Hitskin.com

Заглавие: Домът на Крисчън Нед Юли 25, 2010 3:12 pm

Кухнята, Банята, Спалнята, Коридор

Притежавах една от най-модерните къщи в целия град. Всъщност дори не знаех защо притежавам подобен палат. Не ми трябваше кухня, в която да се храня, нито пък спалня, в която да спя. И банята не ми беше потребна, макар че ми харесваше просто да стоя в топлата вода и да почивам. Предполагам че това бе просто прищявка. Един вид фукане. Скъпа, безпотребна играчка, с която да се перча и да свалям красиви жени.

Саманта

Предпочитах да съм сама, но и компанията на Крисчън не беше лоша. Опитваше се да ме разсее.
- Все още ли живееш в хотела? - попита ме любопитно.
- Не, преметих се в Марк - отвърнах му, а той очевидно се изненада. - Ех, хора! Не може ли в днешно време мъж и жена да живеят заедно и без да гаджета?! - той се засмя.
- Всъщност, аз лично не виджам нищо лошо в това - каза и ме погледна със своята съблазнителна усмивка. Не знаех дали бе от алкохола или от факта, че бяхме само двамата, но изведнъж страшно много ми се прииска да го целуна. Останах загледана още минута в него, след това извърнах поглед. - Ти май доста се ядоса тази вечер? - о, страхотно! Трябваше ли да ми напомня?
- Да, и затова тази вечер ще се скитам по улиците на града. Не мисля, че ще го изтрая - в момента въвяхме по улиците на квартал, който очевидно бе богатшки. Всяка къща следваща къща бе по-голяма и луксозна от другите.
- Знаеш ли, ако искаш, можеш да спиш у нас? - попита той невинно и посочи къщата си, а аз онемях.

- Виж, не си мисли, че имам някакви помисли. Просто ти предлагам чаша алкохол, приятелски разговор и след това ще ти отстъпя спалнята си, а аз ще сляза в хола или на двора.
- Какво пък. - повдигна рамене. - Ако не друго, интересно ми е да видя как е огромния ти палат отвътре. - засмя се.
- Да влизаме тогава. - отключих и й дадох път. - Добре дошла в света на Крисчън. - засмях се. - Кухнята е натам - посочих й. - Ела да я разгледаш. - тя кимна и я въведох в стаята.
- Еха. - гледаше като малко дете, което е влязло в магазин за бомбони.
- Предполагам, че това е отговорът на въпроса, който мислех да ти задам.
- И той е? - попиваше с очи всеки детайл.
- Дали ти харесва.
- Разбира се, страхотно е.
- Добре тогава, отиваме към втория етаж. - сложих нежно ръка на кръста й.
Когато се качихме, й показах спалнята и банята.
- Колко точно пари получаваш от работата си? - попита ме, докато слизахме към хола.
- Богати роднини по-скоро. Със заплатата от работа не бих искарал и половината от цената на тази къща и то в продължение на поне 10 години. - това беше и истината. Преди да починат родителите ми, имаха доста пари и всички останаха за мен, като единствено дете. Тогава разбира се бях все още човек, но скоро след като ме преобразиха, вече не се нуждаех и от 1 стотинка. Ето защо всичките си пари вложих в банка. Лихвата се натрупваше с годините и малко по малко се оказах изключително богат. Оствен това ми харесваше от време на време да играя покер. Няма смисъл да казвам, че печеля всеки път.
- Е, моите не са богати като твоите. - каза Сам, докато се настанявахме в хола.
- Искаш вино, нали? Или предпочиташ друго? Имам уиски, водка, джин, текила... избери си. - усмихнах и се и зачаках отговора й.

Погледнах съблазнителната му усмивка и за миг в мен се прокрадна съмнението. Дали не се опитваше да ме омае? Ако да, за какво точно му беше? Каква му беше целта?
И макар и страшно много да ми се искаше да намеря отговорите на тези въпроси, внезапно ми се прииска още алкохол. Не че бях алкохоличка, но отдавна не бях пила по-сериозно, а точно днес ми се искаше да изпия колкото се можеше повече алкохол. Така че му се усмихнах и му отвърнах.
- Водка, ако обичаш - и се настаних на удобното канапе. Той само ми смигна и се върна след по малко от минута с две чаши в ръце. - Къщата ти наистина е невероятна. Предполагам, че ако бях от момичетата, които си търсеха богати мъже, щях да направя всичко възможно да те имам - усмихнах му се искрено. Той също се засмя и мелодичният му смях сякаш ме омагьоса. Вгледах се в очите му, от които сякаш изскачаха пламъчета. Обърнах внезапно глава в другата посока и изпих половината от количеството в чашата си.
- Искаш ли да видиш и двора? - попита ме тихо, а аз просто не можах да му откажа. Кимнах и го последвах навън.

Настанихме се до басейна. Погледна я. Вече усещах, че е погълнала достатъчно алкохол, за да ми отговори честно на въпросите и на сутринта да се чуди дали е било истина или просто е сънувала.
- Не се шегуваше когато каза онова в бара, нали?
- Кое? - погледна ме с леко разфокусиран поглед. Определено бях олучил момента.
- Ами онова, че Марк няма да захапе Алекс. Ти знаеш какъв е. Прав съм, нали? - доближих се до нея и хванах кичур от косата й. Завъртях го в пръстите си и го помирисах.
- Много ясно че знам. И вие двамата с Тери сте като него. - гледаше ме право в очите и мигаше. Какво ли се въртеше в главата й в този момент? Странно, но сякаш я виждах за първи път. Имаше толкова красиви очи, а косата й с цвят на огън миришеше умопомрачително. Лицето й беше нежно, а тялото толкова крехко. Докато се усетя и ръката ми вече обхождаше врата й, наслаждавайки се на приятната топлина.
- И приемаш това нормално? Намираш се в къщата на вампир, сама си и не те е страх? - усещях, че не я е страх. Сърцето й биеше забързано, но съдейки по руменината по скулите й, не беше защото е ужасена или нещо подобно. Друго бе това, което караше кръвта й да кипи. Същото нещо усещах и аз. Това беше странно. Не беше в реда на нормалното. Обикновено не изпитвах нищо по-силно от желание за секс, при толкова краткотрайно запознанство.
- Не можеш да ме нараниш толкова лесно колкото си мислиш. - доближи се до мен и ми прошепна, слагайки ръцете на лицето ми. Седна в мен и се намести удобно, разучавайки чертите ми. Ако течеше кръв по вените ми, до сега със сигурност щеше да се е сгопрещила и да е заприличала на вулканична лава.
- И защо си толкова сигурна? - помирисах врата й и го докоснах леко с устни. Тя изстена и се притисна по-силно в скута ми.
- Защото и аз не съм обикновен човек. Аз съм вещерка. - след което ме целуна толкова страстно, че за миг се почувствах изгубен.

Не знаех дали беше от алкохола, или от усещането за билзост, но не можех да му устоя! Беше толкова красив, толкова секси... Обожавах вкуса на устата му, въпреки че знаех, че е вампир... Което дори бе по-странно, защото аз не си падах по романсите, а още по-малко с такъв, от неговия вид... Но Крисчън... Просто не можех да се отделя от него. Усетих ръцете му върху кръста си иизстенах. Отделих уста от неговата и му се усмихнах съблазнително.
- Значи наистина не те притеснява фактът, че съм вампир, а? - попита шепнешком, докато целувах врата му.
- Не особено - признах и се върнах на лицето му. - Ако беше някой друг, може би, но ти... Караш ме да се чувствам, така, като никога досега... - отново впих устни в неговите. след минута той се отдели и тръгна надолу по шията ми.
- Но аз наиситна мога да те нараня, и това че си вещица, няма никакво значение.
- Да, обаче ти не искаш да ме нараниш, нали? - прошепнах, като зарових пръси в косата му. Той изстена и зъбите му леко докоснаха кожата на врата ми. Потръпнах, но този път не от сладост, а от страх.

Усетих как тялото й се стегна и кръвта й загуби голяма част от предишната си топлина. Желанието беше изчезнало. Нямаше го. ТРябваше да внимавам повече със зъбите си. Беше ги усетила върху врата си и паниката беше дошла на секундата.
- Аз... - каза и се изправи бързо.
- Внимавай, пи много и ще... - тъкмо щях да кажа, че ще й се завие свят, когато я видях как се отпуска към басейна. Скочих към нея и я улових точно преди тялото и да е докоснало водата. Беше припаднала. Но поне беше добре. Огледах внимателно врата й, да не би да съм я одраскал и когато се подсигурих, че не съм й направил нищо, я взех на ръце. - Време е за сън, спяща красавице. - казах и се затичах към спалнята. След по-малко от едно нейно вдишване вече лежеше на леглото. Съблякох внимателно дрехите й, оставяйки я по бельо и блузата й и я завих. - Спи малка вещерке, а утре ще поговорим. - целунах челото й и слязох отново при басейна. Загледах се във водата и се отдадох на мисли.

Тереза

Бързо се озовах пред луксозния дом на Крис и нетърпеливо почуках на вратата. Ако бях човек, сигурно щях да съм задъхана - но не бях. Развълнувано чаках да ми отвори, когато усетих нещо, идващо отвътре - биенето на сърце. О, Крис - сега ли намери да си с компания?! Да му се не види.. Но сърцебиенето се чуваше равномерно и незабързано. Какво ставаше тук?
-Крис, отвори ми! Спешно е! - казах тихо, но знаех, че ще ме чуе. Затрополих нервно с крак по земята, мислите ми объркани и несвързани. Нямах представа какво ще правим сега, но отчаяно имах нужда от помощта му. От помощта на всеки, който се съгласи да ми съдейства. Най-накрая чух стъпките му към вратата и той отвори. Виждайки обезпокоеното ми лице, на неговото се изписа изненада и той ме погледна въпросително
-Тереза, какво става? - каза в недоумение, посочвайки ми с ръка да вляза. Пристъпих вътре и промълвих
-Трябва да ми помогнеш... Това е сериозно, непременно трябва да поговорим.. - ослушах се и долових и равномерно дишане. Погледнах Крисчън озадачено и попитах
-Крис, какво става? Има още някой тук и доколкото разбирам, е човек... Чувам биенето на сърцето му.

- Ами то... - почесах се по врата, опитвайки се да намеря подходящите думи, но вместо да ги намеря, от устата ми изскочи възможно най-голямата глупост. - Нали знаеш Сам... че то, ми тя е... - посочих към спалнята. Много съм умен, няма що... бия всякакви рекорди по начин на изказване. Тъпанар...
- Саманта? - Тереза ме зяпна с отворена уста и запримигва. - Кръсчън, спа ли с нея?
- На практика няма как да спя... - започнах глупаво, хилейки се тъпо.
- Престани да се правиш на малоумен, знаеш за какво ти говоря. Как можа да спиш с нея? Ами ако я беше убил? Как не те е срам? Само за удоволствие ли мислиш да я използваш? Та тя е човешко същество, Крисчън. КАК НЕ ТЕ Е СРАМ, недорасъл кретен такъв. - добре, това беше ново. От кога Тереза викаше и още повече обиждаше. Никога не я бях виждала такава. Наистина изглеждаше ядосана или притеснена? Като я нямаше руменината по кожата й както при хората, не можех да разбера. Знаех само, че имаше нещо и то определено не беше свързано само с това че Саманта беше в къщата ми.
- Хей, хей, хей. - вдигнах ръце нагоре, показвайки й, че се предавам. - Не съм спал с нея изобщо. Имах желание, признавам, но тя се отдръпна и аз я занесох в спалнята си, защото беше леко пияна. И кой е казал, че ще я използвам само за удоволствие? Тереза, какво има? Изглеждаш ми много напрегната.

Тереза

Поех си въздух по навик, за да се успокоя поне малко. Погледнах Крис тревожно и прокарах ръка през косата си, разрошвайки я.
-Имаме проблем. Сериозен проблем и той по съвпадение включва Сам.
-Сам ли? За какво говориш?! - попита ме объркано той, не разбирайки думите ми. Изглеждаше така, сякаш му говоря несвързано. Вдишах бавно и с въздишка се мъчех да се овладея, за да му обясня.
-Срещнах Дерек в бара, след като тръгна със Саманта - казах и усетих как и той се напрегна леко -Говореше ми глупости, но накрая намекна нещо... Мислих много, и познавайки го, предположих плановете му. Той не е дошъл тук заради мен, Крисчън. Целта му винаги е била избиването на вещери и унищожаването на вида им. От десетилетия това е единствената му цел и няма да се спре, докато не я постигне. Знаеш, че Сам е вещица, а аз съм уведомена, че и Бен е такъв, но това нека си остане в тайна. По-важното е сега да ги защитим, Крис! При никакви обстоятелства няма да допусна Дерек да ги нарани... - гласът ми се пречупи и ако можех, сега щях да плача. Всичко това ми идваше в повече, но нямаше време за това. С Крис трябваше да обсъдим нещата и да действаме, преди Дерек да е посегнал на някой от тях.. Само мисълта за това ме ужасяваше и усетих как тялото ми започва да трепери..

Ето как спокойното същесвуване се преобръщаше на 180 градуса и всичко се сгромолясваше. "Никога не се замесвай с много жени. Дори и да не спиш с всички тях, а само да си покрай тях, ще съсипят живота ти" - прозвуча в мислите ми гласът на баща ми, който преди много години, след като беше прекалил с алкохола, реши да ме учи.
- Дерек? Иска да ги нарани? - стоях и гледах Тереза, все още неспособен да осмисля какво точно ми беше казала. - Но той нали си тръгна... ние го изгонихме.
- Не си е тръгнал. Няма и да го направи, докато не унищожи приятелите ни. - Тереза се тресеше от нерви. - Трябва да направим нещо, да ги спасим.
- Грабвай тогава запалка и да тръгваме да го търсим. - казах, вече решен да го унищожа. Крайно време беше да си плати за всичкото зло, което бе сторил. Първо бе наранил безброй хора, след това се беше подиграл с Тери, а сега искаше да убие и младата вещерка, която спеше спокойно в спалнята ми. Нямаше да я бъде тази. Веднъж за винаги трябваше да отървем света от боклук като него.
- Какво? - Тери ме спря, когато тръгнах за запалка - Чакай, трябва ни план. Не може просто така да тръгнем и да го унищожим...
- Тогава кажи ти какво е най-добре да се направи. - гледах я в очите и чаках.

Тереза

Не издържах и се сгромолясах в първия фотьойл, попаднал пред очите ми. Чувствах се замаяна и объркана. Замислих се и заговорих, изказвайки мислите си на глас
-Познавам Дерек.. вероятно вече е тръгнал да търси информация за вещерите в града. Но той има своите начини и винаги получава каквото иска - както е разбрал и че именно тук има вещери... Само да знаех как получава информация! Можехме да се уверим да го уведомят, но това, което му кажат, да не е вярно. Ще можем да му устроим капан... И да се свърши веднъж завинаги. Но все пак имам съмнения.. А и той е силен. Дарбата му също не е за подценяване.
Крис вдигна вежди и попита
-Каква е?
-Създава излюзии. Можеш да се досетиш какви са най-често... Обича да си играе с жертвите, правейки най-страшните им кошмари и страхове да изглеждат истински. Разбира се, има слабо място и това е, че трябва да има директен контакт очи в очи...
Погледнах Крис колебливо. Той мълчеше, изглеждайки потънал в мисли. Изчаках малко, давайки му време да осмисли всичко и промълвих
-Какво мислиш? Дали това, което знам за него може да ни е от полза? Как смяташ?

- Може би, но не знам... вече не съм толкова сигурен че искам да отидем само двамата при него и да го убием. Честно казано тази дарба е доста лоша, в ръцете на такъв като него. Трябва да обмислим нещата. Може би е хубаво да събудим Сам... тя може и да ни помогне. Все пак е вещерка. Силна ли е?
- Не знам. Не съм я питала. С Александра дори не й позволихме да ни признае. - тя хвана главата си. - Сега се мразя още повече за това.
- Остави самообвинянията за след вампироубийсатвото. Нека се качим при Сам и разберем какво може и какво не и дали ще ни е от полза да остане тук. В краен случай може да изпратим Алекс, Сам и Бен на принудителна ваканция далече от тук, докато ние се разправяме с Дерек.
- Добре. - Тери кимна и се отправихме към спалнята ми.

Саманта

Вдишах дълбоко и изстенах. Господи, главата ми щеше да се пръсне! Защо ми трябваше да пия толкова много снощи? Какво се опитвах да докажа?
Отворих бавно очи и болката се увеличи. Странно, таванът не ми беше познат. Не беше този от спалнята в къщата на Марк. Тогава къде по дяволите бях? Спомнях си сцената със скандала между Марк и Алекс и че след това се върнах в бара. Там бяха Тери и Крисчън и...
- Господи! - прошепнах и пулсът ми се ускори. Спомних си всичко! Спомних си, как с Крисчън бяхме дошли до неговата къща. Спомних си, че разглеждахме къщата и после отидохме до басейна и... - О, Боже мой! - казах високо. Бях му казала! Бях му признала, че съм вещерка и че знам какъв е... Гневът се надигна в мен и отхвърлих завивката от тялото си с рязко движение. Бях по блуза и бельо, но не си спомнях, да съм се събличала... Значи той го бе направил. Но не бяхме спали заедно. Спомнях си, че се натискахме на един от шезлонгите и тогава зъбите му... Потръпнах при спомена.
Изръмжах гневно и облякох набързо дрехите си. Щях да го науча този идиот!
- Крисчън! - изкрещях и заслизах по стълбите.

Тереза

Вдигнах глава, виждайки ядосаната Сам да слиза по стълбите, облечена. Леле, ама тя наистина изглеждаше вбесена... Подсмихнах се, поглеждайки Крис с крайчеца на окото си. Той изстена тихо и се изправи, но тогава Саманта влетя в стаята.
-Крисчън! - извика тя, видимо ядосана. Тогава обходи стаята с поглед и ме забеляза в един от фотьойлите. Изненада се изписа на лицето й и за миг тя изглеждаше объркана. Не знаех какво да кажа, но промълвих, скривайки усмивката си
-Ами аз по-добре да си ходя... Трябва да говоря с Бен, така или иначе. - Изправих се и преди да съм направила и една крачка, Крис ме прекъсна
-Не, не. Не се притеснявай, Тери, остани - едва се сдържах да не се засмея. Гласът му беше напрегнат, от което ми беше наистина странно. Вампир да се чувства неудобно в присъствието на вещица? Това наистина беше... необикновено. Но не исках да се намесвам, още повече по средата на караница. Поколебах се, чудейки се как да постъпя...

Саманта

- Наистина, Тери, по-добре е да останеш. Мисля, че след като привърша с него, ще има нужда от помощ - казах с присвити очи и тръгнах след него. Минах покрай едно кресло, по което имаше декоративни възглавници. Грабнах едната и я запратих по Крисчън. Той я избягна, естествено. Грабнах друга и се приближих бърза към него.
- Ти... нещастник... такъв... - удар след всяка дума. Изръмжах и вложих по-голяма сила в ударите.
- Ама, чакай... Недей така... Ох, моля ти се! - започна да заеква той, а аз просто продължавах да го налагам. - Ще се нараниш така!
Спрях, само за да го изгледам убийстевно и отново поднових ударите.
- Ще ти кажа аз кой ще се нарани, кретен такъв! На пушено ще ми станеш - заканих се, но от всичките тези удари силата ми отслабна. Накрая просто пуснах възглавницата на земята и се вгледах яростно в него. - Това ли бе планът ти? Да ме напиеш, да измъкнеш малко информация от мен, а после защо не и да се позапaвляваш! - креснах. Усещах, че се тресях от яд, но не ми пукаше! - Искам честни отговори, и след това, което ми стори снощи, ми ги дължиш!

- В своя защита ще кажа, че не това беше планът ми. - опитвах се да я успокоя. - Дишай вълбоко. Вдишай, издишай. - показах и как, а тя кресна.
- Не ми казвай какво да права... АУ, главата ми! - хвана се за главата и седна на дивана.
- Добре ли си? - веднага отидох до нея и я заоглеждах притеснено.
- Ти си виновен! - погледна ме, а очите й искряха. - Не те е срам! - викна ми.
- Добре, спри да викаш или ще ме принудиш да те завържа.
- Ти ще завържеш... - започна, но не успя, защото аз запуших устата й с една ръка, а с другата хванах ръцете й, които се стрелнаха към мен, за да ме ударят. Май трябваше бързо да й обесня всичко. - Не това беше планът ми. Исках просто да ми кажеш какво точно знаеш. Кълна се, не исках да спя с теб. Така де, от начало. След това исках много, но ти се отказа и те оставих. И... ох, не ме хапи. - дръпнах ръката си.
- И смееш да ме лъжеш?! Подлец так... - отново запуших устата й, опасявайки се да не загубя някой пръст.
- Трябва да престанеш, защото имаме сериозен разговор. Тери, кажи й. - обърнах се към Тереза, която ни наблюдаваше от страни. Не можех да разчета по физионимията й какво точно изпитваше. Дали й беше смешно, или беше изненадана, а може би притеснена, ядосана, замислена... не можех да определя. - Хайде помогни ми с вещицата, че ще ми издере очите. - промолих се.

Тереза

Загледах се мълчаливо в Крис, след което кимнах, колебаейки се. Внимателно застанах пред Сам, като й обясних
-Сам, моля те, трябва да се успокоиш. С вампир по петите ти надали сега му е времето да се разправяте с Крис.. - тя ме погледна объркано и аз добавих -Помниш случката в парка, нали? Мъжът, който срещнах и на който се ядосах... - Тя кимна, а в очите й се четеше объркване. Крис я пусна полека, но тя стоеше, притихнала. Продължих:
-Той е създателя ми. Заветната му цел е да унищожи всички вещери и затова е в града. Трябва да предпазим теб и Бен...
-Знаеш за Бен? - изненада се тя.
-Да, както и ти знаеш, че сме вампири. - очите й се уголемиха, но тя кимна.
-Може би ще можете да ни помогнете. Създателят ми се казва Дерек и няма да се спре пред нищо, докато не ви убие. Няма да е лесно да се изправим срещу него... - не продължих, гласът ми тих и треперещ. В стаята настъпи тишина, която след време бе нарушена от Крис..

- Съжалявам, че всичко се случва в подобен момент. - добавих, преглъщайки тежко. - Може би нищо от това нямаше да се случи, ако не се беше появил Дерек, но трябва да действаме като един. В противен случай, ще сме обречени. - гледах я в очите и се чудех как не съм я забелязал до тази вечер. Толкова беше красива. Чертите на лицето й бяха толкова нежни и по свой си собствен начин съвършени. Устните й стояха леко пребледнели на фона на огнената й коса, която се спускаше диво на кичори около лицето й. - Трябва да ни кажеш какво умееш и кои са слабите ти страни, за да те предпазим. Ако не си от силните, ще се наложи ти, Бен и Алекс да напуснете града ни, защото в противен случай рискуваме да ви се случи нещо, а не можем да си позволим да изгубим някой от вас.
- Какво? - след дълги размишления Сам каза само една дума и тя беше "Какво?"
- Дали алкохолът не е объркал нещо в главата й? - погледнах към Тери с въпрос.

Тереза

Сам мълчеше, несигурна. Прекъснах я и се обърнах към Крисчън
-Крис, това може да почака. Трябва да намерим и Бен и Алекс... - тревожех се за тях, а факта, че още не бях говорила с Бен, свиваше гърлото ми от тревога. Бях притеснена за всички тях и се чувствах виновна, че ги излагах на опасност. Може би аз бях причината за това - Дерек беше дошъл тук, следвайки моите следи... Преглътнах с усилие - ако можех да плача... Може би щеше да ми е по-лесно да излея болката, която ми тежеше като буца в гърлото в момента. Но не - аз не бях човек, а чудовище. Тръснах глава, за да се разсея от тези мисли и да чуя какво имаше да ми каже Крис
-Хайде, да тръгнем първо към Александра. По пътя може да се опиташ да звъннеш на Бен и после да отидем и да вземем и него. - Кимнах и тримата със Сам се изправихме. Излезнахме от дома на Крис, като той се огледа предпазливо, вървейки и пазейки Сам отпред, а аз вървях зад нея, оглеждайки и ослушвайки се за вероятно нападение отзад. Бяхме й като бодигардове, но сега безопасността й беше най-важна. С умерена крачка излязохме на улицата, запътвайки се към дома на Алекс.

Стоях си в къщата, хванал празна чаша в ръка, разглеждайки я с празен поглед. Мислех за случилото се и се чудех защо всичко се обърка така, когато чух, че пред дома ми спря кола. Изправих се и погледнах.
Тогава я видях. Саманта излизаше от автомобила си, а от очите й се стичаха сълзи. Какво се беше случило? Цялото й лице беше зачервено.
Излязох от къщата и тръгнах към нея. Когато ме видя, тя се затича и ме прегърна.
- Ей, какво се е случило? - опитах се да я отделя от себе си, за да я погледна в очите, но тя не ми позволи.
- Всичко е толкова неправилно. - изхлипа тя. - Не трябваше да се случва това. Нищо не е както трябва. - прегръщаше ме силно и продължаваше да плаче.
- Какво се е случило? - казах, галейки успокоително главата й. Не ми отговори. Просто продължаваше да ме стиска с все сила и да плаче. - Добре, да влезем вътре. Там ще ми кажеш какво има. - взех я на ръце и се отправих към къщата си.

Крис ме понесе бързо към къщата. Постави ме на едно кресло и се надвеси разтревожено към мен. Аз го придърпах до себе си и отново зарових глава в гърдите му. Той постави ръка под брадичката ми и повдигна лицето ми към своето. Огледа внимателно следата от шамара и очите му се присвиха. Преди дори да е отворил устата си, аз започнах да бърборя.
- Нищо не е както трябва! Първо този Дерек се появява и зявява, че ще ни убие. После превърна и Алекс, а тя се промени толкова много... Дори не знам дали има нещо останало от истинската Алекс. Дори и Марк не е същият. Съсипан е! Станал е затворен и избухлив и... - той се смрази.
- Саманта - каза тихо Крис. - Марк ли ти причини това? - попита заплашително той. Преглътнах трудно. Изразът в очите му ме изпалши и не посмях да кажа нищо. Но той разбра истината.
- Копеле! - изрева и се изправи рязко. - Ще го убия! Ще го унищожа!
Уплаших се. Вече всички се държаха така! Дори и Крис ми изглеждаше страшен. Сълзите ми секнаха и поех рязко въздух. Той ме погледна, а изразът в очите му ме накара да разширя очи от страх.
- Не трябваше да идвам тук - прошепнах уплашено, дишайки дълбоко.

"Добре, може би реагирах прекалено пресилено с това "Ще го убия" и гневния поглед, но наистина ми се насъбра прекалено много. Докато нещата си бяха наред, изведнъж се сгромоляса всичко." . Най-лошото бепее, че не можех да направя нищо, освен да стоя да гледам и да се ядосвам.
Мислите ми се блъскаха една друга в главата ми, докато наблюдавах Саманта.
- Не трябваше да идвам тук. - въздъхна уплашено и се изправи да се ходи.
- Чакай. - казах. - Извинявай. Прекалих с нервите. Просто да виждам как всичко се изплъзва от контрол, ме съсипва. - признах си, след което се усмихнах виновно. - Наистина съжалявам. Но защо те удари? - докоснах леко бузата й и тя притвори очи от хладината.

Все още бях уплашена и сърцето ми заби дори по-учестено, когато пръстите му докоснаха бузата ми. Макар и хладината му да носеше успокоение на раздразнената ми кожа.
- Не знам - казах тихо, затваряйки очи. - Спомням си, че преди да ме удари споменах Дерек и мисля, че това има някаква връзка. Сигурно ревнува Алекс от него - стиснах очи, защото сълзите отново напираха. Защо трябваше да се случва всичко това? Защо ми трябваше да идвам тук? - Не трябваше да идвам в този град - промълвих най-накрая. Той отдръпна ръката си бавно и аз отворих очи. Погледнах го в очите. - Не трябваше дори и да се запознавам с вас. Трябваше само да намина да видя Марк и веднага след това да се разкарам от това място. Ако го бях направила, положението нямаше да се усложни толкова - въздъхнах тежко. - Вещерите в града щяха да бъдат с един по-малко и щеше да ви е по-лесно да се справите с Дерек. Аз само преча. Винаги съм пречела - промърморих тихо. Така беше, дори и родителите ми не ме понасяха, какво оставаше за някой чужд? Телефонът ми звънна и аз подскочих от изненада. Изавдих го бързо от джоба на дънките си и погледнах дисплея. Вдигнах след секунда.
- Сам! - чух гласът на Марк. Крисчън също го чу и ме изгледа криво. - Съжалявам, Сам! Не исках! Кълна се! - започна да се извинява толкова бързо, че някои думи дори не ги чувах. - Добре ли си? Къде си? Нали не съм ти направил нищо? Господи, аз съм отвратителен!
- Хей, хей, хей - казах и се изправих бързо. Започнах да вървя напред-назад докато отговарях последователно на въпросите му. - Добре съм, наистина. В къщата на Крисчън съм. Не си ми направил нищо и не си отвратителен. Може би и аз реагирах малко пресилено... Наистина, дори подутината вече спадна - опитах се да се засмея, но не се получи много добре.
- Идвам да те взема! - каза бързо.
- Не, Марк - прекъснах го. - Ще се върна, но малко по-късно. Не се тревожи. Чао, за сега - прекъснах разговора. Вдигнах поглед към Крисчън и видях, че ме гледа доста странно.

- Звучеше ми искрен. - констатирах. - Може би трябваше да го оставиш да те вземе. Ако не си сигурна, че искаш да стоиш тук... - вметнах.
- Ще остана. В момента не ми се стои сама. Искам да поговоря с някого. - пое си въздух и изхлипа.
- В такъв случай нещо за пиене или храна? Не съм експерт по човешки нужди, но само кажи и ще изпълня всичките ти желания. - казах шеговито и се замислих за няколко желания, които щяха да ми харесат доста, ако ги поискаше от мен. Подсмихнах се леко, след което станах сериозен, защото Саманта ме гледаше с интерес. Можех да се закълна, че се чудеше какво се върти в главата ми. - Е? Какви са желанията ви? - подсмихнах се и започнах да се правя на палячо, както обикновено.

» Домът На Тереза

Hitskin.com

Домът на Крисчън