Ами родителите са си родители... Един път готини, друг път гадни... Понякога са най - добрите приятели, друг път най - големите врагове...
Не е един път случая, в който съм искала да си взема всичко и да отида да живея далеч от тях... При баба и дядо например, на 40км. от тях...
Вярно е, че ми мислят доброто, но понякога са невъзможни... Хващат се за най - малката подробност и си дълбаят в нея, а аз едва издържам...
Знаят да раздават правосъдие... Като родители са първи.. Ама стане ли дума за разговор с детето си по някоя друга тема... Например приятели, гаджета.. Никакви ги няма... Ето това ме вбесява най - много... Нито един път не са подхванали тема различна от училище и евентуално от какво има нужда да ми се купи... :mad2: ... Не искам да е така ); .. Но с времето ще свикна... Няма как да ги променя.. Винаги може да е и по - зле (: ...