Домът На Тереза

[Krisi]

Домът на Тереза не беше много голям. Стаята на Тери бе в сини и много светлорозови тонове. Леглото беше голямо, с балдахин. От едната страна имаше бюро с компютър, а до него врата, която водеше към банята. До вратата стоеше библиотека с книги, а срещу библиотеката имаше друга врата, водеща до гардеробната й. Пода бе застелен с мек килим, а по стените имаше интересни картини и няколко снимки.

[Вени]

"Тези скапани кръвопийци не си поплюват с парите" - помислих, когато стигнах до къщата на Тереза. Скромния ми дом се побираше сигурно 3 пъти в този огромен палат. Постройката крещеше от далече "Фрашкан с пари собственик". Само как ги мразя такива. Вярно и аз самата се причислявам към така наречените богаташи, но... хей, не съм молила да се опитват да ми затворят устата и очите. А и пари никога не са излишни. Достатъчен стимул са за доста полицаи и медици, за да говорят на дълго и широко.
"Богата или не, няма значение. Нищо не променя факта, че е кръвосмучеща кучка... червей, вирус, налеп... нещо, което не бива да съществува." - въпреки, че мислите ми не бяха никак дружелюбни, на лицето ми грееше приятелска усмивка. Щях да се запозная с поредния вампир. Още една сигурна крачка към смъртта, но и към копелето, убило родителите ми.
Въздъхнах, за да укротя гнева, който се надигна в мен, при ужасния спомен на пребледнелите, източени от кръв, безжизнени тела на родителите си, и вълната на желание за мъст, които ме обляхa. Когато се успокоих почуках, готвеща се за поредната роля, която щях да играя. Този път щях да бъда милата съседка, а след време и близката приятелка.

[Krisi]

Тъкмо привършвах с разопаковането на последния кашон, когато на вратата се почука. Това трябваше да е Крис - не познавах никой друг в това малко градче, а и нямаше кой друг да ме търси. Махнах хартията и извадих снимка в рамка - беше на семейството ми и бе доста остаряла.. Както и да е. Запътих се към вратата и след секунди вече бях там. Но точно преди да отворя, усетих миризмата. И определено не беше на Крис. Не усетих, че вече съм издърпала дръжката и вратата зейна отворена. Гърлото ми вече гореше, когато забелязах непознато момиче с дълга, права червена коса да стои на прага ми. Преглътнах насъбралата се отрова в устата ми и я погледнах въпросително...

[Вени]

- Ъм... здравей. - усмихнах се глупаво, опитвайки се да изтрия първоначалнатото си намръщване от изненада. Това ли беше Тереза? Това момиче? За миг забравих омразата, болката, желанието за мъст. Изглеждаше толкова... човешка. Руса коса, пленителни очи, стройно тяло. Всечко в нея олицетворяваше живота и желанието за него. Не можех да не призная пред себе си, че бе и красива, дори пленителна. "Може би не е вампир" - помислих си и тъкмо щях да загърбя плановете си спрямо нея, когато тя преглътна тежко и очите й почерняха. "Дявол да го вземе, тя е вампир та дрънка" - викнах в главата си и мислено се овиках, че съм проявила слабост и човечност за малко. - "Нищо в нея не е човешко. Твърде прекрасна и перфектна е." - усетих малко ревност в себе си, защото бе по-красива от мен - "Кучка! Не стига, че е кръвопийца, ами е и прелестна" - изръмжах, но външно се усмихнах - Името ми е Александра. - подадох ръката си и зачаках да видя как ще реагира тя.

[Krisi]

"Контролирай се, Тереза!" - заповядах си наум. Определено трябваше да се стегна. Тя очакваше реакцията ми и аз се насилих да не мисля за болката в гърлото ми. Все пак тя беше човек, а аз спазвах обещанието си и не нападах хора. Тя се представи и протегна ръка. Ами сега? Определено щеше да усети студената ми кожа, но нямаше как да се измъкна... Поех ръката й и тя трепна. Разбираемо, естествено. Усмихнах се и отвърнах
-Здравей, Александра. Казвам се Тереза, приятно ми е. - ами сега? Какво се предполагаше, че трябва да направя? Не можех просто да затворя вратата в лицето й - щеше да е ужасно грубо, а мен определено ме бяха учили на обноски. Не можех да пренебрегна това и промълвих
-Ще влезеш ли? - може би щях да се измъчвам, но нямаше да бъда неучтива. Поех глътка парещ въздух и я погледнах, чакайки отговора й.

[Вени]

"Какво? Кани ме да вляза вътре?" - помислих си, изненадана от дружелюбния й тон. Добре ли беше този вампир? Да не би да не знаеше, че аз съм храна? А може би точно това целеше. Агнето да отиде само при вълка. Сигурно беше много гладна. Нямаше какво друго да е. Е, освен да е учтива, но... ако е просто учтива, как бих могла да я мисля за кръвосмучеща кучка? - "Дано да ме кани за да ме убие, иначе ще ме гриза съвестта, когато я убиждам на ум." - помислих си и когато осъзнах колко бе налудничаво, се ококорих. - "Полудяваш, Александра. Избий си тези простотии от главата. Просто е учтива. Все пак се прави на човек, а един нормален човек би поканил дружелюбния съсед, нали?" - Да, защо не. - усмихнах се неловко и влязох вътре. Добре, че винаги носех със себе си запалка. За да се подсигуря потупах правоъгълния предмет в джоба на дънките си и започнах да оглеждам.

[Krisi]

Тя пристъпи вътре и аз с усилие преглътнах. Затворих вратата, опитвайки се да не я изкъртя от пантите й или да направя дръжката на прах. Обърнах се към момичето, леко учудена и попитах
-Ще желаеш ли нещо? Сок или вода? - Добре, че бях "пазарувала" наскоро. Мислех, че човешката храна няма да ми е потребна, но ето, че грешах. Тя изглеждаше толкова чуплива.. Концентрирай се, Тереза! Ограничих дишането си, като се надявах тя да не го забележи - щеше да е странно, а според нейните човешки виждания - невъзможно. Усмихнах се лъчезарно, като едва тогава забелязах, че тя оглежда къщата.
-Харесва ли ти? - попитах внимателно, фокусирайки се наум върху концентрацията си.

[Вени]

- Доста. - не можех да отрека, че вампирката имаше вкус. А и човешката храна постопли мнението ми за нея. Вече не беше "Смъртоносен враг", а просто "Пореден враг", което я отдалечаваше с няколко позиции от списъка ми за унищожение. Ако продължаваше така, може би дори щеше да премине в просто "Неприятна личност", а това беше наистина много. Приемах всички хора за такива, а за един кръвопиец, това бе твърде мило отношение. Може би не трябваше да я повишавам толкова бързо в ранг "човечна". Все пак можеше и тя да е убила родителите ми...
- Е, какво реши? Сок или вода? - попита ме отново, леко напрегната. Как ли се сдържаше да не ми скочи? Кристиян обикновено избягваше да стои около мен, когато сме на затворено, а тя дори вървеше след мен. Въпреки, че беше мила, тържествувах, че агонизира от жажда.
- Вода, благодаря. - усмихнах се.
- Веднага. - каза някак с облекчение и изчезна на някъде.
"Нека поуспокои мъките си за миг" - казах си и започнах да разглеждам. На камината стоеше семейна снимка. Беше толкова стара. Дали бе нейното семейство? Налегна ме носталгия и въздъхнах.

[Sponsored content]