Стихотворения

[s7eli7y]

Еми, да, Вени ме стимулира.. :haha: Ще пусна като за начало няколко стихотворения и вече по-нататък смятам да пусна една творба, която в момента обработвам. Чувствайте се свободни да изразите мнението си, приемам критика! Последното е малко по-рзлично и не толкова ритмично, няма много рима, но смисъла си ми харесва, а второто е мое любимо. :arrow:

Гняв
Удар в стената, стон на устата.
Мъка в душата и яд в телата.

Удари ме, това ще помогне,
удари ме, ще спре да боли.
Счупени парчета, разпилени навред,
А сърцето кой разби? То може ли да се залепи?
Сълзите излей и извикай с цяло гърло,
Викът ти и без това нечут ще той остане.
Нечут за теб дори.
Тропни и с крак, земята също пробий,
В ада по-бързо да стигнеш, че и без тoва там ще отидеш.
Стисни силно зъби и скъсай пердето,
Счупи чаша, разпилей косата.
Кажи и думи, нарани душата.

Хайде, убий ме, и без това съсипа ме…


Съдба.
Обърни се и виж,
заобиколен си от лъжи.
Правиш стъпка и две,
Застрашаваш своето сърце.
Защото знаеш, че е там,
Убиеца на твоя срам.
Лъжа казваш и продължаваш,
Най-вече себе си заблуждаваш.
Зад ъгъла се вижда светлина,
Но в кръг въртиш се, сама.
Намираш липсващо парче
И протягаш молещи ръце,
Но то изчезва с твоята мечта
И пътя в грешната съдба.


Живот?!
Виждаш хора - души празни,
обикаляш улици - пътища безкрайни.
Живота си върви край тебе,
а ти като прасе - к'во ти дреме?

Обида зад гърба си чуваш,
правиш се на глух и стъпваш,
падаш в яма, издълбана от лъжи и лицемерие.
Това е всичко и все ще е така.

В усмивка на приятел виждаш враг,
а на лицето му изписваш страх,
когато ей така - случайно,
стъпчеш го със крак.

Лъжа или предателство?
Живот му викам аз.
Да бродиш из пустините,
сам, обречен да умреш.

Защото утре или в сряда,
искаш или не - ще живееш
със или без сърце.
На никой не му пука там ли е, или го няма.

Жалък не бъди, с думи силни говори.
Страхът ти там ще остане,
където всички писъци се скриха,
молещи за мъничко утеха.

Искаш да останеш? Да живееш сред хора?
Ти решаваш.
После сам си носи опора.

Ама и аз живея. Напук навсички тея.
И няма да умра преди да съм станала това,
което само аз си го мечтая.
Живот - скапан, гаден, смачкана реалност и тъпа суета.
Ама мои са си. Аз си го живея и ще го търпя.

[Вени]

Страхотни стихотворения. Признавам, че второто ме грабна, но третото... евала. Както каза, няма много рима, но е страхотно. Една голяма истина. И много ми хареса. Браво :bravooo: .

Лъжа или предателство?
Живот му викам аз.

Живот - скапан, гаден, смачкана реалност и тъпа суета.
Ама мои са си. Аз си го живея и ще го търпя.

Ето това... нямам думи. Невероятно и право в целта.

[pLami.]

Ти си талант!!! Стихотворенията ти са страхотни! Просто нямам думи... Във всяко едно от тях има толкова смисъл, толкова истина...

Съгласна съм със Вени... Третото стихотворение ми направи най-силно впечатление! Просто невероятно!..

Чакам с нетърпение следващите... (((:

[Willow]

Браво Стелиии! Страшен талант си ми!
Толкова красиви стихотворения... и много смислени!
На мен и трите ми направиха страхотно впечатление :suuun:
Поздравления за хубавото творчество! :flowerlove:

[Renny717]

Леле, момиче, стихотворенията са невероятни!

Тропни и с крак, земята също пробий,
В ада по-бързо да стигнеш, че и без тoва там ще отидеш.
Стисни силно зъби и скъсай пердето,
Счупи чаша, разпилей косата.
Кажи и думи, нарани душата.

Ето това ми хареса най-много - не знам точно защо, но просто се заби в съзнанието ми.
Имаш невероятен талант. Продължавай напред и нека музата е с теб!

[Sponsored content]