Конкурс за разказ или история включваща танци

Очи няма, а вижда
Даниел отиде в студиото, опиянен от щастието,че ще я види. И наистина беше така – видя я, там, на пейката, както обикновено. Отиде при нея.
- Здравей, Сноу – поздрави я, усмихвайки се, макар да знаеше, че тя не можеше да види усмивката му.
- Дан, как си? – усмихна се и тя.
- Добре, щастлив, че те виждам
- Така ли? Щеше ми се и аз да мога да те видя – въздъхна тъжно тя. Той коленичи до нея. Взе ръцете й в неговите и й прошепна нежно:
- Разбира се, че можеш да ме видиш, Сноу. Ти ме виждаш по – добре от всички останали.
- Така ли?
- Да, знаеш ли защо?
- Защо?
- Защото ме гледаш не с очите си, а със сърцето си – вдигна ръцете й към устните си и нежно ги целуна. Усмивка озари бялото красиво лице на Сноу. О, ако знаеше тя колко много я обичаше Даниел. Беше готов на всичко, за да бъде тя щастлива. Той знаеше, че тя винаги е искала да танцува. Тя обичаше танците. Това беше и причината, поради която Сноу посещаваше студиото, макар и да не можеше да вижда. Дан знаеше, че дори звукът на музиката, глухите стъпки на танцьорите и строгият глас на треньорите правят деня й по – светъл. А когато тя беше щастлива и той беше щастлив. Полагаше всички усилия да я направи щастлива. Често нощите, когато оставаха сами, той я учеше на някой стъпки. Тогава виждаше пламък в незрящите й очи, руменина по бузите й и щастие в усмивката й. Обичаше да ги вижда. Това му носеше естетическа наслада.
- Дан, трябва да ти кажа нещо – гласът й беше сериозен.
- Добре, кажи ми.
- След състезанието, ще замина.
- Какво? – нещо в Даниел сякаш се пречупи.
- Да, Дан, заминавам за Калифорния.
- Защо?
- Знаеш, с майка ми постоянно се местим. Това е то – да си дете на музикант. Тя каза, че нямаме повече работа тук.
- А какво ще стане с нас, Сноу?
- Предполагам, че ще трябва да се разделим, а някой ден дано се срещнем отново.
- Аз ще те намеря, Сноу. Така както ти намери мен.
- Знам, Дан. Вярвам ти – тя се усмихна. – Сега отивай да тренираш. Състезанието е утре и аз знам, че ти ще победиш.

Даниел се поклони на публиката, дишайки тежко. След това отиде заедно с партньорката си зад сцената. Там го чакаше Сноу. Когато го усети, тя се усмихна. Той я прегърна.
- Обедена съм, че беше невероятен.
Той също се усмихна и целуна челото й.
- Ние бяхме последната двойка. Трябва да се връщаме на сцената, за да ни кажат резултатите.
- Сигурна съм, че ще вземеш първо място.
Но тя сгреши. Той не взе първо място. Беше едва на трето. Да, беше разочарован. И когато вървяха, хванати за ръка, към автобуса, на който Сноу трябваше да се качи, той не казваше нищо. Просто мълчеше. Вървяха по снега, а стъпките им оставяха своите следи върху него, ала не за дълго. Скоро изчезваха, затрупани от стелещите се снежинки. На Сноу и Даниел не им правеше впечатление. Тя обичаше снега, родееше се с него, а той...откакто Сноу беше влязла в живота му, за него съществуваше само тя. Не чувстваше нищо, освен топлината, която извираше от сърцето й.
Дълго преди да му се искаше, със Сноу вече бяха пред автобуса. Застанаха един срещу друг, а той хвана ръцете й в своите. Декемврийският вятър развяваше бяло – русата й коса, а заедно с нея и бялата й рокля.
- Сноу, ти си нашата снежна принцеса. Какво ще правим без теб?
Тя се усмихна.
- Ще продължите да живеете.
Той също се усмихна.
- Ще ми липсваш, Дан – очите й станаха тъжни.
- Ти ще ми липсваш повече, Сноу. Няма да те забравя.
- Знам, Дан. Аз теб също, но направи ми услуга.
- Винаги
- Танцувай с мен
Даниел отново се усмихна. Придърпа я по – близо до себе си с дясната си ръка, а с другата нежно плъзна бялата роза, която досега бе държал, пазейки я от вятъра. Сноу взе розата и я сложи в устата си, а сетне постави ръката си на рамото му. Дан вдигна лявата си ръка, а Сноу постави своята в неговата. Започнаха бавно да вървят в танцовите стъпки на тангото, внимавайки да не се подхлъзнат на снега. Завъртяха се, а той я наведе така, че тя напълно се отпусна на ръката му. Приближи се до лицето й, взимайки розата от устата й със своята. Когато се изправиха, тя взе розата и я захвърли в снега. Той вдигна дясната й ръка нагоре и завъртя Сноу около нея, а след това я пусна и тя сама се завъртя няколко пъти. Когато отново беше до него, постави ръката си на кръста му. Той я прегърна и за още няколко кратки мига, продължиха да се движат в стъпките на танца.
- Обичам те, Сноу – прошепна той в ухото й.
- И аз те обичам, Дан – той нежно долепи устните си до нейните, а след това я пусна. Тя се качи в автобуса и не след дълго той потегли. Даниел гледаше дълго след него и когато той се изгуби от погледа му, Дан осъзна, че зимата е настъпила. Вятърът го обгърна и той почувства студ. Снежинките се сипеха около него в своя грациозен танц. Те толкова му напомняха на нея, на неговата снежна принцеса – Сноу Бел Уайт, със своята заслепяваща красота, нежни движения и бяла чистота. И сякаш точно както снежинката се раждаше, за да умре, за да остави своята малка следа по огромния безкрай, така се беше родила и връзката им – умираща, обречена още от самото начало, но толкова чиста, невинна, красива, че бе белязала сърцето му завинаги.
И макар да не беше спечелил първо място на състезанието, той вече беше победил – притежаваше сърцето й и беше на първо място в него. И дори да осъзнаваше колко ще му липсва тя, той щеше да оцелее. Да, щеше да оцелее, защото знаеше, че това няма да е последният им танц.

-

-Хайде, мила, давай още малко – каза Александра на нисичкото чернокосо момиче, което се мъчеше да направи шпагат. – Почти успя. – Момичето докосна напълно земята с краката си. – Браво успя! – Тя целуна дребното момиче по главата. – Хайде всички отново на репетицията. След три месеца имаме концерт трябва да вземем първото място.
Всички момичета се подредиха в права линия пред огледалата, които покриваха цялта огромна стая. Александра отиде до масичката и пусна музика от уредбата. Обърна се и видя в огледалото, че вратата се отвори и влизе една жена на нейната възраст ( около 25 годишна ) заедно с висок чернокос мъж с черни очи. Косата на мъжа беше по – дълга от тази на Сара. „Защо тя го харесва?” – всеки път си мислеше Алекс, когато той дойде с нея да вземат Софи от „Александра денс „. Сара беше една глава под нея, а той беше по – висок една глава. Александра им помаха да влязат и да погледат тренировката.Сара се приближи към нея и й прошепна :
- Познай къде и с кого ще вечеряме ?
- Не ми казвай, че брат му ще вечеря с нас – каза Алекс жално – Ще ми прецака хубавия ден.Дъщеря ти най – после успя да направи шпагата и това е голяма радост за мен.
- Нали знаеш,че ако не беше Адам, Софи нямаше да е тук.
- Можеше да си избереш мъж, чиято коса е по – къса от моята. – сподели Алекс, а сетне се обърна към момичетата - Репетицията свърши, момичета. Свободни сте .
- Трябва да дойдеш.
- Правя го като лична услуга. Не мога да го понасям, а той постоянно флиртува с мен – каза уморено Александра
- Стига де, Сам не е толкова лош.
- Ти си омъжена за брат му.

* * *

Александра взе чашата с шампанско и я допря до устните си внимателно.Знаеше, че издържа на алкохол, но върпеки това внимаваше.
- Алекс, трябва да пийнеш повечко – Адам
- Извинявай, но мисля, че сама ще преценя колко ще пия – отговори хладно тя, а
Адам просто се засмя на тона и.
- Ти ме мразиш, нали ?
- Защо всеки път трябва да ти повтарям, че мразя цялото ти семейство.
- Това и мен ли включва ? – попита Сам с милите си сини очи
- Да, въпреки че имаш най - сексапилното тяло, което съм виждала, най-меката коса и най- прекрасните сини очи .
Александра се засмя.
- Няма нужда да ми подиграваш.
Александра пак се засмя и се замисли колко наистина обичаше тези неща в него, но по – важното - той беше мъж, а тя още много отдавна спря да се занимава с тези неща. Приглади стърчащата си коса и я прибра зад ушите, ала тя веднага щръкна отново.
- Кажи какво мразиш в мен.
- Ох, Адам . Това, че косата ти е по дълга от моята. Това, че майка ти тормозеше най – добрата ми приятелка още от детство. Това, че брат ти постоянно ме гали по коляното – ръката, спускаща се по бедрото й към късата й пола изчезна - А и това, че цялото ви семейство сте страхливци.
- Че откога станахме страхливци?
- От момента, в който Сара ми каза, че ти не си я защитил, а и от момента, в който брат ти ми пусна ръка така сякаш съм негова, а знаеш, че мога да му я счупя в мига, в който мине границата. Но ако го направя, ще се скарам с най – добрата ми приятелка.
- Значи все пак от време на време слушаш заплахите ми – кимна одобрително Сара
- То и ти от време на време слушаш какво ти говоря – Александра стана и се извини.
„И двамата са пълни кретени, но защо го харесвам? Защо не се влюбих в някого, когото поне ме заслужава? Ох... Днес беше изморителен ден и сигурно ще говаря със Сара да спя в гостната и ще изритам Сам на дивана в хола. Дам, това е страхотна идея.” Тя отвори вратата на банята и влезе. Погледна се в огледалото и отново разбра колко малко са се променили от деца със Сара.Тя стана още по – висока, но пък лицето и си остана детско, имаше дълги крака, които обичаше да показва, но малки гърди.”Винаги съм си харесвала гърдите,защото ако бяха по – големи нямаше да съм съразмерна” повтаряше си тя. Черните очи, които я гледаха от огледало бяха големи и можеха да накарат мъж да и падне в краката й. Погледна към русата си добре оформена на етажи коса, която винаги стърчеше навсякаде. Косата й имаше всякакъв оттенък на русото. Замисли се за Сара. Колко бяха различни, но колко добре си пасваха.
Пусна чешмата за да успокои кожата си. Главата й леко се замайваше. Беше прекалила с алкохола и изпитваше нужда от секс. „По дяволите! Ще си контролирам тялото, мамка му !”Тя отвори огледалото и вътре взе любимия си гланц. Знаеше, че Сара държеше нейни тоалетни принадлежностти. Сложи си от червения гланц и усети вкуса на нара върху езика си. Все още със затворени очи, прибра гланца и затвори огледалото.
- За мен ли се приготвяш ? – чу неговия глас
- Как влезе, глупако? – каза, продължавайки да е със затворени клепачи.
- Лесно – той се приближи и Алекс усети дъха му зад ухото си. Почувства приятните тръпки по гръбнака си. Тя се обърна към него.
- Какво, по дяволите, искаш?
- Теб, под мен, стенеща от удоволствие
- Би било възможно, тъй като и аз го искам, но само защото съм пияна.
- Да бе, а аз съм бобър гризящ метал.
- Ще спиш ли с мен или ще ме иронизираш?
- Мисля си, че клоня повече към първото.
- Тогава сигурно имаш презарватив, защото дори и пияна пак мога да се пазя.
Той извади квадратното пакетче. Провирайки ръка под полата и почти стигайки до целата си, тя го спря.
- Скъпи, нима забрави, че съм капризна, както не въднъж си ме наричал, избирам да съм в мекото легло и се моли да не изтрезнея до тогава.
- Аз ще ти доливам алкохол.
- Голям мръсник си.
- Но ме обичаш.
- Да, но не те харесвам, а това също е важно.Сега си разкарай сладкото задниче навън.
- Може ли поне една целувка.
Тя го придърпа и докосна устните си с неговите. После бързо се изниза през вратата, затваряйки след себе си. Отиде бавно до масата и седна с достойнство. Сара се усмихваше, което значеше, че знаеше какво е станало, а това значеше, че и мъжът й също знаеше, от което пък следваше, че ще я бъзикат много.

*3 месеца по – късно*

-Хайде, Софи – момичето беше станало доста добро – Продължете репетицията. След малко излизаме на сцената.
Репетицията беше перфектна.
-Подредете се в редица. Сега излизате така както го репетирахме. – Те изпълниха танца по- добре от репетицията. Излезе Сам на сцената за за връчи първата награда.Той каза:
-Първо място взимат „Александра Денс” – Той се приближи към Алекс и извика на микрофона – Ще се омъжиш ли за мен, принцесо?
Тя погледна в най-хубавите сини очи, които някога беше виждала и си припомни всеки път, когато той я караше да стене от удволствие. Промълви:
-Разбира се, че... – тя нарочно го удължи. Цялата публика наблюдаваше очаквателно една от най –добрите учителки по танци, а тя гледаше момчето, от което се беше плашила още от детската градина, че можеше да я нарани.Сега тя държеше козовете и изкрещя в микрофона три думички, които всички щяха да помнят дълго. И докато публиката крещеше от радост тя повтяряше тези три думички:
- Обичам те! Да!

Ако до довечера не съм го дописал... почвайте без мен...


П.П: Ок, ок. Не ме бройте тогава... Само дето се провалих отново... Исках да се справя навреме... Извинявайте...

Аз съм готова с решението си. Чакам и Криси да ми каже кой от разказите й е харесал най-много и ще обявим печелившата дама. Надявах се да успеем до 8ми март, че да зарадваме някоя от вас, но уви, не успяхме. Извинявам се за забавянето.