Изтегли късметче
Top posters
Вени (1304) | ||||
Dark_Red_Rose (1288) | ||||
Krisi (521) | ||||
Renny717 (514) | ||||
Tami (482) | ||||
Stacey:) (478) | ||||
Smile (231) | ||||
DeadReaper (224) | ||||
elinora97 (153) | ||||
tali (113) |
Latest topics
Земята
Времето
Апартаментът на Брендан
2 posters
Луди глави :: Архив :: Общ архив
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Апартаментът на Брендан
Тереза
Замръзнах и усмивката на лицето ми също. Въпросът на Кейт определено ме беше изненадал... Погледнах Бен безпомощно и заекнах
-Ами аз... всъщност.. Малко е сложно. - тя ме погледна, изражението й тип "Не се дръж с мен като с малко дете". Усмихнах й се снизходително и добавих
-Нямах това предвид. Просто... случиха се много неща и с брат ти тепърва ще обсъждаме нещата. Но много държа на него и.. Е, определено са замесени и чувства. - сведох поглед, засрамена и реших да сменя темата
-Та, ти кога пристигна? Успя ли да огледаш града, харесва ли ти? - усмихнах й се отново, но не поглеждах към Бен. Не знаех какво мисли за признанието ми и отчасти дори ме беше страх от реакцията му. Дали не мислеше, че прибързвам? Тръснах съвсем леко глава, за да се разсея от хилядите мисли в главата ми и погледнах Кейт. Тя не го беше забелязала. Тогава се сетих, че може би е уморена и добавих
-Знаеш ли, не е нужно да ми отговаряш сега... Сигурно си гладна и ти се спи от пътуването. Може би е най-добре да те оставя да си починеш? С брат ти сигурно имате много да наваксвате. - усмихнах й се, отново скривайки страха си. Бях склонна да ги оставя сами, но щях да предупредя Бен, че ще съм близо до апартамента, за да мога да го защитя в случай, че нещо се случи...
Замръзнах и усмивката на лицето ми също. Въпросът на Кейт определено ме беше изненадал... Погледнах Бен безпомощно и заекнах
-Ами аз... всъщност.. Малко е сложно. - тя ме погледна, изражението й тип "Не се дръж с мен като с малко дете". Усмихнах й се снизходително и добавих
-Нямах това предвид. Просто... случиха се много неща и с брат ти тепърва ще обсъждаме нещата. Но много държа на него и.. Е, определено са замесени и чувства. - сведох поглед, засрамена и реших да сменя темата
-Та, ти кога пристигна? Успя ли да огледаш града, харесва ли ти? - усмихнах й се отново, но не поглеждах към Бен. Не знаех какво мисли за признанието ми и отчасти дори ме беше страх от реакцията му. Дали не мислеше, че прибързвам? Тръснах съвсем леко глава, за да се разсея от хилядите мисли в главата ми и погледнах Кейт. Тя не го беше забелязала. Тогава се сетих, че може би е уморена и добавих
-Знаеш ли, не е нужно да ми отговаряш сега... Сигурно си гладна и ти се спи от пътуването. Може би е най-добре да те оставя да си починеш? С брат ти сигурно имате много да наваксвате. - усмихнах й се, отново скривайки страха си. Бях склонна да ги оставя сами, но щях да предупредя Бен, че ще съм близо до апартамента, за да мога да го защитя в случай, че нещо се случи...
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Апартаментът на Брендан
Бен
-Тери - леко хванах ръката и - моля те, не тръгвай, имаме още какво да си поговорим с теб... а и не мисля че е безопастно въпреки всичко - кимнах и тя разбра какво имам в предвид
-Дребосъче, има сандвичи в хладилника - кимнах зад мен - ето ти дистанционното, почини си и моля те не излизай, аз и Тереза ще отидем в другата стая за да си поговорим - наведох се леко - Много я харесвам Кейт - тя също се усмихна
-Приятно ми беше да се запознаем
-И на мен - отвърна Тереза. Тъкмо тръгвахме по коридора, когато чухме глаксът и:
-И леко с леглото, от тука всичко чувам - последва звънкия и смях, а аз просто се усмихнах и затворих вратата зад нас
-Тери - леко хванах ръката и - моля те, не тръгвай, имаме още какво да си поговорим с теб... а и не мисля че е безопастно въпреки всичко - кимнах и тя разбра какво имам в предвид
-Дребосъче, има сандвичи в хладилника - кимнах зад мен - ето ти дистанционното, почини си и моля те не излизай, аз и Тереза ще отидем в другата стая за да си поговорим - наведох се леко - Много я харесвам Кейт - тя също се усмихна
-Приятно ми беше да се запознаем
-И на мен - отвърна Тереза. Тъкмо тръгвахме по коридора, когато чухме глаксът и:
-И леко с леглото, от тука всичко чувам - последва звънкия и смях, а аз просто се усмихнах и затворих вратата зад нас
Stacey:)- Администратор
- Брой мнения : 478
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 29
Информация за РПГ
Име: Ансимерлия, Енсиме/Паксима
Земя и титла на героя: Морилерия/Прелия
Други герои: Велсана и Керамолия
Re: Апартаментът на Брендан
Тереза
Поколебах се. Дали наистина Кейт не възразяваше, че я пренебрегваме така? Е, беше важно с Бен да поговорим, но и това можехме да отложим за малко.
-Обещавам, че ще защитя и двама ви. - той кимна и аз го прегърнах леко. Тогава си спомних последните му думи и как не успя да довърши.. Какво ли се канеше да ми каже? Пуснах го, като открито срещнах погледа му и тогава го попитах
-Бен... Какво се канеше да ми кажеш, преди Кейт да почука на вратата? - видях как се поколеба и усетих несигурността му. Трябваше да му покажа, че може да ми каже, затова сложих ръка на бузата му и добавих
-Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали? Тук съм и винаги ще бъда тук. - Той кимна, а аз добавих
-Щом искаш да ми кажеш нещо, тогава не се колебай. Никога няма да те оставя и без значение за какво се отнася, ще те подкрепя.
Бен мълчеше и усетих, че не трябва да нарушавам настъпилата тишина. Тогава отново ме погледна в очите, канейки се да заговори.
Поколебах се. Дали наистина Кейт не възразяваше, че я пренебрегваме така? Е, беше важно с Бен да поговорим, но и това можехме да отложим за малко.
-Обещавам, че ще защитя и двама ви. - той кимна и аз го прегърнах леко. Тогава си спомних последните му думи и как не успя да довърши.. Какво ли се канеше да ми каже? Пуснах го, като открито срещнах погледа му и тогава го попитах
-Бен... Какво се канеше да ми кажеш, преди Кейт да почука на вратата? - видях как се поколеба и усетих несигурността му. Трябваше да му покажа, че може да ми каже, затова сложих ръка на бузата му и добавих
-Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали? Тук съм и винаги ще бъда тук. - Той кимна, а аз добавих
-Щом искаш да ми кажеш нещо, тогава не се колебай. Никога няма да те оставя и без значение за какво се отнася, ще те подкрепя.
Бен мълчеше и усетих, че не трябва да нарушавам настъпилата тишина. Тогава отново ме погледна в очите, канейки се да заговори.
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Апартаментът на Брендан
Сега беше момента, поех си дълбоко въздух и издишах в лицето и заедно с думите:
-Обичам те - не се въздържах, поставих устните си върху нейните. Целунах я, целувах я, толкова нежно и пламенно. Тези целувки значеха толкова много. Сякаш горях от вътре, сякаш не устните а сърцата ни се докосват.
-Обичам те Тереза, дори и да е рано да го кажа, то ме изгаря и не мога да се сдържам - тя легна на леглото, а аз застанах отгоре. Започнахме все повече да разголваме плътта си, все по-страстно да плъзгаме устните си, когато тя ме спря.
-Обичам те - не се въздържах, поставих устните си върху нейните. Целунах я, целувах я, толкова нежно и пламенно. Тези целувки значеха толкова много. Сякаш горях от вътре, сякаш не устните а сърцата ни се докосват.
-Обичам те Тереза, дори и да е рано да го кажа, то ме изгаря и не мога да се сдържам - тя легна на леглото, а аз застанах отгоре. Започнахме все повече да разголваме плътта си, все по-страстно да плъзгаме устните си, когато тя ме спря.
Stacey:)- Администратор
- Брой мнения : 478
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 29
Информация за РПГ
Име: Ансимерлия, Енсиме/Паксима
Земя и титла на героя: Морилерия/Прелия
Други герои: Велсана и Керамолия
Re: Апартаментът на Брендан
Тереза
Бях замаяна... От дълго време не се бях чувствала така щастлива. Никой досега не ми бе казвал, че ме обича. Най-малко Дерек, въпреки че аз имах чувства към него. Но сега имаше място само за Бен в сърцето ми. Усещах тялото му върху моето и това правеше мисленето ми трудно... Спрях го и потъвайки в очите му, промълвих
-И аз те обичам! Обичам те толкова много... - сякаш бях облекчена, че той най-накрая знае как се чувствам. Щастие и вълнение ме заливаха на вълни. Думите му бяха безценни за мен.. И бях така щастлива, че той споделя чувствата ми... Целунах го отново, съвсем нежно, като вплетох пръстите си в косата му. Скоро целувката се задълбочи, но не я прекъснах - исках избора да е негов. Можеше да ме спре или да продължим, но щях да оставя той да реши - обичах го твърде много...
Бях замаяна... От дълго време не се бях чувствала така щастлива. Никой досега не ми бе казвал, че ме обича. Най-малко Дерек, въпреки че аз имах чувства към него. Но сега имаше място само за Бен в сърцето ми. Усещах тялото му върху моето и това правеше мисленето ми трудно... Спрях го и потъвайки в очите му, промълвих
-И аз те обичам! Обичам те толкова много... - сякаш бях облекчена, че той най-накрая знае как се чувствам. Щастие и вълнение ме заливаха на вълни. Думите му бяха безценни за мен.. И бях така щастлива, че той споделя чувствата ми... Целунах го отново, съвсем нежно, като вплетох пръстите си в косата му. Скоро целувката се задълбочи, но не я прекъснах - исках избора да е негов. Можеше да ме спре или да продължим, но щях да оставя той да реши - обичах го твърде много...
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Апартаментът на Брендан
Исках я толкова силно, задълбочих последната ни целувка, като позволих на езика ми да се плъзне по устните в устата и, а ръцете ми да достигнат закопчалката на сутиена... но тогава нещо ме спря. Кейт. Въпреки че не исках да си го повярвам, малката ми сестричка беше в съседната стая и това малко ме смущаваше
-Може и да съм малко шумен - измънках под нос, а тя се изкиоти и ме целуна лекичко. Сякаш тогава тъжни чувства я завладяха. Усмивката и помръкна и очите и се изълниха с болка. Легнах до нея и тя прошепна
-Прегърни ме - обвих ръцете си около тялото и - Това исках да чуя, най-важно е за мен. Каквото и да се случи.. обичам те, трябва да го знаеш - стреснах се леко и я разтърсих
-Мила, моля те не говори така. Нищо няма да се случи. Вече започнах да изучавам заклинания, ставам по силен.. имаме си и други приятели които могат да ни помогнат. - повдигнах брадичката и - Той не може да те нарани, освен ако ти не му позволиш.
-Може и да съм малко шумен - измънках под нос, а тя се изкиоти и ме целуна лекичко. Сякаш тогава тъжни чувства я завладяха. Усмивката и помръкна и очите и се изълниха с болка. Легнах до нея и тя прошепна
-Прегърни ме - обвих ръцете си около тялото и - Това исках да чуя, най-важно е за мен. Каквото и да се случи.. обичам те, трябва да го знаеш - стреснах се леко и я разтърсих
-Мила, моля те не говори така. Нищо няма да се случи. Вече започнах да изучавам заклинания, ставам по силен.. имаме си и други приятели които могат да ни помогнат. - повдигнах брадичката и - Той не може да те нарани, освен ако ти не му позволиш.
Stacey:)- Администратор
- Брой мнения : 478
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 29
Информация за РПГ
Име: Ансимерлия, Енсиме/Паксима
Земя и титла на героя: Морилерия/Прелия
Други герои: Велсана и Керамолия
Re: Апартаментът на Брендан
Тереза
Кимнах колебливо. Тогава вдигнах ръка и леко преместих едно от кичурчетата, паднали на челото му.
-Знам, че не може. Но ме е страх. А и всеки си има слабост. Ако той научи моята... Не знам. - поклатих глава, като се сгуших в прегръдките му. Обвих силно едната си ръка около него, а той попита
-Защо, каква е твоята слабост?
Погледнах го в очите.
-Ти, разбира се. - той замълча и просто ме целуна. Продължихме да лежим един до друг, а аз се усмихнах, спомняйки си думите му по-рано.
-И въпреки всичко съм щастлива... - той ме погледна въпросително и допълних -Заради това, което ми каза. Тези две думи наистина ме направиха щастлива.
Той се усмихна, и тогава го погледнах решително
-Няма да го оставя да те нарани! Бих направила всичко, за да те защитя. Теб и Кейт.
Спомняйки си за Кейт леко се смутих - тя беше в съседната стая, а между нас можеше... Но той не усети мислите ми и като ме целуна нежно, каза
-Знам.
Изправих се, колкото и да не ми се искаше той да ме пуска. Оправих блузата си, а Бен закопча ризата си. Беше ми съвсем леко неловко и се концентрирах върху опасната ситуация.
-Нека отидем при Кейт... Но трябва и да обсъдим какво ще правим с Дерек.
Кимнах колебливо. Тогава вдигнах ръка и леко преместих едно от кичурчетата, паднали на челото му.
-Знам, че не може. Но ме е страх. А и всеки си има слабост. Ако той научи моята... Не знам. - поклатих глава, като се сгуших в прегръдките му. Обвих силно едната си ръка около него, а той попита
-Защо, каква е твоята слабост?
Погледнах го в очите.
-Ти, разбира се. - той замълча и просто ме целуна. Продължихме да лежим един до друг, а аз се усмихнах, спомняйки си думите му по-рано.
-И въпреки всичко съм щастлива... - той ме погледна въпросително и допълних -Заради това, което ми каза. Тези две думи наистина ме направиха щастлива.
Той се усмихна, и тогава го погледнах решително
-Няма да го оставя да те нарани! Бих направила всичко, за да те защитя. Теб и Кейт.
Спомняйки си за Кейт леко се смутих - тя беше в съседната стая, а между нас можеше... Но той не усети мислите ми и като ме целуна нежно, каза
-Знам.
Изправих се, колкото и да не ми се искаше той да ме пуска. Оправих блузата си, а Бен закопча ризата си. Беше ми съвсем леко неловко и се концентрирах върху опасната ситуация.
-Нека отидем при Кейт... Но трябва и да обсъдим какво ще правим с Дерек.
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Апартаментът на Брендан
Въздъхнах тихо...
-Моля те.. нека е утре - тя ме погледна за момент притеснено, но след това кимна. Може би грешах, но исках да запазим момента - И все пак ще отида да проверя как е - усмихнах се и се изправих. В коридора беше тъмно и за това светнах лампите. Приближавайкаи се към стаята все по-силно чувах телевизоха. Отворих вратата. Чинията от сандвича беше точно до главата и, дистанционното в скута, телевизора усилен почти до край, явно да ни остави някакво лично пространство, защото наистина стените бяха тънки. А тя беше подпряла глава на възглавницата и спеше. Приближих се и се усмихнах. Наведох се и я целунах по челото. Още не можех да повярвам че е тук при мен.. Взех чинията и я поставих на масата. Завих я с едно одеало и спрях телевизора.. затворих след себе си и се запътих към Тереза.
-Моля те.. нека е утре - тя ме погледна за момент притеснено, но след това кимна. Може би грешах, но исках да запазим момента - И все пак ще отида да проверя как е - усмихнах се и се изправих. В коридора беше тъмно и за това светнах лампите. Приближавайкаи се към стаята все по-силно чувах телевизоха. Отворих вратата. Чинията от сандвича беше точно до главата и, дистанционното в скута, телевизора усилен почти до край, явно да ни остави някакво лично пространство, защото наистина стените бяха тънки. А тя беше подпряла глава на възглавницата и спеше. Приближих се и се усмихнах. Наведох се и я целунах по челото. Още не можех да повярвам че е тук при мен.. Взех чинията и я поставих на масата. Завих я с едно одеало и спрях телевизора.. затворих след себе си и се запътих към Тереза.
Stacey:)- Администратор
- Брой мнения : 478
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 29
Информация за РПГ
Име: Ансимерлия, Енсиме/Паксима
Земя и титла на героя: Морилерия/Прелия
Други герои: Велсана и Керамолия
Re: Апартаментът на Брендан
Тереза
Молбата му да отложим разговора отначало ме изненада, но не можех да му откажа. А и го разбирах - и аз исках за малко да се откъсна от трудното и сложно положение и да почувствам любовта му... Той отиде да провери Кейт, а аз го изчаках, седнала на леглото. Той влеззе в стаята и сложи пръст пред устните си
-Тя спи. - усмихнах му се и кимнах. Сестра му наистина ми харесваше, беше сърдечна и мила. Той легна на леглото и аз го последвах. Обвих ръце около кръста му и опрях главата си на рамото му.
-Ммм.. Мога да свикна с това, знаеш ли.. - усетих усмивката му и въздъхнах доволно. Вдигнах глава, за да виждам лицето му и леко опрях брадичката си в рамото му. Усмихнах се и промълвих
-Заспивай сега. Утре ще говорим. Ще съм тук, чакайки те да се събудиш.
Той ме погледна, леко изненадан
-Ти няма ли да спиш?
Погалих челюстта му, като леко се подсмихвах.
-Не, аз... Не мога да спя. Изобщо.
Той не каза нищо, а аз се надигнах и целунах челото му, преди отново да се сгуша до него.
Молбата му да отложим разговора отначало ме изненада, но не можех да му откажа. А и го разбирах - и аз исках за малко да се откъсна от трудното и сложно положение и да почувствам любовта му... Той отиде да провери Кейт, а аз го изчаках, седнала на леглото. Той влеззе в стаята и сложи пръст пред устните си
-Тя спи. - усмихнах му се и кимнах. Сестра му наистина ми харесваше, беше сърдечна и мила. Той легна на леглото и аз го последвах. Обвих ръце около кръста му и опрях главата си на рамото му.
-Ммм.. Мога да свикна с това, знаеш ли.. - усетих усмивката му и въздъхнах доволно. Вдигнах глава, за да виждам лицето му и леко опрях брадичката си в рамото му. Усмихнах се и промълвих
-Заспивай сега. Утре ще говорим. Ще съм тук, чакайки те да се събудиш.
Той ме погледна, леко изненадан
-Ти няма ли да спиш?
Погалих челюстта му, като леко се подсмихвах.
-Не, аз... Не мога да спя. Изобщо.
Той не каза нищо, а аз се надигнах и целунах челото му, преди отново да се сгуша до него.
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Страница 2 от 2 • 1, 2
Луди глави :: Архив :: Общ архив
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji