.

Първото нещо което видях в това момиче беше: сериозност. Тя ми се усмихваше, но за разлика от Тереза си личеше, че не го прави често. Не знам какаво и се беше случило, но определено не беше обикновена.
-Здравей - усмихнах се в отговор. Изчаках няколко секунди да ме покани, но след като не го направи започна една злокобна тишина. Трябваше да кажа нещо, но какво? момичето никога не ме беше виждало през живота си, а и не изглеждаше много дружелябна, трябваше да измисля нещо, просто нещо.. - Познавах предишните собственици - изтърсих изведнъж и това я сепна, продължавах да се усмихвам - още не мога да свикна с мисълта че са продали къщата.. Идвах им много често на гости - играех напълно на посоки. Ако случайно късмета ми изиграеше шега и бъдех разкрит всичко щеше да пропадне. - Бяха възрастни хора, но не от онези изкуфелите, а много мъдри и забавни.. Мисля, че решиха да се варнат да живеят в родния си дом.. - тя ме погледна леко подозрително, но въпреки това аз не се поколебах и продължих лъжата - Както и да е. Колкото и филмирано да звучи... наближава зима и онзи ден си тръсех дебело одеяло, сетих се че им го бях дал, но не знам - леко свих устни - дали няма шанс още да е в тази къща? - леко отчаяна нотка се четеше в гласа ми.
В този момент погледа и беше убийствен, знаех че е усетила че лъжа, но въпреки това реши да рискува, за да види какво точно искам и после да действа. Не каза нищо, но се отмести от вратата и аз влязох. Усещах как застана точно до мен.. А сега?

-Ами едно такова... ъъ - погледа ми се спря върху избелялата дървена ламперия - Кафуво, беше кафяво
-Съжалявам, но когато се нанусох тук нямаше кафеви одеала - тя тъкмо щеше да отвори вратата, когато приплъзнах задъхано
-В нито един шкаф, не може ли поне сам да проверя - бях нервен и напрегнат.. Тя повдигна едната си вежда
-Добре, стига игрички, кой си и какво искаш? - въздъхнах предадено
-Търся информация за истинските си родители
-Кой те изпрати при мен? - погледа и бе изпепеляващ, но аз не се поддадох толкова лесно
-Никой, наистина. Видях че сега си се нанесла а и това че си малко потайна ми даде някаква надежда да знаеш нещо.. - тя не помръдна
-Искам да си вървиш, съжалявам, но не знам нищо за родителите ти
Тръгнах примирен към вратата, когато видях странен символ точно на съседната стена. В тази къща имаше нещо нечовешко и аз тряваше да разбера дали то можеше да ми помогне.
-Те бяха вещери - отвърнах равно, а тя леко се помръдна

Какво трябваше да направя.. Бях вещер, а не знаех нито една магия.. нито едничка, нямах книга с рецепти или нещо подобно..
Тогава се сетих, не исках да я нараня, защото все пак беше момиче, но това беше еднствения ми шанс.
-Пусни ме - хваннах ръцете и и я отблъснах леко - някаква стара ваза беше точно до мен, счупих я в стената и посегнах - драскотина, не беше дълбока и не мислех че ще я заболи. Алена кръв се стелеше от ръката на момичето, но щом аз постявих своята отгоре всичко изчезна. И кръвта, и раната, плътта остана там сякаш никога не е била разранявана. Погледнах внимателно дланта си и там видях съвсем малка раничка. Няколко капки от моята кръв се стичаха към земята, а аз вдзигнах поглед към момичето
-Сега вече вярваш ли ми?

-Спокойно няма да те нараня - отговорих мило и се опитах да се приближа, но при моята стъпка, тя направи своя назад. Това беше някакав защитническа реакция и аз я приех - Истината е, че аз всъщност не знам много за това вещерство и дойдох тук за да намеря повече информация ... наистина искам да знаем дали знаеш нещо, едва ли ще ти коства усилие да ми помогнеш, а това за мен означава да разбера доста за живота си.. - тя се поколеба, но се надявах да ми каже ако знае нещо...

Наистина бях започнал да губя надежда.. Въпреки, че имаше още няколко новодошли в града които можех да проверя, Александра ми изглеждаше най-надеждна за да получа някаква информация въобще за всичко.. И тогава тя донесе тази книга. Хванах я в ръцете си и я огледах, изглеждаше много стара. Пръстите ми леко потрепериха от вълнение да я отворят, но се въздържах и само я погледнах
-Нямаш си и на представа колко съм ти благодарен наистина.. Ако някога има нещо с което мога да ти бъда полезен, само ми кажи. Мога да излекувам някоя твоя бойна рана - ухилих се глуповато
-Да, и да причиниш своя собствена - въздъхна тя
-Е, в таи книга може би се крие отговора... - отново погледнах надолу в ръцете си - Казвам се Брендън, но ми казват Бен.
-Аз съм Александра - подаде тя ръка и се здрависахме
-Е, има ли нещо с което сега мога да ти бъда полезен .. сега?

Определено щях да направя всичко да завържа приятелство с нея. Дори и аз не знам защо си помислих за друго. Тя не е за мен, но би била страхотен приятел, а и полезен. Можех и аз да опитам да и помогна с нещо...
Поколебах се за момент след въпроса и, не исках да излагам на опасност работата на Марк.
-Хайде, това ще бъде нещо като връщане на услугата, която аз направих за теб - но дори и да и кажех, вътрешно знаех, че ще трябва да направя още нещо за нея след това
-Един приятел, работи в полицията - усмихнах се леко и отново се обърнах за да продължа по пътя си.

Марк

Сам бе добре. Не я бях наранил... Кой знае колко. Не исках да я нараня, но когато я чух да изрича името му... Просто превъртях!
Сега стоях в задния двор на Александра, скрит зад едно дърво и я наблюдавах. Движеше се с такава грация, бе толкова красива... Как бе възможно да е била с онази отрепка? Умът ми не го побираше! Нарочно ли го бе направила, или просто е била объркана след трансформацията? Дали изпитваше нещо към него?
Тази мисъл ме накара да изсумтя. Това ме издаде. Тя веднага ме чу и погледна точно към дървото, зад което се криех. Излезе плавно през задната врата и започна да се приближава бавно към мен. Чувах много ясно стъпките й, въпреки че тя се стараеше да е безшумна. В мига в който ме приближи, аз бързо скочих зад нея и стеснах ръцете й.

Марк

- Не си мисли, че не мога да го направя - казах тихо. - Мога да те завлека в леглото и, кълна се, ти няма да се дърпаш. Но наистина искам да отговориш честно на въпросите ми - погледнах я в очите и се концентрирах. Съпротивата й се бе усилила, откакто бе променена, но това не бе пречка за мен. След секунди видях как чертите на лицето й се отпуснаха и ме гледаше очаквателно. - Наиситна ли спа с Дерек? - попитах тихо, очаквайки отговора. Как се надявах да ме е излъгала!
- Не съм - каза най-накрая. - Дори не съм и го целувала
О, слава Богу! Изиптах такова голямо облекчение, че направо се уплаших.
- Тогава защо се мъкнеш с него?
- Това е планът ми - да бъда около него колкото се може по-дълго, за да опозная слабостите му и да ми е по-лесно да го унищожа - кимнах, замислен. Добре, това бе опасно. Остана само един въпрос:
- Защо ме излъга? Защо ме накара да повярвам, че спиш с него?

Махнах контрола от умът й. Исках да отговори сама на този въпрос. Тя очевидно се обърка.
- Обичаш ли ме? - попитах отново. - Моля те, Алекс, бъди честна.
Тя все още ме гледаше объркана, но накрая все пак проговори.
- Обичам те, но не искам да ми се месиш в плановете, Марк. Аз съм голямо момиче и мога да се грижа сама за себе си - погледна ме настоятелно. - Мога да се грижа за себе си - повтори и ме отблъсна от себе си. Не го очаквах и полетях назад. - Не ми се бъркай, моля те! - и тръгна към къщата. Изправих се и бързо тръгнах след нея.

- Не, Алекс, не получих всичко, което исках - казах тихо и започнах да се прибилижавам към нея. Тя ме изгледа странно и започна да отстъпва.
- Марк, какво правиш? - попита объркано. - Не се приближавай! - опита се да ми нареди, но аз не я послушах.
- Не искам да се движиш с Дерек, Алекс. Той е прекалено опасен и не знаем, дали няма да те натрои срещу нас - казах тихо. - Не знам дали няма да те настрои срещу мен.
- Защо да иска това? Не те разбирам - промърмори объркано, а аз онемях.
- Не ти ли е разкрил плановете си? Наистина ли не си го накарала да ти разкаже? . попитах невярващо.
- Щях, но не ми оставаше време - призна неохотно. Чудно, с какво ли е била заета? Ревността отново се прокрадна в мен, карайки ме да губя самообладание.
- Знаеш ли, забрави. Той ще ти каже всичко, което поискаш.
Обърнах се и се отправих към вратата, надявайки се да ме спре с нежния си глас.

Сега, когато бе една от нас, усещането бе дори по невероятно. Ароматът й бе привлекателен, но вече не караше отровата да се струпва в устата ми.
Изръмжах от удоволствие и я притиснах в себе си. Тя обви ръцете около врата ми и започна да ме целува по-ужесточено. Повдигнах я и я понесох към дивана. Нямахме нужда от него, но бе по-удобно.
Положих я внимателно на дивана и легнах върху нея. От една страна обожавах да я усещам под себе си, от друга - това бе начин да я накарам да остане на едно място. Беше новородена и бе по-силна от мен, но й липсваше опит, а това бе в моя полза. Поставих ръцете й около врата си и отново впих устни в нейните.
Целувката бе гневна, защото си спомних за онзи противен Дерек. Макар и да знех, че не я и докосвал, не можех да се сдържам. Той бе отнел живота й, той я бе превърнал в една от нас... А сега тя го следваше по петите, за да може да го убие... Господи, мразех го това копеле! Не исках тя да е при него сама, за това казах думите, които чух от нея по-рано:
- Обичам те - прошепнах. Изпитвах го и умирах да й го кажа, но го направих и за да я накарам да остане с мен. Надявах се да успея, но вече не бях сигурен в нищо!