by Dark_Red_Rose Пет Авг 06, 2010 12:16 am
Герги
На отиване към Къщата на Алекс, реших да мина през парка, за да подишам чист въздух. Но, за мое нещастие се натъкнах на бандити.
- Давай парите или живота!
В първият момент се шашнах. Не можах бързо да се ориентирам, поради голямата стресова ситуация в която попаднах.
- Айде стига с тези глупости! - казах аз, като се опитвах да звуча не толкова уплашен.
- А-а-а, ти нещо на много печен се изявяваш тук, а? Сега ще ти покажа аз! - рече тъмният бандит. Тогава той ме цапардоса с оръжието си. По удара усетих че не се шегува и оръжието му е истинско. Тогава осъзнах че доста съм загазил.
- Ами сега какво ще правя. Алекс ме чака сигурно, но не знам дали ще успея да се измъкна от тея типове. - мислех си аз, като мозъкът ми работеше на пълни обороти. Чудех се с какво да ги заплесна, че да се разсеят и да ме оставят намира.
-Ей, момчета. Ако си мислите че съм много богат... Е тука вече много сте сбъркали.
Джесика
Тъкмо бях пристигнала в градът, и нашите ми казаха че брат ми е излязъл на среща. Зачудих се, защото той по принцип си е скромен човек и не излиза много.
След като си оставих багажа реших да излеза да се запозная с градът. Все пак щях да съм тук за дълъг период от време. Може би няколко години, а пък може и повече. Знае ли човек къде ще ме отведе вятъра.
След тридесетминутно шляене из улиците най-после намерих къде им е парка. Изглеждаше супер. Имаше достатъчно дръвчета, много птички огласяха началото, намираха се и няколко просторни градинки с цветя. Тогава се сетих колко много ги обича брат ми.
Вървейки в парка, изведнъж усетих че нещо не е наред. Вече не се чуваха птичките. Всичко беше утихнало. Тогава се заслушах по-внимателно и чух че някой се опитваха да оберат. Промъкнах се по-наблизо за да видя каква е обстановката. УЖАС! Опитваха се да оберат брат ми! Не мога да го повярвам това нещо. Та той е тук от три-четири дни.
В следващият момент бандита го удари с пистолета си. Не можех да му го простя този акт на насилие. Със сигурност щеше да си получи заслуженото. Да удря брат ми. Не наистина няма да може да помни кой е след това, което ще му причиня.
В този момент реших да се намеся. Промъкнах се зад невъоръжения бандит от двамата и бързо го хванах за вратът. Брат ми ме видя и се стресна от тази моя поява.
Чу се изтрел. Главният обирджия, след като ме беше видял че съм обезоръжила другаря му, се прицели към мен и стреля. За моя голяма радост, Герги се намеси и му ритна ръката нагоре, така че той да не може да ме уцели. Тогава забелязах че вторият бандюга е припаднал и не мърдаше. Май малко множко съм го стиснала за гърлото. В следващият момент брат ми и останалият крадец се боричкаха и аз се притекох на помощ.
Герги
В борбата ми с този крадец аз не видях кога насочи пистолета си към мен.
Тогава прозвъча вторият изтрел. Оххх каква болка. Хванах се веднага за корема, поне да спра къвенето, което беше доста лошо. Тогава сестра ми се нахвърли върху него и го цапардоса хубавичко. Оня загуби съзнание.
- Добре ли си? Тебе уцели ли те? - попита ме Джесика и виждайки раната се загрижи още повече. - Сега трябва да те заведем в болница. Нали ме разбираш?
- Да. Все още те чувам и разбирам. - Отговорих й с мъки.
- Сега само почакай малко да те превържа. - каза ми тя късайки ръкава на блузата си. - Само стой мирно.
- Охх. Боли ужасно.
- Спокойно. само потрай още малко.
- Не знам дали ще мога, сестричке. Просто не знам дали ще успея.
- Ще се справиш. Ти винаги си успявал.
Джесика
След като го превържах изтичах да си взема телефона, който неволно беше паднал. Обадих се на спешна помощ и им казах къде да дойдат.
След 5 минути линейката пристигна и се качихме.
На път за болницата Герги ме попита:
- Колко е лошо?
- Спокойно. Не много, ще се оправиш. - казах му аз, съжалявайки себе си че така го лъжа.
Hitskin.com
» Игра На Думи
» Скрабъл
» Музикална игра
» Да броим до 0
» Намислете си съществително преди да влезете
» Асоциации
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
» Вицове