Hitskin.com

Преди къщите и населените места в града, в началото имаше Табела с името му, а зад табелата се простираше зелена поляна...

Разяснение: Тук свободно може да се пише РП.

JaniTo написа:: Е, ето ме и мен. Най-сетне събрах сили и се върнах отново в този град. Вече ми беше писнало от глупавото Колорадо и глупавия Денвър. Не бях идвала тук от около 60 години. 60 години през които милиони пъти съм се замисляла за тогаващните времена...
Честно казано от хората живеещи в този град сега , не познавам абсолютно никого. Или поне така си мислех...Но въобще нямах и намерение да се запознавам с някого . Може би някоя по- дълга авантюра би ми се отразила добре, но припомняйки си последния път не исках да тръгвам по същия път отново...
Надявам се да прекарам няколко спокойни години тук , докато отново се наложеше да се преместя...

Тази сутрин татко отиваше в звукозаписното си студио. Аз обожавах да седя там и да слушам как другите пеят и свирят. Понякога дори пооправях песните им, така че да се харесат на един млад слушател.

Станах рано и се приготвих навреме, а след това помолих баща си да отида с него. Нямаше какво да правя са вкъщи, с навлека - сестра ми. Татко се съгласи да ме вземе, понеже знаеше за увлечението ми по музиката. В новото студио не бях ходил. Нямах търпение да отида и дори от вълнение пропуснах закуската.

Време беше за тръгване. Баща ми мина през кухнята, за да си вземе ключовете. Те седяха на плота. Докато го чаках се настаних удобно в колата на предната седалка. Видях го да се подава от вратата и се сетих за китарата си. Веднага изхвърчах от автомобила и се качих в стаята си, за да я взема. Върнах се още преди таткото да се беше качил в колата. Влязохме вътре и си сложихме коланите. Най-сетне тръгнахме към така дългоочакваното студио.

По пътя пуснах един диск с мои песни, които татко обожаваше. Но ги бях записал у дома и не бяха с много хубаво качество. Той ми беше обещал, че ще издаде мой албум и аз с нетърпение чаках момента, в който обещанието му ще се реализира. На няколко пъти припявах. Излязохме на пътя, който беше извън града. Там мярнах табела, сигурно на нея беше изписано име. Вероятно на местността, но в движението не прочетох. Зад нея видях, че има хубава поляна. Някой ден задължително трябва да дойда тук!

» Началото на града