Hitskin.com

Това е градската болница. Тук се приемат всякакви пазиенти с всички видове заболявания. Болницата разполага с неголям паркинг, собствен парк с много алеи за разходкя и почивка. Към болницата има отделение за Спешна Медицинска Помощ и Микробиологична клиника.
Болницата притежава 5 операционни зали, много три- и четириместни стаи с достатъчно пространство за пациентите. Вътре е уютно и винаги чисто,за да не плъзнат нежелани зарази от различните пациенти, посещаващи болницата.

Бързайки да избягаме от Мели и да спася своя приятел Алекс реших да се доверя на хората, който наричат "доктори". Чувал съм през годините, че се справят с всякакви болести. Докато влиза набързо направих контра-проклятие за да ни виждат.

На входа много се чудих на къде да поема - наляво, надясно или на горе по стълбите. Реших че стълбите са удачен вариант и се затичах натам. На втория етаж видях някакъв човек с бяла престилка. Забързах към него, смятайки че е от онези "доктори".
- Докторе- изивках му аз, на което той се обърна. Оказа се че съм познал. - Докторе .
- Чакайте малко. Защо така бързате? Нещо му има ли на момчето?
- Падна на главата си и не мога да го свестя.
- Моля, последвайте ме.
Заведи ни в една от триместните стаи. Каза ми да сложа Алекс на едно от леглото и започна да го преглежда. Докато знаеше по-малко щеше да е по-добре. Затова изчезнах на мига, когато не ме виждаше.

Алекс
"Къде съм?!" - беше първата ми мисъл, когато отворих очи. Определено не си бях в стаята, а и имах болки в главата. Надигнах се рязко, а до мен скочи Тути.
-Тути, какво правя тук!? - огледах се.
-Снощи стана малък инцидент, не се движи много. Лягай и почивай.
-Нашите сигурно са в паника.
-Спокойно, казах им, че ще преспиш у нас.
-Но къде съм?! И защо??
-В болницата си, казах ти-малък инцидент.
-?!
-Снощи подпийна доста и на прибиране падна. Явно си удари главата. Реших да те доведа тук, за всеки случай.
-Мерси, бро. Ами да си ходим. - дръпнах завивката и понечих да се изправя.
-Не, все още не бива да ходиш никъде. - избута ме обратно в леглото.

Гледах го с учудване. Не помня да съм пил. Всъщност, нищо не помня. О, онова момиче. Тръгнахме след нея, после всичко ми се губи. Да, определено не бях пиян и никъде не съм падал. Сигурно са ми направили нещо. Усещах, че Тути ме лъже.

Джесика

Докараха ни в болницата. Влязохме и веднага се запътихме към операционната. Пред нея вече ни чакаха няколко хирурзи.
- Ще ви помоля да изчакате отвън, докато приключим. - ми каза единият от докторите.
- Добре ще стоя тук и ще чакам. Моля ви само да го спасите, защото ми е много скъп.
- Ще направим всичко възможно. успокои ме главният хирург обяснявайки ми - На пръв поглед раната не изглежда толкова зле. Възможно е кършумът да не се е забил твърде много.
- Благодаря ви. - отговорих аз и седнах на близката пейка.
След едночасово чакане, най-после някой излезе от операционната. Веднага станах на крака и го попитах:
- Как е? Нали ще се оправи?
- Добре е и ще се възтанови, но ще прекара пет-шест дни тук под наблюдение, за да сме сигурни че няма усложнения и за да се възтанови. - отговори ми единият от екипа. - След десет минути ще го настаним в едната от стаите. Можете да отидете на рецепцията. Ние после ще ви извикаме да го видите.
Пф-ф-ф. Най-после се успокоих. Ще се оправи. Наистина ми олекна при тази новина. Запътих се към рецепцията, за да изчакам. След 15-20 минути ме извикаха в стаята. Преди да вляза се зачудих какво ще видя. Отворих вратата и Герги ме гледаше с усмивка на лицето.
- Здравей! Вече съм по-добре. Ти как си?
- Хей! Супер съм след като те видях. - зарадвах се аз. - Май наистина не е било толкова лошо.
- Да! Сега докторите ми казаха че ще трябва да си почивам и ще остана 5-6 дена тук. - Каза ми Герги - Май ще трябва да ми идваш на свиждания.
- Ще се наложи. Пък и ти гледай да се оправяш по-бързо! Имаме толкова много да говорим. - казах му аз и чак тогава се огледах в стаята. Видях че има още един пациент на съседното легло, който спеше. До него на едно столче стоеше непознато момче.
- Ами аз сега ще тръгвам, за да мога да се оправя в къщи и да кажа на нашите какво е станало в парка – казах аз на Герги и се изнизах тихичко от стаята.
- Ок, тръгвай да не се притесняват нашите. – каза ми той и се сбогувахме.

Алекс
Тути отиде до магазина да ми вземе нещо за ядене, понеже бях гладен. В стаята доведоха още някой на носилка и го сложиха на съседното легло. До него седеше едно момиче, но след малко и то си тръгна. Останахме сами.

-Хей, добре ли си? - не знаех с кого говоря, защото не можех да го видя.
-Не съвсем, преди малко излязох от операционната. - гласът ми се стори познат.
-Герги?!
-Мда, познаваме ли се?
-Аз съм Алекс, леко имахме среща, на която ти леко не дойде. Ама лекичко! - повиших малко тон, защото мразя да ме карат да чакам.
-Съжалявам, стана малък инцидент, затова съм и тук.
-Пф, зарежи, не ми се говори.

Дълго мълчание. Тути не идваше, а аз реших да го потърся. Бях съвсем наред, но лекарката не ми разреши да изляза през вратата. Отидох до прозорреца уж да подишам чист въздух. Бяхме на 1 етаж, нищо нямаше да ми стане ако се измъкна от там. Бях гледал доста филми. Взех моите чаршафи, и тези на свободното легло, и ги завързах. Спуснах ги. Герги искаше да дойде с мен, но беше прекалено зле, за да става. Но май само аз така си мислех. Изведнъж скокна и се приближи. Аз тръгнах да слизам по 'въжето' и той ме последва. Слязохме и тръгнахме към близката горичка.

Hitskin.com

Окръжната Болница