Hitskin.com

Е, ами и аз реших да пусна нова история... Така и така съм в предпразнично настроение Идеята ми хрумна онзи ден, докато се прибирах и наистина се надявам да се хареса, тъй като не съм писала от доста време. Мислех си да има Пролог, но накрая го махнах и пускам направо Първата част

1.) 365 Луни

Тя тичаше по пустата и тъмна уличка на малкото градче. Позволяваше си само от време на време да се извърне назад, но всеки път щом го направеше, хрътките бяха все така след нея. Нямаше измъкване от тях и тя го знаеше. Сви в някакъв ъгъл, без да вижда накъде тича. Увеличи скоростта си, напрягайки всички сили, въпреки че знаеше, че е обречена. И внезапно се спря. Улицата беше задънена – ами сега?
По лицето й се изписа отчаяние и безнадеждност. Обърна се, като дори не се налагаше да се напряга, за да чуе зловещото ръмжене на първата хрътка, която я достигна. Не се налагаше да чака много, за да види и останалите животни пред себе си, но секундите й се струваха като часове. Бяха цяла глутница – несъмнено щяха да я разкъсат. Само едно от тези животни беше достатъчно, за да я довърши, а сега наброяваха около дузина, всичките ръмжащи към нея. Тя затаи дъх. Сви се и прилепи гръб към стената, преграждаща уличката. Знаеше, че всеки момент щяха да я нападнат. Познаваше хрътките добре, макар че никога не беше и сънувала да ги види с очите си.
„Ето, това е краят ми.” – каза си тя и затвори силно очи, като се свлече надолу по стената, в която беше опряла гърба си.
Чуваше ръмженето им... Но какво? Струваше ли й се, или зверовете замлъкнаха постепенно с кратко скимтене?
Светла постепенно отвори очи, а гледката пред нея... Е, може да се каже, че меко казано, беше изненадана. Виждаше гърба на непознат, застанал пред хрътките. Личеше си, че току що беше пристъпил пред тях, но те на мига се поклониха. „Възможно ли е?!” – каза си зашеметена Светла.
-Спокойно – тя чу гласа на непознатия, който беше учудващо спокоен. Но на нея й беше ясно, че нямаше нужда той да им говори – те щяха да му се подчиняват, дори и само ако кимнеше. Глутницата отстъпи и непознатият заговори по-уверено
-Nice. Now easy and slow… - гласът му се понижи леко, като беше мек като кадифе. Изведнъж той каза уверено и силно
-А сега се пръждосвайте. – кучетата хукнаха и за секунди бяха изчезнали. Тогава Светла видя непознатият да се извръща към нея. Беше момче и това засили подозренията й. Той я изучаваше внимателно, като каза този път неуверено
-Хей, добре ли си?
Тя се изправи рязко и това, разбираемо, го изненада. В очите й се четеше твърдост, каквато той не очакваше да види. Но тя знаеше какво трябва да направи. Трябваше да се увери, да го тества. Такива бяха правилата.
Светла пристъпи към него, като с изненадваща – за него, разбира се – увереност, го попита твърдо
-Кой си ти? – той сложи ръка зад врата си, очевидно несъзнателно и започна недоумявайки
-Казвам се Крис и аз...
-Нямах това предвид. – прекъсна го, все така твърдо. С няколко бързи крачки се изправи и застана пред него. Извади от черната си коса, която почти винаги носеше вързана, две игли. Едната беше за него. Със светкавично движение замахна и на бузата му се появи драскотина.
-Хей! – запротестира той. По гласа му си личеше, че е възмутен, но тя го накара да замълчи само с жест. Знаеше добре какво върши. Гледаше го в очите, но той сякаш не трепваше. Беше вдигнал ръка към бузата си и сега под пръстите му си личеше малкото количество кръв, стичащо се от раната му. Тя махна ръката му от одрасканото и остави кръвта да се стича. Протегна длан, сякаш я събираше като капчици дъжд. В мига, в който кръвта му докосна ръката й, тя се вцепени. Главата й се вдигна към небето, сякаш в транс и остана така няколко мига. Момчето все повече недоумяваше, когато за секунда тя го погледна и той отвори уста, за да попита „Какво..”
Но в същия момент момичето се беше свлякло на земята в краката му, покланяйки се.

Добре, привлече вниманието ми. Сега се надявам предпразничното ти настроение да продължи повечко време, за да мога да чета. Започва обещаващо. Ще чакам.

Дано не изгубиш желание да пишеш.

Вени, благодаря ти за коментара С основание го казваш и си права - зарязвала съм една или две мои истории, без да ги продължа... И аз се надявам музата ми да не изчезне пак нанякъде, за да продължа да пиша, както ти каза (: Идеята за историята си я имам, но възникна един проблем, който трябва да разреша. Засега пускам следващата част, но работя по Третата и за нея вече не знам. Ще се постарая да е готова възможно най-скоро.

2.) 366 Луни

-Ти си... Ти си... – тя заекваше. „Очевидно е в шок от преживяното.”, заключи Крис и като обхвана внимателно раменете й с ръце, каза полека
-Хайде, хайде. Всичко е наред... Да се махаме оттук. – той опита да я вдигне, но тя не помръдна. Личеше си, че леко потрепва и на него му беше неудобно да я гледа така в краката си.
-Хей... – той я наблюдаваше, на границата от паникьосването. Не знаеше какво да прави.
-Стани, моля те. – при последните две думи тя рязко се изправи. Той дори не беше забелязал движението.
-Какво... Добре ли си? – гледаше я шокирано и смея да кажа, дори малко глуповато.
Тя поклати глава, като каза сериозно
-Не мога да пренебрегна молба от Теб.
-Защо? – изстреля той и се опита да я погледне, но тя извърна поглед. Беше свела глава и, макар че той не го знаеше, това беше знак на подчинение.
-Ти си... Ти си... – Светла пак заекна, като накрая сякаш се задави с думите. Той я погледна втренчено.
-Добре, добре. Хайде, ела с мен. – хвана ръката й и я задърпа нанякъде. Тя не знаеше къде я води, но беше длъжна да го последва. Беше задължена да изпълни абсолютно всичко, което й кажеше или което поискаше от нея.
Не вървяха много дълго, когато Светла усети как Крис я слага да седне някъде. Настъпи мълчание, като той попита пръв
-Няма ли да попиташ къде си?
Тя държеше главата си наведена. Нямаше право да му задава въпроси. Поклати глава, когато той седна до нея.
-Хмм... Е, ти си в задния ми двор. Но никой не знае за това място.
-Благодаря ти... Благодаря ти, че ме спаси. – тя отново се свлече на пода пред него.
-Хей... Защо правиш това? – той очевидно се дразнеше.
-Трябва. – беше странният й отговор, който, честно казано, не задоволяваше нито него, нито нея. И двамата имаха въпроси един към друг, но никой от двамата не ги задаваше.
-Недей. – той я гледаше и тя се изправи полека.
-Ако това е, което искаш.
-Стига! – той избухна, а тя сведе още повече главата си.
-Какво ти става? – Крис се дразнеше, но яда му бързо се изпари, когато Светла за секунди отново стоеше в краката му.
-Not again!* – почти простена той. Тя сведе глава.
-Моля те, стани и не прави това повече.
Тя се подчини. „Е, май ще ме кара да я моля” – помисли си раздразнено той, като изрече мислите си на глас.
-Ще ме караш сега постоянно да ти се моля ли?
-Можеш да ми заповядаш и ще изпълня всичко. – тя още не го поглеждаше. Това моментално го отрезви.
-Не – побърза да каже, като добави –Седни.
Тя не помръдна. Опитвайки се да бъде практичен, той каза
-Моля те.
Тя седна до него. Той я погледна и за секунда тя отвърна на погледа му, като в погледа й се четеше паника.
„Съвсем забравих раната му!” – замисли се тя, като бързо прободе с другата игла ръката си. Бликна кръв и Крис възкликна
-Ама какво правиш?
Тя не отговори, а се пресегна и постави ръката си на бузата му. Той се втрещи, докато тя усещаше как кръвта й се слива с раната.
„Така трябва да е по-добре.” – тя се усмихна неволно, след това бързо свали ръката си и сведе поглед.
-Прости ми за това – каза тя бавно –Трябваше да проверя, че си ти.
-Познаваш ли ме?!? – попита Крис изумено, но тя отвърна на въпроса му с въпрос
-Мога ли да попитам как е името ти?
-Можеш. – каза той и вече извъртя очи. –И ще те помоля да разговаряш с мен като с нормален човек. Или най-малкото като с нормално седемнайсет годишно момче.
-Но ти не си такова.
-Какво?
-Нищо – каза бързо Светла. Честно казано, тя май се беше оплела повече и от него.
-Добре – съгласи се след това тя и попита несигурно
-Как.. се казваш? – той се усмихна.
-Much better.*
-Are you sure?* – отвърна му тя и той инстинктивно каза
-Yes. – усмихна се и тогава, малко бавно, се осъзна –Чакай, знаеш английски?
Погледна я изненадано. Това си беше рядкост, особено в онези времена в България, а и английския не беше сред популярните езици.
-Je peux parler français, si vous préférez.*
Той се сепна.
-Ъъъ. Не разбрах и думичка.
-Значи остава английският. Него ли предпочиташ? Просто кажи езика.
„Леле”, помисли си Крис и реши да смени темата.
-Е, както и да е, предпочитам си българския. Та, не ти отговорих на въпроса. Ами името ми е Кристиян.
Тя се усмихна леко.
-Без фамилия?
-Петров.
-Не. – тя поклати глава и той я погледна.
-Какво не?
-Това не е фамилията ти.
Кристиян се засмя, но реши да не отговаря. Момичето определено беше странно.
-А твоето име? – попита с любопитство той. Тя замълча и той помисли, че няма да му отговори, когато внезапно тя каза
-Светла.
Той се подсмихна.
-Без фамилия? – закачи я и за негова изненада тя кимна.
-Да.
-Нямаш фамилия? – сега беше неин ред да се подсмихне, но тя бързо се овладя.
-Така е.
-Хей, Криис! – неочакваният вик накара и двамата да подскочат. Неочаквано тя стоеше защитнически пред него и сериозно попита
-Кой е там?
-Крис? – отвърна й гласът. –Кой е с теб? Пак ли си на онова място, което все не успявам да открия?
-Ей сега ще дойда. – извика Крис и се обърна към Светла
-Хей, какво ти става? Баща ми ме вика, няма нужда...
-Баща ти? – за негова изненада тонът й съдържаше уважение. Той вдигна вежди, но кимна и каза
-Да. Хайде, ела.
Двамата излязоха сякаш от някакви храсти и вече вървяха по малка пътечка, която обикаляше къщата. Когато завиха, пред тях се озова едър мъж на средна възраст. Когато видя Светла, вдигна учудено вежди, но не показа друга емоция.
-Е.. Виж ти. Явно имаш компания, Крис. – каза баща му и преди момчето да е успяло дори да започне да му обяснява, възрастния мъж каза
-Здрасти, Светла.
-Иван. – момичето кимна сериозно, докато Крис ги гледаше, как да кажа, ами с отворена уста.
-Вие се познавате?!? – не можеше да се определи кое преобладаваше в тона му – учудването, шока или раздразнението. Той се обърна към момичето до него
-Светла, от къде познаваш баща ми? – този път тонът му беше твърд и тя несъзнателно леко се сви.
-Ами аз.. – Светла гледаше към земята, докато раздразнението на Кристиян премина в съжаление.
-Хайде, хайде сега – намеси се Иван –Успокой се, Крис.
Момчето го погледна объркано, сериозно и раздразнено.
-Малко ще ми е трудно – започна, и тонът му бе пропит от сарказъм –Вие двамата не би ли трябвало поне да се Преструвате, че не се познавате?
-Крис – Светла едвам беше проговорила, но той я чу и се опита да си поеме дъх.
-Да влезем вътре. Хайде. – баща му ги подкани и тримата бързо се настаниха в скромна стая, в която си личеше липсата на мебели и каквито и да било предмети. Иван се обърна към Крис.
-Трябва да се успокоиш. Със Светла се познаваме, защото и двамата сме... Ами участваме в нещо като група.
-И каква е тази група? – попита Крис, но никой не му отговори. Светла и Иван се гледаха сериозно и сякаш общуваха само с мисъл.
-Ехо... На вас говоря! – момчето губеше търпение, когато Светла попита Иван съвсем тихо, но и спокойно
-Трябва да се види с Нея, нали?
Иван кимна с твърдо, но и бързо движение.

~

*Not again! - Не отново!
*Much better - Много по-добре
*Are you sure? - Сигурен ли си?
*Je peux parler français, si vous préférez. - Мога да говоря и на френски, ако предпочиташ.

Страхотно е Криси. Наистина ми хареса. Плезене

: Това с мистериите и разнищването на истории ми харесва.

С нетърпение чакам следващата част. Усмивка

)

:

Много е хубаво, обаче това с английския ми е малко странно. Изведнъж се появява на едни такива места... предполагам, че е с някаква цел, но за момента наистина ми е странно.

Главата беше много хубава. Мистерията започва да се разбулва. Чакам продължението.

3.) 367 Луни

-Да се видя с кого? – Крис отново недоумяваше. Сякаш пропускаше нещо, което другите двама знаеха и нарочно не му казваха нищо. Това го вбесяваше и той се обърна с горчивина към баща си. Нямаше нужда да му казва нищо, в очите му обвиненията се виждаха достатъчно красноречиво. Баща му го погледна и срещайки погледа му, по лицето му премина сянка на разкаяние, но то трая само няколко секунди, след което мъжът възвърна обичайното си изражение.
-Ще получиш отговори, Крис. – Светла звучеше странно сигурна, но той реши да й повярва.
-Но трябва да дойдеш с мен.
-Да дойда къде?
Тя поклати глава.
-Не мога да ти кажа. Забранено е.
Крис се смръщи. Това не му харесваше. „Чудесно. Още загадки и още въпроси, чиито отговори не знам. Защо имам чувството, че тази нощ промени всичко?”, мислеше си объркано Крис и – според мен напразно – се чудеше. Но мислите му бяха необичайно ясни, въпреки всички въпроси, които му хрумваха и се въртяха в главата му в момента.
-Very well. Ще дойда с теб. – каза го с безразличие, но вътрешно гореше от любопитство.
-Много добре. – повтори думите му Светла, но на български. Срещна погледа му и в него се четеше съжаление.
-Прости ми и за това... Ако не се налагаше, нямаше да го направя.
Каза тя, докато вадеше друга игла от косата си. Преди Крис да се усети, със светкавично бързо движение тя замахна и я заби не много дълбоко на някакво място отстрани на тила му, което го прати в безсъзнание.

***

-Крис... Крис!
Светла го разтърсваше леко, но настоятелно. Той отвори очи, като седна и се опита да се фокусира.
-Къде сме? – попита неуверено и се огледа. Намираше се в нещо като подобие на мазе.
-Това няма да ти бъде казано. – Крис се обърна и видя жена със сериозно изражение на лицето, която стоеше срещу него.
-Коя си ти? – попита момчето, недоумявайки. Светла се приближи до него и каза тихо до ухото му
-Това е Мария. Тя е.. нещо като водач на групата, за която баща ти говореше. Може да вижда...
-Достатъчно, Светла.
Крис гледаше по-възрастната от него жена, която изглеждаше някак тайнствено и според него говореше странно и официално.
-Какво искаш от мен?
-Не задаваш правилните въпроси, Първородни Сине. – тя го гледаше втренчено и сериозно и очите й се сториха странни на Крис.
-Този разговор не бива да напуска тези стени. Разбра ли? – тя го погледна твърдо, докато той не кимна. Тогава тя отпусна ръце в скута си и започна:
-Не познаваш себе си, но аз те познавам.
-Какво означава това? – Крис никак не разбираше думите й, но продължи да я слуша с интерес.
-Ще ти кажа. Това, което ще ти разкажа сега, ще породи много въпроси от твоя страна. Но тази не е нощта за отговорите ти.
Момчето въздъхна, но каза
-Добре.
Мария се изправи, като се приближи до Крис и седналата до него Светла.
-Ти имаш способност, Кристияне. Само една е, но е достатъчна, за да те направи необикновен.
-Какво? – момчето прикри насмешката в тона си, но жената я усети и поклати глава.
-Не мисли, че бих те лъгала. Твърде си важен, а и кръвта ти ме заставя да ти говоря единствено истината.
-Кръвта ми ли? – сега той я гледаше още по-невярващо.
-Остави това. Това, което е важно сега, е да разбереш какво можеш.
-Мария.. – Светла понечи да се намеси, но жената само вдигна ръка и момичето замълча. Крис се намръщи, като все още гледаше към Мария.
-Ти не си кой да е, Кристияне. И можеш да заповядваш на животните.
-Мога... какво?! – този път момчето се усмихваше иронично.
-Не си ли се питал какво накара хрътките да ти се подчинят, когато спаси Светла? Ти имаш... да го наречем шесто чувство – тя се подсмихна – И животните те слушат.
Крис ахна изненадано. Изглежда вече започваше да й вярва малко по малко. Тогава се сети за думите й и попита
-Чакайте... От къде знае...
-Това не е нещо, което ще обсъждаме тази нощ. Казах ти, не е времето за отговори.
-Тогава... кажете ми повече.
-Повярвай, ще имаш време да се убедиш какво можеш. Поработи над това, сближи се с животни и сам се убеди, когато се върнете при Иван.
-Познавате баща ми?
Жената поклати глава и леко се усмихна.
-Казах ти, че си специален. Като Светла. – тя смени темата, без Крис да се усети.
-Какво? И Светла ли е като мен?
-О, не. Тя е различна, и не толкова значима. Но признавам, че е необичайно, че има способност.
-Каква способност? – Крис погледна момичето до него, изпълнен с напрежение и любопитство. Мария кимна и тогава Светла вдигна ръка и докосна с показалец съвсем леко бузата му, където го беше одраскала. Това подсети момчето.
-Раната!
-Именно. Светла е надарена и е тук, за да ти помага. Пращам я с теб при баща ти.
-Ще му помогна. – повтори момичето и той я погледна леко намръщено.
-За какво? – Крис се обърна към Мария, чието изражение се смени на леко тъжно при въпроса му.
-Това, което предстои, е опасно. И приближава все повече. – „С нарастването на Луните, той ще...”
-И каква е тази опасност? – Крис прекъсна началото на мислите й, като я погледна. Значи тя все пак отговаряше на някои от въпросите ми, помисли си.
-Отговарям ти, само защото трябва да знаеш това. Но не всичко.
-Сега и мислите ми ли четеш? – Крис я гледаше скептично, а тя за пръв път се разсмя, развеселена.
-Прекалено много въпроси, Кристияне. А вече ти казах, не е време за...
-Знам, знам. Кажете ми каквото можете.
-Идва опасност, казах ти.
-Но не уточнихте какво толкова страшно предстои.
Жената се усмихна. После бързо изражението й отново стана сериозно и тя се огледа.
-Време е да тръгваш, Крис. Светла, хайде.
Момичето стана и хвана Крис за рамото.
-Ела.
-Ама... Не ми казахте каква е тази опасност.
Мария го гледаше втренчено известно време, след което каза
-Ти. – и направи жест на Светла, която го изведе оттам, отново в безсъзнание.

И пак не ми стана ясно защо говори на английски това момче . Да не говоря, че се оплетох още повече. Казва се "Първородният и Първородната", пък тази Мария, която не се знае каква е, що е, казва, че едва ли не Светла не ставала за нищо. Много се дразня вече. Не обичам да съм в неведение. Хайде давай. Пускай още, още, още, ощееееее, че нямам търпение да ми се разясни.

Цитат :

Тя е.. нещо като водач на групата, за която баща ти говореше.

Вени, чети по-добре. Изяснила съм коя е Мария, по-нататък ще пиша и още за нея, за да допълня образа й. Английския съм го включила с определена цел, но имам чувството, че се дразниш, а не мога да разбера защо... :whatafack:

Цитат :

Но признавам, че е необичайно, че има способност.

От тук мога да кажа, че Мария съвсем няма предвид, че Светла не става за нищо - даже тя признава способностите й и казва, че е необичайно, че ги има. Не разбирам какво толкова... Освен това съм пуснала едва началото на историята. Знам, че можеш да предполагаш само по пуснатото досега, но моля те да имаш търпение. А и целта на историята ми е именно да е мистериозна (Повярвай, старая се доста да я напиша така), а сякаш на теб не ти харесва това. Съжалявам, че трябва да го кажа, но се чувствам достатъчно потисната и ще го напиша - имам чувството, че не ти харесва как пиша. Извинявам се предварително и наистина не искам да те обидя, мнението ти е важно за мен (Затова и се чувствам кофти), но трябва да кажа - ако не ти харесва, не чети... Съжалявам, но не карам никого насила да прави нищо...

Вени спокойно де. Прочети го няколко пъти. Аз долу-горе схванах повечето, но на мен ми трябваха 3 прочита докато намеря връзките. Спокойно не бързай. Там е интересното да сме в очакване. Чесно и аз не знам за какво се дразниш толкова :think: .... Давай го по-спокойно.

Иначе, Криси хубаво си е. Не мога да отрека че не ме грабна. Аз съм от търпеливите и ще си изчакам, защото знам че ще става по-оплетено. Давай смело! :suuun:

Интересно ми е да разбера какво се случва и просто съм такъв човек, че всички емоции са ми по-силни като степен, от тези на другите. А вие и двамата ме нападате едва ли не, че съм давала зор и съм се дразнела и не ми е харесвало и не съм чела внимателно и пр.
Ми хубаво, дразня се на английския и никога не съм крила причината. Омразна ми е цалата мания по подражаването на чуждестранните писателки и в момента, където видя име различно от българските (недай си Боже да е типично английско/американско) и подивявам. Същото е и с написаните на английски цели изречения, думи и пр (да не говоря колко се вбесявам когато нямам причина, да си кажа "Е, хайде, то щом е така, тогава няма да го взимам толкова присърце"). Просто нямам търпение да разбера какво ще се случи по-нататъка. Интересно ми е, но както и да е.
И от какъв зор ще тръгна да коментирам нещо, което не ми харесва? Кога до този момент някога изобщо си ме виждала да коментирам текст, който не ми е харесал. Или ми харесва и го чета и съответно коментирам или изобщо не си правя труда да го погледна дори.
Аз повече да си отворя устата да коментирам... това няма да го бъде. Благодаря за вниманието :;)2:

е хайде сега, ти се нацупи...:cry2:

ама сте си странни хора понякога....

Така... Очертава се дълъг пост. Първо, Гога - много ти благодаря за подкрепата и мнението, но не мисля, че трябва да обсъждаш неща, които са между мен и Вени. Моля те, не се обиждай - не го казвам с намерение да те засегна или нещо такова, но защо трябва да изказваш мнение за коментара на Вени? Коментирай само историята, остави ни ние да си се разберем... Пак казвам, не го пиша това, за да се засегна и подкрепата ти наистина значи много за мен, но...

Вени - сега.. Ще прозвуча детински и така, сякаш искам да споря, но.. Много ще ме извиняваш, причината, че не ти харесва английския, е защото ти е писнал? :whatafack: Много ще ме извиняваш, но какво, по дяволите? Съжалявам, но не те разбирам. В тая скапана държава се говори почти изцяло на турски език (Не мислете, че съм расистка, не съм), а ти за няколко изречения ми излизаш с темата за Родолюбието?! Родолюбието?! Много извинявай, но за мен това никак не е основателна причина. Направила съм целия разказ на български, с български имена и къщи и описания, а ти ми казваш, че те дразнели няколкото изречения на английски... Съжалявам, но не мога да го приема. В БЪлгария си имаме достатъчно проблеми, за да се дразниш ИМЕННО за това. И като гледам ВСИЧКИ какви сме родолюбци... О, да - английския е Огромен проблем в историята ми и сигурно дрaзни всички. Ще ме извиняваш, но това никак не ми звучи правдоподобно. Знам, че звуча детински, но става въпрос за моето творчество все пак и съм достатъчно засегната.
А колкото до това, че повече няма да си отвориш устата да коментираш - ами и Аз в същия дух мога да заявя - Аз повече да си направя труда да пиша... това няма да го бъде. Чувствай се свободна да ми заключиш темата и да я пратиш в архива. Благодаря.

Както си прецениш. Не мога да спра или накарам някого да прави или не нещо. Всеки си има мнение. Моето относно английския е това и според мен си е достатъчна причина да се ядосвам.
А да допусна някого едва ли не да ми налага какво да пиша (както направи Георги в едно ЛС), само за да няма сърдити, това няма да го бъде никога. Така както аз уважавам мнението на другите, така очаквам и те да правят.

Нищо против теб и творчеството ти. Знаеш, че харесвам да чета нещата ти, без значение на това, че не винаги съм съгласна с това което се случва (но това мисля, че е съвсем нормално). А за заключването... това и сама можеш да го направиш, стига да поискаш.

Добре, темата се приключва. Не знаех, че не си била съгласна с това, което се случва в творчеството ми (Визирам извън този случай), но си е твое решение дали да ми го кажеш, или не. Което затвърдява решението ми да не пиша повече. Благодаря Ви за вниманието и Вени, радвам се, че нещата ми ти харесват, но както сама каза, всеки си има мнение. Приключвам до тук, с едно добавяне, че ще убия Гогата за това, че те е карал да ми пишеш каквото и да било, което не мислиш. Не е редно. В заключение ще кажа, че ти благодаря за коментарите, Вени - на теб и на всички останали, които коментираха.

аз съм си виновен ................. защо се обадих след като знам че пак няма да ме разберат хората...
епа сега и двете са ми бесни... нека са.. виновен съм и точка..... няма да коментирам.

И вени грешно ме разбра в онова ЛС, но както и да е не си виновна ти
и сега само заради мен спря...
Криси целта беше да те мотивирам да пишеш... не успях

няма да се караме затова ще се отдръпна за неопределен срок....

Криси.... Моля върни я... Интересна си е историята. Лично всеки би я чел... Моля...
:uhhhh: Ама и аз съм един.... Направо съм си за бой Prekali

368 Луни

-Какво става!!! – няколко часа по-късно раздразненият Кристиян, вече в съзнание, крачеше напред-назад из малката стая в къщата им под мълчаливите погледи на Иван и Светла. Беше достигнал лимита си.
-Всичко това е лудост! И разбира се, всички трябва да сте потайни.
-Кристияне. – баща му все още го гледаше, сега със сериозно изражение, но момчето продължи
-Дааа, иначе няма да е интересно, нали? Дайте да объркаме Крис, та да е забавно!!!
-Отказвам се. – Иван въздъхна и излезе раздразнен от стаята.
-Крис... Моля те да се успокоиш.
Тя нямаше никакво право да му казва какво да прави, но реши, че трябва поне да опита да успокои гнева му, който в дадения случай беше нормална реакция. Тя знаеше, че е объркан от събитията напоследък. Откакто я спаси...
-Хайде пак!!! – Крис извъртя очи, безкрайно раздразнен.
-Сега сигурно ще искаш да се опиташ да ми обясниш, но отново ще говориш с догадки, нали? Защо никой не ми казва какво става?!? – извика той, а Светла сведе очи. Момчето не усети надигащия се гняв в гърдите на момичето. Тя стисна юмруци, но Крис беше твърде ядосан, за да забележи нещо.
-Страхотно. Нямам представа какво се случва, а вие продължавате с глупавите си игрички!
-Това не е игра. – тя го каза толкова тихо, че той едва я чу.
-Мислиш, че не знам ли... – изгледа я скептично и това й дойде в повече. Тя бавно седна на земята, като наведе глава към пода и тогава той я погледна. Не виждаше очите й, но се забелязваше как по бузите й се стичат сълзи. Той се намръщи – не му харесваше, че я е разстроил, но в момента беше твърде ядосан, за да съжалява. Само че Крис не знаеше, че сълзите й не са защото беше разстроена – това беше нейния начин да изрази яда си.
Момчето спря да обикаля стаята, спирайки се на едно място. После отиде до нея и като клекна, каза
-Не плачи...
-Ти не знаеш колко е сериозно това! – за първи път тя му говореше твърдо и Крис застина от изненада.
-Не съм човекът, който има правото да ти говори така, но поне се опитай да приемеш положението. Ти и това не правиш! Стегни се!!! Знам, че не ти е лесно, но за Бога, Крис...
Тя не довърши, а се изправи и бутна силно вратата, като излезе навън.
-Светла! – Крис я последва. Обиколи двора на къщата и накрая я намери на тайното му място, което й беше показал по-рано. Следите от сълзите все още си личаха по бузите й, но този път от ръката й над китката се виждаше дълбока рана, от която струеше кръв, която малко по малко се стичаше и капеше по земята.

369 Луни

-Светла! – Крис я гледаше шокирано, като не можеше да повярва какво беше сторила. Тогава тя посочи храстите от лявата му страна. Той веднага се досети какво става и извика
-Кой е там? – лицето му придоби строго изражение, което премина към мръщене, когато момчето дочу стъпки, а след това и как някой тича. Той бързо се озова до храстите, но там вече нямаше никой – Крис видя само неясен силует, отдалечаващ се в мрака.
-Хей!!! – извика той възмутен, но естествено без резултат. Когато се убеди, че опасността е преминала, се извърна и бързо отиде до Светла.
-Добре ли си? Дай да видя. – той взе ръката й, като присви очи.
-Нищо ми няма. – тя изглеждаше спокойна и явно самообладанието й се беше върнало.
-Сериозно ли е?
Крис продължаваше да гледа раната й притеснено. Тя за първи път забеляза загриженост в погледа му и това я учуди. Светла извади малка кърпа от джоба си и притисна с нея ръката си.
-Ще се оправя. – тя се изправи не много уверено, но залитна леко от загубата на кръв. Крис я хвана и каза
-Трябва ти почивка. Хайде, ще те заведа в къщата.
Той я вдигна на ръце и тя го погледна изненадано, като се опита да възрази
-Мога... – Той поклати глава, като я изгледа строго, прекъсвайки протестите й и тя замълча. Момчето я внесе в къщата, като я остави на дивана под питащия поглед на Иван.
-Какво стана? – той ги гледаше сериозно, а Светла го погледна и отговори, макар и малко отнесено
-Нападение.
-По дяволите – изруга бащата на Крис и добави –Става напечено. Това беше по-рано от очакваното.
-Какво?! – Кристиян изглеждаше бесен, отново. –Знаели сте, че това ще се случи?!? И не сте казали нищо! Ама разбира се...
-Кристияне! Сега не му е времето за глупави оплаквания!!! – Иван също избухна, като гледаше сина си строго.
-Трябва да се стегнем. Светла е ранена – виждаш, че това не е игра!
-Знам това – тросна се Крис раздразнено и добави –А и става дума за безопасността на Светла.
Тя го погледна.
-Крис – каза –Не се ядосвай, обаче...
-Какво? – момчето я гледаше объркано и този път сам не осъзнаваше, че пропуска нещо.
-Не става дума за мен. Нападението беше предназначено за теб.
-Моля?? – сериозното му изражение застина за момент на лицето му. Той отиде до дивана мълчаливо и клекна пред нея, като хвана вече превързаната й ръка.
-Крис? – тя го гледаше объркано.
-Съжалявам. – той леко се намръщи –Трябваше да съм аз.
Каза, като гледаше превръзката на раната й. Тя го погледна сериозно.
-Ти си по-важен.
-Ти също си важна! – заяви внезапно. Тя замълча.
-А и каза, че ще ми помогнеш. – Крис звучеше странно и Светла и Иван си размениха озадачени погледи. Тя се запъна.
-Това.. това е така, но не можем да си позволим да те загубим. Не трябва да рискуваме със ситуации като тази.
Иван ги гледаше втренчено – очевидно нещо се въртеше в ума му, докато ги слушаше мълчаливо.
-Отивам да направя чай – Крис сложи край на разговора и се запъти към съседната стая. След като излезе, Иван погледна момичето пред него и каза замислено
-Сега ми кажи какво пропускам.
Мъжът седна леко на дивана и я погледна.
-Какво става? – спокойно попита, карайки я полека. Светла не го погледна.
-Нищо. – каза тя, също толкова спокойно като него.
-Знаеш, че не е вярно. И знаеш, че му е предопределено...
-Да бъде с Нея. Зная. Наясно съм със задълженията си. Тук не става въпрос за..
-Добре. – той погали рамото й –Михаил ще е доволен.
-Михаил само си мисли, че има чувства към мен. – тя въздъхна отегчено.
-Може и да е така. Може и да не е. – отговори й Иван загадъчно. „Точно в стила на Мария.” помисли си момичето и в този момент Крис влезе с чая, който подаде на Светла.
-Благодаря – тя се загледа в топлата течност, без да го поглежда. „Добре е, че не чу нищо от това.” помисли си Светла с облекчение. Само че се лъжеше, защото не беше забелязала, че Крис ги подслушваше, докато чая заври.
-Ще огледам къщата. А и ще донеса дърва – става студено и няма да е зле да запалим огън. – Иван се изправи, но в същия миг Крис го прекъсна
-Аз ще го направя. – каза той, привидно спокойно, но вътрешно сърцето му биеше на бързи обороти. Но момчето не се издаде и Светла и баща му не заподозряха нищо.
-Добре – Иван се съгласи и седна отново на дивана.
Кристиян излезе на двора и наистина обиколи къщата, проверявайки за някаква опасност. След това обаче, вместо да се насочи към бараката, където бяха дървата, той излезе на пустата улица и като се затича, изчезна в нощта.

Hitskin.com

/Първородният и Първородната