Глава Първа: Аленото петно
Сара Хънтър отегчено побутваше последното парче суши, останало в чинията й, докато слушаше неспирното бръщолевене на най – добрата си приятелка – Елинор Жодел.
- Полата, с която съм в момента, е една от последните модели от лятната ми колекция – не спираше тя. Сара, след толкова години, вече се беше примирила, че Елинор няма навика да мълчи. Нервният й характер не го позволяваше. И въпреки различията в интересите, професиите и нравите си, двете момичета се разбираха доста добре.
Сара, двадесет и седемгодишната детективка от отдел убийства, беше с дълга черна коса, тъмно сини очи и нежно лице. Въпреки ниския си ръст, тялото й беше добре оформено – средни по – големина гърди, идеално изваяни крака и малка талия.
Елинор, от друга страна, беше нейната пълна противоположност и в това отношение. Беше висока, руса и черноока. Тялото й също не беше за изспускане – можеше да бъде секс – символ на Америка, ако не беше малкият бюст.
- Ами какво се случва между теб и Джейк? – смени изведнъж темата Елинор. Сара се замисли преди да отговори. С годеника й, Джейкъб Адамс, имаха перфектната връзка, но все пак нещо липсваше.
- О...нищо, още не сме започнали да плануваме сватбата – обясни бавно Сара – И двамата сме доста заети напоследък. Той постоянно е в лабораторията, а и тези дни сякаш зачестиха убийствата.
- О,боже...хора трябва да побързате! – каза Елинор въодушевено. – Това е най – важният момент в живота на човек! Вече имам модел на роклята ти.
- О, супер... – каза без особен ентусиазъм Сара.
- Не се ли радваш? – изведнъж стана сериозна Елинор.
- Разбира се, че се радвам, просто...
- Не си щастлива?
- Не знам...не се чувствам така сякаш... не знам...
- Защо каза „да”, щом не си сигурна?
- Ами ако нямам друг шанс да кажа „да”? Ако това е единствената ми възможност?
- О...по – добре сама, отколкото с някого, ала нещастна.
- Не знам...
Телефонът на Сара звънна. Тя отговори. След краткия разговор върна телефона обратно на колана си.
- Трябва да тръгвам. Откри ми се спешна работа.
Елинор кимна.
- Ще ти се обадя.
- Добре.
Сара се изправи,дръпна късата си пола и се отправи към колата си.

- Съжалявам, че се забавих толкова. Имаше задръстване – извини се Сара на партньора си – Марк Лий.
- Няма проблем. Преди да влезем ми кажи, чувала ли си за Тотал Хейт?
- Рок групата?
Лий кимна.
- Да, не съм запозната с музика им, обаче. Те са млада група.
- Точно така.
Сара и Лий прескочиха жълтата лента и влязоха в голямата къща.
- Предстой ти да се запознаеш с вокалиста на Тотал Хейт – Тери Бът,за съжаление не в състоянието, в което би искала.
Сара кимна. Прекрачиха прага на къщата.
- Към втория етаж – кимна нагоре Лий.

Двамата се качиха по стълбите и влязоха в спалнята. Там вече се разхождаха някои от полицайте. И тогава пред очите им се разкри ужасна гледка. Значително голяма част от пода беше изцапана с кръв. Огромно алено петно обикаляше голо тяло. Когато Сара се приближи видя, че в областта от корема до пъпа на трупа беше дълбоко издълбана някаква картинка или може би знак, но беше трудно да се различи, тъй като по – голямата част от тялото беше покрита с кръв. Само че не това беше най – шокиращото. Това, което преди всичко привлече вниманието на детективката, бе, че от лявата страна на гърдите, там където трябваше да бъде сърцето, имаше дупка. Погледът на Сара се плъзна нагоре към лицето. То беше застинало в ужас, сякаш беше изтърпяло нечувани мъки.
- О, боже... – прошепна момичето.
- Знам... – отвърна й Лий.

Глава втора: Разпитът
Двамата се приближиха още повече и огледаха добре тялото. Сърцето липсваше.
- Чудя се къде ли е сърцето...
- Хм...аз също.
Сара започна да оглежда стаята. Нямаше никакви видими следи. Ала на слънчевата светлина лек проблясък хвана окото й. Да, точно там. Под масата. Детективката се приближи. Медальон? Гердан? Хм...гривна с християнски кръст... Дали Бът я беше изспуснал? Беше ли всъщност вярващ? Сара не можеше да си го представи като такъв. Жената внимателно хвана предмета с пинсетите и го напъха в найлонова торбичка за анализ, след това я прибра в чантата си. Докато Лий оглеждаше спалнята, Сара слезе на първия етаж. Едва сега забеляза, че във всекидневната на дивана седят четирима човека. По всички лица беше изписан ужас. Сара предположи, че това са останалите от групата, но реши, че ще се запознае с тях по-късно. Сега искаше да огледа кухнята. Женският й инстинкт я водеше натам. Когато влезе забеляза огромното петно кръв на дъската за рязане, както и на ножа, оставен до нея. Първото място, където погледна беше в кофата за боклук. Точно попадение. Ситно нарязани парчета месо. Личеше си, че това месо е било силно кръвоснабдено. Сара сложи гумените ръкавици, извади найлонов плик и с пинсетите сложи няколко парченца за анализ. Прибра плика в работната си чанта и отиде във всекидневната.
- Здравейте, аз съм детектив Сара Хънтър и съм един от следователите, разследващи убийството на Тери Бът. – представи се тя на хората в стаята.
Четиримата мъже вдигнаха глави. Това даде възможност на Сара да ги прецени. Рагледа ги от ляво на дясно. Всичките бяха с дълги коси. Първият беше чернокос, а кафявите му очи хвърлиха на момичето същия преценителен поглед, какъвто и то отправи към него. Мъжът до него беше с рижава коса и добронамерени зелени очи. Сара не можа да го види като убиец. Следващият човек беше с кестенява коса и вероятно най – мускулест от всички. Жената веднага заключи, че зад коравото му тяло и огромните му мускули, се крие също толкова огромно сърце, неспособно да причини зло. И накрая погледът й се доста продължително последния от групата – рус, висок, синеок младеж с нормално телосложение, което напълно оправдаваше идеяла й за красив мъж. Това, което й направи впечатление беше, че той й хвърли изгарящ поглед, изпълнен със страст, като обърна най – голямо внимание на краката й, оставени на показ. Женското в нея надделя и тя се изчерви.
- Аз съм Алекс... Дрийм, басистът – представи се зеленоокият рижавелко.
- Ед Блек – каза чернокосият.
- Даниел Пойнт – учтиво се обади и мускулестият мъж.
Сара отправи погледа си към русичкия в очакване и той да се представи.
- Ъ...да... Аз съм Джаред...ъ...Смит.
И тогава Сара почувства нещо, което не беше чувствала никога преди – любов, закрила, топлота.
- Бих искала да ви задам няколко въпроса.
- Разбира се – кимна Алекс.
-Ъм...добре – Сара си издърпа стол, седна и си извади бележника. Реши, че това може бе щеше да отнеме известно време, затова свали коженото си яке. Остави го на облегалката на стола. Дръпна надолу бялата си риза и погледна към момчетата. Четирите чифта очи бяха насочени към декултето й. Тя също отправи погледа си натам. Забеляза, че освен трите най-горни копчета, които тя нарочно разкопчаваше, тъй като ризите й стягаха, сега и четвъртото също беше разкопчано. Това подчертаваше още повече гърдите й. Тя го закопча.
- Така... – започна момичето – Кой от вас намери трупа?
- Всички. И четиримата бяхме заедно – обясни Ед. Останалите кимнаха.
- Докосвахте ли тялото?
Сара погледна към Джаред. Очите му се местеха ту към гърдите, ту към краката й. Погледът му сякаш казваше: „Бих докосвал твоето тяло.” Това притесни детективката и тя импулсивно събра краката си по – близко един до друг.
- Не
- М...добре. бихте ли ни придружили до участъка? Аз и партньорът ми бихме искали да ви зададем още няколко въпроса. На всеки поотделно.
- Разбира се
- Добре, благодаря
Вратата на къщата се отвори. Вътре влетя червенокосо момиче приблизително на възрастта на Сара.
- О, Еди, вече разбрах, толкова съжалявам – прегърна тя Ед. Сетне се обърна и огледа Сара отгоре до долу. Леко се смръщи. Студено сините й очи издаваха, че полицайката не й се нрави особено.
- Аз съм Мелиса Кан, гадже на Еди – представи се учтиво тя.
- Сара Хънтър, детектив
Мелиса Кан беше средна на ръст. В тялото беше добре оформена – големи гътди, прави и дълги крака, като цяло – спортна фигура. Лицето й беше детско, но жстокоста личеше в очите й. Тънките й устно бяха извити в надменна усмивка, която сякаш казваше: „Аз съм нещо повече от теб!”. Сара беше имала вземане – даване с такива момичета. Не й сопадаха особено. Мислеха си, че могат да имат всичко, което искат. Залагаха на тялото си, а не на главата. Още от сега Сара беше сигурна, че с Мелиса няма да се погодят. Тя се изправи. Реши да провери как се справя Лий. Тръгна към втория етаж. Почувства се наблюдавана. Хвърли скришом поглед назад. Джаред оглеждаше задника й. Тя забърза нагоре по стълбите.
- Какво става, Марк?
- Взимаме улики. Ти намери ли нещо?
- Да, мисля, че открих сърцето. Нарязано с кухненски нож и изхвърлено в кофата.
- Интересно...
- Казах на останалите от групата, че ги искаме за разпит.
- Чудесно.

Дойде моментът, от който Сара се притесняваше най – много – разпитът на Джаред. Сега щеше да остане насаме с него, а не искаше. Той я привличаше по плашещ начин. Все пак тя беше сгодена жена и не можеше да си мисли такива неща. Когато Лий й предложи тя да разпита момчетата, тъй като присъствието на красива жена оказвало влияние, Сара малко се ядоса. Пое си дъх, когато Джаред пристъпи и се подготви за разпит. Той седна.
- Колко близки бяхте с жертвата? – поде Сара
- Изключително. Той беше най – добрият ми приятел. Споделяхме си почти всичко.
- Споменавал ли Ви е нещо?
- Не ми говорете на „Вие”, моля – усмихна се той и продължи – Не, не ми е споменавал нищо.
- Имаше ли някой, който му е имал зъб? Или някоя лудо влюбена фенка? Може би жена в живота му?
- Никой му нямаше зъб. Колкото до лудо влюбените фенки и жените имаше много.
- Имаше ли нещо странно в поведението му преди инцидента. Забелязали ли сте?
- Хм...не...просто се скараха с Ед
- За какво?
- Не знам. Аз и останалите излязохме от стаята. Сякаш ставаше дума за жена илинещо такова. След това Ед излезе с трясък от къщата. Тъй като се налагаше ние да идем до магазина. Попитахме Тери дали иска да дойде с нас, но той отказа. Каза, че имал някаква работа. Ние излязохме.
- Ед каза, че сте били заедно, когато сте намерии трупа. Той е излязъл ореди вас. Как така?
- Засякохме се пред вратата. Той тъкмо я отключваше. Влязохме заедно. На Ед явно му беше минало и искаше да се извини на Тери, но когато влязохме, заварихме трупа му.
- Забелязали ли сте съмнителни хора да се навъртат в картала по – рано?
- Ами...предполагам може да се каже. Ние ходихме пеша и навръщане видяхме една чернокоса жена в гръб. Не сме я виждали преди в квартала.
- И това ви е направило впечтление, защото...?
- Защото я виждаме за първи път. Кажете ми нещо, на колко сте години?
- Нека не се разсейваме – усмихна се Сара – Чернокоса? Няма ли дръги чернокоси?
- Ами...има, но просто типът на косата не е такъв. Тази беше къдрава и като казвам къдрава, имам предвид наистина къдрава. Като косата на клоун, замо че дълга до кръста.
- Аха. Нямам други въпроси. Ако се сетя нещо, ще Ви потърся.
- А може ли номера Ви? Аз да ви потърся.
Сара се изчерви. Защо пък да не му го даде? Момент. Не. Просто му се усмихна и излезе от помещението.
- Марк, Блек не ни е споменал за кавгата си с Бът, нали? – обърна се тя към Лий.
- Не е.
- Е, оказа се, че е имало такава. Викни Блек обратно.
Сара отиде обратно в стаята за разпит. Джаред още не беше излязъл.
- Наистина се нуждая от номера Ви.
- Не мисля така. А и плюс това аз не Ви харесвам. Имам си годеник.
В този момент Блек влезе в стаята и на Джаред му се наложи да излезе, но по изражението му Сара разбра, че тази битка не е приключила. Блек седна.
- Е,, разбрах, че сте влезли в спор с Тери Бът около два часа пред убийството му.
- Да.
- Защо не ни споменахте при разпита?
- Защото не беше важно, а и щеще да прозвучи грешно. Сякаш аз съм убиецът, а аз не съм.
- За какво се скарахте?
- Мелиса каза, че той я бил свалял. Аз се ядосах, все пак е мой приятел. Не може да ме предава така.
- Кога Ви каза това госпожица Кан?
- По телефона. Малко преди да се скарам с Тери.
- И той какво Ви каза, след като му се разкрещяхте?
- Че не би я свалял за нищо на света, тъй като не си падал по леки жени. Ядосах се. Разкрещях му се отново и излязох. Разходих се в парка. Природата много ме успокоява. Там премислих нещата и реших, че не си струва да си разваляме отношенията, заради момиче. Реших да му се извиня, но вече беше твърде късно.
- Разбирам – кимна Сара. – Свободен сте. Бихте ли извикали госпожица Кан на излизане?
Ед кимна и излезе.
Сара седна и отпи голяма глътка от колата си. Щеше да бъде дълъг ден. И все пак не й се прибираше вкъщи. Там я чакаше Джейк. Вечер тя водеше монотонни разговори с него. Всеки ден едно и също. Мислите й бяха прекъснати от влизащата Мелиса.
- Госпожице Кан, бих искала да Ви задам няколко въпроса. Бихте ли седнали?
Мелиса не отговори, а просто седна.
- Какви бяха отношенията Ви с господин Бът?
- В никакъв случай добри. Той ме мразеше.
- Защо мислите така?
- Всяко негово движение го показваше. Нямирам го за странно, тъй като нямам проблеми с другите мъже.
- Господин Блек сподели, че сте му казали, че Тери ви е свалял. Имате ли представа защо човек, който не Ви харесва би Ви свалял?
- Не, какво да Ви кажа – мъже. Вие вероятно знаете по – добре от мен.
- Къде бяхте в периода 13.00 – 15.00?
- В таноцовото студио. Аз съм танцов инструктор.
- Има ли някой, който може да потвърди това?
- Да, рецепционистката.
- Добре. Нямам други въпроси. Свободна сте.
Мелиса кимна и излезе. Сара отново отиде при Марк.
- Има ли други за разпит? – попита го тя.
- Не. Мисля, че Джаред си пада по теб.
- О, супер.
- И ти също си падаш по него, нали?
- Марк, бъркаш се твърде много в личния ми живот.
- Да, аз съм най – добрият ти приятел и те са за това.
- Прав си – усмихна се Сара.

Много ти благодаря, Вени, бях се притеснила, че няма смисъл да публикувам. Наистина мнението на хората е важно за мен. Благодаря.

Глава трета: Любовта е сляпа... – ама не...
Същата вечер Сара седеше на работната си масичка у дома с лаптопа пред себе си. Записвше там своите разсъждения. Това доста й помагаше да събере мислите си. Не знаеше какви изненади я чакат на следващия ден. Замисли се за убийството. Как си представяше убиеца? Човек способен на драми следователно жена. Но пък от друга страна защо жените да са виновни, когато са намесени чувства? И мъжете чувстват. Защо мотивът да не е скръбта на един влюбен мъж? Ед имаше причина, но способен ли беше да убие заради момиче, което не се интересуваше от чувствата му? Сара беше обедена, че Блек е наясно, че Мелиса не го обича. Но можеше ли той да бъде заслепен? Разбира се. Той е мъж. А дори и да не беше – това прави любовта с хората. Казваха: „Любовта е сляпа”, но всъщност не сме ли ние слепите? Защо трябва любовта да е виновна? Защо стоварвахме всичко върху това красиво и незаменимо чувство? Защо не търсехме вината у себе си, а не в нея?
От своя любовен живот Сара беше разбрала, че една красива жена винаги може да върти един мъж на малкия си пръст, стига да си изиграеше правилно козовете. А Мелиса Кан определено беше жена, която знаеше как опитоми един мъж. Въпреки външния си вид, който я описваше като лека жена, Сара беше наясно, че Мелиса не е глупава и можеше да се очаква всичко от нея.
Полицайката затрака по клавишите. На екрана се появи думичката „любов”.
Отварянето на входната врата накара Сара да подскочи на стола си.
- Здравей, мила.
- О... Джейк
Джейк отиде до нея и я целуна.
- Какво правиш?
- А, обичайното. Разсъждавам.
- О... имаш нов случай?
- Да...вокалистът на Тотал Хейт... Тери Бът.
- О... Бът – в гласа на Джейк сякаш се промъкна нотка на омраза...изпепеляваща омраза.
- Познаваш ли го?
- Да, за жалост. Бяхме съученици в гимнязията и много се мразехме. Но както и да е. Какво има за вечеря?
- Поръчах китайско...отново.
- Няма проблем. Аз обичам китайско.
- Това е прекрасно, защото ще ти се наложи да го ядеш до края на живота ти. Тежката съдба на мъжа оженен за жена, която не може да готви.
- Още имаш време да се научиш – усмихна й се Джейк, докато напъхваше хапка в устата си.
- По – добре да не рискуваме, а, скъпи? Може да се натровиш.
Джейк се засмя. Сара изключи лаптопа си и стана от масата.
- Лягаш ли си?
- Да, беше дълъг ден.
Джейк кимна.
- И аз идвам след малко – добави той.
По пътя към спалнята Сара се запита защо Джейк се беше прибрал толкова рано тази вечер. Напоследък се прибираше късно, след като тя вече беше заспала. На няколко пъти през главата й беше пробягна мисълта за изневяра. Изплаши се. Не защото можеше да изгуби Джейк, а защото току – що бе осъзнала, че не я интересува. Какво й ставаше? Но всъщност отговорът й беше ясен. Джаред Смит. Цял ден не беше спряла да мисли за него. За сините му очи, чаровната му усмивка, вълнистата му руса коса. Но трябваше да спре. Между тях не би се получило. А и си имаше Джейк. Перфектната връзка – тих, спокоен живот. Защо тогава не се чувстваше удовлетворена?
Влезе в спалнята. Остави пистолета и полицейската си значка на нощното шкафче. Засъблича се, докато не остана само по бельо. Нечии студени ръце се притиснаха отстрани на бедрата й. Бавно започнаха да се спускат и качват обратно нагоре. Сара за един миг почувства погнусата, която я обзе. Ядоса се на себе си. Какво, за Бога, се случваше? Та това беше Джейк – годеникът й и нейн бъдещ съпруг. Не я докосваше за първи път. Обърна се, така че да са лице в лице. Е, в техния случай лице в гърди. Сара беше доста по – ниска от повечето хора, в това число и от Джейк.
- Джейк? Какво правиш?
- Докосвам те.
Джейк я хвана през кръста и я повдигна така, че да могат да се целунат. С всяка секунда той задълбочаваше целувката. Сара се насили да му отвърне. Когато той започна да я целува по врата, обаче, тя не се стърпя:
- Джейк, скъпи, не тази вечер. Моля те. Изморена съм. Беше тежък ден.
Джейк спря, въздъхна и я пусна. Започна да разкопчава ризата си, приготвяйки се за лягане.
- Нали не се сърдиш? – попита Сара, ала той не й отговори. Тя отиде до него и го погледна в очите. Хвана ръцете му, които нервно се опитваха да разкопчаят следващото копче на ризата, и ги отмести от там. След това продължи да разкопчава останалите копчета. Когато приключи, плъзна ръцете си по стегнатия корем на Джейк. През цялото това време, те не бяха откъснали поглед един от друг. Ръцете на Сара вече бяха в панталоните му и го почувстваха как се втвърдява. Дишането на Джейк се учести.
- Тази вечер не съм в настроение, но ако ми дадеш шанс, утре ще бъда твоя цялата нощ.
Джейк кимна, не способен да каже нещо. Сара се отдалечи от него и влезе под меките, студени чаршафи. Скоро и Джейк се настани при нея, обвивайки кръста й с ръцете си и придърпвайки я по – близо до себе си. Когато телата им се докоснаха, тя усети нещо твърдо да се удря в бедрото й. Джейк все още беше твърд.

Джаред седеше на дивана във всекидневната на хотелския апартамен, който с момчетата бяха наели, и се опитваше да обърне внимание на телевизора. Не можеше. Или в ума му изникваше мъртвото тяло на Тери или образът на Сара Хънтър. Не знаеше какво ще прави. Наистина желаеше детективката. И сякаш не само заради външния й вид, а защото имаше предчувствие. Ако Тери беше там, щеше да му даде съвет какво да прави или по – вероятното – Сара вече щеше да е в неговото легло. Припомни си времената, когато се съредноваваха кой ще свали повече момичета за една вечер. Усмихна се. Тери щеше много да му липсва.

Леле... и майка ми ме пита същото...Ами защото действието се развива в Калифорния и т.н. А и плюс това за България не съм чак толкова информирана как стават нещата. Криминални романи, които съм чела, не са български. Никога не съм писала нещо, чието действие се развива в България. Сега започнах да правя първи опити.

Глава четвърта: Любовта, ябълката и главата...
На сутринта Сара се събуди точно в 7.00. Измъкна се от хватката на Джейк, взе си душ и набързо се облече. Днес беше с тесни дънки и потник. Взе си пистолета и значката от нощното шкафче, а след това и коженото яке. Погледна часовника – 7.30. Точно като по часовник. Излезе от къщата и с изненада останови, че Елинор я чака в колата си. С усмивка изтича при нея. Почука на стъклото. То се спусна.
- Какво правиш тук?
- Ще те закарам на рработа – каза Елинор, а френският й акцент силно се открои. Това не се случваше често. Сара влезе в колата.
- Вчера не можахме да си довършим разговора – каза Елинор.
- Хм...странно. Аз останах с впечатлението, че си го довършихме.
- Не, не го... така че какво не е наред с Джейк?
- О...нищо. с Джейк всичко е наред. Но с мен...нещо не е наред.
- Какво имаш предвид?
- Не мога да се позная. Вчера, след като отидох на мястото на убийството трябваше да разпитам останалите от групата на убития и един от тях... Джаред...не спирам да мисля за него... – Сара се усмихваше, докато мисълта за Джаред преминаваше през съзнанието й, ала съвсем скоро гласът й отново придоби нормалната, отегчена нотка. – А и вчера, след като Джейк се прибра и вечеря, дойде в спалнята и искаше да...ъ...
- Правите секс. Просто е за изговаряне – обясни Елинор, не отделяйки очи от пътя.
- Да. И аз го отхвърлих. Казах му, че съм изморена, а не беше така.
- А как беше?
- Просто...не знам...отврати ме мисълта да бъда докосвана от него.
- Странно – заключи Елинор. – Обедена съм, че Джаред е причината. Ако наистина си падаш по него, трябва да действаш.
- За Бога, аз съм сгодена!
- Е, и? Ще е просто секс.
- Не е добра идея.
И Сара знаеше, че наистина не беше. Колкото корава беше отвън, толкова мека беше отвътре. И дълбоко в себе си осъзнаваше, че вече нищо нямаше да е същото. То вече се беше случило. Джейк може и да беше нейн, но тя вече не беше негова. И все пак продължаваше да се чуди – защо Джаред? Той беше буйният, бонтуващ се, недодялан рокер, без чувства, копнеещ за авантюри, неспособен на връка. А Джейк беше всичко това, което Джаред не бе. И все пак някаква невидима сила я теглеше към Джаред. Защо Джаред? Детективката прогони тези мисли от главата си. Тя беше човек, който вярваше в точната наука. Нямаше свърхестествено, нямаше необяснимо, нямаше невидими сили, нямаше чувства. Всъщност „любовта” й към Джейк беше просто приятелска загриженост. Сара никога не обичаше, защото това значеше отдаденост. А отдадеш ли се на някого, разкриеш ли му се, ти ставаш мишената – заекът, гонен от ловецът. Ала веднъж бива ли улучен заекът болката изчезва за секунди и тогава настъпва смъртта. А хората са така създадени, че могат да бъдат улучени многократно, ала болката не умира, тя живее заедно с тях, докрая.
- Както искаш.
Елинор спря колата.
- На обяд 12.30 на нашето място?
Сара кимна и излезе. Тръгна към входа на участъка. Изненада се, когато видя двама мъже в черно с нахлупени качулки, точно пред входната врата. Приближи се до тях.
- Извинете, мога ли да ви помогна?
Те се обърнаха. Единият свали качулката си. Джаред Смит.
- Какво правите тук?
- Аз и Ед решихме да поговорим с Вас. Това е. Предположихме, че ще искате кафе. – обясни Джаред и й подаде чаша с надпис „Старбъкс” на нея. Сара се усмихна и я пое.
- Е, за какво ще говорим?
- Имате ли време? Малко е дълго, а не мисля, че това е мястото, където трябва да го обсъдим.
- Добре. Чакайте ме тук в 12.20. Не закъснявайте! – каза тя и влезе в участъка.
Мислейки за Джаред, съвсем скоро Сара се озова в кабинета, който споделяше с Лий.
- Добро утро! – поздрави Сара и се усмихна.
- Добро утро.
- Какъв е планът за днес?
- Да отидем до моргата и да видим какво е показала аутопсията. Срещата с Фил е в 9.30, а след това отиваме да проверим сведенията на Мелиса Кан.
Сара кимна.
- Вчера така и не разбрах, какви са уликите.
- Хм...момент – Лий се разрови из разхвърляните документи на бюрото му. – Това е досието.
Сара го разгърна. Първото, което видя беше снимка.
- Това. Отпечатък от обувка четиресет и пети номер. Също и това – Лий посочи снимка с малък предмет на нея. Гривна. – Намерена е непосредствено под стола при лаптопа.
- Тази гривна ми се вижда позната.
Лий вдигна рамене.
- Това са май.
- Само две?
- Ами... да. Не е много, но е нещо.
- Да. Така е.

Час и петнайсет минути по – късно Сара и Лий вече бяха в моргата, където ги чакаше Филип Матюс – патолог.
- Е, Фил, нещо интересно? – запита го Лий.
- Всъщност може да се каже. В тялото има наличие на атраксотоксин.
- Атраксотоксин?
- Отровата на паяк атракс. Дори сърцето да не липсваше, вероярно жертвата пак е щяла да умре.
- Тогава какъв е смисълът сърцето да липсва?
- Символика. Трябвало е да бъде обездвижен някак. Отровата парализира ли? – попита Сара.
- Не. Но има други симптоми, с който човек трудно би се движил, но тъй като не рабирам от паяци, не съм сигурен.
- Аха. Нещо друго?
- Да, огледах раната на корема. Това е някакъв знак. Потърсих в интернет, за да ви улесня. Оказа се, че това е китайският знак на любовта.
- Поне вече знаем какво търсим. Жена – отбеляза Лий
- С четиресет и пети номер? Съмнявам се. А и защо да не е мъж? Нима признаваш, че вие сте коравосърдечни копелета? И защо, по дяволите, вие – мъжете, обвинявате нас – жените за всичко?! Ева била откъснала забранения плод и не само това, но и изнудила Адам и той да опита от него. Ами Адам глава няма ли си? А... не. Чакайте. Той има две, но те, разбира се, не могат да функционират едновременно! – Сара беше гневна. Лий и Филип Матюс я гледаха, не знаейки какво да кажат.
Матюс погледна към Лий.
- Ъ...както и да е, направих ви копия на знака, може да се окаже, че има някакво значение.
- Нещо друго важно има ли?
- Не за сега. Ако изникне нещо ще ви се обадя.
- Добре. Благодарни сме ти.

Сара и Лий излязоха от колата пред танцовото студио.
- Може би трябва да намерим повече информация за този паяк. Инетересно ми е. Но не знам откъде – каза Марк.
- Аз знам. От Джейк, разбира се, той изследва паяци.
- Значи ще го попиташ?
- Да, ще се заема, не се притеснявай – каза Сара, отваряйки вратата. На рецепцията стоеше висока, руса, бледа жена с отнесена усмивка.
- Добър ден – поздрави Сара. – Сара Хънтър и Марк Лий – детективи от отдел убийства. Бихме искали да Ви зададем няколко въпроса относно Мелиса Кан.
Жената кимна.
- Вчера беше ли на работа и отколко часа?
- Аз.. не може...говори добре английски – каза жената с твърд немски акцент.
Сара въздъхна, а сетне попита:
- War Fräulein Kann gestern hier und in welches Uhr ist sie gekommen? – винаги беше харесвала немския език. Той още от училище й беше страст.
Сара извади бележника си и започна да си води записки.след като размени още няколко думи с момичето, детективката се обърна към Лий:
- Не може да ни помогне кой знае колко. В Америка е само от около два месеца. Вчера Мелиса е пристигнала в 13.00, точно както винаги. След около още час е пристигнал някакъв мъж. Според Ингрид той е бил гаджето й. Водели оживена дискусия за музика. Нищо, което да ни е от помощ. Само сме още по – объркани. Ед каза, че се е разхождал в парка, а всъщност е бил с нея. Отново лъжа.
Лий въздъхна.
- По дяволите! Пак трябва да го разпитваме.
- Аз ще обядвам с него, Джаред и Нора. Ако искаш, ела с нас.
Марк кимна без да задава въпроси относно причините, поради които Сара ще се среща с Ед. Отново се качиха в колата.
- О, Марк, съжалявам за изблика ми в моргата. Просто тези дни съм доста нервна.
- Няма проблем. Разбирам.
Сара погледна часовника си – 12.00. Вече? Колко бързо беше минало времето, а те нищо не бяха постигнали. Но Сара знаеше, че ще е трудно. Още от самото начало. За своята работа се нуждаеше от търпение и тя го имаше, въпреки възрастта си. Това бе първият й сериозен случай и тя беше твърдо решена да се справи.

Глава пета: Ще те науча как се живее
Колата спря пред кафене „План Б”. Когато Сара влезе заедно с Лий, Джаред и Блек, се огледа, въпреки че знаеше точно на коя маса е приятелката й. Отидоха при Елинор.
- Здравей! – поздрави Сара – Това са Джаред Смит и Ед Блек.
- Здравейте, приятно ми е – каза Елинор и отправи любопитен поглед към Джаред и Блек.
Новодошлите набързо отправиха своите поръчки към сервитьорката.
- Така...оказва се, че трябва да говорим с господин Блек.
Ед вдигна поглед към Сара.
- Говорихме с рецепционистката на приятелката Ви. Тя каза, че вчера сте посетили госпожица Кан. И то точно по времето на убийството. А Вие споделихте, че сте се разхождали в парка.
- Ами...защото наистина се разхождах в парка.
- А тогава кой е бил с госпожица Кан вчера?
- Тя ми спомена, че се е виждала с нейн стар съученик. Вероятно той е бил.
- Разбирам. А вие за какво искахте да говорим?
- Вчера си мислех колко много значеше Тери за мен. И реших, че може би имате нужда от помощ.
- Помощ? Нима се опитвате да ми кажете, че не си вършим работата?
- Не, съвсем не. Опитвам се да Ви кажа, че ние познавахме Тери най – добре и бихме могли да сме Ви от полза.
- Не мисля, че имаме нужда от Вас – отговори Сара.
- Вие нямате, но аз имам нужда от това. То ще запълни времето ми и така ще знам, че съм полезен. А и Ед...той също. Той не е убиец. Никога не е бил и никога няма да бъде.
- Ясно. А ние защо да го правим?
- Защото сте добри хора? Вие сте полицаи.
- Не. Ние сме детективи – поправи го Сара.
- Думата „детектив” идва от латинското „детекцио”, което означава разкритие. Вие разкривате престъпници, за да има мир по света. Но има ли смисъл от мира по света, ако това не помага на хората? Бихте ли се чувствали добре, ако знаехте, че сте си свършили работата, но сте пропуснали едно много важно нещо – да бъдете хора?
- Ние сме детективи от отдел убийства. Занимаваме се със криминалност, господин Смит. В тази област няма човещина, няма и място за чувства.
- Не ви моля по работа, а като приятел. Там има чувства.
- Не и за мен – отговори му Сара. – Чувствата са за слабите.
- Сара...много Ви харесвам и Ви намирам за привлекателна, и така нататък, но ако наистина мислите така, то нищо не знаете за живота. Всъщност Вие сте слабата.
- О...а нима Вие знаете? Какъв е вашият живот? Да не спирате да разбивате женските сърца? Да нямате дом? Да останете тийнейджър до края на живота си?
- Боя се, че не ме познавате.
- И не ми и трябва.
- Ще променя мнението Ви. Ще видите. Ще Ви науча как се живее.
- Мисля, че знам това по – добре от Вас.
- Не... Вие просто съществувате – Джаред се усмихна.
И колкото и да се мъчеше Сара да му отговори, не успя, защото дълбоко в себе си знаеше, че той беше прав. Просто все още не го беше разбрала.

Яко пишеш, ама не знам кога най - сетне ще започнеш да качваш повече глави !

Глава шеста: Любовта не е страник
Не след дълго петимата приключиха и илязоха от „План Б”. Сара погледна Лий.
- Какво ще правиш сега?
- Ще се върна в участъка. Може да разбера още нещо. Защо?
- Ще ходя до лабораторията на Джейк, да разбера повече за този паяк. Но ти ще вземеш колата, така че...
- Аз ще те закарам – каза Джаред.
Сара кимна. Двамата се запътиха към колата. Когато стигнаха, влязоха в нея и потеглиха.
Сара не спираше да си мисли за това, което й беше казал Джаред. „Вие просто съществувате.” Тази фраза изникваше в мислите й отново и отново. Какво значи да съществуваме? Не беше ли същото като да живеем? Нима един здраво стъпил на земята човек като нея не знаеше нищо за живота? А витаещият в облаците Джаред разбираше много повече от нея?
Двамата не обелиха и дума до края на пътуването. Когато пристигнаха Сара слезе от колата, а Джаред й каза през отворения прозорец:
- Ще Ви изчакм тук.
Детективката кимна. Влезе в сградата и бързо стигна до лабораторията на Джейк. Не харесваше това място, но когато преди имаше повече време доста често идваше тук. Бавно влезе в стаята. Джейк седеше на бюрото си с гръб към нея и водеше някакви записки. Тихо се приближи до него и го прегърна, целувайки го по бузката. Той среснато се обърна.
- За Бога, Сара, изплаши ме!
- Съжалявам
- Защо си тук?
- Трябва да говоря с теб по работа
- Слушам те
- Имам нужда от информация за паяк „Атракс”
- По – точно?
- Отравата му...за какво става дума?
- Отровата му? Хм... тя съдържа съединението атраксотоксин, инхибитор от йоннен канал, който прави отровата силно отровна за хората и маймуните. Тя не въздейства върху нервната система на други бозайници, за разлика от тази на повечето паяци. В случай на тежко охапване, времето да осетиш симптомите е по – малко от час. Остановено е, че средното време е 28 минути. Има и антиотрова, открита през 1981.
- Аха. А къде живее този паяк?
- Среща се в Австралия...Сидни основно.
- Тогава как може човек да се снабди с отровата му?
- Ами... лесно. Например преди три дни ни докараха няколко от тези бебчета тук за изследвания. Искаш ли да ги видиш? Много са симпатични.
- О...ами...добре.
Джейк я поведе навътре в лабораторията.
- Погледни ги. Същински сладури.
Сара погледна малките черни паячета. Не разбираше какво харесва Джейк в тях. Знаеше, че още от малък много си е падал по „Спайдърмен”, но не осъзнаваше, че един филм, може да окаже такова голямо влиание върху някого.
- Ъ...щом казваш. Но аз трябва да тръгвам. Бързам. Ще се видим довечера.
Преди Сара да излезе, Джейк я придърпа към себе си, като незабележимо пъхна ръцете си под блузата й и нежно стисна гърдите й. Целуна я и й прошепна:
- Надявам се, не си забравила обещанието си.
Тя се усмихна и с това излезе.

Джаред спря колата малко преди участъка – пред фонтана на близкия площад.
- Защо спираме тук?
- Просто исках да ти покажа това място, защото съм сигурен, че дори и да минаваш оттук всеки ден, не си го забелязала.
- И какво от това? Аз съм детектив и нямам време за това.
- Би ли спряла да го повтаряш? Не си детектив 24 часа в денонощието, както и аз не съм рок – звезда постоянно.
- Да, но аз трябва да се връщам на работа.
- Ще ти отнеме не повече от 20 минути. Не е кой знае какво. Нека играем една игра.
- Каква?
- Аз ще бъда просто Джаред, а ти просто Сара. Какво ще кажеш?
- Добре.
Двамата отидоха до фонтана и седнаха на пейката пред него. Мириса на водата придаваше свежа обстановка, а лекият полъх на вятъра усещане за хармония.
- Значи си сгодена?
- Не! – това беше мигновенният отговор на Сара – Исках да кажа да...съжалявам.
- Ясно...
- Кое е ясно?
- Ти не си удовлетворена.
- Не ме познаваш. Не можеш да знаеш.
- Разбира се, че мога. Ясна си ми. Ти не си тази корава жена, която изглеждаш. Това е само маска. И в това, разбира се, няма нищо лошо. Всички хора са актьори, но ти не знаеш, кога да спреш играта. Дори знам защо си казала „да” на предложението за брак – защото не си обичала истински досега. Бъркаш любовта с нещо друго. Разбили са ти сърцето един – два пъти и ти си се отказала. Така й не си разбрала смисъла й. Трябва да разбереш какво е любовта, преди да сключваш каквито и да било договори, тъй като основния начин, по – който бракът обвързва хората, би трябвало да бъде духовно.
- Говориш така сякаш знаеш какво е любов
- Защото наистина знам. Любовта не ми е странник, Сара. Както и аз не съм странник за любовта. Някога бях сам. Тогава силно се нуждаех от любов. Бях готов да жертвам всичко, за което съм мечтал. И нямаше предупреждение за болката. Бях твърде малък. Какво знаех тогава? Сам изпитах празнината от любовта. О, колко ми е позната само! Но въпреки това разочарование, аз продължих да вярвам. Никой не знае пътя на болката. Никой не може да каже откъде духа студеният вятър. Но вярата...това е основния двигател на света! После идва надеждата... Погледни... те са нявсякъде около нас. Когато се огледам, виждам хора с разбити сърца, но те все още вярват. Това трябва да правиш и ти, защото любовта не е странник никому. Ще ти покажа.
Джейк се наведе и нежно допря устните си в нейните. Трябваше и малко време, но преди да се усети, Сара вече отвръщаше на целувката.

Глава седма: Чувства, чувства, чувства....
Елинор се замисли. Нямаше нужда да поглежда часовника си, за да знае, че имаше достатъчно време за правене на... нищо. Напоследък беше така. Реши, че може да оползотвори остатъка от деня си като се разходи в парка. Но сама... това беше жалко.
- Е, Нора? Ти накъде си? – попита я Марк.
Тя разсеяно вдигна глава.
- О...към парка. Има ли желаещи да дойдат с мен?
- Ами...аз... ако не възразяваш – каза Ед.
- Въобще не.

И ето ги сега – разхождаха се мълчаливо. Елинор още от мига, в който го видя разбра, че Ед не беше човек на думите, а на действията. И по някакъв странен начин той й беше симпатичен.
- Е, Ед... какво е да си звезда?
- Ами...не знам. Никога не съм бил
- Не си ли? Та ти си известен!
- Не... не е важно как те възприемат хората, а какъв си в собствените си очи.
Тогава Елинор разбра, че това бяха думите, който щаха да променят нечий живот. Просто все още не знаеше, че това щеше да бъде нейният.
Тя спря за момент и се замисли. Сетне догони Ед и сложи ръката си на рамото му. Разгада го. Напълно. Това беше нейната дарба. Не знаеше как можеше да се нарече. Някои я наричаха медиум, други гадателка, трети откачалка. Но за нея едно беше ясно. Тя вярваше в способностите си и не ги намираше за недъг, а по – скоро за ценност. Нора беше силно наранена, от факта, че Сара, един от най – важните хора в живота й, не вярваше в нея, както и мнозина други. Това беше, което наистина й липсваше в приятелството им. Познаваше добре Сара и знаеше, че тя вярва в обяснимото, но беше твърдо решена да я убеди в необяснимото, защото искаме или не, то същестуваше.
Разбра, че е Ед е човек, който търси лоялност и че той не е щастлив. Почувства, че е наранен, предаден. Той в никакъв случай не беше убиец. Той толкова й напомняша на някого.
Ед спря заедно с нея.
- Какъв си тогава? – запита го Елинор
- Не знам. Ти можеш ли да ми кажеш?
- Не, но мисля, че мога да ти покажа. Ще те направя щастлив. – заяви твърдо Елинор и го целуна.

Целият ден Сара не спря да мисли за това, което беше направила. Изпитваше страх, защото когато целуна Джаред се почувства на мястото си, различно, диво.
И ето я отново – отваряше вратата на изискиания мезонет, в който живееха с изискания й годеник, с който следваше, че ще правят монотонно – изискан секс, на който Сара дори нямаше да се наслади. Затваряйки вратата, тя въздъхна.
- Джейк! Вкъщи съм си!
Той не отговори, но Сара усети сладникав аромат. „Мамка му!” – помисли си тя. Това означаваше, че той пак се е опитал да създаде романтична обстановка, а на нея душа не й даваше да му каже, че мрази този аромат на рози. Набързо свали дрехите си и остана само по бельо. Въздъхна още веднъж, преди да се качи в спалнята. Бавно отвори вратата, сложи фалшива усмивка и гразиозно пристъпи напред. Когато Джейк я видя, се усмихна и се приближи до нея. Започна да я целува. Всяка негова ласка я караше да потръпне, ала не в добрия смисъл. Насили се да му отвръща по същия начин. През цялото време си повтаряше, че тя е силна и ако някой можеше да си прикрива чувствата, то това беше тя.

Повече описание, моля те


Админ: А аз да помоля за малко по-дълги коментари. Хубаво за описанията (съгласна съм с теб), но поне се обоснови защо. Така звучи твърде заповеднически...

Глава осма: Нуждаеш се!
Три часа сутринта. Сара се луташе по улиците в Лос Анджелис. Не знаеше къде да отиде. Но искаше да бъде навън. Ако някой я попиташе: „ Какво става? Всичко наред ли е? Да не сте се скарали с Джейк?”, тя щеше да отговори: „Да, всичко е наред.”
Точно в това беше проблема – всичко беше наред. Тя току – що беше осъзнала, че не искаше това – не искаше идеален живот с идеален съпруг, защото това съвсем не беше идеално. Не й в нейните очи. Беше разбрала защо не беше щастлива. Защото уж имаше перфектен живот, а в крайна сметка Джаред беше прав – тя просто съществуваше, не живееше. Не съжаляваше за целувката, защото точно тя я беше събудила от сякаш вечния й сън.
Огледа се къде беше попаднала. Намираше се пред къщата, в която беше извършено убийството на Тери Бът. Когато се вгледа по – внимателно, забеляза, че на стълбите пред вратата седеше някой. Приближи се.
- Здравей, Сара – поздравия толкова познат глас.
- Джаред? Какво правиш тук?
Той въздъхна.
- Припомням си миналото. Искаш ли? – вдигна той към нея бутилка бира.
- Разбира се – тя се настани до него и взе бутилката.
- А ти какво правиш тук?
- Нищо...просто се разхождам...
- В три часа през нощта? Сара, това, че съм музикант не означава, че съм глупав
- Знам, Джей...
- Какво е направил... Джейк?
- Нищо не е направил... – Сара сведе поглед надолу, а Джаред се изправи и застана пред нея. Погледна я в очите.
- Кажи ми...удари ли те? Обиди те? Какво се случи?
- За Бога...нищо...а и да беше нещо какво значение има?
- За мен има...ти имаш значение за мен
- Съжалявам, но не може да се случи нищо...аз имам годеник...
- Спри да го повтаряш!
- Защо? Дразня ли те? Ревнуваш ли? Не би трябвало да ти пука, защото ти можеш да имаш всяко нещо на света. Ти не си по – различен от останалите! Искаш само секс и когато ти казвам, че имам годеник, всъщност ти завиждаш, защото той може да спи с мен по всяко време на денонощието!
- О, така ли?
- Да, точно така! И искаш ли да знаеш нещо? Той...как казвате вие известните... ме оправи тази вечер!
Искра проблесна в очите на Джеред. Сара разбра, че е прекалила.
- Оправил те е, а? Какво точно си мислиш? Че аз не мога ли? Разбира се, че мога, само че няма да е същото. Ще има разлика, защото аз ще го направя не за своето удоволствие, а основно за твоето! Няма да те „оправя”.
- Аз съм напълно удовлетворена от сексуалния си живот!
- Как ли не! Затова се луташ по улиците в три часа сутринта. Ако беше толкова удовлетворена, то сега щеше да си в леглото с него и да му позволяваш да те „оправя” отново и отново!
- Млъкни!
- Защото е вярно, нали?
Сара се изправи.
- Тръгвам си. Не се нуждая от теб и твоите детински изпълнения!
- Напротив. Нуждаеш се!
Джаред хвана ръката й , спирайки я да тръгне нанякъде и я целуна със страст. Тя се опита да го отблъсне, но той я беше притиснал в железна хватка. Нямаше друг шанс освен да му отвърне. Той я бутна назад към вратата и плъзна ръцете си по тялото й, изучавайки го. Премести си устните на врата й. Нежно го захапа. Сара изстена.
- Аз трябва да...тръгвам...
- Остани с мен...за...остатъка...от нощта...моля те... – измърмори той, целувайки я. Отвори вратата. Някакси успяха да стигнат до хола, където той я положи на дивана и започна да разкопчава дънките й.

Ед отвори вратата и влезе, а Елинор го последва.
- Ето това е къщата...убийството е извършено на горния етаж в спалнията.
- Разбирам...
Елинор се заизкачва нагоре, докато не стигна спалнията.
- Как я нацели? Не съм ти казвал коя стая е...
- Сериозно ли ме питаш? – тя се огледа – Тук има някаква...не знам...отрицателна енергия.
- Можеш ли да кажеш кой е убиецът?
Тя затвори очи...отпусна се... След около пет минути отново ги отвори.
- Кой? Не знам...Кои? Били са двама...и са ваши близки...поне единият...само това мога да кажа...
- Е... все е нещо...само трябва да кажем на детективите... ще дойдеш ли?
- Не е нужно...не усещаш ли? Тук мирише на полицай от километри
Ед повдигна вежди.
- Следвай ме.
Елинор слезе отново на първия етаж и се запъти точно към хола.
- Добро утро – поздрави тя. – Любовта витае наоколо...усещате ли?
Сара отвори сънено очи.
- Какво? Какво правиш тук? И двамата?
- Нищо особено...няма да питаме вие какво правите тук...
Сара се огледа.
- Мамка му! Колко е часът?
- Девет
- Мамка му! Закъснявам за работа! Обърнете се!
Ед и Нора така и направиха. Сара се облече за секунди и изхвърча от къщата.

Тъпако, ако спреш да го пишеш ще ти се случи случка.

Глава девета: Вярвам... в нас...
- Съжалявам, че закъснях...оспах се. Наистина съжалявам! – каза Сара на Лий.
- Добре де, успокой се
- Така... какъв ни е планът днес?
- Не е особено интересен. Нямам никакви идеи. Изглежда разбрахме доста неща, а аз все пак не знам откъде да тръгнем.
- Добре, нека да поразсъждаваме. Да изложим фактите – седна Сара на бюрото си и отвори лаптопа си. – Използвана е отрова на паяк „Атракс”. Убиецът би трябвало да се е снабдил с нея от някде. Джейк ми каза, че преди три дни му били докарали от тези „бебчета”. Предполагам, че е взета оттам. Което значи, че камерите би трябвало да са записали нарушителя, но има и друг вариант. Не мисля, че който и да е той е бил толкова глупав, че да влезе като чуждо лице. Вероятно има съучастник. Вътрешно лице. Хм... сега си спомням, че Елинор ми спомена нещо такова по телефона, докато шофирах насам.
- Не знам, Сара. Звучи вероятно. Да предположим, че търсим двама човека. Единият е жена – с хипер къдрава черна коса, а другият вероятно е мъж...и какво? Това не ни улеснява особено.
- Да, но трябва да сме реалисти. Опитвам се да тръгна от някъде. Не ми помагаш особено
Телефонът на Сара извибрира в джоба й. Провери го. Беше съобщение от Джейк. Искаше да обядват заедно. Момичето отговори утвърдително.
- Колко е часът? – попита Сара
- 11:30
- Вече?
- Ами да. Ти доста закъсня
- О...пак съжалявам, но трябва да вървя. Ще се върна по – късно

Сара влезе в ресторантчето и веднага съзря Джейк. Сложи фалшивата си усмивка, която доста играеше налицето й тези дни. Отиде при него.
- Здравей, какво става? – наведе се да го целуне, но той се отдръпна.
- Седни, моля те – тя така и направи
- Какво има? – беше забелязала умърлушеното му изражение
- Доста неща... като за начало..къде беше снощи?
- Имах нужда да се разходя навън... да подишам чист въздух. Знаеш как е
- Сигурна ли си?
- Да, защо?
- Може би се бъркаш и случайно си била с русия китарист на Тотал Хейт? Целувала си го...и кой знае още какво
- Това пък откъде ти хрумна? – нито едно мускулче по лицето й не трепваше
- И аз имам приятели...видели са те...
- То тогава значи са се припознали, защото аз не съм била с никого. Разхождах се сама.
- Аха...и затова не се прибра?
- Напротив, прибрах се. Просто станах много рано и излязох. Ти още спеше
- Обеден съм, че е било така
- Слушай Джейк... една връзка се крепи основно на доверие. Ако искаш да споделим живота си, то трябва да ми вярваш. Ако отсега имаш съмнения, не виждам смисъл да сме заедно
- Не... вярвам ти...просто държа прекалено много на теб
Сара се усмихна.
- Чудесно тогава. Сега... какво друго се е случило?
- Ами...останових, че съм изгубил някъде гривната, която баща ми ми даде преди да замине... Чувствам се зле, защото тя значеше наистина много за мен...а именно беше символ на вярата и връзката помежду ни.
- Може би е изпаднала някъде у дома?
- Проверих навсякъде...не я намерих
- Ще погледнем отново...сигурна съм, че ще изникне от някъде – Сара се усмихна и утешително хвана ръката му в своите.

Следобеда детективката се разхождаше из парка. Събираше мислите си, докато очакваше Джаред да се появи. Когато го видя да се задава, се усмихна. Прегърна го и го целуна.
- Какво става? – усмихна й се той.
- Може би трябва да не се виждаме. Това ства твърде сериозно. Вчера са ни видели
- Кой?
- Не знам. Това не е важно
- Няма да спра да се виждам с теб, Сара. Не се отказвам така лесно
Сара се усмихна и пъхна малката си ръчичка в неговата. Запонаха да се разхождат – мълчаливо отначало. Всеки от тях плуваше в собствените си мисли.
- Хей, Джей? – наруши тишаната Сара.
- Да? – отговори нежно той, като я погледна. Лицето му сияеше от любов.
- Вярваш ли?
- В какво?
- В Бог, в Страшния съд...в нещо
- Разбира се...но най – вече вярвам...в нас...
- Нас? Нима вече има нас?
- Ако се замислиш...винаги е имало. С всеки изминал миг, вярвам все повече и повече...и осъзнавам колко си прекрасна и колко много държа на теб и какво значиш за мен
- Така ли?
- Да. Нищо не е в състояние да те отдели от мен...или по – точно да ме отдели от теб
- О, нима? Дори смъртта?
- Смъртта? Никога не ме е плашела. Не може да е по – страшна от живота. Не би ни разделила за дълго
- Мислиш ли?
- О...да...убеден съм, че ще се срещнем пак...
- В рая ли?
- По – вероятно да е в ада...никой не е достатъчно праведен, че да отиде в рая...
- Май подхванахме твърде сложна тема, скъпи ми Джей...
- Така е... ще мислим за това, когато моментът настъпи. Но все пак..обещай ми, че ще се срещнем пак...било то в рая или ада. Ние ще го направим рай. Нашият рай
Сара се усмихна и го целуна.
- Така да бъде – ще се срещнем пак в рая...

Глава десета: Ех...секс
Когато Сара се върна в участъка, в чакалнята седеше Ед.
- Какво правиш тук?
- Мелиса изчезна...
- Как така е изчезнала?
- Ами...ей така. Изчезна.
- Ела в офиса ми. Ще поговорим.
Сара се обърна и тръгна към кабинета си, а Ед я последва. Когато пристъпиха прага, тя затвори врата.
- Сега ми кажи какво става?
- Вчера нито ми звънна, нито сме се виждали. Сметнах го за необичайно странно, но реших, че е била твърде заета. Ала когато днес не ми вдигна телефона, реших да я потърся в апартамента й. Нямаше я. Попитах портиера, а той каза, че вчера е излязла към 02.30 и не се е прибирала от тогава. Поразпитах го още малко и той ми обясни, че от известно време, се била виждала с някакъв мъж. Ако ме е зарязала, заради него, ок, нямам проблем, но въпросът е там, че я познавам дотолкова, за да знам, че това не е в стила й и не би постъпила така.
- Ако е избягала с него, не мисля, че би ти казала – каза му Сара, макар че дълбоко в себе си, беше убедена, че бягство беше последното нещо, което Мелиса би направила.
- Но аз знам, че тя не е избягала. Виж...въпросът е там, че тя е такъв човек, който постоянно се забърква в неприятности и се опитва да го прикрие, но е лесна за разгадаване. Например тя си мисли, че не знам, но тя никога не ме е обичала. Тя обичаше Тери. Винаги съм го знаел.
- Обичала е Тери?
- Да...винаги...той беше, разбира се, беше любимецът на всички. А тя...Боже...тя беше вманячена по него. И аз го виждах. Беше ми ясна. Познавам я по – добре, отколкото можеш дори да си представиш.
- Виж...Еди . Никога не можеш да знаеш колко добре познаваш някого. Ти си мислиш, че познаваш хората и очакваш това което те могат да направят. Но понякога някои дребни детайли ти убягват, а често се оказва, че те са ключови. Ето тук идва и грешката ти. Затова често си разочарован от хората, следователно и от теб самия. Повярвай ми никой не може да те разбере по – добре от мен. Точно сега се чувствам по същия начин.
Тя му се усмихна приятелски и го погали по рамото. „Ето една добра новина” - помисли си тя. – „Имаме план.”

Сара влезе в лабораторията на Джейк. През целия път дотам мислите й бяха препускали като луди. Мозъкът й се стараеше да асимилира всичко, но все губеше нишката. Знаеше, че почти го беше разгадала, но сякаш й липсваше нещо. Един мъничък елемент, който беше от голямо значение. Мелиса – нямаше я. Била е влюбена в Тери. Чудесно. Знаеше в каква посока вървят мислите й, но нещо не се връзваше. Отровата.
- Здарвей, скъпи – усмихна се тя и целуна Джейк.
- Здрасти. Какво правиш тук?
- Дойдох да те взема.
- Но аз не съм свършил.
- Не си ли? – повдигна вежди Сара. – Странно.
- Какво?
- Ти винаги свършваш – по лицето й заигра усмивка, а в очите й се четеше онзи съблазнителен поглед. – Изглежда тази вечер на мен ще ми се наложи да го направя сама.
Сара спусна ръцете си на бедрата и бавно започна да ги масажира.
Джейк я погледна. Въпреки яда си, картината, която изплува в съзнанието му, моментално предизвика движение в панталона му. Той се приближи към нея и притисна тялото си в нейното.
- Като се замисля... днес работих много. Ще довърша утре – прошепна той.
Сара се усмихна по – скоро на себе си. Ех...секс. Толкова е просто да контролираш един мъж в този така наречен „мъжки” свят.

Ед се погледна за последен път в огледалото. Не изглеждаше зле и все пак една не се тресеше от нерви. Имаше среща с Нора. Тя беше единствената, която можеше да му помогне.
На вратата се позвъни. Той почти спринтира до там и отвори. И ето я и нея. Той още от мига, в който я беше видял, бе заключил, че тя е красива, но тази вечер беше зашеметяваща. Късата светлосиня рокля извайваше дългите й крака и перфектен задник, а дълбокото деколте оставяше на показ малките й гърди, който поднесени по този начин, бяха апетитни.
- Ехо...Ед... – Елинор махаше с ръка пред лицето му. – Не, че нещо, но няма ли...
Тя не можа да довърши. Той, без да мисли, импулсивно, я придърпа в обятията си и й подари една от най – страстните си целувки.
- Боже...прекрасна си...
Тя се усмихна и го дръпна за още една целувка. Някакси се озоваха на дивана. Той я положи да легне и нежно застана върху й. Нежно разкопча роклята й и бавно я свали като целуваше всяка плът, показваща се изпод нея. Елинор стенеше. Никога през живота си не бе изпитвала по – голямо удоволствие от това с Ед. Тя усещаше копнежа му, извисяващ се над всичко и всички. Чувстваше го в себе си и сякаш с всеки миг все повече и повече осъзнаваше смисъла на думата „блаженство”. Малко преди да достигнат заедно онзи върхов момент, тя го погледна в очите. Искаше да го чувства не само с тялото си, но да се слелят на пълно. Ала Нора с удивление установи, че очите му не бяха онзи мътно – кафяв цвят, който помнеше. Сега бяха жълти и открехващи пътя към сърцето и душата му.

Ръцете на Джейк бяха навсякъде по тялото на Сара. Когато той започна да разкопчава джинсите й обаче, тя го спря. Той я погледна очудено.
- Тази вечер е за теб – усмихна се тя и го бутна на дивана. Бавно разкопча панталоните му. Когато намери желаната цел, го почувства като плъзгаше ръката си надолу – нагоре по цялата му дължина. Приближи лицето си и облиза бавно върхът на мъжествеността му. Джейк стенеше...

Глава единадесета: Ревността на Джаред
Сара седна до Джейк на дивана. И двамата дишаха тежко. Той преметна ръка зад нея и я прегърна. Поседяха така няколко минути. Сара наруши мълчанието:
- Е...напоследък забелязвал ли си някакви интересни хора в лабораторията?
- Какво имаш предвид?
- Ами...не знам...има ли някокого, който може да изнася информация? Или по – скоро материали?
Джейк повдигна вежда.
- Ами все пак моят убиец някакси би трябвало да се е сдобил с тази отрова...а твоята лаборатория е в най – голяма близост и ти ми показа, че имате паяците...така че реших, че има вътрешен човек.
- О...не. Никой съмнителен
- О...добре – Сара се разочарова малко. Беше си дала целия този труд, а Джейк не можеше да й предостави информацията, от която имаше нужда. „ По дяволите!” Бързо обаче успя да подхване нов диалог: - Какво прави след обяда?
- Нищо специално. Видях се по работа с един съученик и се върнах обратно в лабораторията.
Нормалният следващ въпрос би бил: „Каква работа?”. Но освен, че не я интересуваше, Сара гледаше да не се бърка в твърде много в деловия живот на Джейк. Хрумна й още нещо, което за нея не можеше да почака. Стана от дивана.
- Къде отиваш?
- До магазина – излъга тя и отиде в коридора. Докато си обуваше обувките, в опит да завърже връзките им права, загуби равновесие. Без да иска ритна една от огромните обувки на Джейк, но все пак успя да се подпре на стената. Боже, този човек имаше наистина огромни крака. Четиресет и пети номер! Но няма спор...самият той беше огромен. Навсякъде! Усмихна се, когато мислено го съпостави с Джаред. Бяха си конкуренция, но без значение каквито и да било размери, тя и след хиляда години пак би предпочела Джей. – До после!
- Не забравяй какво ми обеща! – провикна се Джейк. Без да се замисля над думите му, тя изхвърча от апартамента.
Щом излезе, тя извади мобилния си и набра някакъв номер. След като размени няколко реплики, пое по уречената посока. Джаред я чакаше на края на улицата. Когато стигна до него, Сара го целуна.
- Какво става? Научи ли нещо?
- Не, сексуалното му облекчение не ми донесе никаква инфромация
- Сексуално облекчение? Правили сте секс?
- Не. Както и да е. Трябва да отида до апартамента на Мелиса. Нали ще дойдеш с мен?
- Ако не сте правили секс, тогава за какво сексуално облекчение говорим?
- Джаред, спри се. Не е нещо, което да те притеснява. Мисля, че достатъчно ясно ти показах, че аз принадлежа цялостно на теб, въпреки несигурността, че ти си мой.
И когато Сара изрече тези думи, се сети нещо. „Защо Джаред?” беше си задала този въпрос веднъж...два пъти...много пъти и току – що си беше отговорила. „...въпреки несигурността...” ето го и отговорът. Точно заради несигурността. С Джейк точно тя липсваше, а живот без риск...не е живот.

- Ед? – каза Елинор, лежейки в ръцете на Ед и обрисувайки кръговепо гърдите му.
- Да?
- Помниш ли като ми каза, че е важно какъв си в собствените си очи?
- Да...
- Винаги съм си мислела, че аз съм добър дизайнер. Сега разбирам, че не е така. Аз преди всичко съм жена. И чувствам. И обичам. И копнея да бъда обичана. Осъзнах, че вече не се виждам като дизайнер, а като човек, желаещ да промени нещо. Не целия свят, но твоя живот може би, да преобърна твоя свят, защото ти си целия ми свят сега.
Ед се усмихна и я целуна по челото.
- Ти вече го преобърна.

С ключа от портиера, Сара отключи вратата на апартамента на Мелиса Кан. Прекрачи прага му и включи осветлението. Огледа се. Чувстваше Джаред плътно зад себе си. Топлината на тялото му я накара да изпита сладка възбуда. За първи път й се случваше от нищо. Продължи да върви напред. Чу зад себе си как Джаред затвори вратата. Когато се обърна да го погледне, той беше точно до нея. Дори телата им се докосваха. Тя погледна нагоре, търсейки очите му.
- Какво правиш?
- Нищо. Съжалявам – отговори и той и плъзна ръцете си отстрани по тялото й. След това се наведе към шията й. Бавно прокара езика си по нея. Сара потръпна. – Къде те докосваше?
- Какво?
- Годеникът ти. Къде те докосваше? Усещам чужд аромат по тялото ти.
Сара силно го блъсна назад и той залитна. Изпита внезапен прилив на гняв, придружен от задоволство. И двете чувства, толкова противоположни едно на друго, бяха задействани от едно нещо - ревността на Джаред.
Започна да оглежда апартамента. Нищо, което можеше да им подскаже. Отиде в последната й останала стая – спалнята. Първо плъзна погледа си по видимото, ни нищо не привлече вниманието й достатъчно. Запъти се към гардероба. Отвори вратата. Боже...Мелиса имаше доста...хм...според Сара бяха парчета плат, но да ги наречем дрехи. Плъзна ръката си по тях, но се спря. Забеляза, че на една от закачалките виси нещо друго...не беше от плат. Промуши си ръката и го издърпа. Перука? Черна къдрава перука. „Тази беше къдрава и като казвам къдрава, имам предвид наистина къдрава. Като косата на клоун, замо че дълга до кръста. „ – гласът на Джаред прозвуча в главата й. Мелиса? Сара отново се огледа. Остави перуката на леглото и се приближи към нощното шкафче ба Кан. Отвори първото чекмедже – снимка на Тери Бът, а върху нея бадраскан някакъв китайски символ. Беше й познат от някъде. О...точно така. Беше издълбан върху трупа на Тери. Знакът на любовта. Сара свързваше частите. Предложенията й се бяха потвърдили. Мелиса Кан наистина имаше общо с убийството, но не беше само тя.
- Джаред...ще се върна до апартамента ми, за да си взема пистолета. Оставих го там. Не мислех, че ще ми е нужен. Ти...чакай ме пред лабораторията на Джейк...трябва да отскоча до там.
Джаред кимна.

Сара вървеше по улицата пред апартамента си. Огледа се наоколо. Забеляза няколко новозакачени плаката за поредния рок – концерт. Кои ли бяха този път? О...”Антракс”...”Съжалявам – помисли си тя. – Не е рок, траш метъл. Моя грешка.” Усмихна се, припомняйки си тийнейджърските години. „Антаракс...Антракс..” – започна да си повтаря тя в ритъм и точно тогава пред вратата на апартамента й я осени мисъл. „Антракс” беше пароним на „Атракс”. Ами ако всъщност Ингрид, рецепционистката на Мелиса, не беше разбрала? Говорели си за музика според нея...а ако си бяха говорили не за музика, а за паяк?
Когато затвори вратата на мезонета след себе си, забеляза, че Джейк беше излязъл. Сара бързо изтича, грабна пистолета си и тръгна да излиза. Но точно тогава погледът й отново се спря върху обувките на Джейк. Четиресет и пети номер. Детективката затвори очи. Няколко гласа прозвучаха в главата й:„Отпечатък от обувка четиресет и пети номер.......Гривна.....Не забравяй какво ми обеща......Бяхме съученици в гимназията и много се мразехме”. Сара отново отвори очите си. Не можеше да си поеме дъх. Как беше останала сляпа за видимото? То през цялото време беше пред очите й. Толкова близо до нея. Не го обмисля дълго. Сара веднага изскочи от апартамента си и продължи да тича надолу по улицата.

много бързо свърши


Админ: И ти много бързо свърши с коментара. Дай малко повече от 3 думички. Все пак момичето се притеснява и предполагам се надява на по-дълги и пояснителни коментари.

Не е, има поне още една - две глави

Благодаря ти, Вени. Странно, но мнението ти значи много за мен. А секс сцените...малко ми е трудно да ги описвам на български. Я смисъл, че да говоря/ пиша такива неща на родния ми език, по необясними причини, ме притеснява. И пак...благодаря.

Ами опиши го на английски и го преведи след това... Книгите са книги, защото имат описания. Не случайно обичащите да четат книги не харесват след това създадените по някоя книжка филми... Филмите не описват, те просто пресъздават и не носят насладата, която книгите дават.

Хм... май ще се обучаваме и вече знам как да стане това .

Това, че слуша теб а не мен ме обижда. Точно това и казах за сцените.

Обучаваме?