elinora97 Ентусиаст
Брой мнения : 153 Дата на регистриране : 04.12.2011 Години : 27 Местожителство : София
Информация за РПГ Име: Мариола
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Феби
| Заглавие: Малко разказчета, докато съм в часовете Съб Май 12, 2012 9:41 pm | |
| Тя и той
- Обичам те! Нали го знаеш? – попита тя - И аз те обичам, скъпа – каза той Връщане назад с 1 година - Мразя те, копеле гадно - тя - Чувствата са взаимни, кучко – той не й остана длъжен. Тя го удари през лицето. Той хвана ръката й, когато посегна да го удари втори път. Той се наведе и я вдигна на рамото си. Дългата и червена коса, стигна до прасците му. - Пусни ме! – тя - Сега ще те накажа Сърцето й подскочи в гърдите и се качи в гърлото. „Какво ли е намислил?” попита се тя. Тя виждаше паветата, когато погледнеше надолу. Беше късно през нощта, може би един или два часа. Защо се нави да ходи на дискот... Мислите й бяха прекъснати когато беше хвърлена на нещо меко. Зелените й очи се загледаха в стаята. Бедно обзаведена. Единственото, което беше в тази стая бе едно бюро с лаптоп на него. Всъщност тази стая я успокояваше. Всичко беше в черно. Изведнъж се озова по гръб на леглото. Ръцете бяха хванати над главата й. Тя си вгледа в сапфирените му очи. Бяха засмени. Черната му коса падаше около лицето й. - Харесва ли ти? – той - Не е лошо, но щеше да е по – добре, ако ти не беше върху ми – всъщност на нея и беше много приятно той да е върху нея. Чувстваше се по – жива. Той се беше разположил удобно между краката й, а единия му лакът беше до главатай - Казах, че ще те накажа - И сега какво? Ще ме напляскаш? - И това е идея, но не Той я целуна под ухото. Тя се изпъна като струна и тялото и се притисна плътно към неговото. - Махай се – каза тя, понеже мразеше да е безпомощна. - Кажи „моля” - Никога не се предавам - Мога да те накарам – каза злобно той – знам, че ме харесваш – тя не му отговори, защото знаеше, че е прав. Започна да се извива и да се върти. Той плътно я притисна към мекото легло. Тя не спираше да се извива. - Нали знаеш, че съм по – силен? – той - Има едно място, където не си толкова силен – тя И за да го докаже заби коляното си между краката му. Той сви кракаката си, а тя бързо се измъкна от него. Тъкмо застана права на леглото и той отново я дръпна върху него. Хвана я за дългата коса и я целуна. Тя първоначално се съпротивляваше, но след малко се успокои и допусна езика му в устата си. - Харесва ли ти? А ти харесваш ли ме? – попита я той Тя само кимна в съгласие - Е ще тръгнем ли? – той - Ама, че си залухав – тя и се усмихна - Не ми отговори на въпросчето! - Естествено, глупако Сега: Той я целуна нежно и я попита: - Готова ли си? Тя отговори : - Родена съм готова Връщане назад с 6 месеца
- Какво? Насити ми се и хайде да го духам? – тя - Аз те харесвам адски много, ти постоянно ми се караш – каза възмутено - Не изкарвай мен виновна! – изръмжа тя - Не го правя. - Да бе да! - Сама се изкарваш света вода ненапита. - Я върви по дяволите - Само това знаеш Тя се вбеси и замахна да го удари. В последният момент той хвана ръката й. Тя го погледна. Той не отмести тъмните си очи. Той започна да сваля лицето си към нейното докато не я целуна. - Съжалявам, наистина - Аз също
Сега Тя пристъпваше бавно по пътеката, държейси белия букет. Той я чакаше с черния костюм и червената роза на ревера.
Връщане назад с 3 месеца - Здравейте – каза тя притеснено - Здравей, малката! – каза баща му - Как си? – попита майка му - Добре, ами вие? – тя - И ние така - Това са майка ми и баща ми Двамата родители се показаха и погледнаха дъщеря си с онази любов присъща само на родителите. - Добър вечер – казаха техните - Добра да е – казаха неговите Майка й бе със зелени очи и червена коса. Гърдите й бяха големи, а тя висока. Баща й беше с кестенява коса и будни сиви очи. Майка му бе пълна противоположност на нейната – нисичка, с руса коса и тези сапфирени очи, които той беше наследил. Баща му беше с черната като катран коса, висок и с черни очи. - Влизайте – каза майка му Всички влязох в двуетажната къща и се настаниха в трапезарията. Вечерята мина спокойно. Сега - Приемате ли тази жена за ваша съпруга? - Приемам я в болест и здраве, щастие и тъга за моя съпруга. Преди 1 месец - Мамо, татко, събрахме ви четиримата за да ви кажем нещо – той - Да мили – майка му - Аз и той се сгодихме. Искаме благословията ви за женитбата – тя Баща й се обърна към него и го попита: - Обичаш ли я? - С цялото си сърце - Имате нашата благословия - Татко, ти плащаш сватбата – тя Сега - Вие приемате ли този мъж за ваш съпруг? - Приемам го в болест и здраве, щастие и тъга го приемам за съпруг. - Можете да целунете булката Той приведе лицето си до нейното и докосна устните си с нейните. Доближи се до ухото й и каза: - Довечера ще прдължим. Тя се засмя, а той я вдигна и я завъртя през кръста. След 10 години - Обичам те! – прошепна тя в ухото на спящия си съпруг. Той се стресна и се събуди. Погледна я с обич. - И аз те обичам. Чу се плач. - Сега пък какво е станало? – прошепна уморено той. - Аз ще проверя Тя стана и отиде при близнаците. - Спокойно милички, спокойно – тя ги целуна и те магически се успокоиха. Тя се върна в леглото. Той и зададе въпрос: - Ще ме обичаш ли винаги така силно? - Само ако и ти го направиш.
Край! | |
|
Вени Администратор
Брой мнения : 1304 Дата на регистриране : 25.06.2010 Години : 31 Местожителство : Плевен
Информация за РПГ Име: Кандариамма
Земя и титла на героя: Ветелха на Луданория
Други герои: Аувреа Кал и Баел
| Заглавие: Re: Малко разказчета, докато съм в часовете Съб Фев 02, 2013 6:25 pm | |
| Сладко е, макар че повторенията на тя и той ми дойдоха в повече. Продължавай да пишеш | |
|
elinora97 Ентусиаст
Брой мнения : 153 Дата на регистриране : 04.12.2011 Години : 27 Местожителство : София
Информация за РПГ Име: Мариола
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Феби
| Заглавие: Re: Малко разказчета, докато съм в часовете Съб Фев 02, 2013 10:25 pm | |
| Благодаря ) | |
|
Sponsored content
| Заглавие: Re: Малко разказчета, докато съм в часовете | |
| |
|