Искрено се зарадвах, когато Сам се съгласи да се нанесе при мен. Не, че й оставих някакъв избор, де... Но тук беше по-добре, отколкото в оная съборетина. Щеше да е в безопасност, доколкото това бе възможно при съжителство с вампир.
Не, че щях да я нараня. Ако някога това се случи, няма да мога да си го простя. Тя означава много за мен. Обичам я дори повече, отколкото някога обичах истинските си сестри.
- Къщата е невроятна! - възликна тя, влизайки в дневната. - Само че не съм съгласна да спя в голямата спалня. Та това си е твоята стая - каза обвинително и се нацупи леко. Аз само се изхилих.
- Много добре знаеш, че аз не я използвам. Защо да стои така, като сега в къщата има красива жена, която се нуждае от здрав сън? - тя ме изгледа странно. - Какво казах пък сега? - попитах объркано.
- Ти ме нарече жена... Нима вече не съм малкото досадно детенце? - попита любопитна.
- Ако говорим за години, ти наистина си дете в сравнение с мен. Но ако говорим за твоя живот... Бих казал, че отдавна си надраснала връстниците си - тя само ми кимна с тъжна усмивка. - Може би трябва да те оставя малко сама. Ще изляза да се поразходя. Ти имаш ли някакви планове за днес?
- Ами, първо мисля да си взема душ, а след това чакам Тереза да ми звънне да се видим.
- Като говорим за това, какво по дяволите си мислеше снощи? - започнах с конското. - Да правиш толкова очевидни намеци пред два непознати вампира си е равно на самоубийство! - смъмрих я набързо, надявайки се да я откажа от плановете й, но по изражението й разбрах, че не съм постигнал нищо. - Мамка му... Добре, излез с нея, но внимавай. Нямам доверие нито на нея, нито на Крисчън - тя ме прегърна и се затича по стълбите. Поклатих глава и излязох навън.

Саманта

Къщата на Марк беше огромна! Само кухнята му беше колкото "апартамента" в "Кораба на мечтите". Което беше много странно, при положение че на него не му трябваше. Може би просто я е купил така.
Вече се бях изкъпала и облякла подходящо, сега оставаше само Тереза да се обади. Спомних си думите на Марк: " Не вярвам нито на нея, нито на Крисчън..." Но той винаги си беше подозрителен. Преди дори и с мен се отнасяше така, но вече не го правеше. Марк се притесняваше прекалено много за мен. И го оценявах, наистина. Телефонът ми звънна неомаквано. Погледнах дисплея и видях, че номерът е непознат.
- Ало?
- Здравей, Сам. Тереза е - чух бодрия й глас. - Готова ли си?
- Да, даже вече ми доскучаваше - отвърнах весело. - Понеже не знам много места в града, ти предлагам да се видим след 15 минути пред бар "Спасение".
- Добре, ще се видим - каза изатвори телефона. Взех ключът, който ми бе оставил Марк и излязох от къщата.

Марк

Пуснах я на земята, но ръката ми остана на кръста й. Не можех да позволя да загубя контрол отново, защото не знаех дали ще успея да си го възвърна. Тя ме правеше силен, но и същевремено слаб. А и не исках да изпускам възможността да я имам.
Отключих набързо и я въведох вътре. В мига, в който затворих вратата, тя се нахвърли на устните ми. Господи, устата й! Беше толкова невероятна, така мека, така топла... Не спирах да я целувам, докато се придвижвахме към хола. Просто не можех! Тя ме опияняваше. Поставих я внимателно на канапето и преди да се усетя, тя ме придърпа отгоре си. Впи отново устни в моите и започна да разкопчава ризата ми. Отделих се от нея.
- Не бързай - прошепнах усмихнато. - Имаме предостатъчно време - целунах я отново, но бързо се отделих. - Ще донеса вино - казах й и се запътих усмихнат към кухнята, но не бях напълно доволен. Да, щях да я имам, но благодарение на способностите ми. А не исках да подлагам на това точно нея. Но беше толкова уорита, а това ме дразнеше и не ми оставяше друг избор.

Чух я да ме вика и се подсмихнах. Тонът на гласа й бе съблазнителен и ме подлудяваше. Взех чашите в ръце и се запътих към хола.
Беше изгасила лампата. Свещта осветяваше много малка част от помещението, но това не ме притесняваше. Аз виждах кристално ясно дори и в пълен мрак. След това видях якето й на пода, до него бе блузата й, а дънките ий лежаха непосредствено след тях. Вдигнах поглед нагоре и я видях...
Господи, беше невероятна! Тялото й бе като излято, косата и искреше леко от свещта, а бельото й почти не скриваше нещо. Стоях и се взирах в нея за около секунда, след това пуснах чашите на земята и те се разбиха с трясък. За по малко от секунда се озовах до нея. Прокарах ръка първо по лицето й, и след това я спуснах надолу и надолу, докато не достигнах дупето й. Господи, колко мека кожа имаше! Погледна ме с искрящи очи и вдигна ръка към лицето ми. Отметна един кичур от челото ми, проследи скулите ми, а след това пръстите й се спряха върху устните ми. Докосването й ме накара да полудея. Сграбчих я и започнах да я целувам неистово. Повдигнах я леко и я положих на дивана. Махнах бързо ризата си и поставих ръцете й върху гърдите ми и тя въздъхна доволно.
- Марк... - прошепна възбудено. Целунах шията й и тя се задъха още повече. - О, Марк, да... Ако знаеш колко те искам... - каза съблазнително, а аз замързнах. Почувствах се като най-големия негодник на света! Не можех да я имам по този начин. Не и нея... Повдигнах глава и я погледнах в очите. Тя сякаш още не бе разбрала, че съм прекъснал играта ни. Изправих се бавно, седнах на другия край на канапето и зарових лице в ръцете си, спирайки контрола над мислите й.

Усмихнах се горчиво и се чудех откъде да започна.
- Добре, нека ти разкажа миналото си. Живеех през 18 век. Семейството ни не беше заможно, но не бяхме и бедни. Имах две по-малки сестри. Спомнян си, че независимо колко се дразнехме, накрая винаги се прегръщахме и си казвахме колко много се обичахме - тъжна усмивка се появи на устинте ми. - Помня, че дори и като човек имах възможността да карам хората да ми казват това, което искам. Умеех да убеждавам - спрях за миг, за да видя как реагираше на чутото. Тя просто стоеше и ме гледаше спокойно. Смръщих леко вежди и продължих. - Не помня кой е създателят ми. Всъщност, дори не съм сигурен, че някога съм го виждал. Просто се събудих и болката и жаждата ме изгаряха. Това бе й първата ми мисъл - кръв - тя потрепна при думите ми. - Тогава, в началото, не знаех, че мога да оцелея като се храня и с животинска кръв. Но бях млад, нямах никого до себе си... - тръснах глава. - Спомням си, че покрай мен мина една жена. Беше сама, което беше странно по онова време. Спомням си, че ме попита дали съм добре... Миризмата й направо ме изгаряше. Започна да й говоря тихо, а тя просто стоеше и ме гледаше в унес... Така и открих дарбата си - погледнах я мълчаливо. - Разбрах, че не можех да се задържам дълго на едно и също място и тръгнах по градовете, и така и до днес... Това е общо взето всичко по-важно за мен - погледнах я в очите. - Не иска да те имам по този начин... - прошепнах тихо. - Не и теб... Ако все още искаш да запратиш свещта срещу мен, няма да се дръпна...

"Разкажи ми за живота си..." Толкова проста молба, а ми бе така трудно да я изпълня....
- Ами, това което ти казах, бе почти всичко... Едва ли искаш да ти разказвам, какво съм причинявал на хората - добавих горчиво, а тя поклати глава. - Така си и мислех - усмихнах се тъжно. Какво можех да й кажа? Очевидно тя мразеше моят вид. Може би някога щеше да направи изключение за мен... Но защо въобще се надявах? Та тя дори не ме харесваше. Сега, обаче, трябваше да изпълня молбата й, а аз не знаех как да започна.
- Защо не ми разкажеш как се запозна със Сам? Може би ще ти е по-лесно - предложи, явно разбрала, че темата не е много приятна. Усмихнах се.
- Със Сам се познаваме от три години. Беше на шестнадесет, когато я видях за пръв път. Естествено, опитах късмета си и при нея, но не ме огря... - ухилих се при спомена, а Алекс потръпна.
- Пробвал си да спиш с шестнайсет годишно момиче? - погнуси се тя.
- Това бе по-скоро експеримент - отбраних се аз. - Не съм чак такъв гадняр, Алекс - добавих сериозно. - Тя устояваше на умствения ми контрол и това ме изнерви, затова най-накрая просто я попитах как го прави. Така тя ми разказа за живота си: за това, как приятелят й е бил убит и как силите й на вещерка са се появили. Как родителите й са се отрекли от нея, когато това е станало и как тя просто ги е напуснала. От тогава се скитала от град на град, търсейки отговори и накрая попадна на мен. Тя е единственият ми приятел - добавих тихо. - Кълна се, за нея съм готов да вляза дори и в огън. Обичам я повече от всичко на този свят. Тя ми е като сестра - добавих, щом видях погледа й. Като че ли бе изпитала ревност. Ха, значи не й бях безразличен, какно и тя не ми беше. Значи, все пак имаше някаква надеджда и за мен? Тя тръсна леко глава.
- А как стои въпроса с родителите ти? - забоде поредната стреличка тя. - Видя ли ги някога отново?
- Отначало ми беше много трудно, защото жаждата бе по-силна от мен и осъзнавах, че никога няма да бъда заедно със семейството си. Връщах се от време на време в градчето и ги наблюдавах тайно. Майка ми бе съкрушена от изчезването ми. Не мина и година и се поболя. Баща ми се опита да направи каквото можеше, но най-накрая тя почина - казах тихо и продължих в същия тон. - Спомням си много добре този ден. Вече бе на края на силите си, а сестрите ми дори не знаеха какво да направят. Опитваха се да я развеселят, с надеждата да се оправи, но вече бе късно. Всички го знаеха. Дори и мама - погледнах настрани. - Накрая тя просто затвори очи и сърцето й спря. Дори и скрит зад къщата, чух когато неравномерното биене престана. Тогава бе и единтственият момент в целия ми вампирски живот, когато ми се искаше да можех да плача - загледах се през прозореца и за миг дори забарвих, че Алекс стоеше до мен. - Спомням си, че чух как сестрите ми се разридаха, а татко просто излезе да потърси свещеника. След погребението й той не проговори. Не се хранеше, не спеше... След по-малко от два месеца се спомина и той. След като го погребаха сестрите ми се разделиха и със собствените си животи. Тогава се мразех най-много. Мразех същността си, мразех фактът, че аз бях жив, ако това моето може да се нарече живот, а те всички бяха под земята. В продължение на цял един век не занех къде се намирах, нито какво правех... Бях обезумял... Тогава срещнах един вампир. Казваше се Джон. Изуми се като ме видя как идглеждах... Предложи ми помощта си, а аз му се нахвърлих. Но отй бе по-опитен от мен и бързо ме приклещи - спрях за миг, поех си въздух, макар и да не ми бе нужен и продължих. - Той също владееше емоциите на хората и ме успокои за много кратко време. Макар и да бях силен, той бе по-могъщ. Обясни ми за себе си, за това как е бил превърнат... Разказа ми историята си. Накрая ме попита с каква кръв се хранех. "С човешка, ествено" отвърнах му гордо тогава - подимихнах се иронично. - Бях кръгъл глупак и го занех. "Знаеш ли, че има начин да оцелееш и без да употребяваш човешка кръв?" попита ме той, а аз си помислих, че е луд. "Можеш да убиваш животни" отвърна на въпросителния ми поглед. Макар и в началото да ми се струваше отвратителна идея, накрая все пак пробвах. Не се чувствах толкова силен, но не чувствах и жажда - обърнах се към Алекс и видях, че ме гледаше с интерес. Беше толкова красива. - И така до днес... Но ако трябва да съм честен, те все още ми липсват. Повякога толкова много, че имам чувството, че се задушавам - завърших и отново скрих лице в ръцете си.

Всичко, което си поисках... Можех да поискам да прекара нощта с мен, щеше да го направи. Можех да поискам да остане тук завинаги, и сигурно щеше да го направи. По дяволите, като я гледах колко бе сериозна, сигурно щеше да ми позволи да пия и от кръвта й!
Но нямаше да поискам нито едно от тези неща. За една вечер се бе превърнала в нещо повече, от поредното момиче с което исках да спя. Макар и да не знаех защо, тя вече означаваше нещо за мен. И не исках да я нараня.
- Значи, ако те помоля да ми отговориш искрено на един въпрос, ще го направиш, така ли? - попитах подозрително.
- Да, разбира се - изгледа ме изненадано. Явно очакваше, че щях да я помоля нещо по-съществено. Супер!
- Да не би да очакавше, че ще те помоля да спиш с мен? Не съм толкова повърхностен, Алекс - казах й обидено.
- Съжалявам - прошепна тя и се облегна на рамото ми, но аз я хванах за брадичката и я погледнах в очите.
- Искам да ми кажеш какво чувстваш към мен - прошепнах леко. - И искам да ми кажеш истината.
Тя стоеше и ме гледаше с широко отворени очи. Очевидно не бе очаквала, че ще я попитам това. Облиза нервно устни и проговори.

Ако сърцето ми биеше, то сигурно щеше да бие с 200 удара в минута. Почти не можех да повярвам в това, което ми каза! Все пак ме харесваше, дори и такъв. Искаше ми се да се засмея весело, но знаех, че тя щеше да го възприме като обида.
- Падаш си по мен, нищо че съм вампир, така ли? - попитах все пак. Тя като че ли се ядоса.
- За Бога, Марк, нали вече ти го казах? Нима си толкова глупав и не разбираш? - кресна срещу мен, а аз приближих лицето си към нейното.
- Знаеш ли, може и да е странно, но те харесвам като се ядосаш. Ставаш секси и ме караш да си мисля лоши неща - казах тихо и погалих ухото й с устни. Тя потръпна.
- Лоши неща, които си правил с всички други жени, може би? - попита тя тихо.
- Да, но знам, че с теб няма да е като с тях... Ти ще бъдеш различна... - замълчах и се вгледах в очите й. - Та ти си различна - добавих и впих устни в нейните. Тя за миг остана неповижна, но веднага се опомни и зарови ръце в косата ми. Ръцете ми обхождаха цялото й тяло и на нея й харесваше. Отделих устни от нейните за момент.
- Може би трябва да се качим горе - прошепнах и тя кимна. Вдигнах я на ръце и тръгнах нарочно бавно към стълбите. Не исках да я плаша. Насочих се към голямата спалня, но когато стигнахме вратата си спомних, че Сам се бе настанила там и се запътих към стаята аз гости. Тя ме изгледа въпросително, а аз отвърнах казах само:
- Сам.
Тя кимна и се усмихна. Гостната не бе така красива и голяма като спалнята, но беше по-добре от хола. И имаше легло. Поставих я нежно върху него, надвесих се над нея и посегнах към копчетата на ризата си.
- Не - каза тя тихо, а аз я погледнах въпросително. - Искам аз - прошепна и насочи ръцете си към мен. Изпарви се до седнало положение и разкопча копчетата едно по едно. Всеки път, щом ръцете й докосваха кожата ми, аз потръпвах, а тя се усмихваше. Съблече ризата бавно, като не смъкваше поглед от лицето ми. Хвърли я на пода, а след това посегна и към ципа на дънките ми. Аз, в това време поставих ръцете си зад нея и напипах закопчалката на сутиена й. Ръцете ми останаха там, а в очите ми се четеше въпрос. Тя се усмихна, отдръпна ръцете ми и сама свали бельото си. Доближи лицето си до моето и ме целуна страстно.

Лежахме прегърнати и... Е, не точно изтощени, защото за някои от нас това е невъзможно. По-скоро бяхме удовлетворени. Но мен ме глождеше нещо.
- Алекс? - прошепнах тихо, защото не знаех дали е заспала.
- Ммм? - отговори ми доволно тя.
- Нараних ли те? - попитах, и обърнах лицето й към своето. Веждите ми се събраха и образуваха една не-много-дълбока бръчка над носа ми. - Отговори ми честно, моля те - добавих, а тя ме погледна странно. Отклони за миг поглед, и аз изстенах. - О, Боже, наранил съм те! По дяволите! - изругах силно и се изпарвих до седнало положение в леглото. Подпрях лакти върху коленете си и зарових лице в дланите си. Господи, как се мразех! Убеждавах се, че нямаше да я нараня, но все пак съм го направил! Вдишах и издишвах дълбоко. Не че имаше голям ефект, но до някъде помагаше. Усетих ръцете й върху раменете си и се напрегнах.
- Марк... - каза тихо и по тона й усетих, че плаче. Обърнах се рязко срещу нея и видях сълзи да се стичат от очите й.
- Недей, Алекс, моля те, не плачи... - прошепнах тихо и изтрих сълзите й.- Съжалявам, че съм те наранил... Аз съм чудовище - казах тихо и опрях чело в нейното, галейки косата й.
- Марк, не си ме наранил, не и по онзи начин по който ти си мислеше... аз - тя заекна и се изчерви, покривайки тялото си със завивката. Че по какъв друг начин мога да я нараня? Тя очевидно не се чувстваше добре. Тогава усетих нещо във въздуха... Намръщих се.
- Подушвам кръв - казах тихо и я погледнах объркан. - Това е твоята кръв! - почти извиках и приближих лицето си до нейното. - Алекс, каква е тази кръв? - попитах недоумяващо. Тя се изчерви още повече и започна да заеква:
- Аз... Ами такова... Мисля, че е нормално да има кръв... - спря за малко и отклони поглед от моя, когато довърши. - Мисля, че е нормално при първият път.

- Да, може би ще е по-добре първо да премислим нещата - казах тихо, а тя се обърна рязко към мен и ме изгледа гневно.
- Какво има да премисляме, Марк? - извика ядосано. Гледаше ме с присвити очи и дишаше тежко. - Това, което се случи бе...
- Не смей да казваш, че е било грешка! - кипнах и се приближих бързо до нея. - Дори и не си го и помисляй! - наредих й и я целунах гневно. - Сега ще те оставя сама - опитах се да кажа по-меко, но като че ли не ми се получи. - Можеш да използваш банята. Ще донеса хавлии и дрехите ти и отивам в участъка. Снощи ти обещах, че ще помогна с разследването ти и ще спазя обещанието си - целунах я отново. Беше по-дълга и нежна целувка. - Моля те, просто си помисли за това между нас - прошепнах и целунах челото й. - Ще ти оставя ключ долу - добавих тихо и полетях към долният етаж. Събрах внимателно дрехите й, взех две хавлии от един шкаф и се качих отново горе. Почуках, и щом не ми отговори, влязох. Вратата на банята бе затворена и можех да чуя стичащата се вода. Само мисълта за тялото й усетих отново възбуда, но тръснах глава и се отправих отново надолу. Сега бе време за работа.

Марк

Отворих вратата възможно най-бързо и се затичах по стълбите. Разбих вратата на гостната и положих безмълвната Алекс на леглото, което все още не бе оправено. Крис остави Сам на едно от близките кресла и клекна пред нея. Тя се тресеше от плач и уплаха. Чух как започна да успокоява.
- Недей, моля те... Тя ще се оправи, ще видиш...
Оставих ги и влязох в банята. Видях разбитото огледало и кръвта й, която дори не бе засъхнала.
- Крисчън, ела тук - казах тихо и чух как каза на Сам.
- Искам да стоиш и тук и да я наблюдаваш - чух звук, подобен на целувка и след миг бе до мен.

Марк

Какво трябваше да му отговоря? Че контролирайки мозъкът й убеждавайки я да дойде в нас? Че почти не я насилих? Че тя сама поиска да спим заедно? Тръснах глава и погледнах вампира.
- Нищо против волята й, Крисчън - казах твърдо. Мразех някой да ми държи сметка. Огледах отново банята и потрепнах.
- Спа ли с нея? - попита невярващо. Затворих очи и кимнах. - О, Господи! Как можа, Марк? Можеше да я убиеш, идиот такъв! Много добре занеш какъв е рискът... - започна той, но не му позволих да довърши.
- Да, знам какъв е риска, Крисчън. И за това я попитах няколко пъти дали е сигурна в избора си, и кълна се дори и ако беше казала не, щях да спра - замълчах за миг, отклонявайки поглед от него. - Ти не разбираш... Тя е много по-различна от всички останали...
Той погледна към гостната и видях странна искра в очите му, когато погледа му попадна върху Сам.
- Може и да те разбирам... - поршепна тихо.

Саманта

Колкото и да се опитвах не можех да спра сълзите си. Никога не бях виждала Марк в такова състояние. Изглеждаше така, все едно всеки момент щеше да рухне. Не знаех, че Алекс означава толкова много за него. Станах от креслото и се приближих до него.
- Марк... - започнах тихо. - Тя ще се оправи, ще видиш. Тя е силна, ще издържи на всичко това - изразът в очите му ме шокира. Толкова голяма болка, такова отчаяние... Прегърнах го нежно. - Искаш ли да останеш сам? - попитах го тихо. Той само кимна и се обърна отново към момичето на леглото. - Хайде, Крис - хванах го за ръката и слязохме долу. Влязохме в кухнята и се подпрях отчаяно на бара. - Господи, какво ще правим сега? - зарових лице в ръцете си и заплаках отново. - Измина цял ден, а тя още не се е събудила - въздъхнах. Крис ме прегърна, целуна косата ми и ме залюля успокоително.