Най-добър/ра Приятел/ка

[Krisi]

Разкажете ни за Най-добрия/та си приятел/ка... (: Колко сте близки, често ли се карате.. Какъв/а е той/тя като човек и какъв характер има... Разкажете ни за него/нея

[Smile]

Пламена :hugyou:

Запознахме се 1клас в училище. Тя седна до мен 3-4 клас. В 5 се премести, 6 също седеше с друг. 7 клас към началото на 2рия срок я домъкнах при мен и оттогава.. :gipsy:

На външен вид е прекрасна .. много пъти съм и го казвала, а и не само аз.
По характер е абсолютно различна от мен, но нали знаете, че противоположностите се привличат :bunny:

[Renny717]

Вилияна

Познавам я буквално от раждането си. Тя е с година и ден по-голяма от мен, израстнали сме в едно и също село и живеем през една улица :haha: . Винаги сме се разбирали, което за много мои позанти е странно, защото сме с една и съща зодия. Вярно е, доста често спорим за нещо, имаме различни вкусове за музика, книги и подобни, но винаги сме се оправяли и сме си заедно.

Георги

Познавам го от осми клас, когато отидох да уча във Варна (2007 г.). Отначало не си говорехме много, за всеки обстановката беше нова и различна и бяхме доста притеснителни, но във втория срок на осми клас станахме много близки и вече не мога без него. И с него споря доста често, но почти винаги ни е забавно, а и знам че мога да разчитам на него. А това, все пак, е най-важното, нали?

[DeadReaper]

Георги
Познаваме се от ааа 17 години xD. Мисля че е ясно вече кой е xD. Има ли нужда да го описвам? Ако има ето - брат ми, с който много се разбираме напоследък. Мога да разчитам на него, забавен е и много упорит. У нас вече е по-тихо без не него и кат ми потрябва (което става често) се чудя какво да правя. И все пак си е малко тъпичък. Ама нали ,знаеш че се базикам :)

[Dark_Red_Rose]

тука излъга.... много!

[Светлана]

Аз имам една приятелка, с която се знаем от ранно детство в детската градина не сме били чак такива приятелки, но след време просто се надушихме и сега сме така да се каже най-добри приятелки :suuun: в момента сме в едно училише, но в различни класове. Това не ни пречи да сме си приятелки :;)2: Тя е човекът, който винаги е до мен и ми помага в трудни за мен моменти адски съм благодарна, че я познавам и най-вече, че ми е приятелка :suuun:

[Krisi]

Гергана...
Ох.. Ами, дълга история е, но все пак ще си кажа.
Буквално отраснахме заедно - всеки ден бяхме двете, сестрите ни също бяха приятелки, а семействата ни се познаваха от доста време и още се познават. Бяхме в една детска градина, след това в едно училище и един и същи клас от 1 до 7ми. Доста често, ако някой не ми вярваше, казвах "Питай Герито" :haha: Същото важеше и за нея и двете бяхме едни лапета... :haha: :haha: Вършили сме какви ли не абсурдни пакости, имаме доста интересни случки и доста обичахме със сестрите ни да правим представления на майките :haha: Абе беше страхотно детство - всеки ден беше ново приключение.
И както винаги се случва, порастнахме... За жалост. След осми клас доста се отдалечихме една от друга, защото макар и да сме в едно училище, сме в различни класове - почти не я виждам и едвам си казваме "Здрасти" по коридорите - и това с човека, с който отраснах... Тя пуши, навърта се около момчета, носи грим.. Промени се много и пропастта между нас стана доста голяма. Освен това като малки доста се карахме и аз й казах доста гадни неща, от които сега ме е срам. Дори не искам да си припомням колко гадна и жестока съм била, но е факт, не мога да го отрека....
Наистина съм разочарована. И от нея, и от себе си. Няма да забравя как на бала на сестра й отидох само заради нея, а тя каза, че била на Рожден Ден и излезе. Не само, че заряза сестра си на бала, ами и мен. Така и не осъзна, че не ми е до това, че трябвало да ходи на Рожден ден и била обещала, а се засегнах, защото наистина ме заряза. Вече рядко се виждаме. Наистина е вярно, че доста я нараних, но в последно време тя Наистина много ме разочарова. Дори ще се въздържа от мнението си за нея в момента, защото не искам да я обиждам, а и се надявам тя никога да не види това. Болно ми е... само че сама съм си виновна, че нещата се получиха така.

[Stacey:)]

Аз нямам най-добър приятел или приятелка. И не защото мисля че е глупаво да наричаш човек от живота си по този начин, а просто защото е почти невъзможно. Не казвам напълно, може би има изключение някъде някога но.. силно се съмнявам. Нищо не е вечно, хората се менят, приятелите също. В един момент споделените мигове остават спомени а ти сам със самия себе си. Продължаваш напред намираш други хора смееш се с тях обменяте информация, но накрая се получава същото.. Живота разделя, училището, работата, семейството.. И винаги съм казвала най- .. ? Имам близки хора, такива които обичам и въпреки че това което чувствам няма да се промени знам че един ден и те ще тръгнат някъде и единственото което ще остане от дългите ни трогателни разговори е скромното смутено "Здрасти". :)

[DesertRose*]

Най-добрите ми приятелки са 2 (Б. и Н., няма да споменавам имена.). С Б. имаме общи вкусове за музиката и филмите. Тя е ученолюбив човек, обръща голямо внимание на зодиите. Постоянно се оплаква от това, че всичките ѝ роднини са везни. А с Н. характерите ни много си приличат. Не позволява на личните ѝ, семейни, проблеми да пречат на нашите или на училищните. Често се караме. И 3-те сме много упорити и всяка иска да стане нейното, ама ето че... няма как. Най-много ми харесва това, че са хора, които знаят как да се забавляват, никога не е скучно с тях.

[elinora97]

Косара

Познаваме се от 5 клас и тогава много се карахме.В 6 клас ни преместиха заедно и първоначално се карахме но в последствие станахме добри приятелки.Тя винаги е била до мен в трудните ситуации също както аз съм с нея.Най-интересното че с нея сме пълни противоложности.Тя е ниска с черна коса, а аз висока и руса.Но както горе в един от коментарите е на писано "нали знаете, че противоположностите се привличат".Напълно съм съгласна

[Sponsored content]