Hitskin.com

Вървя ли, вървя. И път да няма, пак ще вървя.

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 1069287_566091550096036_1496836824_n

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моят страх, като черен гарван.
И чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и бях сам, а беше мрак
пред мен и в мен, но вървях и вървях.
Някога, някъде далеч - аз не спрях и пак вървях
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях, а вървях и пак вървя - все назад вървя.
И по ръба на пропастта аз вървях и вървя,
стъпвах от тъмната страна и обратно броях:
години, месеци, дни и часове,
но не помнех кога в себе си съм пуснал болката.
Това което имам - това което губя аз.
Това което нямам - винаги намирам аз.

Така сега мисля да пусна някои от моите статусчета публикувани и в фейса

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 Rgh1300389609j

Всеки шанс има срок на годност Усмивка

Мъжко ли е - тъпо е!

За всички, които обичат животните и, които са ПРОТИВ тяхното насилие Удивителен

!

Kакво са смесени чувства - мъж да наблюдава как тъща му пада от 10 етаж.. върху чисто новата му кола..

Съседите ми слушат добра музика, независимо дали искат или не Удивителен

!

Уж животът не е игра на карти, а все някой гледа да ни прецака ?!

За мен няма по-важно нещо от семейството ми и това те да са живи и здрави Усмивка

И някои, които не успяха...

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 Klz1300389670i

"Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде!"

"Който ме харесва, не ме заслужава, а който не ме харесва, няма вкус."

"Разумът може да заблуждава, но чувствата никога!"

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си!"

"Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре!"

"Каква е разликата между оптимист и песимист? Оптимистът се смее, за да забрави, а песимистът забравя да се смее!"
или другото
"Оптимист е песимист на антидепресанти!"

"Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си!"

Интересни са. Повечето ги знам, но признавам, имаше и някои нови, които за първи път виждам. Иначе ми харесаха всичките с изключение на едно "Мъжко ли е - тъпо е". Колкото и да съм обидена и ядосана на мъжкото съсловие, не мога да се съглася с това.

Пускаш интересни неща, но дай малко твои, които ти си писал и снимал. Те са ненадминати

Чакам още и то с голямо нетърпение

изобщо не мога да мисля сега...... сумати глупости са ми на главата и не мога да се съсредоточа колкото и да искам да напиша два-три реда......

Мамка му само проблеми край мене....... :noway:

Здравейте, момичета! Усмивка

)
Как сме днес?
Извинявам се за дългото отсъствие от тази тема, но е време да се задействам. Пък и сега с новото телефонче ще мога да пускам що-годе хубави снимки! Усмивка

)
Телефончето е Nokia C3-01. Има приятна 5Mega pixel камера със светкавица. Трябва да излизат сравнително добри снимки... Резолюцията на мах пиксели е 2592х1944...
Ето малко от тестовите снимки....

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 Viu1313295872i

Това е Оскар - домашният ни любимец. Усмивка

)

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 Rgh1313296721r

И двете са с светкавица в 7:05 - 7:10 суттринта....

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 988258_566091680096023_1343638628_n

Това го оставям без коментар! Усмивка

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 941254_566091346762723_275844924_n

Dead and Never Gone

Even if I Die - I still be Alive.
Back from the dead but not so quite.
I will be in everyone's dreams,
I will be in their's hearts.
If just I could rise back from my grave.
I will go and hug everyone from my life.
Everyone who is my friend, enemy,
Everyone with no exceptions.
Because they had never forget about me,
Because they kept the memory of myself!
Oh, If I could jusk come back
to see the world again,
to meet my best friends,
to talk again with them,
to touch them all.
Oh memories. Why don't leave my head in peace.
But I realy don't want to forget them.
They remind me how many wonderfull memories I had.
This is my connection with the world of living people.
And I feel so good about it.

Здравейте! Усмивка

)

Скоро не съм слагал нищо тука. Та реших че трябва да ви се похваля с малко снимки как е положението из града в настоящите бури и ветрове с валежите. Не знам тая зима колко по-зле може да бъде от предната.

Ето гледайте и се забавлявайте! Усмивка

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 559105_566091280096063_1188208679_n

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 24447_566091306762727_1657106177_n

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 998028_566091310096060_773918926_n

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 1016746_566091320096059_261412156_n

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 1016896_566091336762724_2019907241_n

Вода, вода и пак вода. Да плуваш и да не плуваш пак ще се удавиш."

Коледната елха в нашия град! Усмивка

На мен лично ми харесва ама можеше и по-добре!

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 946284_566091613429363_1677972178_n

Хубава е ехата. Снимката не е с много добро качество, но предполагам е заради тъмнината. Малко голо ми се струва около тази елха. В Плевен направиха тази година много красиво. Имаме си лампички около цялото кметство, а в градинката пред кметството си имаме даже еленчета от лампички. Много е сладко. Ще постна някоя снимка...

ами мога да изляза утре да я цъкна вече с фотоапарата че тоя телефон само фокус няма Усмивка

) и тука съм я цъкнал отстрани на кметството Усмивка

) утре ще се опитам отпреде с кметството да я цъкна да видите как свети Усмивка

)

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 374387_566091703429354_906756726_n

Дали?

Дори и да те спечеля, рано или късно ще избягаш, защото съм купчина боклук, който незнайно как си обикнала. Замисляйки се сега ти се чудиш как е възможно да се влюбиш в мен, но аз ще ти кажа това е резултата от недообмислените ти действия преди време. Поддадена на своите моментни чувства, без база за сравнение. И сега когато има друг, го сравняваш с мен и виждаш колко по-добър е... Е винаги има и по-добри от мен. Но целта на всичко е да се запази любовта между двамата защото лично според мен единственото което крепи двамата души са приятните мигове и спомени изживени заедно. Не мога да те държа насила, то това си е твоя работа какво ще правиш. Замисли се само за миг, не искам повече. Винаги ли ще бягаш при следващият, който сметнеш за прекрасен? Винаги ли? Няма ли да се спреш? Или ще си останеш ненаситната жена. Каквото искаш това прави. Избора си е изцяло твой... Няма да те спирам за нищо, защото съм те обикнал прекалено много. Няма да се правя на истински мъж да те спирам, защото не претендирам да съм такъв. Аз съм си аз и ти си си ти. Всеки е различен.

Ех тази нежна душа! Не спира да твори Гушкане

Оплескана душа

Поредният скучен ден от повече от седмица насам. Всяка сутрин ставам и си казвам, че ще бъде различен ден от предходния. Но, уви, нямам късмет! И тази сутрин не беше различно. Щеше да е хубаво ако се бях наспал, но и това не успях да свърша. Прекалено много мисли остават в главата ми и не ме оставят дори и за миг. Засега единственият лек срещу това е да се изтормозя до пълно изтощение, защото после имам поне три-четири дена безпроблемен сън. Както и да е - прекалено много задълбочих тази тема. Като цяло животът ми е една пълна каша, в която стоя сам и се чудя откъде да я подхвана и подредя. Крайно време е да се заема с тази част.

Не искам повече да си бавя решенията. Иска ми се да мога да решавам на мига. Стига съм си пълнил главата с мислене. Искам да се отърва и от премълчаването. То това вече играе огромна част от живота ми. Заради едно тъпо и глупаво премълчаване... Мамка му. Боли ме като си спомня. Не искам да ви казвам сега. Раната не е зараснала, но и никога няма да зарасне напълно.

Имам уникалната способност да не мога да мразя хората... Не я искам... Всички около мен са добри, независимо какво вършат. Дори и да ми направят гаден номер - ем, повечето биха ги намразили за това, но не и аз. Аз, като един от най-побърканите хора, не бих го приел като знак на негативен добродетел. Егати изказването дето направих! Мисля че ви обърках допълнително. Абе, да върви по дяволите животът ми! Минало - заминало. Единственото, което ми остана, е да си живея живота и да се извинявам на всички които наранявам. Е, писна ми вече! Не искам на никого повече да се извинявам за това, че съм роден като едно малко идиотче. Мислете каквото си искате за мен - това си е ваша работа. Но! Моля ви се, не ме убеждавайте в обратното!

Винаги съм искал верен приятел, който в момент като този би ме вкарал в правият път. Но, уви! Моите истински приятели са далеч от мен. В други градове, дори и в други държави. Липсвате ми! Плач

Но колкото и далеч да сте, вие винаги сте близо до мен - в сърцето ми!

Имам чувството, че скоро ще се разпадна. А дори и да не стане това - ем, най-вероятно ще се побъркам.

Стоя сам на една пейка, без грам живот около мен. Така и не успях да имам приятели в моя град... Жалко за добрия ми характер.

Ох, мисля да ставам и да се прибирам, че вече трети час мръзна на тази пейка замислен над белият лист превърнал се в една странна част от летопис. Чао! До утре! Ако не съм си загубил разума дотогава де!

Неси! <3

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 1069332_566091240096067_1963594667_n

Ей, принцесо моя! С този меден глас, топиш сърцето ми. Владееш моето съзнание по някакъв неземен начин. Знам че не е точно влюбване, но сякаш е нещо много близко до това. Прекрасно е. Не бях се чувствал така от доста време насам. Не искам и да си замине това чувство! Никога! Трябва ли да бъда край теб или ти край мен за да съм щастлив? Виждам че си винаги весела и засмяна в мое присъствие. Толкова ли съм добър? Толкова ли съм забавен? Или просто като се съберем двамата си влияем по един странен необяснимо красив начин? Никога няма да забравя твоята усмивка - лъчезарна по всяко време, твоят поглед - пълен с чувства, твоят глас - нежен и успокояващ всеки който го е чул. Ох, принцесо моя, какво ли бих правил без теб. Нямаше да ги има щастливите нощи с няколкочасовите разговори. Нямаше да ги има усмивките на лицата ни когато видим как отсрещният звъни на телефона. Какъв късмет че те открих. Чувствам се огромен късметлия.

Животът е реалност, но не е "магическа" измама да виждаш в него,
това което само в душата си би намерил ти, ако посмял си някога да търсиш:
закрила в нежност и обич във вярност.

За приятелите и Любовта

Хей, Знаете ли че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?
Беше толкова приятно чувството да срещнеш близки по душа хора. А още по-страхотно е чувството те да ти станат едни вечни приятели - приятели, с които можеш да споделиш всичко. Но всичко това иска време, иска търпение. Няма значение от разликата в годините - ето вземете мен за пример: Моите приятели са 4-6 години по-малки от мен. С тях се чувствам великолепно и си ми е много добре. Всеки път, когато си пиша или се чуя с някого, една усмивка се разтяга по цялото ми лице. Ето точно тогава се чувствам весел, безгрижен, изпълнен с огромна радост, защото именно те - приятелите, ми правят живота ми толкова необикновен. Наистина се радвам че ви имам. Гушкане

Добре че бяхте вие да ме изкарате от мен самият. Бях дотолкова вглъбен в себе си, че не можех да се впиша в нито една компания.
Важно е да имате приятели, защото те ще ви помогнат във всеки един случай. В повечето случаи те ви помагат неволно само с присъствието си или само с тяхната усмивка. Да, това действа! Колкото и да не вярвате наистина си е така. Една истинска усмивка може коренно да промени деня ви.

Преди години при мен една усмивка обърна живота ми. В тази усмивка аз се влюбих за първи път. Тази усмивка, която все още ми е тръпка на сърцето. Усмивката, която никога няма да забравя. Жалко, че вече не мога да я виждам... Но както и да е. Животът е една голяма болка, а любовта е още по-голяма болка, защото да обичаш означава да те боли повече отколкото да можеш да изтърпиш.
И като цяло да се обоснова. Намерете си приятели които ви карат да се чувствате щастливи. И да ви кажа - нищо не пречи дори и да се влюбите в някой от най-добрите си приятели. Всичко е въпрос на време и взаимодействие между характери.

Оплескана душа - нямам думи за него.
Много прочувствено. Страхотно е. Не знам дали ти си изпитал тези чувства, които описваш и дали това е един твой ден, но е колкото плашещо с мъката си, толкова и прекрасно. Звучи честно, искрено... съвършено.

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Малко снимки да сложа тука, че скоро не съм поствал.

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 301992_531504193554772_220603323_n

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 528451_531504203554771_438915579_n

Малко от небето над Сливен Усмивка

Заедно с луната... Макар че не ми се получи с телефона...

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 537855_531504236888101_44533029_n

Асусчето мииии <3 Усмивка

Смених си старият Делл и си взех този път женски лаптоп Смях

така де геймърски в дамско тяло Смях

Красавицата ми тя Kiss

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 430321_531504156888109_1654401100_n

И малко цветенца от градината на майка Усмивка

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 1000454_566091250096066_520599220_n

Китайската роза цъфна Усмивка

)

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 942385_566091210096070_872205442_n

на 2 места

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 969227_566091213429403_990537198_n

Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :)) - Page 2 64081_566090540096137_876773856_n

Чернова

Един бял лист хартия... Или просто едно начало.

Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетния, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.

Седнах днес съвсем спокойно в леглото си, и вярно че не пиша на листи ами съм във виртуалният свят - един прост текстов документ, и се реших да драсна няколко реда. Все пак обещах... не знам на кой конкретно, но най-вече на себе си. Не съм писал от доста време, затова имам нуждата да се пречистя по моят си начин - писането.
Сега като разписвам мислите си, се чудя какво заглавие да сложа на този текст... Но това мисля по-късно да го мъдря... Все пак сега като пиша, аз не си слагам дадена тема или цел, върху която да мисля... аз просто обичам да пиша. Каквото ми дойде като заглавие накрая него ще сложа. И не ми се сърдете, може да е добро, може би не, може да е сполучливо или пък да е пълна трагедия... Мен лично не заглавието ме привлича, по-скоро текста вътре, съдържанието... Именно това прави една книга сполучлива... Може да има красиво заглавие и страхотна корица, но да е пълна "боза" (както му казваме ние тука ).

И да се върна на мисълта си, която отново трябва да търся къде избяга... А ето я...

Та, най-напред се зачудих какво толкова ме е привличало в писането. Отговора лично за мен е много труден, защото не знам както толкова ми е харесало в това да пиша. Просто се случи... Един ден реших да си направя една кратичка биография... и от там тръгна всичко... После имаше няколко стихчета, няколко разказчета, дори бях започнал една историйка, която за жалост изоставих...
Нещо странно е това чувство, когато пишеш. Все едно влизаш наистина в думите, изреченията, ситуациите... Нещо свещено е.
Да си писател не е професия, то е изкуство.
Знам, че стои странно този текст, все пак не съм се старал да си го подредя... Или просто главата ми не е подредена. Обичам да нахвърлям мислите си просто ей така. После по-лесно се подреждат. Който успее да ме разбере е истински щастливец, защото се е докоснал до нещо наистина добро, но повредено.
Лист хартия, или просто един празен текстов файл... Едно начало. А в какво се превръща това? Един живот, един начин на мислене...

Обичам да чета книги, те ме правят по-взискателен към писането ми. От книгите се уча. И започва да ми личи доста, как се изразявам, как мисля, как описвам различните ситуации и чувства... Хора четете книги, ако искате да пишете красиви творби. Това е истината.
В началото просто се опитвах да следя собствената си мисъл, за да се получи нещо, което прилича погледа или както се казва да ти гали окото. Но никой не е бил сполучлив с първите си творби. А за да си направиш името на добър писател трябва много да пишеш и много да четеш. Никога няма да претендирам, че съм написал нещо страхотно... Винаги ще казвам, че било добро, но може и повече. Критиците са тези, които оценяват творбите. Аз ще съм доволен само тогава, когато мисля, че съм се справил добре с текста. И не е въпроса до правописните грешки, ами до последователността на историйката. Този текст или да го наречем тази творба на моето въображение не се брои към казаното по-горе. Това е просто една чернова с нахвърляни мисли.

Ето ми го и заглавието. Казах ви, че ще се появи рано или късно... "Чернова" Харесва ми... Наистина ми харесва.

Благодаря ви за вниманието! И моля ви четете повече книги, само така ще се научите да пишете.

Благодаря!

» Разкази
» Снимки и от мен...
» Малко Факти за НЛО