Hitskin.com

Това е моят свят. Тук се чувствам спокойно и чудесно. Всичко е толкова красиво.
Имението има 216 стаи, много от които са спални. Замъкът има 5 големи бални зали и 5 зали за съвещания, които баща ми използва, когато имат важни събирания във фирмата. Също така има огромна кухня с впечатляващ брой работен персонал, който е готов да ти донесе каквото поискаш, когато си гладен. Готвачите са 20 на брой, всеки със свой специалитет и свой вкус на готвене. Помагат им 50 прислужници, които също така отговарят и за чистотата в замъка. Всяка спалня, общо 175 на брой, има балдахиново легло с пухени възглавнички, на които можете да заспите веднага щом легнете на тях.
Лятно време приемаме посетители от началото на Юни до края на Август. Има 100 декара земя в покрайнините на замъка, някои от които се използват за земеделски площи, от които си вадим прехраната. Имението притежава 20 декара, засяти с лозя, от които правим зашеметяващо вино. В задния край на замъка има обширен басейн с обща дължина 450 метра и е широк 50 метра. Той е целогодишно пълен с минерална вода, която се изпомпва от близо 700 метра дълбочина точно под замъка. Близо до басейна има горичка с площ 4 декара, в която лятно време можете да отидете на къмпинг. Замъкът притежава подземен паркинг за колите, който е на два етажа: първият е за колите на посетителите, а вторият е за личните автомобили на персонала. При влизане в замъка вие се озовавате на голям площад, покрит със средновековни камъни. Там можете да видите и личните ми автомобили: моите и на семейството. Забелязват се няколко луксозни возила от типа Porshe, Ferary, Aston Martin, Dodge и Ford Mustang. Еми накратко това е домът ми. Всеки да се чувства като добре дошъл.

Алекс:
"Уау, какъв дворец!" - възкликнах аз, когато минах покрай имението. "Сигурно тук живее някоя знатна особа" - допълних към мислите си. Изглеждаше ми спокойно местенце, дори плашещо, страховито. Сигурно е на стотици години, а и нямаше да се учудя ако духове минават нощем през дебелите каменни стени. Оградата беше висока, но в огромния двор мернах слабо момче, може би на моята възраст. Седеше в близост до голям розов храст. Видях, че и той ме гледа, затова дружелюбно му помахах. Той ми отвърна, след което тръгна към мен. Застана на оградата и ме попита дали може да ми помогне с нещо. Аз му отговорих, че просто минавам от тук и се спрях да се насладя на гледката. Усмихна ми се..

Седях си при розовото храстче, когато забелязах, че някой се е спрял пред оградата и ме гледа. Изглеждаше ми на симпатичен младеж. Приближих се към оградата, за да го огледам по-отблизо.
- Здравей! Видях че гледаш замъка ми. С нещо да помогна - попитах любезно.
- Не благодаря. Случайно минавам от тук. Не знаех че има такъв замък наблизо. - учуди се непознатия - Мислех че трябва да се вижда от далеч. Толкова е висок.
- Да, намира се на най-високото място в околността. - потвърдих аз.
- Ще погледам още малко. Благодаря. - той ми каза усмихвайки се - Между другото името ми е Алекс. Живея на долната улица.
- Приятно ми е. Аз се казвам Георги или на галено Герги. Ти си избери как да ме наричаш. За мен няма значение.
Изглежда ми приятно момче. Има си свое уникално излъчване. Някакси те привлича и искаш да сте приятели. Със сигурност има топло излъчване.
- Хей, искаш ли да влезеш да разгледаш по-отблизо? - попитах го аз - Хайде, ела да те разведя наоколо.
- Страхотно. Изглежда ми прекрасно местенце. - учуди се Алекс
- Ела. Ще те заведя в гаража. Знам че ще ти хареса. - предложих му аз - Зам че харесваш скъпите и мощни коли, а ние имаме много от тях.
И ето ни нас, тръгнали към колите.

Запознах се с Герги. Той настоя да го наричам така, а и аз нямах нищо против. Ето го и първият ми приятел. Май бързо се адаптирам. Предложи ми да отидем при колите му в гаража, а аз се съгласих. Като всяко момче и аз си падах по мощни двигатели. Отвори ми портата, която изскърца и усетих адски писък в ушите си. Влязох в двора, който дори беше по-огромен, отколкото си го представях. Почти навсякъде имаше розови храсти и се носеше аромат на роза. Имаше и много пчели, които весело жужаха и се трудиха.

Първо започна да ме сърби ръката, после и крака. Чешех се озложебено, момчето сигурно си помисли, че съм крастав или от сума време не съм се къпал. Истината беше, че аз съм алергичен към рози и получавам обриви от тях. Трябваше да си тръгна незабавно, но щях да обидя домакина.

-Хубав двор. - рекох аз.
-Мерси, радвам се, че ти харесват.
-Апчих - кихнах аз и очите ми се насълзиха.
-Проблем ли има някакъв?
-Не, не.. спокойно, всичко е наред.
-Сигурен ли си, изглеждаш зле. Мога да повикам някой да ти донесе нещо за пиене.
-Всъщност.. имам алергия. И то към рози. А тук ги има в изобилие. Съжалявам, трябва да си тръгна, докато не е станало още по-зле.
-Мда, разбирам. - сведе поглед Герги. На мен ми стана неловко. Извиних му се още няколко пъти, каза, че ме разбира, но усещах, че не му е приятно.
-Виж, искаш ли да излезем някой път, по мъжки? Да отидем в бара например, да се запознаем с някоя друга мацка? Какво ще кажеш?
-Навит съм, супер! - усмивка грейна на лицето му.
-Апчих! - отново кихнах. - Беше ми приятно да се запознаем, Герги! До скоро. - помахах му и с бърза крачка напуснах имението.

Момчето изглеждаше приятно, дворецът - все така страховит. Донякъде се радвах, че имам алергия, че от къщата тръпки ме побиваха и не исках да стъпвам там. На по бира може би щяхме да се опознаем повече и да си прекараме по-добре... Запътих се към нас.

Сприятелих се с Алекс. Това ми е първият приятел откакто се преместих от родния си град. След като го въведох в двора на имението, Алекс започна да се чеши. В първит момент имах чувството че го е полазила някоя буболечка, но по-късно започна да се чеше повече. След въвеждането му в двора Алекс забеляза че има много храстчета с рози, което май не му хареса. Веднага започна да киха и аз го попитах дали има нужда от нещо. Той простичко ми обясни че има алергия към цветята, което не ми хареса понеже аз съм манияк на тема цветя и тяхното отглеждане. Изведайки го набързо от двора, за да не се влоши състоянието му, той ме попита дали искам някой път да излезем като мъже в близкия бар. Аз с удоволствие се съгласих, макар и да знам че не обичам да пия бира или някакъв сорт алкохолни напитки. Мога само да ги опитвам, но не и да изпивам по чашка-две. Тогава можехме да си поговорим дали има добра работа, която да търси младежи. Също така можем и да си поговорим и за жените, точно като мъже. Сбогувахме се набързо и отидох да си дополивам храстчетата, но отивайки там забелязах едно листче на земята. Може би той го е изпуснал.
- Ей, Алекс! Алекс! - провикнах се аз, но изглезда той не ме чу. Тогава се загледах върху листчето, за да видя какво пише. Имаше написан един адрес. Уауу! Това май е неговият адрес. Или пък не. Но пък ако е неговия какво ли ще прави написан в джоба му??? Не знам. Мисля утре да го праверя.

- Измори ли се вече? Аз не, за прекараните 3 дена в този град вече съм свикнал с разходките.
- Леле! То доста път било. - учуди се Мег - Да, малко се уморих.
- Спокойно, после мога да те откарам до вас, за да не ходиш пак. - уверих я аз. - Ето ни, вече сме тук! Прекрасно е нали. Това е моето кралство.
- Уауу! Страхотно е! - възкликна учудено тъмнокосото момиче. - И всичко това е ваше?
- Да, наше е. Не е много голямо, но и не е много малко. - обясних й аз - Радвам се, че ти харесва! Ела сега да ти покажа градината. Ето тук има няколко храстчета на оградата. Ето виж и тези дръвчета. Имаме няколко вида рози, като този ми е любимият. А това е езерцето, където лятно време има патки и лебеди. Какво ще кажеш. Великолепно е, нали?

Меган

Оглеждах зеленината, видимо очарована. Беше трудно да не се впечатлиш от заобикалящата те красота. Всичко беше чудесно направено и си личеше, че са вложени много грижи и труд в градината.
-Наистина е великолепно! Имате неповторима градина. - усмихнах му се, като се бяхме спрели до розите. Хванах цвета на една от тях и се наведох да я помириша. Обожавах уханието им и затворих очи, наслаждавайки се на обстановката. Определено бях завладяна от всяко храстче и листо, но не пропусках и момчето до мен. Беше много любезен...
-Трябва да ми покажеш как отглеждаш розите. Ще засадя много от тях у дома, за да мога да им се наслаждавам и вкъщи. Прекрасни са.

- Ще те научим. Спокойно, не се безпокой. Днес обаче няма да стане, защото татко е на работа, пък аз исках и него да извикаме, за да ти е по-ясно. Понеже мен не ме бива в обясненията, ще дойдем някой ден у вас да ти помогнем. Ако искаш откъсни си няколко, за да си ги завъдиш, пък и аромата им е чудесен. Ето вземи няколко. - предлагайки й, аз откъснах десетина розички и й ги подадох. Забелязах, че тя остана видимо очарована от градината ни. Мисля, че много й допадна. Сега татко като се прибере ще си поговоря с него един ден да отидем да й помогнем с нейната градина. - Мисля че другата събота ще можем да дойдем на помощ. Искаш ли нещо дуго да видиш? Или ще се прибираш вече, че малко късно стана.
- Ами всичко е толкова прекрасно! - усмихвайки се, възкликна Мег - Мисля че за днес ми стига толкова. Някой път пак ще се отбия да се порадвам на градината ви.
- Чувствай се като добре дошла по всяко време на деня! - uсмихнах се и аз - Ще те закарам до у вас ако нямаш напротив. Да не се разкарваш, че пътя малко дълъг излезе.

Меган

Бях възхитена от градината и разглеждах с удоволствие всичко. Не спирах да се оглеждам, за да видя и запомня красивите цветя и храстчета. Беше великолепно.
- Ще те закарам до у вас ако нямаш напротив. Да не се разкарваш, че пътя малко дълъг излезе. - предложи ми Герги, но поклатих глава и казах
-Благодаря, но ще повървя. Не ми пречи, че е далече и ще се поуморя малко. - той срещна погледа ми и кимна. -Благодаря ти за всичко, наистина ми беше приятно.
Добавих и се запътих към вратата, излизайки от градината. Денят наистина бе минал приятно за мен, но имах и още работа. А що се отнасяше до градината ми, щях да се трудя върху нея, за да стане поне наполовина толкова красива и да мога да й се любувам.

Hitskin.com

Имението на Герги