Hitskin.com

Заглавие: Кутия за спомени Вто Фев 01, 2011 2:55 pm

Научи ме любов

Любовта във мен роди се
И толкова сладки са топлите желания
От сърцето ума замъгли се
И изгорях, песачинките пепел - бездушни послания

Изхабена, разбита, пълна с горчилка кутия за спомени – сърцето ми
Два мъхести острова и вълни от мъка безпощадно блъскащи се в тях – очите ми
Раздърпан парцал ненужен на никого, а аз виждам – душата си
Порутена сграда, това е живота ми, бездомник с премръзнали ръце,
Надеждата – колкото в майка гледаща безжизненото детско телце

Малка била съм
Виждам съдията в хорските очи
Жалка драма
С изкуствените крокодилски сълзи
Нека си говорят
От тях не ме боли

Но любов научи ме
Да спра да обичам
Да спра да прощавам
Научи ме любов, без любов да продължавам

Да не стоя в мрака
Да видя отново слънцето
Морето
Къде отиде усмивката
Къде е детето
Защо пораснах изведнъж
Защо го задуших

Любов.. ти си като нож
Врязваш острието
Право във сърцето
Режеш кълцаш
Неусетно раздробяваш всичко
Нищо любов, без ножа
Казва, че било е самичко..

Страхотно стиховорение. Честно казано от начало си помислих, че ще е едно от малкото оптимистични, но разбира се, ми стана ясно, че няма да бъде. И въпреки, че аз съм привърженик и вярващ напълно в това, че щастие има и то е навсякъде, ми хареса много.

"Изхабена, разбита, пълна с горчилка кутия за спомени – сърцето ми
Два мъхести острова и вълни от мъка безпощадно блъскащи се в тях – очите ми
Раздърпан парцал ненужен на никого, а аз виждам – душата си
Порутена сграда, това е живота ми, бездомник с премръзнали ръце,
Надеждата – колкото в майка гледаща безжизненото детско телце"

А това просто... нямам думи. Невероятно е просто :inlove:

От школата разбрах че това че на сърцето ми е да пиша тъжни неща не означава че това е лошо или по някакъв начин ме забива, въпреки че е хубаво да се пробва от всичко (: Радвам се, че съм те грабнала.
Това стихотворение е много старо, но просто днес пак изпаднах в "размисли и страсти" и го намерих случайно и реших да го пусна ..

Умирам

Помощ, умирам
Има ли някой в тази тъма
Без дъх съм и спирам
Отново напълно сама.

Помощ умирам..
С надежда някой да протегне ръка
Краят е, разбирам
Давя се в локва на отчаяние и тъга

Помощ..
Зов ли всъщност значи тази дума
Надежда
Илюзия на мъките робува ..

Не щастие,
А просто блян
Собствената ти душа
В собстения ти капан

Помощ умирам,
Но не ви зова
Защото знам
Че винаги ще съм сама

Казвам го
За да не се случи така
Че някой да каже
Безмълвно си отиде тя

Казвам го
Дори и никой да не чува
Предавам се
Нека мрака да царува

А предавам ли се
Когато всъщност нямам цел
И усещам че някой..
Всичко ми е взел

Не казвам помощ
А просто съобщавам
Защото не предпочитам
Обяснение да давам

Умирам и това е
Нещото което
Никой не разбра
Преди сълзите по лицето

Не плачете
ще е лицемерно
Просто помнете
Че всичко е ценно

И когато утре
Отворите очи
Вижте красотата
На светлите лъчи..

това няма заглавие

В крайните улички
на прашния град
ходеше посипан
от слънчев водопад.

В лъчите се къпеше
твоето нежно лице
и бавно задушаваше
натежалите ти рамене.

Въздишка отрони се
и леко притвори очи
спомен зароди се
под двете зелени асми.

Но след мъката огромна
изля се усмивка
миналото се зави
в болезнена завивка.

Hitskin.com

Кутия за спомени