Апартаментът на Брендан

[Stacey:)]

Още щом дойдох тук знаех че завинаги ще се сбогувам с топлия си дом. Макар Робърт и Мериян да не бяха истинските ми родители къщата която споделях с тях се бе превърнала в мои истински дом. Не бе идеален, огромен или лъскав, но малките недостатъци бяха оставените сладки спомени за времето когато аз ще съм далечь а те прегърнати ще се връщат към миналото. И въпрки всичко, не се оплаквах от новото си място за живеене. Беше апартамент. Не много голям, но удобен. Имаше баня, спалня и малка кухнчка, до която се простираше голямо помещение където прекарвах по-голямата част от времето си. Имаше си хладилник, телевизор, телефон.. нищо от което да ми липсва, а и цената беше доста добра. Щеше да ми свърши чудесна работа да живея там, дакато разбера какво да правя с живота си.

[Stacey:)]

Вече беше късно вечерта и въпреки че не исках да изоставям групата особено Тереза и Саманта аз се прибрах. Трябваше да прегледам папката и книгата с магии. Още щом прекрачих прага, заключих и се отправих към спалнята. Повдигнах дюшека и я извадих. Беше голяма, тежка и прашна. Седнах на леглото и я забърсах с ръкав. "Какво ли може да има тук..?" - замислих се. Отворих бавно корицата. Страх ме беше да не започне да се разпада в ръцете ми. Въпреки че изглеждаше запазена, си личеше че е много, много стара.. Може би очаквах да пише за разни очи на крава или крака на жаби, но друго гласеше книгата, имаше само билки и то не толкова странни. Първите няколко страници бяха на странен непознат за мен език, но след това имаше преводи със черен химикал и бърз, стриктен подчерг:

Съдържание:
Бяла магия
Слаби
Средни
Силни
Черна магия
Слаби
Средни
Силни

Веднага отворих на първото: "Бяла магия: слаба"
"Магия за лекуване на леки навехвания или драскотини
40 г цвят от черен бъз, по 30 г цвят от липа, цвят от лайка. 2 ч.л. смес се запарва със 250 мл вряща вода." А в скоби отстрани бяхя записани и някой думи които трябваха да се кажат
"Магия за създаване на живот (цветя)
По 40 г коренище от пирей, листа от мечо грозде, по 30 г стръкове от хвощ стръкове от пача трева, царевична коса, по 20 г дръжки от вишна, плод от хвойна, плод от шипка. 3 сл се запарват с 300 мл вода. Отварата се изсипва върху зрънцето или лукувицата и за секунди имате цъфнало цвете.."
Колкото повече четях, толкова по-сложни и по-трудни ставаха магиите, а съставките им по-труднодостъпни. На самия гръб на книгата имаше няколко страници само със заклинания. Изглежда не винаги беше необходима отвара за да направиш магия.
Стоях в стаята и гледах с замислено изражение и интерес. Представете си, кой млад човек би стоял в апартамента си и би изучавал книга с магии, особено за момче. Предполагаше се, че ще се изсмея налудничево само на идеята и ще захвърля всичко. Но аз не го правех. Стоях до много късно, вече усещах как очите ми се затварят, когато загасих лампата и заспах.
На другия ден станах рано. Вечерта преди да легна успях набързо да прегледам папката и въпреки че имената не бяха много, това е доста странно за малкото градче. Най-отгоре, дори не в джоб или напечатано, с разкривения подчерг на Марк пишеше. "Разбрах, че една моя приятелка е дошла в града. Мисля че трябва да отидеш при нея, тя ще може да ти помогне.. ако пожелае" - това определено беше странно, дори и за Марк, отдолу не пишеше къде живее, но въпреки това любопитството ми не ме остави на мира и още рано сутринта му звъннах:
-Къде живее това момиче и защо не си ми дал името и? - нямаше "ало", нямаше "здрасти" или "как си" и това малко го сепна. Явно му отне известно време за да разбере за какво всъщност говоря, но дори и след това той продължаваше да мълчи. Защо ли мислех, че се усмихва...
-Живее в "Кораба на мечтите", стая 25.. и внимавай Бен - с тези думи той затвори.. какво искаше да каже? Не му мислих дълго, трябваше да разбера и то скоро. Взех си ключовете и телефона и набързо напуснах апартамента..

[Stacey:)]

-Отново в апартамента - въздахнах тихо и бутнах вратата. Сгромолясах се на един от футьоилйте и се замислих. Не можех да повярвам, че късмета ми се усмихва.. факта че намерих Сам в това мало градче беше просто невероятен. Благодарих на съдбата и на живота си. Тъкмо тръгнах да се изправям, когато телефона ми иззвъня:
-Ало - отвърнах несигурно. На дисплея ми беше изписан непознат номер
-Здрасти Бен - веднага познах гласа на Тереза, но звучеше малко несигурно
-Здравей красавице - усмихнах се широко
-Ъм.. искаш ли да се видим - попита тя
-Разбира се - усетих как ме изпълва въудушевление -Само кажи кога и къде и съм там - но тя замълча. Не ми се излизаше, вече бяхме в парка, в закусвалнята не беше тихо и уютно, а бара през деня въобще не си струваше - Защо не дойдеш до нас - изтърсих без да се усетя
-Може - отвърна тя и май идеята и харесваше. Продиктувах и адреса си и с едно последно чао затворихме.
Леле, умирах от глад. Веднага се запътих към кухнята и зарових в хладилника.

[Krisi]

Тереза

Бях се запътила към апартамента на Бен, леко несигурна. Реших, че ако му се обадя веднъж, няма да навреди. А и имах малко време, преди да звънна на Сам, за да се разходим. Сам... Спомних си, че той беше дал номера си и на нея. Явно двамата се сближаваха. Погледнах дадения ми от него адрес и се огледах - май беше тук. Сградата не беше много модерна, но изглеждаше добре. Влязох в блока и се заискачвах, търсейки апартамента на Бен. Открих го и застанах пред вратата - не бях сигурна какво правя тук. "Е, няма да се застоявам много", реших и колебливо почуках на вратата. По телефона бях решила, че не ми се излизаше никъде, но внезапно се почувствах нервна, че идвам при него. Може би трябваше да излезем навън..? Не бях сигурна, но не пречеше да предложа на Бен да излезем, след като отвори. Щях ли да се чувствам по-естествено, ако бяхме някъде в града? И за това не бях сигурна. Май се колебаех доста, когато се отнасяше за Бен. Тъкмо вдигнах ръката си, за да почукам отново, когато вратата се отвори и срещу мен застана той...

[Stacey:)]

-Чувах дишането ти - прошепнах когато тя не знаеше какво да каже. Всъщност не беше така, защото внезапно се бях сетил, че трябва да изхвърля боклука и пуснах торбата до вратата правейки и знак да влезе. На масата имаше два големи сандвича с шунка и кашкавал и тя ги погледва подозително
-Пак ли ще ядеш? - попита очудено. Засмях се
-Че аз не съм ял от вчера, а трябва да имам енепгия - това ли беше най-остореумното което можех да измисля "енергия"! Попринцип доста успешно се справях със свалките за разлика от сега. И все пак никога не ставах нагъл, мазен или долен, просто се отпусках и оставях желанието да ме води. А сега, когато тя стоеше до мен и можех отблизо да забележа перфектните и очи, лице коса.. желанието ме изгаряше
-Винаги си много красива, но днес някак различно. Очите ти светят - тя отвърна поглед от мен, а аз сякаш забравих за къркорещия си корем и за пълната чиния пред ръцете ми
-Какво те накара да ми се обадиш - отново срещнах очите и

[Krisi]

Усмихнах му се, като трябваше да си напомня, че макар и вещер, той беше човек и имаше нужда от храна. Бях забравила за това, как човек трябва да се храни три пъти на ден и тем подобните.
-Ами ти каза да ти се обадя. Реших, че сега имам свободно време, а и номера ти попадна пред очите ми. - Забелязах, че чиниите на масата бяха две и попитах колебливо
-Ъм.. втората чиния за мен ли е? - надявах се да не е, защото наистина не ми се ядеше кал в момента.. Вгледах се в очите му. Той не отделяше погледа си от моя и за момент настана тишина. Успях да огледам чертите и лицето му, скулите и устните... Наистина изглеждаше добре. За да наруша настъпилата неловка ситуация се усмихнах отново и започнах да оглеждам апартамента му. Беше подредено и просторно - харесваше ми. Не знаех какво друго да кажа и продължих да оглеждам стаята, когато той наруши тишината, настъпила между нас.

[Stacey:)]

-Гладна ли си? - едва разтворих устни за да пусна думите от устата си, но тя поклати глава. Преместих се бавно - А жадна ли си? - продължих да се приближавам. Задавах въпросите си, но дори не осъзнавах че го правя, те просто се приплъзваха, запълвах тишината и прикривах бавното си приближаване. Въпреки, че сърцето и не биеше и кожата и нямаше ярка руменина, тя затаи дъх. Въздуха започна да излиза на пресвулки от устните и. Исках да я гледам в очите, но толкова се изкушавах. Не знаех как тя можеше да се движи около хората и да издържа на изкушението от кръвта им. Как се справяше, как не се взираше само във вратовете им и не им се нахвърляше при всеки удобен момент.. аз наблюдавах устните на Тереза, ако бях вампир, никога нямаше да се науча да се противопоставям на желанието.. - Ще те целуна - промълвих и се приближих максимално. Тя трепна леко, но не се помести. Продължих да дишам само на милиметри от лицето и и да не правя нищо..
-Чакам те - отвърна леко замаяно тя и тогава скасих разстоянието. Устните ни затанцуваха, въздухът ни се загуби в страста, а двете тела сякаш се сляха. Но всичко се случи само за някоко секунди, после тя сложи едната си ръка на лицето ми и прекъсна целувката. В очите и прочетох нежност, желание, щастие..

[Krisi]

Не откъсвах погледа си от неговия. Бях като замаяна от случилото се - чувствах се щастлива и нервна, като бушуващото вълнение в мен притъпяваше горящата болка в гърлото ми. И въпреки това ми бе трудно да се въздържам.
-Това беше... - не можех да опиша емоциите, завладели ме, когато ме целуна. Усмихнах му се невярващо, но поклатих глава, като не успях да продължа. Май и нямаше нужда. Той ми се усмихна в отговор, като отново се приближи към мен, целувайки ме отново... Този път преодолях изненадата си, отвръщайки му с желание. Той сложи ръката си на бузата ми, галейки нежно кожата ми. Усетих как след жаждата се появи и огромното желание. Леко изненадана от това, се опитах да го контролирам, но не успявах. Отделих устните си от неговите, за да си поема дъх. Макар и да не ми беше нужно - дишах учестено в усилените опити да се овладея. По дяволите! Ако не внимавах, можех дори да го нараня, а това бе последното нещо, което исках в момента. Той ме погледна и аз сложих ръка на сърцето му, усещайки колко бързо биеше. Преди да е казал каквото и да било, промълвих
-Бен, не искам да те нараня.. - не бях усетила колко тихо звучеше гласът ми -Трябва да се контролирам, а това винаги е трудно, когато си наоколо.
Почувствах се неудобно, чакайки отговора му. Запитах се дали ще ме приеме като чудовището, което всъщност бях. Не бих искала да види тази част от мен, но емоциите ми бяха твърде силни - контролът и концентрацията ми в такива ситуации ставаше много труден.

[Stacey:)]

-Усетих намека - отдръпнах се леко и тя се сви - Шегувам се, разбира се - откраднах си лека целувка по устните и се дръпнах назад, като хванах ръката и - Не се страхувам и не защото не можеш да ми направиш нищо, а защото знам, че никога няма да ме нараниш, но въпреки това и аз трябва да контролирам желанията си..
-Не си ли гладен? - попита шеговито
-Само като те гледам и се насищам - отвърнах закачливо, но въпреки това хванах единия сандвич и го загризах - А докато аз се тъпча искам да ми разкажеш малко повече за себе си - отново видях страх и колебание в очите и. Повдигнах ръката си, а с нея и нейната. Поставих я от ляво на гърдите си - Можеш да ми вярваш.. наистина. Ако искаш би могла ти също да ме попиташ за всичко което се сетиш и аз ще ти разкажа.

[Krisi]

Въздъхнах леко, като кимнах. Той продължаваше да се храни, а аз започнах да разказвам
-Е, отраснах в съвсем нормално семейство. Бях си и типичната тийнейджърка. Родителите ми бяха много добри с мен и по-малката ми сестра. Казва се.. Казваше се Елиза. Обичам разходките и докато се прибирах една вечер, ме нападнаха. Е, въпреки това все още много обичам да се разхождам - а и вече не съм така беззащитна, както тогава. - въздържах се от импулса да оголя зъбите си, като не исках да го плаша -Както и да е. Онази вечер мислех, че ще умра. Но един вампир ме намери и превърна. Казваше се... - запънах се леко и преглътнах -Казваше се Дерек. Двамата заживяхме заедно и аз го обикнах. През годините с него бях щастлива, но една вечер той ми обяви, че си тръгва. Представи ми красиво и младо момиче, също вампир, като ми каза, че приключва с мен и заминава с нея. Не го видях повече. Колкото до семейството ми - въпреки пътуванията ми винаги следях дали са добре. Но в последствие родителите ми остаряха и си отидоха. Елиза е възрастна сега - има собствено семейство. Това е.
Въздъхнах леко, като му бях спестила по-ужасната част от превръщането ми. Бях доволна, че свърших с разказа си, защото още ме болеше от всичко, което се случи. Дерек, семейството ми и скръбта им за мен.. Погледнах Бен и леко въздъхнах - не можех да му кажа колко ме страх, че и той ще постъпи с мен като Дерек. Насилих се да се усмихна и казах
-Е, сега е мой ред да чуя твоята история.

[Stacey:)]

Тя искаше да чуе моята история, но аз още бях зпленен от това което и се е случило. Било е ужасно.. първо за това как е била сама и превръщането.. не знаех много за това но едва ли е било приятно, сигурно много я е боляло. После този Дерек.. и болките и в любовта, сигурно още не го е забравила, сигоруно никога няма да го направи и няма така лесно да ми се довери.. а това което каза накрая за това как е видяла родителите си да умират. Тревожна тръпка премина през тялото ми. Може би не трябваше да я карам да говори за това. Преди малко щастие, а сега огорчение се четеше на лицето и..
-О, красавице - въздъхнах и я прегърнах, като притиснах тялото и към своето - Наистина съжалявам за всичко което ти се е случило. Но ти си станала много силна личнот, въпреки всичко не си се предала. - Говорех в косите и и я държах силно.. - Искаш ли да ти разкажа моята история - тя леко се поизправи и аз се усмихнах окуражително - Определено беше странен ден. Тогава бях на 15 и определено доста глупав и разсеян. Ходех на училище, прибирах се, излизах. На Кейт, моята мила човешка сестричка все и липсвах. Постоянно ме търсеше и ми звънеше, но не знам.. бях прекалено сляп и глупав. Един ден, тя изскочи от стъблите и ме повика точно преди да изляза
"Хайде Бен, моля те - сякаш и сега чувам гласа и в главата си - Само днес.. само сега - въздъхнах тихичко"
"Но само едно кръгче, дяволче - усмихнах и се мило и я поех в прегръдката си"
Искаше да караме колела, тогава не видях нищо лошо, но щом излязохме
"Кейт, чакай ме - провиквах се след розовото и колело - По този баир е опасно" Но тя беше толкова отнесена в играта си, че не ме чуваше дори. Спусна се рязко нодолу, но изведнъж скороста се увеличи прекалено много. Тя загуби контрол над колелото и изхвърча напред. Изкрещях, хукнах и паднах на колене пред нея. Беше ударила крака си и плачеше с всичка сила. Явно беше счупен, нямаше много кръв, но болката и беше неуписуема. Вълна на страх и вина ме заля. Не трябваше тогава да позволявам това.. какво щях да правя, как щях да се изправя пред родителите си и и да им обясня че съм оставил сестричаката си да се нарани и не съм я гледал. Виковете на Кейт огласяха цялото място, но ние бяхме сами, а аз не знаех какво да правя. Тогава се наведох и сякаш ръцете само ме контролираха. Дакоснах я съвсем леко и на мястото се появи съвсем слаба светлина. Усетих, че тя се сепна и виковете и заглъхнаха, само сълзите се стичаа от очите и..
"Как го правиш? - попита притихнала"
"Не знам, но спира да те боли нали - усмихнах и се леко и тя кимна изумена"
Точно си мислех, че всичко е наред, когато усетих силна болка да ме пробожда в крака и кожата ми се разкъса. Веднага отдръпнах ръце, но то не и беше нужно повече. На крака и имаше само една рана, малка драскотинка.. както и на моя. Двамата се прибрахме и след случая, Кейт разбра, че съм различен. Помогна ми да говоря с нашите и така разбрахме че дори не сме роднини. Това много я заболя, но аз я уверих, че винаги ще бъда до нея.. и наруших тоа обещание като заминах за този град. Тя каза че ще ме последнва и от това се боя.. Не искам да и навличам неприятности - въздъхнах тихичко като свърших с разказа си. Загледах се надолу в скута ми, там стоеше нейната ръка, а пръстите и нежно сплетени с моите.

[Krisi]

Въздъхнах, като вълна на тъга ме беше заляла. И на двамата не ни бе лесно. Той говореше с такава обич за сестра си.. Личеше, че е много привързан към нея и тя към него.
-На теб също не ти е било лесно... - прегърнах го на свой ред, като обвих с ръце лицето му и го целунах силно. Не исках той да страда, не исках и да е тъжен. Осъзнах колко много държа на него и как винаги щях да го подкрепям и да съм тук, ако се нуждаеше от мен. Той ме целуна отново, като нито задълбочаваше, нито прекъсваше целувката. Просто продължи да ме целува. Отдръпнах се, за да си поемем въздух, като не отделях погледа си от неговия.
-Знаеш, че винаги ще съм тук, ако се нуждаеш от мен. Нали? Винаги ще съм до теб... - той вдигна учудено вежди, но аз кимнах решително, като добавих -Обещавам.
Той просто ме целуна за кратко, като не каза нищо. Но бях разбрала отговора му и нямаше нужда от думи...

[Stacey:)]

Дълго стояхме с Тереза и си говорехме. Тя споделяше неща от живота си както и аз от моя. Усещах как ми се доверява и знаех че много мъдро трябва да използвам тази информация. Да я ценя и пазя, за да не я нараня или предам. Защото знаех, че едва ли щеше да ми даде друг шанс. А компанията и, присъствието и, мириса на косата, кожата, знаех че с всяка иминала минута се привързвам все повече и повече. Стояхме прегърнати на леглото с часове и просто говорехме. Или мълчахме, но дори тишината ни казваше повече от колкото думите. Тя ни сплотяваше, обгръщаше в красотата си... Наистина харесвах тази вампирка и щях да направя всичко по силите си за да накарам замръзналото и сърце отново да намери ритъма си.

[Krisi]

Усещах как с Бен се сближавахме все повече. Той ми разказа някои случки от детството си, както и аз от моето. Говорих му за Елиза, а той ми разказваше за Кейт. Откривах някои прилики между двама ни и се привързвах все повече към него. Лежахме на леглото му, като той ме бе прегърнал, а аз бях облегнала главата си на рамото му. Нямах представа колко време говорихме с Бен, но усетих, че все някога ще трябва да стана, за да се обадя на Сам. Въпреки това не можех да се накарам да се отделя от прегръдките му... Сгуших се в него, притискайки тялото си по-плътно до неговото. Вдигнах глава и го целунах, този път съвсем нежно, като леко шепнех в ухото му, а той се усмихваше..

[Stacey:)]

След като изпратих Тереза се върнах към голямата книга и големите резмишления. И не само за това какъв съм или от къде идвам, а и за нея. За Тереза. Всички я наричаха Тери, но на мен ми харесваше как леко се пръзгат по устните буквите на пълното и име.. не можеше да звучи като нещо зло, а от него да се сипе единствено нежност. Тя беше искрена, внимателна и наистина вярвах че няма да ме нарани. Винаги съм бил търпелив и възпитан, въпреки често да грешах, но за нея знаех че правя правилния избор. Харесвах я и то много. Надявах се че ще имаме още много хубави моменти заедно. Днес, докато стояхме там и споделяхме тези малки мигове на щастие и красота от докосванията, някак си пожелах да я държа вечно в прегръдките си и да не я пускам, да си представя, че това се случва след много време и ние отново сме там но по-опитни и по-остарели от самия живот. И знам, че звучи банално и сладникаво, за това се убеждавам в реалноста, която съм приел и която разбирам и сериозноста на моята личност. Стоях на фотьойлите в хола, похапвах, преглеждах още документи и размишлявах освен за Тереза, за Самнта. Колко ли неща можеше, колко ли неща се криеха и около нейната личност. Тя също трябва да владее някоя стихия или да има сила. А изглеждаше толкова запозната с нещата. Сигурно знаеше много за вещестрството, за магиите и заклинанията...
По едно време на вратата се позвъни, изправих се, изтърсих трохите, които бяха прилепнали по дънките ми и отидох да отворя. Там беше Тереза, а по изражението на лицето и четях много чувства, но не и щастие.

[Krisi]

Тереза

Забързана почуках на вратата на Бен, секунди след като се разделих с Марк и другите. Тревожех се за тях и най-вече за Александра, но Бен ми бе прекалено скъп, за да го оставя незащитен. Припряно почуках отново, но този път той едва ли би чул - направих го твърде тихо, просто, за да се разсея с нещо. Отново и отново виждах Алекс, лежаща на земята цялата в кръв. Ами ако на мястото й беше Бен? Цялата потреперах при мисълта, ужасена и уплашена едновременно. Надали щях да го понеса, ако действително му се случеше нещо подобно. Потънала в мисли, Не бях усетила как вратата се отваря и на прага застана Бен... На лицето му се изписа изненада и озадачение, когато ме видя на вратата му. А и най-вероятно моето собствено изражение го вкарваше в недоумение. И ето, че отново картината с Бен, на мястото на Алекс, се появи пред очите ми. Сякаш се беше запечатала в ума ми, хвърляйки ме в ужас отново и отново. Преди Брендан да успее да каже каквото и да било, сграбчих лицето му, целувайки го жадно, неистово и страстно...

[Stacey:)]

Отначало малко се изненадах, но след това усетих напрежение и страх в нея. Движенията и не бяха толкова перфектни каквито се очакваше от видя и беше нервна и правеше необмислени действия.. Нежно хванах ръцете и и ги свалих от лицето си. Затворих вратата и я постаних на дивана в хола. Тя само ме гледаше отчаяно и мълчеше:
-Тук съм, няма да замина никъде, а няма да пусна и теб. Успокой се и ми разкажи - Приближих се до нея и хванах ръцете и като я разучавах. Просто чаках да зоговори. Изведнъж си пое рязко въздух, но когато я погледнах премълча. Най-накра се успокои възмонжно най-много за създалата се ситуация и проговори.

[Krisi]

Тереза

Поех си дълбоко въздух, но не издишах. Не ми и беше нужно, но вече бях свикнала. Гледах спокойното му лице, стискайки ръцете му - бях така благодарна и облекчена, че е добре, че известно време не можех да проговоря, като в стаята настана мълчание. Той просто чакаше. Беше така внимателен и нежен - ако сърцето ми биеше, сега със сигурност щеше да пропусне удър. Накрая се успокоих достатъчно, съсредоточавайки се само върху неговото лице
-Помниш, когато ти разказах историята си, нали? - гласът ми беше тих, но той все пак ме чу и кимна, объркан. Значи не беше забравил историята за миналото ми и какво му бях разказала. Сега идваше най-тежкото. Погледнах го, напрежението и тревогата изписани на лицето ми
-Дерек е тук, в града...

[Stacey:)]

Спомнях си всяка една дума, която тя ми беше изрекла. За тоза Дерек и как е страдала когато той си е заминал. Сякаш сърцето ми се сви. Как ли се е почувствала когато го е видяла в града. Когато го е видяла жив и здрав, толкова близко и същевременно толкова далеч от нея. Тя много го е обичала и не я виня, но щом е бил способен да извърши такова нещо или е бил много объркан или е бил зло същество. Знам, че вампирите могат да мислят много по-добре от хората и много по-функционално.. Не мислех, че е объркан.
-Добре ли си? - стистах малко по-силно ръката и и я погледнах в очите - Къде го срещна?

[Krisi]

Тереза

-Първоначално, в парка. Но, Бен - има и по-лошо... - погледнах го, колебаейки се с уплашено изражение, но той просто ме подкани да продължа. Отново си поех въздух и този път започнах да разказвам всичко, случило се досега:
-Срещнах Дерек втори път, но в бара. Той каза някои неща... намеци.. И познавайки го, проумях плановете му. Той не е дошъл тук заради мен... Едничката му цел винаги е била да преследва вещерите, докато не унищожи вида им. Някакси е разбрал, че тук живеят такива и е дошъл, за да ги убие. За да убие вас... Той е дошъл да те нарани, Бен! И сякаш това не беше достатъчно, ами се случиха и други неща. Отидох у Крис и му разказах всичко, като помолих за помощта му. Той се съгласи, че трябва да ви защитим. По съвпадение Сам беше в къщата на Крис и тримата тръгнахме от там, търсейки теб и Александра, за да сте в безопасност с нас и да решим какво да правим. Но по пътя намерихме Алекс... беше нападната. Лежеше на земята, цялата в кръв. С Крис извикахме Марк и те занесоха Алекс в неговата къща, но аз им казах, че трябва да те намеря и дойдох направо тук. Бен, ужасявам се от мисълта, че на улицата можеше да си ти.. Наранен.. или по-лошо... - гласът ми се пречупи и бях неспособна да продължа. Не знаех какво точно е разбрал от обърканите ми обяснения, но нямаше да мога да му разкажа случилото се още веднъж. Притиснах го силно към себе си, не искайки да го пускам. След което го целунах, а когато срещнах погледа му, се изгубих в очите му. Исках да забравя кошмарът, в който се бе превърнала действителността... Но не можех.

[Stacey:)]

-Хей, Тереза - хванах лицето и с две ръце - Вярвай ми всичко ще бъде наред. Двамата ще останем тук и няма да мърдаме поне докато стане ден. В апартамента ще бъдем в безопастност. Ще чакаме новини от някого за Алекс - леко погалих лицето и - Толкова съалявам за всичко което се е случило, а аз съм бил тук.. наистина мила - притиснах я към себе си и я погалих по косата - Спокойно, всичко ще бъде наред - казвах и уверено и се нагласах самия аз да го вярвам, нямаше да позволявам да се пречупвам трбваше да направя всичко възможно да ни защитя.. - вездъхнах леко срещу тялото и и събрах сили - Искам да ти кажа, че чувствата ми към теб наистина са силни и няма да те нараня пи никакъв начин и също така аз .. - отново вдигнах лицето и до нивото на моето - думите бяха на върха на езика ми. Отворих уста, поех дълбоко въздух, опитах да прикрия притеснения си вид... и тогава някой позвъни на вратата. Усетих как тя автоматично се напрегна.. изправих се.

[Krisi]

Тереза

Чух почукването на вратата, точно когато Бен се канеше да ми каже нещо. Усещах, че е важно, но тогава позвъняването ни прекъсна. Веднага се стегнах, питайки се кой ли може да бъде. Дали Марк или Крис не идваха с новини за Алекс? Бен се изправи, а аз хванах китката му, срещайки погледа му. Знаех, че ще прочете страха в очите ми и няма нужда да казвам каквото и да било. Не можех да определя колко точно време стояхме така и се взирахме един в друг, но след това той бавно кимна. Прочетох толкова чувства, изразени в очите му... Накрая го пуснах, но той не помръдна. Леко и нежно ме погали по бузата, а аз затворих очи при докосването. Той отдалечи ръката си и аз ги отворих, като видях как Бен се запъти към вратата, за да отвори.

[Stacey:)]

Зъптих се към вратата и посегнах към дръжката. За момент се поколебах. Но имах усещането, че просто ще се изненадам от човека, който ще стои пред мен след секунди, не и да се изплаша. Завъртях леко и отворих. Шок премина през лицето ми, тревога, страх:
-Какво правиш тук - прошепнах
-Колко ми липсваше - две ръце се осукаха около врата ми и скоро тежеста на цялото и тяло беше отпуснато върху моето. Няколко секунди стоях като статуя, но след това се сетих за всички опасности. Дръпнах я рязко и затворих вратата. Занесох я до хола и я пуснах на дивана. Огледах я, поех си дъх:
-Кейт, какво правиш тук - опитах да задържа гласа си строг, но той беше просто напрегнат
-Мислех, че ще се царадваш да ме видиш - за секунди лицето и помръкна
-А аз си мислех, че ще ме послушаш и ще стоиш на безопастност! Това което си направила е .. - замълчах за секунди - дори не намирам думи! Избяга ли?
-Пак се започва. - тя завъртя очи - Пълнолетна съм Брендан, мога да отида и на Луната ако искам!
-Тревожа се за теб - въздъхнах непримиримо - Моля те Кейт, моля те обещай ми да стоиш с мен. В този град наистина се случват странни неща
-О, значи ще е интересно - усмихна се тя глуповато
-Не, ще бъде опасно! И ти наистина няма да излизаш навън без мен! Дори н не мисля скоро да излизаш - погледнах я. Устните и се нацупиха.. Дори не разбираше колко опасно за живота и е това идване. Само се благодарях, че нищо не и се е случило до сега. Отново я погледнах и тогава нещо се приплъзна в мен. Въпреки всичко толкова много се радвахда я видя - милата ми тя - ваздъхнах и я прегърнах - Липсваше ми разбира се дребосък - усмихнах се и тя ме целуна по бузата. Тогава видях погледа и който се премести някъде зад гърба ми
-Коя е тя - усмихна се лукаво Кейт
-Оу - и на моята уста изгря усмивка - Това е Тереза, моята приятелка - двете си подадоха ръка

[Krisi]

Тереза

Наблюдавах случващото се мълчалива. Огледах Кейт - значи това беше малкото момиче, за което Бен ми разказа... Двамата започнаха да спорят, но тя не разбираше. Бен беше прав, че в Блексбърг е опасно, но малката не искаше да чуе... И как можеше да разбере, след като не знаеше истината?
Преглътнах трудно - за него сигурно щеше да е ужасно трудно да лъже сестра си... Виждах колко близки бяха. Тогава Кейт прекъсна Бен и го попита
-Коя е тя - срещна погледа ми, а изражението й беше лукаво. Наистина беше сладка.
-Това е Тереза, моята приятелка - представи ме той и сега ако можех, със сигурност щях да съм се изчервила. Двете си подадохме ръце и едва усетих лекото й трепване, когато забеляза студенината на кожата ми.
-Приятно ми е да се запознаем, Кейт. Слушала съм много за теб. - усмихнах й се дружелюбно, срещайки погледа й. Наистина изглеждаше мила. Успях да избутам страховете си, за да изглеждам спокойна, поне привидно. Сега не беше време за откровения..

[Stacey:)]

Кейт
Толкова се радвах да видя Бен. Броях всеки удър на сърцето ми до срещата ни. Много го обичах, дори не мога да си представя, че толкова време съм живяла без него. Ностаних се удобно в един от фотьоилите и се заоглеждах за дистанционното. Бен и това момиче си хвърлиха притеснени погледи.
-Добре батко, няма да излизам, ох винаги си прав - въздъхнах и взех една възглавница като си я положих под главата. Тази Тереза ми харесваше. Изглеждаше мила и дружелюбна, макар да не говори много с мен, имаше приятно излъчване. И някак сякаш и тя се тревожеше за беззащитната Кейт.. въпреки че не ме познава, което е странно, какво толкова може да е станало!? А когато тя ми подеде ръка.. беше студена.. може да е от нерви. Още един поглед между тях двамата и накра ясе обърнах към Тереза
-Е, какви са ти намеренията към моя батко?

[Sponsored content]