Саманта

Крис и Тери бяха пред мен като охрана и аз оценявах, че бяха загрижени. Но сега трябваше да събера мислите си.
Значи този Дерек бе вампирът, който е превърнал Тери, а сега бе тръгнал след мен и Бен.
- Тери, защо този Дерек преследва вещерите? - попитах тихо, знаейки че ще ме чуе. Тя не ми отговори веднага и си помислих, че няма да го направи. Но след около половин минута чух тихият й глас.
- Някога, Дерек е имал съпруга. Вампирка, есетствено. Един ден вещери я убили по погрешка и той се заклел, че ще унищожи всеки един, който срещне по пътя си - предаде ми накратко, а аз преглътнах трудно. Крисчън се спря и се обърна към мен.
- Не се безпокой, ние ще те защитим - прошепна ми той. - Аз ще те защитя - поправи се. Усмихнах му се горчиво, но нещо зад него привлече погледа ми.
- Алекс! - изпищях и се затичах към тялото, което лежеше на земята.
- О, Господи! - прошена тихо Тери. - Крис, обади се на Марк! - нареди бързо тя и заоглежда Алекс. Вдигна ръката на момичето и очите й се разшириха. - Късно е... Отровата е във вените й.

Марк

Проклетите факти не се свързаваха! Очевидно вампирът, който бе убил родителите на Алекс умееше да прикрива следите си добре. Загворих дебелата папка и тъкмо посегнах към компютър, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.
- Уенсън - казах делово. Това бе служебният ми телефон.
- Марк, Крис е - чух галаса му. Звучеше притеснен. - Алекс е била нападната. Близо до дамо ти сме. Ела бързо - каза в отговор на безмълвните ми въпроси и затвори. Алекс! изкрещях вътрешно и ако бях човек, всичко в мен щеше да изстине. Захвърлих всичко и излязох бързо от участъка. Тичах със скорост, малко по-голяма от човешката. Открих ги след около 5 минути. Избутах всички и паднах до нея.
- Александра? Александра? Чуваш ли ме? Алекс, мила, моля те, извикай - замолих се аз. - Моля те, покажи ми, че не те е убил.
- Тя е жива, Марк, поне за момента, но скоро отровата ще стигне до сърцето й - опита се да ме успокои Тереза. Какво успокоение, по дяволите? Та тя щееш да стане една от нас, ако въобще оцелееше.
- Копеле! Нещастник! - започнах да крещя и тресях тялото й в същото време. - Ще го убия, само да ми падне! Ще го съсипя! - продължих в същия дух. Сам изплака с глас и се сгуши в Крисчън. В този миг Алекс изпищя зловещо. Бях сигурен, че никога нямаше да забравя този писък. Той сезаби като куршум в умът ми и никога нямаше да успея да го изтрия от паметта.
- Да я махнем от тук - каза Крис тихо. Кимнах втвърдено и я взех нежно в ръцете си.
- Спокойно мила, спокойно. Аз съм тук. Няма да те оставя - зашепнах, надявйки се да чуе поне една от думите ми. - Да отидем вкъщи - казах на другите.
- Трябва да отида при Бен - отвърна Тереза. - В опасност е, както и Сам - кимна към нея. - Те ще ти обяснят - добави тихо и се обърна в противополжната посока.
- Пази се - подвикна Крисчън след нея, след това вдигна Сам на ръце и ми кимна. Затичах се към дома си, надяйки се Алекс да издържи на всичко това.

Марк

Гледах как се разделяше с този противен Дерек. Господи, какво правеше тя? Защо се мъкнеше с него и защо по дяволите се бе облякла толкова предизвикателно? Какво целеше?
Изведнъж Дерек се обърна и тръгна забързано в другата посока. Явно способностите й бяха доста силни, щом го отпрати с такава лекота. Започна да върви бавно по улицата, заровила поглед в земята. Настигнах я бързо, точно преди да завие, поставих ръка върху устата й и я опрях в кората на едно от близикте дървета.
Тя очевидно се изненада. Стоях вгледан в очите й. Господи, как бях позволил да се стигне до тук?
- Алекс - промълвих тихо. Махнах ръка от устата й и впих устни в нейните.

Марк

Стоях и я гледах неразбиращо. Какво по дяволите? Стегнах хватката си и я изгледах ядосано.
- Какво, вече не мога и да те докосна ли? Спомням си, когато ме молеше да го направя - спомените изплуваха в главата ми. А сега, когато отровата бе променила и външният й вид, ми бе дори и по-трудно да и устоя. Тя се опомни и ми отвърна:
- Да, но това е минало - каза твърдо.
- Е и? Може и да е бъдеще - казах тихо, но тя се захили презрително.
- Бъдеще... Скъпи, моето бъдеще не включва никой от вас - освободи се рязко от мен и ме блъсна силно.

Марк

Присвих подозрително очи. Не й вярвах! Та дари и като човек бе добра лъжкиня, сега сигурно е невероятна.
- Не ми влиза в работата, така ли? - казах тихо. - Всичко, свързано с теб ми влиза в работата, Александра. Ти си моя! Не можеш да се размотаваш така с него! Не ти позволявам! - извиках срещу лицето й. Ревността ме разяждаше от въртре, карайки ме да се треса от яд.
- Не ми позволяваш? - прошепна тя. - Слушай какво: първо - не съм твоя. Не съм ничия. Второ - мога да излизам с когото си поискам и да правя каквото си поискам. И трето - не съм някакво кученце, което изпълнява заповеди. Не си ми никакъв, че да се разпореждаш така с мен - каза с присвити очи. - Сега ме пусни, имам планове, които не включват теб - думите й ме накараха да се отдръпна болезнено. Ревността просто не ме оставяше на мира .
- Недей, Алекс, моля те. Осатни тук, остани с мен - замолих се. - Ти си тази, коато чаках цял живот - моля те не ми причинявай това!

Марк

Стоях и я гледах как се отдалечава от мен. Можех да вляза в ума й, да я накарам да остане, да разбера дали всичко това е истина... Но не го направих. Нямах сили да го направя.
Дишах учестено, въпреки че нямах нужда от това. Болката бе толкова силно, сякаш бе физическа.
"- Значи си спала с него."
"- О да и ми хареса много. Мисля в най-скоро време да го направим отново и отново."
Думите й се бяха забили в съзнанието ми, правейки всичко пред очите ми черно. Бе го казала така уверено, с тон, който те кара да мислиш, че е истина... Ако можех да роня сълзи, бях сигурен, че вече щях да съм заплакал. И щях да изглеждам жалък. Както бе казала тя.
"- Жалък си. Какъв мъж си? Да ме умоляваш да остана при теб!". Точно сега ми се искаше алкохолът да ми действа така, както и на обикновените хора - исках да се напия да забрава. Наведох глава и притворих очи. Знаех пътя до вкъщи наизуст и просто оставих краката си да ме водят.

Саманта

- Сам, какво се случило? - попита ме притеснено и очите й се присвиха. Хванах ръката й и я поведох към една близка пейка. - Какво е това върху лицето ти?
- Още ли не е изчезнало? - очудих си и потърках бузата си. - Ами Марк малко избухна и ме удари...
- Марк те е ударил? - изуми се Тереза. - Но защо? Какво е станало? - въздъхнах дълбоко.
- Ами нали с Крис бяха излезли, и като се върна той се залепи направо за алкохола. По това, което виждах, нямаше голям ефект от него, но той като че ли не обръщаше голямо внимание на това. Тогава започнах да говоря за Алекс и Дерек, и когато споменах името му, той просто избухна. Това стана за секунди, разбираш ли? Той веднага се опомни и съжали за случилото се, но аз се бях уплашила прекалено много и той просто излезе. Аз взех набързо няколко вещи и отидох в Крис - завърших разказа си, като се надявах да не зададе въпрос за него.
- А там какво се случи? - стиснах очи. Знам, че тя го познаваше, но какво можех да й кажа. - Сам, Крис наранил ли те е?
- Не - отвърнах, но дори аз усетих, че не прозвуча правдоподобно. - Виж... Малко е сложно... Ние, ъм... Бяхме се разгорещили и... Е, Крис не бе ловувал от доста време и...
- Нападна ли те? - ужаси се тя.
- Не, не... - побързах да отрека. - Просто... Не можем да бъдем заедно. Или ще е жаждата му, или ще съм аз - казах тихо, но разбрах по погледа й, че не ме разбира. Пуснах ръката й и пламъкът се появи. Тя, също като Крис, се отдалечи. - Виждаш ли? Дори и ти се плашиш от мен - разплаках се.

Все още бях леко изненадана от дарбата на Тери. Знаех, че някои вампири имаха дарби, но досега не бях срещала с такава. Отдръпнах ръката си и пламъкът отново се появи, но този път бе само по върховете на пръстите ми. Доближих ги до лицето си и се вгледах в тях.
- Ето това пречи. Моята глупава дарба - ядосах се и за миг пламъкът обхвана целите ми пръсти, но бързо се овладях. - Мога да ти споделя нещо, нали? - попитах тихо и тя кимна. - Аз... Не знам дали съм влюбена в него. Да, привличането го има и понякога е прекалено силно. И определено не ми е безразличен, но... Толкова съм объркана! Дори не знам какво изпитва той, към мен! Знам, че ме желае, но дали е само това? - Тери стоя малко мълчалива и накрая проговори.
- Това трябва сами да си изясните - първо пред вас самите, а след това и един пред друг - каза тихо. - Но защо каза, че дарбата ти е проблем? - въздъхнах отново.
- Виждаш ли, ако Крис някога изгуби самоконтрол, това може и да не се окаже фатално. Но ако аз изгубя контрол... Той ще стане на пепел и вината ще е само моя!
- О, Сам... - промълви Тери и ме прегърна. - Ако Крис изгуби контрол, той може и да не спре само със захапване. Ако не успее да се спре на време, ще изпие всичката кръв от тялото ти и ще умреш! А ако успее да се спре... Тогава ти ще станеш една от нас! Това също е... Защо ме гледаш така? - прекъсна речта си щом видя изражението ми. Ами да!
- Една от вас... - прошепнах и видях как очите й се разширяват.

- Разбирам това, което ми казваш, Тери, но моля те, изслушай ме! - започнах да я умолявам. - Всички вампири, които познавам, са били превърнати не по свое желание, а от някой, който е искал да ги нарани. Ами ако е различно, когато ти си го поискаш? Все пак ще знаеш какво те очаква и как да го посрещнеш... Може дори и желанието да убиваш хора също може да е притъпено. Ако сам пожелаеш ще знаеш кое е редно и кое не! - бях толкова разпалена в обясненията си, че тя като че ли ми повярва. Но само за миг.
- Това е лудост! Ти ще бъдеш чудовище! Ти и сега не си просто човек...
- Не се бях замисляла за това... - казах тихо. - Ще бъде различно, защото аз вече имам своята дарба... Дали ще остане същата, когато се превърна във вампир? - попитах тихо, а Тереза се изнерви.

- Не, Тери, ти не разбираш! - заинатих се отново. Господи, как щях да я убедя? - Ако съм една от вас, Дерек няма да ме преследва повече! Няма да има нужда да ме пазите, и така Бен ще е дори по-защитен. Помисли за това! - знаех, че играех нечестно, щом намесвах и любимият й, но не ми пукаше! - Искам да бъда вампир! Така ще мога да се грижа сама за себе си. Няма да има нужда някой постоянно да ме наглежда за някакъв психопат, тръгнал да избива видът ми! Искам да мога да оставам за малко сама, без да се страхувам, че Дерек или който и да е било може да се появи и да ме убие. По-рано днес, когато бях сама у Марк, имаше една част в мен, която се ужасяваше от Дерек. Не искам да се чувствам повече така! Дори и Крис искаше да ме придружи до тук, за да не бъда сама! - завърших тирадата си.
- Заради Крис ли го правиш? - попита тихо Тереза. Е, не можех да не призная, че това бе едно от нещата, но и всичко, което изредих бе истина.
- Не точно... - казах тихо. - А и имам чувството, че само и да намекна нещо, той ще откачи. Но кой знае... Може след промяната да срещна някой друг... - този вариант също бе възможен, но не ми хареса... Значи все пак изпитвах нещо повече към Крис. Тя все още ме гледаше с неодобрение. - О, за Бога! Тери, това е моят избор! Знам, че на никого няма да му хареса, но това е мое решение! И ако ти не искаш да го направиш, винаги мога да намеря някой друг!

Въздъхнах. Трябваше да се съглася.
- Добре, ще помисля за всичко това. Но моля те, не казвай още на Крис за това - тя кимна с усмивка. - Може ли да ти задам някои въпроси? - попитах тихо. Тя като че ли не остана доволна, но все пак кимна. - Ти обичаш Бен - казах го като твърдение, и тя кимна. - Какво е да обичаш, когато си вампир? Знам, че въпросът е странен, но ми е любопитно какво е чувството.
Тя погледна на горе и се усмихна. Проследих погледа й и видях, че гледа нечии прозорец.
- Това апартамента на Бен, нали? - тя само кимна. - Явно много го обичаш - казах тихо. Сведох глава и стиснах очи.
- Какво не е наред, Сам? - попита ме притеснено тя.
- Мен никой не ме обича - отвърнах, все още с наведена глава. - Искам да кажа... Марк ме обича, но той ми е само приятел. Никой друг не ме обича, дори и собствените ми родители.
- Аз те обичам - каза Тери. - Ти си една от малкото ми приятелки - отворих очи и й се усмихнах през сълзи.
- И аз те обичам, Тери, но не е същото... Ти имаш Бен - обичаш го, а съм сигурна, че и той те обича! А аз... Не знам дори дали ще срещна някой, към когото да изпитам чувство, дори близко до това...