Hitskin.com
Мисля че е добре да има подобна тема, за да може да се разбираме какво горе долу ще се случва, за да не стане объркване.
Трябва ли винаги всичко да е с английски някакви такива наименования? Въздържах се от написването на фамилия на героинята си, защото плана ми беше да е изцяло българка. Мислех да добавя и някой български град, като населено място, но когато видях идеята на Криси се въздържах и приех щата Вирджиния, но това не значи, че ми харесва.
Наистина, не мога да разбера защо е цялата тази мания всичко да се случва в Америка. Нима тук няма легенди и митове за митични същества? Има много и дори самата аз съм чела за вещерството в България, което е всъщност билкарството. Има си много истории за вампири и тук. Мисля че си нямаме върколаци, но пък хей, може да си имаме хора мечки... знам ли.
Наистина не смятам че е хубаво това, което се получава, защото не спирам да виждам примери за това до къде води липсата на добри, съвременни БЪЛГАРСКИ автори, които да издават нещо което да си заслужава да се купи и да се чете. Няма да намесвам и влиянието на медиите, които пък нищо не правят по въпроса да се популяризират новите наши таланти в областта на писменното творчество... Чете се само литература, която е предимно американска и това оказва пагубно влияние. Може да звучи твърде пресилено, но личното ми мнение е точно такова.
Казвам го, не защото искам да наложа мнението си. Просто личното ми мислене е такова. Ужасно е това, което се случва, и в момента играта (която е все още в началото си) е един пример, което говори безкрайно много.
Когато човек пише, той влага много от себе си, от мислите си, от мечтите си и най-вече от въображението. Фактът, че срещам все по-малко млади хора, да пишат непрофесионално за нещо, случило се на пределите на страната ни, показва, че не приемаме малката си държава като място, което би приютило фантазиите ни.
На пръв поглед изглежда малко странно писането за митични същества, но точно при тях се изисква изключително богато въображение и това, че не се доверявате на страната ни, че може да даде поле за разгръщането им, наистина е доста разочароващо...
И не се извинявам, ако съм засегнала някого, защото това което казвам е самата истина. Истина, за която съм се убедила и съм имала време да премисля. Срам ни е да се наречем българи, да пишем за страната си... от няколко години дори съм на мнение, че не мислим като българи. Губим своята идентичност, заслепени от блясъка на чуждото.
Та това което предлагам е, героите ни да са българи и действието да се развива в България. Не е нужно да се сменят снимки ли характеристики, способности и т.н на героите. Дори не е задължително да се приеме предложението ми, но помислете върху думите ми и се замислете... Може пък някой да успее да ме убеди, че не съм права.
Трябва ли винаги всичко да е с английски някакви такива наименования? Въздържах се от написването на фамилия на героинята си, защото плана ми беше да е изцяло българка. Мислех да добавя и някой български град, като населено място, но когато видях идеята на Криси се въздържах и приех щата Вирджиния, но това не значи, че ми харесва.
Наистина, не мога да разбера защо е цялата тази мания всичко да се случва в Америка. Нима тук няма легенди и митове за митични същества? Има много и дори самата аз съм чела за вещерството в България, което е всъщност билкарството. Има си много истории за вампири и тук. Мисля че си нямаме върколаци, но пък хей, може да си имаме хора мечки... знам ли.
Наистина не смятам че е хубаво това, което се получава, защото не спирам да виждам примери за това до къде води липсата на добри, съвременни БЪЛГАРСКИ автори, които да издават нещо което да си заслужава да се купи и да се чете. Няма да намесвам и влиянието на медиите, които пък нищо не правят по въпроса да се популяризират новите наши таланти в областта на писменното творчество... Чете се само литература, която е предимно американска и това оказва пагубно влияние. Може да звучи твърде пресилено, но личното ми мнение е точно такова.
Казвам го, не защото искам да наложа мнението си. Просто личното ми мислене е такова. Ужасно е това, което се случва, и в момента играта (която е все още в началото си) е един пример, което говори безкрайно много.
Когато човек пише, той влага много от себе си, от мислите си, от мечтите си и най-вече от въображението. Фактът, че срещам все по-малко млади хора, да пишат непрофесионално за нещо, случило се на пределите на страната ни, показва, че не приемаме малката си държава като място, което би приютило фантазиите ни.
На пръв поглед изглежда малко странно писането за митични същества, но точно при тях се изисква изключително богато въображение и това, че не се доверявате на страната ни, че може да даде поле за разгръщането им, наистина е доста разочароващо...
И не се извинявам, ако съм засегнала някого, защото това което казвам е самата истина. Истина, за която съм се убедила и съм имала време да премисля. Срам ни е да се наречем българи, да пишем за страната си... от няколко години дори съм на мнение, че не мислим като българи. Губим своята идентичност, заслепени от блясъка на чуждото.
Та това което предлагам е, героите ни да са българи и действието да се развива в България. Не е нужно да се сменят снимки ли характеристики, способности и т.н на героите. Дори не е задължително да се приеме предложението ми, но помислете върху думите ми и се замислете... Може пък някой да успее да ме убеди, че не съм права.
» Игра На Думи
» Скрабъл
» Музикална игра
» Да броим до 0
» Намислете си съществително преди да влезете
» Асоциации
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
» Вицове