Глава дванадесета: Ще се срещнем пак в рая
Сара спря пред лабораторията на Джейк задъхана. Къде по дяволите беше Джаред? Той трябваше да я чака там. Позвъни му, но той не отговори на повикването. Набра номера му отново и зачака с надеждата този път да вдигне.

- Хайде, обади се. Кажи й да се качи. Искам тя да гледа, докато го правя.
- Знаеш, че тя няма да те погледне повече, нали?
- Ще видим тази работа...

Ансансьорът спря и тя изтича по коридора. Влезе в лабораторията. Тя се спря и се огледа. Джаред беше в единия ъгъл на помещението, завързан, а от главата му се стичаше кръв. Ледена тръпка премина през тялото й.
- Божичко, Джей... – тя отиде до него, коленичи и започна да го развръзва. – Какво стана? Добре ли си?
От помещението, където държаха химическите вещества, се чу шум. Сара побърза да развърже Джаред. Когато приключи, отиде до дървената черна вратичка. Отвори я. Едва успя да задържи възгласа стаен в гърлото й. Мелиса Кан. Никак не беше в добро състояние. Когато тя видя Сара, очите й се отвориха широко. Детективката усети облекчението й.
- Браво, скъпа. И този път се справи със случая – чу зад себе си. – Жалко, че светът няма да разбере това.
Сара сложи ръка на пистолета си и се обърна. Джейк беше насочил своето оръжие към Джаред, който тъкмо бе успял да се изправи на крака. Страх скова тялото й.
- Джейк, недей.
- Виж...мисля, че си наясно, че нито един от вас няма да излезе от тук отново... Но преди да го направя...кажи ми... какво ти дава той, което аз не мога? По – добър любовник ли е?
- Джейк... няма смисъл...каквото и да направиш, ще прекараш остатъка от живота си зад решетките.
- О...не...имам подходяща история...Аз познавам Мелиса още от гимназията, тя е дошла да се видим. Джаред Смит е бил лудо влюбен в нея и тази среща е предизвикала ревност у него. Точно за това е убил и Тери Бът. Ти си се появила след това. Разменяли сте си куршими и накрая всички сте се оказали мъртви...без мен, разбира се. Аз ще бъда съсипан, че съм те загубил. Не, че не е така, но ако аз няма да те имам...не мисля, че някои друг ще те има.
- Ти ли уби Тери Бът?
- О, не бях сам...като цяло идеята беше на Мелиса. Жените сте доста по – коварни от нас. Нейният мотив беше несподелената му любов, а моят – отмъщението.
Зловеща усмивка заигра по лицето на Джейк.
- А, сега...не виждам смисъл да се бавим повече. Той ще бъде първи. Искам да гледаш как го правя.
Джейк постави пръста си на спусъка и се приготви да го дръпне. Сара реагира в същия момент. Насичи пистолета си към Джейк и без да се замисля дръпна спусъка. Два изстрела прозвучаха. Две тела паднаха. Сара се обърна към Джаред. Той беше на пода. Кръвта обагряше тениската му от дясно на гръдния кош. Тя отиде и коленичи до него.
- Не можеш да ме оставиш, Джей. Не и сега.
Джаред се усмихна.
- Ще се срещнем пак в рая. Ще те чакам...
- Не, не...не ме оставяй...не и в този ад... – сълзи се стичаха по бузите на Сара.
- В рая... – повтори пак Джаред и изгуби съзнание.

Епилог
Сара въздъхна и погледна към величествената природа. Зеленината на боровете беше успокояваща, а въздухът чист. Птичи песни долитаха откъм гората. Задуха студен вятър. Сара вдигна яката на пуловера си по – нагоре.
Вратата зад нея се отвори и затвори. Тя отново се усмихна. Топли ръце обвиха кръста й и я придърпаха към още по – топло тяло.
- Ще настинеш – прошепна в ухото й Джаред. – Влез вътре
- Добре – усмихна му се тя.
Тя седна пред пламтящата камина и се загледа в огъня. Той я последва и се настани до нея.
- Вино?
- Не, благодаря
Джаред придърпа Сара по – близо до себе си и двамата заедно зареаха погледи в пламъците.
- Приятно е...само аз и ти – каза той накрая. – Не бих искал това да се промени
- Не ми се ще да те смущавам, но няма да бъдем само аз и ти повече
Джаред вдигна вежди. Сара взе едната му ръка и я постави на корема си. Лек шок премина през лицето му. След това той беше заменен от блестяща усмивка. Джаред целуна своята дама дълго и нежно, подготвяйки се да я отведе отново в рая.