Hitskin.com

Заглавие: Красиво от нета... Чет Апр 25, 2013 2:29 pm

Здравейте, реших да направя темичка в която да слагаме неща от нета, които са ни направили добро впечатление.

Изрично забранявам да се слагат неща свързани с хумора - вицове, смешни картинки, снимки с мръсен характер!

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

Трагично, но до голяма част истина...

Годината е 2018 г. Обикновено българско жилище.
- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
- Така ли? Коя книга?
- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
- Че защо ще я купуваш? Имаме я.
- Супер! В кой файл е?
- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
- Пфу! Та тя е на хартия!
- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
- Да смъкна безплатно книга?!
- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
- Платих я. Thanks.
- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
- Това пък от кой зор?!
- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила...Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета...
...След 2 часа:
- Уфф. Привърших я най-сетне.
- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
- Кой?!
- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете...

Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди въздухът чист ухае на България ,не е както в Берлин. Улиците празни, тук-там някой дядо и баба останали да пазят духът на родината ! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка .
- Момче, спри за малко.
- Да, бабо, кажи.
- Аз май съм се объркала чедо !
Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.
- Тръгнах към дома си , ама май съм поела в друга посока! - и избърсва една сълза от очите си.
- Къде живееш? - питам я.
- Ами на центъра на селото ,аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?
- Не - отвръщам аз.
Бабата ме поглежда и очите и отново се насълзяват.
- Как така се обърках - тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си.
- Да те съпроводя до домът ти - успокоих я аз.
- Благодаря ти - изохка тя и от очите и се стекоха сълзи.
Изпратих я и тръгнах по тихите улици, но нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси .Къде ли се скитат чедата на бедната женица ?Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото ? А аз пътник по чужди земи ,вече не изпитвах удоволствие от разходката си . В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България ? За това едва ли мисли правителството ! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони? Просто думи, от които се възползват определена група хора, а друга, по-голяма ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:
- Аз май се обърках чедо ...
А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. "За тази година имаме такъв и такъв растеж...", "Инфлацията е само... процента"... Вече сме европейци... Осигурихме... работни места...." ... А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него !

Автор : Едно ЧЕДО на БЪЛГАРИЯ ,което живее в ГЕРМАНИЯ !

"Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан пълен с камъни и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?!

Те казват: Да, разбира се!
Той взема други по-малки камъчета и ги слага отгоре, те влизат вътре между големите камъци, и отново ги пита: А сега пълно ли е?
Те казват: Сега, да!
Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?

Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен Удивителен

!
Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за вода има място.
Професорът казва: камъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив.

Малките камъчета са значимите неща - кола, къща, работа.
Пясъкът и вода - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.
Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако вие давате вашето време за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот.

Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка."

Полуден за размисъл
публикувана: 11-05-2013 09:40 ч.
Тони Филипов, д-р

Събота, ден за размисъл. Седя и мисля. Известно време мисля и прав. Все тая. Пак сядам и мисля. Мисля и размислям. Честно казано не ми се мисли. Не, че ме мързи нещо, не… Друго ме гризе. Както съм ви казвал и преди, да се мисли у нас е безсмислено. Един милион твърд електорат (и 300 хил. мек) щели да изберат едните. Мислите ли, че мислят? Да, бе, друг път. Около 1 млн. твърд електорат (и стотина-двеста хил. мек) предпочитали другите. Мислите ли, че мислят? Да ви питам ли дали аутсидерите мислят? Не, нали. То си е ясно, че не мислят, резесентни са...

И така за какво да мисля?! Човек мисли, когато мисли, че може нещо да измисли. Пък аз си знам, че няма шанс. Подозирам, че има много като мен, които знаят, че е безсмислено. И пак ще стане така, че тия, дето мислим, ще оставим ония, дето мразят да мислят да изберат кой да ни управлява. Дали ще са едните, или другите, ще зависи единствено от това кой ще успее да събере повече немислещи.

Помислих си, че може би не трябва да гласувам. Но като размислих по-издълбоко, излиза, че тези, които си мислим, че мислим и затова не гласуваме, в крайна сметка даваме своя глас главно за победителя и подгласника му, тоест за тези, които избират и онези, които не мислят.

Тоест, гласуваме и когато не гласуваме. По-добре тогава да гласуваме. Поне да изритаме крадливата посредственост, която ни управляваше последните години. Но като се замисля кого да изберем, вече не съм толкова сигурен. Защото си мисля и за това, което направиха другите преди тях. Значи, ако гласувам, трябва да измисля кое е по-малкото зло и за него да гласувам. Обаче не желая да гласувам за едно зло, пък било то и по-малкото. Ще ми се веднъж да избирам нещо, за което смятам, че е добро.

И си мисля, че все пак не трябва да гласувам. Даже си мисля, че всички трябва да откажем да гласуваме, да бойкотираме изборите. Това ще бъде поне един морален шамар за политическата каста. Щото физически, както се видя, не можем да ѝ ударим. Но си мисля, че тия, дето не мислят, пак ще идат до урните и ще гласуват. Пък те са и много повече и нашият бойкот няма да се усети.

Седя и мисля. И нищо не измислям. Вицова ситуация, излиза, че просто седя. А времето си тече.

12 без 17.

Ще мисля само до обяд и каквото измисля.

Да ида да им пусна една празна бюлетина? Или да им напиша нещо много обидно? Безсмислено е. Ще ме преброят като недействителен и изобщо няма да разберат, че съм ги напсувал… Те се интересуват само от действителните гласове…

12 без 15. Чета за Димитър, дето се запали на 13 март пред президентството, но бодигардовете успяха да го изгасят бързо: „Защо го направих? Някакъв бунт, някакъв зов за помощ на нацията, някакво несъгласие. Бунт, приемете го като бунт, който не наранява другия, а наранява бунтуващия се, защото мен ме боли, не го боли никого…"

Боли ги тех, че се е запалил… Те май вече престанаха и да броят колко се запалиха, колко скочиха в отчаянието си от високо, колко се гръмнаха… Статистика…

12 без 14.

Да подкрепя някоя малка партия? Но тя като не прескочи бариерата, гласовете й ще се преразпределят към другите партии. Големите ще вземат повече от тия гласове. И пак става безсмислено.

12 без 10.

И си мисля, че напразно си причинявам туй нещо мисленето. Колко по-лесно щеше да ми е да ида до съседното училище и да пусна една хартийка за който ми падне. Пък те да се оправят после както искат…

12 без 5.

Не, не мога да го направя. По какво ще се отличавам от немислещите, ако постъпвам като тях?

12.00.

Времето, което си бях определил за размисъл свърши. Нищо не измислих за утре. Явно за утре ще мислим другиден. Ние винаги така правим…

Нали ви казах, че да се мисли е безсмислено?! По-безсмислено от това е може би само да се опитваш да накараш и други да мислят…

До скоро си мислех, че то е защото много дълго ни казваха и какво да мислим и затова намразихме мисленето. Но колкото повече време минава оттогава, толкова повече се убеждавам, че не е затова.

Сигурно ви натъжих с тия работи. Ще ви кажа един виц за оправяне на вкуса.

Седи си враната на клона и държи бучка сирене. Минава Лиса, вижда сиренцето и почва да омайва враната. Вранке, както знаеш, предстоят избори за кмет на гората. Ти ще гласуваш ли? Враната си трае. Вранке, трябва да гласуваш, ти си доказан демократ. Враната си трае. Вранке, ти си активен гражданин на гората, нямаш право да не гласуваш! Ще гласуваш ли? Враната не издържала и казала „да”. Сиренцето паднало и Лиса, естествено, го отмъкнала. Враната останала на клона да размисля. Добре, де, рекла си, ами ако бях казала „не”?

Сигурно ще си помислите, че с тази приказка ви подтиквам да направите аналогия с реалния живот. И ще сбъркате. Не може да се направи аналогия. Защото в приказката враната е откраднала сиренцето. А в живота обикновено вземат нашето сиренце.

Неотдавна, Бил Гейтс, в разговор с ученици, сподели 11 принципа, които тийнейджърите никога не биха научили от учебната програма.

Според Гейтс, прекомерният оптимизъм и политическата коректност изиграват на младите хора жестока шега, като създава у тях нереална представа за света, което неизбежно води до неуспех в бъдещия им живот като възрастни.
Предлагаме да се запознаете с принципите на един от най-успелите хора в света.

1. Животът често е несправедлив - ще трябва да свикнете с това!

2. Другите не ги е грижа за твоята самооценка и самочувствие. Ще трябва да довършиш работата си, дори ако не си сигурен в себе си.

3. Не разчитай на доход от $ 60,000 веднага след дипломирането. Няма да станеш вицепрезидент на компания с телефон със спътникова връзка в колата, просто защото си "добро момче": ще ти се наложи да се потрудиш затова.

4. Мислиш, че преподавателят ти е твърде строг с теб? Погледни се отстрани, когато сам станеш началник.

5. Миенето на съдове в кафенето не е под твоето достойнство. Твоите предци са използвали друго название за тази работа. Те са го наричали Възможност.

6. Ако попаднеш в беда, то това не е по вина на твоите родители. Не хленчи: учи се от грешките си.

7. Преди да се родиш, твоите родителите са били щастливи и общителни. Те са се превърнали в досадници, докато са плащали сметките ти, перейки дрехите ти и опитвайки се да ти създадат добри навици. Затова, първо се прибери в къщи, изпери си дрехите и почисти тоалетната, преди да започнеш да ги поучаваш.

8. В твоето училище може би не делят студентите на лидери и неудачници. В някои училища не пишат лоши оценки и дават на учениците толкова възможности да отговорят, колкото им е необходимо, за да отговорят правилно. Но в реалния живот няма нищо подобно. Може никога да не получиш втори шанс!

9. Животът не е разделен на срокове и семестри. В живота няма да имаш ваканции и никой няма да те чака, докато търсиш себе си. Всички търсения и лутания са само и изключително за твоя сметка!

10. Реалният живот е много различен от това, което се показва по телевизията. В действителност, всички работят всеки ден, а не стоят непрекъснато в кафенетата.

11. Не се подигравай на зубрачите. Много е вероятно, много скоро да им завиждаш, а може би дори и да работиш за някого от тях.

Миризмата на омразата

Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.

Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица.
Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:

- Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?

Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате!

Из “Скритият дар”, Джериес Авад

Как децата отговарят на няколко въпроса! Усмивка

Какво е душата?
Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
Душата има форма на сърце. (8г.)

Какво е тъгата?
Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)
Защо конете имат подкови?

На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
На коня му слагат подкови, за да не падне по гръб. Когато му дръпнат повода, той се спира, благодарение на подковите. (9 г.)
На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)
Какво означава думата "модерен"?

Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)
Как се прави парфюм?

Парфюм се прави от вода, запушалка и парфюм. (5 г.)
Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?

Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)

Как се разбират птиците или животните помежду си, когато ние хората си говорим и понякога не се разбираме?
Птиците и животните се събират и си говорят шепнейки, а на нас ни казват само "мяу". (10 г.)
Рибите се разбират помежду си, когато правят мехурчета с уста. (8 г.)
Рибите се разбират чрез знаци. Майка им ги учи на азбуката на перките. (8 г.)

Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?
Човекът от телевизията знае, че утре ще вали, защото чете какво е написала майка му. (6 г.)

Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?
Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)

Защо Земята се върти?
Земята се върти, за да имат всички страни Земя. Тя, когато се върти, дава Земя на всички страни. (7 г.)

Какво е затъмнението?
Затъмнението е липса. (12 г.)

Какво е амбиция?
Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)

Какво е възрастният?
Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)

Какво е усмивката?
Да се усмихваш означава да се смееш наум. (8 г.)
Да се усмихваш е, когато някои хора се смеят със затворена уста, за да не пречат на другите. (7 г.)

Защо се мием със сапун?
Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)

Какво е дрогата?
Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво са сълзите?
Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)

Какво е газирана вода?
Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Колко години трае детството?
Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
Детството продължава 5 години и след това идва училището. (6 г.)
Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)

Какво е талант?
Талантът е красота на мисълта. (12 г.)

Какво е мъглата?
Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)

Какво е небето?
Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)

Какво са микробите?
Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)

Как светят светулките?
Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо някои охлюви имат къща, а други не?
Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?
Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?
Тъй като сънят е черен, трябва сутрин да се мием. (11 г.)

Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?
Защото са свещеници на паяците. (7 г.)

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?
Той ръкомаха, за да покаже посоката на звука. (11 г.)
Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)

Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?
Ние гражданите нямаме толкова модели и украшения на дрехите, защото ние имаме работа, а селяните, когато оберат царевицата вече нямат какво да правят и си правят дрехи.

Защо сънуваме?
Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)

Защо цветята имат аромат?
Цветето ухае, защото когато дойде пчелата и вземе меда, да му остане поне аромата. (8 г.)

Защо кокошката не лети като другите птици?
Кокошката не лети нависоко като другите птици, защото се страхува да не си изтърве яйцето.
Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?

Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)

Какъв цвят има водата?
Водата има стъклен цвят. (8 г.)
Водата има лъскав цвят. (9 г.)

За какво са веждите?
Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)

Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник?
Часовниците са с кукувица, а не с петел, защото кукувичето е първата птица-будилник. (11 г.)
Много по-лесно часовниковият механизъм ще каже "Ку-ку" отколкото "Ку-ку-ри-гу" (13 г.)
Майсторът, който за първи път сложил кукувица в часовника, решил, че е трудно да смали петела, за да го вкара вътре и така кукувицата останала там. (11 г.)

На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?
На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)

„Това, че някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, не значи, че не те обича от цялото си сърце.“

"Образованието е способността да правиш разлика между това, което знаеш, и това, което не знаеш."
Анатол Франс

"Не вземай живота твърде на сериозно. Никога няма да се измъкнеш жив от него."
Елбърт Хъбард

"Смъртта не е най-голямата загуба в живота. Най-голямата загуба е това, което умира в нас, докато сме живи."
Норман Казънс

"Животът не се измерва с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."

"Животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове."
Джон Ленън

"Любовта понякога може да бъде магия, но магията може да бъде понякога... просто илюзия."

"Приятелството често завършва с любов, но любовта с приятелство - никога!"
Чарлз Колтън

"Раздялата убива малката любов, но разпалва голямата, така както вятърът гаси свещта, но разпалва огъня."

"Всеки един човек е уникален, точно като всички останали. Усмивка

"
Маргарет Мийд

"За да бъдеш незаменим, трябва винаги да си различен."
Коко Шанел

"Живей така, сякаш ще умреш утре, учи така, сякаш ще живееш вечно."
Махатма Ганди

"Добрите приятели са като звездите - не винаги ги виждаш, но знаеш, че винаги са там."

"Целият свят прави път на този, който знае къде отива."

"Да обичаш е нищо...
Да бъдеш обичан е нещо...
Да обичаш и да бъдеш обичан е всичко!"

"Най-прекрасните сънища се случват, когато си буден."

"Изисква се мъдрост, за да се разбере мъдростта, музиката е нищо, ако публиката е глуха."
Уолтър Липман

"Мъдрите хора говорят, когато имат да кажат нещо, а глупаците само за да кажат нещо."
Платон

"Аз съм отговорен само за това, което съм казал, а не за това, което си разбрал."

"Красивите думи не винаги са истински, а истинските думи не винаги са красиви."

"Гневът е чувство, което кара устата да работи по-бързо от ума."
Еван Есар

"Пътешествие от хиляди километри трябва да започне с една единствена крачка."
Лао Дзъ

"По-добре е да замълчиш и да те помислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всички съмнения за това."
Ейбрахам Линкълн

"Да виждаш и да чуваш значи да съществуваш; да размишляваш значи да живееш."
Шекспир

"Всеки ден трябва да изслушаш поне една хубава песен, да погледаш хубава картина и ако е възможно, да прочетеш поне едно мъдро изречение."
Гьоте

"Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите."
Аристотел

"Оптимист - някой, който осъзнава, че да направиш стъпка назад, след като си направил една напред не е бедствие - това е ча-ча."
Робърт Браулт

"Вие се смеете, защото съм различен, а аз се смея, защото всички сте еднакви."

"Да бъдеш себе с в свят, който постоянно се опитва да те превърне в някой друг е най-голямото постижение."
Ралф Уолдо Емерсън

"Ако сме гневни, живеем в бъдещето. Ако сме депресирани, живеем в миналото. Ако сме щастливи, живеем в настоящето."

"Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!"
Махатма Ганди

"Истинското предназначение на човек е да живее, не да съществува."
Джек Лондон

"Животът е твоята тетрадка... В нея ти имаш свободата да пишеш глупости, лъжи или... просто да скъсаш страницата."
Ричард Бах

"Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Единствената реалност – любовта."
Майка Тереза

» Как да оформим веждите си красиво

Hitskin.com

Красиво от нета...