Още щом дойдох тук знаех че завинаги ще се сбогувам с топлия си дом. Макар Робърт и Мериян да не бяха истинските ми родители къщата която споделях с тях се бе превърнала в мои истински дом. Не бе идеален, огромен или лъскав, но малките недостатъци бяха оставените сладки спомени за времето когато аз ще съм далечь а те прегърнати ще се връщат към миналото. И въпрки всичко, не се оплаквах от новото си място за живеене. Беше апартамент. Не много голям, но удобен. Имаше баня, спалня и малка кухнчка, до която се простираше голямо помещение където прекарвах по-голямата част от времето си. Имаше си хладилник, телевизор, телефон.. нищо от което да ми липсва, а и цената беше доста добра. Щеше да ми свърши чудесна работа да живея там, дакато разбера какво да правя с живота си.

Вече беше късно вечерта и въпреки че не исках да изоставям групата особено Тереза и Саманта аз се прибрах. Трябваше да прегледам папката и книгата с магии. Още щом прекрачих прага, заключих и се отправих към спалнята. Повдигнах дюшека и я извадих. Беше голяма, тежка и прашна. Седнах на леглото и я забърсах с ръкав. "Какво ли може да има тук..?" - замислих се. Отворих бавно корицата. Страх ме беше да не започне да се разпада в ръцете ми. Въпреки че изглеждаше запазена, си личеше че е много, много стара.. Може би очаквах да пише за разни очи на крава или крака на жаби, но друго гласеше книгата, имаше само билки и то не толкова странни. Първите няколко страници бяха на странен непознат за мен език, но след това имаше преводи със черен химикал и бърз, стриктен подчерг:

Съдържание:
Бяла магия
Слаби
Средни
Силни
Черна магия
Слаби
Средни
Силни

Веднага отворих на първото: "Бяла магия: слаба"
"Магия за лекуване на леки навехвания или драскотини
40 г цвят от черен бъз, по 30 г цвят от липа, цвят от лайка. 2 ч.л. смес се запарва със 250 мл вряща вода." А в скоби отстрани бяхя записани и някой думи които трябваха да се кажат
"Магия за създаване на живот (цветя)
По 40 г коренище от пирей, листа от мечо грозде, по 30 г стръкове от хвощ стръкове от пача трева, царевична коса, по 20 г дръжки от вишна, плод от хвойна, плод от шипка. 3 сл се запарват с 300 мл вода. Отварата се изсипва върху зрънцето или лукувицата и за секунди имате цъфнало цвете.."
Колкото повече четях, толкова по-сложни и по-трудни ставаха магиите, а съставките им по-труднодостъпни. На самия гръб на книгата имаше няколко страници само със заклинания. Изглежда не винаги беше необходима отвара за да направиш магия.
Стоях в стаята и гледах с замислено изражение и интерес. Представете си, кой млад човек би стоял в апартамента си и би изучавал книга с магии, особено за момче. Предполагаше се, че ще се изсмея налудничево само на идеята и ще захвърля всичко. Но аз не го правех. Стоях до много късно, вече усещах как очите ми се затварят, когато загасих лампата и заспах.
На другия ден станах рано. Вечерта преди да легна успях набързо да прегледам папката и въпреки че имената не бяха много, това е доста странно за малкото градче. Най-отгоре, дори не в джоб или напечатано, с разкривения подчерг на Марк пишеше. "Разбрах, че една моя приятелка е дошла в града. Мисля че трябва да отидеш при нея, тя ще може да ти помогне.. ако пожелае" - това определено беше странно, дори и за Марк, отдолу не пишеше къде живее, но въпреки това любопитството ми не ме остави на мира и още рано сутринта му звъннах:
-Къде живее това момиче и защо не си ми дал името и? - нямаше "ало", нямаше "здрасти" или "как си" и това малко го сепна. Явно му отне известно време за да разбере за какво всъщност говоря, но дори и след това той продължаваше да мълчи. Защо ли мислех, че се усмихва...
-Живее в "Кораба на мечтите", стая 25.. и внимавай Бен - с тези думи той затвори.. какво искаше да каже? Не му мислих дълго, трябваше да разбера и то скоро. Взех си ключовете и телефона и набързо напуснах апартамента..

-Отново в апартамента - въздахнах тихо и бутнах вратата. Сгромолясах се на един от футьоилйте и се замислих. Не можех да повярвам, че късмета ми се усмихва.. факта че намерих Сам в това мало градче беше просто невероятен. Благодарих на съдбата и на живота си. Тъкмо тръгнах да се изправям, когато телефона ми иззвъня:
-Ало - отвърнах несигурно. На дисплея ми беше изписан непознат номер
-Здрасти Бен - веднага познах гласа на Тереза, но звучеше малко несигурно
-Здравей красавице - усмихнах се широко
-Ъм.. искаш ли да се видим - попита тя
-Разбира се - усетих как ме изпълва въудушевление -Само кажи кога и къде и съм там - но тя замълча. Не ми се излизаше, вече бяхме в парка, в закусвалнята не беше тихо и уютно, а бара през деня въобще не си струваше - Защо не дойдеш до нас - изтърсих без да се усетя
-Може - отвърна тя и май идеята и харесваше. Продиктувах и адреса си и с едно последно чао затворихме.
Леле, умирах от глад. Веднага се запътих към кухнята и зарових в хладилника.

-Чувах дишането ти - прошепнах когато тя не знаеше какво да каже. Всъщност не беше така, защото внезапно се бях сетил, че трябва да изхвърля боклука и пуснах торбата до вратата правейки и знак да влезе. На масата имаше два големи сандвича с шунка и кашкавал и тя ги погледва подозително
-Пак ли ще ядеш? - попита очудено. Засмях се
-Че аз не съм ял от вчера, а трябва да имам енепгия - това ли беше най-остореумното което можех да измисля "енергия"! Попринцип доста успешно се справях със свалките за разлика от сега. И все пак никога не ставах нагъл, мазен или долен, просто се отпусках и оставях желанието да ме води. А сега, когато тя стоеше до мен и можех отблизо да забележа перфектните и очи, лице коса.. желанието ме изгаряше
-Винаги си много красива, но днес някак различно. Очите ти светят - тя отвърна поглед от мен, а аз сякаш забравих за къркорещия си корем и за пълната чиния пред ръцете ми
-Какво те накара да ми се обадиш - отново срещнах очите и

-Гладна ли си? - едва разтворих устни за да пусна думите от устата си, но тя поклати глава. Преместих се бавно - А жадна ли си? - продължих да се приближавам. Задавах въпросите си, но дори не осъзнавах че го правя, те просто се приплъзваха, запълвах тишината и прикривах бавното си приближаване. Въпреки, че сърцето и не биеше и кожата и нямаше ярка руменина, тя затаи дъх. Въздуха започна да излиза на пресвулки от устните и. Исках да я гледам в очите, но толкова се изкушавах. Не знаех как тя можеше да се движи около хората и да издържа на изкушението от кръвта им. Как се справяше, как не се взираше само във вратовете им и не им се нахвърляше при всеки удобен момент.. аз наблюдавах устните на Тереза, ако бях вампир, никога нямаше да се науча да се противопоставям на желанието.. - Ще те целуна - промълвих и се приближих максимално. Тя трепна леко, но не се помести. Продължих да дишам само на милиметри от лицето и и да не правя нищо..
-Чакам те - отвърна леко замаяно тя и тогава скасих разстоянието. Устните ни затанцуваха, въздухът ни се загуби в страста, а двете тела сякаш се сляха. Но всичко се случи само за някоко секунди, после тя сложи едната си ръка на лицето ми и прекъсна целувката. В очите и прочетох нежност, желание, щастие..

-Усетих намека - отдръпнах се леко и тя се сви - Шегувам се, разбира се - откраднах си лека целувка по устните и се дръпнах назад, като хванах ръката и - Не се страхувам и не защото не можеш да ми направиш нищо, а защото знам, че никога няма да ме нараниш, но въпреки това и аз трябва да контролирам желанията си..
-Не си ли гладен? - попита шеговито
-Само като те гледам и се насищам - отвърнах закачливо, но въпреки това хванах единия сандвич и го загризах - А докато аз се тъпча искам да ми разкажеш малко повече за себе си - отново видях страх и колебание в очите и. Повдигнах ръката си, а с нея и нейната. Поставих я от ляво на гърдите си - Можеш да ми вярваш.. наистина. Ако искаш би могла ти също да ме попиташ за всичко което се сетиш и аз ще ти разкажа.

Тя искаше да чуе моята история, но аз още бях зпленен от това което и се е случило. Било е ужасно.. първо за това как е била сама и превръщането.. не знаех много за това но едва ли е било приятно, сигурно много я е боляло. После този Дерек.. и болките и в любовта, сигурно още не го е забравила, сигоруно никога няма да го направи и няма така лесно да ми се довери.. а това което каза накрая за това как е видяла родителите си да умират. Тревожна тръпка премина през тялото ми. Може би не трябваше да я карам да говори за това. Преди малко щастие, а сега огорчение се четеше на лицето и..
-О, красавице - въздъхнах и я прегърнах, като притиснах тялото и към своето - Наистина съжалявам за всичко което ти се е случило. Но ти си станала много силна личнот, въпреки всичко не си се предала. - Говорех в косите и и я държах силно.. - Искаш ли да ти разкажа моята история - тя леко се поизправи и аз се усмихнах окуражително - Определено беше странен ден. Тогава бях на 15 и определено доста глупав и разсеян. Ходех на училище, прибирах се, излизах. На Кейт, моята мила човешка сестричка все и липсвах. Постоянно ме търсеше и ми звънеше, но не знам.. бях прекалено сляп и глупав. Един ден, тя изскочи от стъблите и ме повика точно преди да изляза
"Хайде Бен, моля те - сякаш и сега чувам гласа и в главата си - Само днес.. само сега - въздъхнах тихичко"
"Но само едно кръгче, дяволче - усмихнах и се мило и я поех в прегръдката си"
Искаше да караме колела, тогава не видях нищо лошо, но щом излязохме
"Кейт, чакай ме - провиквах се след розовото и колело - По този баир е опасно" Но тя беше толкова отнесена в играта си, че не ме чуваше дори. Спусна се рязко нодолу, но изведнъж скороста се увеличи прекалено много. Тя загуби контрол над колелото и изхвърча напред. Изкрещях, хукнах и паднах на колене пред нея. Беше ударила крака си и плачеше с всичка сила. Явно беше счупен, нямаше много кръв, но болката и беше неуписуема. Вълна на страх и вина ме заля. Не трябваше тогава да позволявам това.. какво щях да правя, как щях да се изправя пред родителите си и и да им обясня че съм оставил сестричаката си да се нарани и не съм я гледал. Виковете на Кейт огласяха цялото място, но ние бяхме сами, а аз не знаех какво да правя. Тогава се наведох и сякаш ръцете само ме контролираха. Дакоснах я съвсем леко и на мястото се появи съвсем слаба светлина. Усетих, че тя се сепна и виковете и заглъхнаха, само сълзите се стичаа от очите и..
"Как го правиш? - попита притихнала"
"Не знам, но спира да те боли нали - усмихнах и се леко и тя кимна изумена"
Точно си мислех, че всичко е наред, когато усетих силна болка да ме пробожда в крака и кожата ми се разкъса. Веднага отдръпнах ръце, но то не и беше нужно повече. На крака и имаше само една рана, малка драскотинка.. както и на моя. Двамата се прибрахме и след случая, Кейт разбра, че съм различен. Помогна ми да говоря с нашите и така разбрахме че дори не сме роднини. Това много я заболя, но аз я уверих, че винаги ще бъда до нея.. и наруших тоа обещание като заминах за този град. Тя каза че ще ме последнва и от това се боя.. Не искам да и навличам неприятности - въздъхнах тихичко като свърших с разказа си. Загледах се надолу в скута ми, там стоеше нейната ръка, а пръстите и нежно сплетени с моите.

Дълго стояхме с Тереза и си говорехме. Тя споделяше неща от живота си както и аз от моя. Усещах как ми се доверява и знаех че много мъдро трябва да използвам тази информация. Да я ценя и пазя, за да не я нараня или предам. Защото знаех, че едва ли щеше да ми даде друг шанс. А компанията и, присъствието и, мириса на косата, кожата, знаех че с всяка иминала минута се привързвам все повече и повече. Стояхме прегърнати на леглото с часове и просто говорехме. Или мълчахме, но дори тишината ни казваше повече от колкото думите. Тя ни сплотяваше, обгръщаше в красотата си... Наистина харесвах тази вампирка и щях да направя всичко по силите си за да накарам замръзналото и сърце отново да намери ритъма си.

-Хей, Тереза - хванах лицето и с две ръце - Вярвай ми всичко ще бъде наред. Двамата ще останем тук и няма да мърдаме поне докато стане ден. В апартамента ще бъдем в безопастност. Ще чакаме новини от някого за Алекс - леко погалих лицето и - Толкова съалявам за всичко което се е случило, а аз съм бил тук.. наистина мила - притиснах я към себе си и я погалих по косата - Спокойно, всичко ще бъде наред - казвах и уверено и се нагласах самия аз да го вярвам, нямаше да позволявам да се пречупвам трбваше да направя всичко възможно да ни защитя.. - вездъхнах леко срещу тялото и и събрах сили - Искам да ти кажа, че чувствата ми към теб наистина са силни и няма да те нараня пи никакъв начин и също така аз .. - отново вдигнах лицето и до нивото на моето - думите бяха на върха на езика ми. Отворих уста, поех дълбоко въздух, опитах да прикрия притеснения си вид... и тогава някой позвъни на вратата. Усетих как тя автоматично се напрегна.. изправих се.