След като си тръгнах от Александра се замислих докато вървях към дома си. Това момиче наистина беше много страхотно по свой си начин, но все пак се държеше доста дръпнато, така че не можех да и дам информацията за моя приятел. А и вече в ръката си държах книгата.. книгата в която бяха събрани най-различни билки и съставки за странни отвари.. явно наистина предишните собственици на дома на Александра са били вещери.. а дали са имали нещо общо с истниските ми родители.. в този момент телефона ми отново иззвъня:
-Ало? - отвърнах в слушалката
-Здрасти Бен, тъкмо си свърших работата, искаш ли да се видим за да ти дам и останалите досиета.. - въпреки че друго любопитство ме глождеше сега, не исках да му отказвам
-Добре, но първо трябва да мина през нас, нека се чакаме след 1 час въъъв ...
-Нека е в бар "Спасение"
-Добре - отвърнах и затворих слушалката
Забързах ход и още щом прекрачих прага на апартамента си пъхнах книгата под дюшека на леглото. Знам че звучи старомодно, но нямах сейф или нещо подобно. Преобрякох се набързо и тръгнах към клуба.
...
Не идвах често в това заведение за разлика от Марк, той обичаше да излиза навън и имаше време да се забавлява.. Видях го да стои на една маса и да ми се усмихва. Говореше по телефона.. Не чувах какво точно изрича, но съдейки по лицето му, беше момиче.. Когато затвори слушалката се обърна към мен. Не исках да го питам какво е говорил, но погледа му стана леко отчаян и той врътна чашата си с уиски
- Ще дойде - отвърна на погледа ми Марк, а аз си премълчах - Ето, това са досиетата, няма смисъл да ти казвам разни неща, защото всъщност вътре е написано всичко - една голяма папка стоеше на средата на масата, поставих ръка върху нея и я издърпах към мен. Точно щях да я отворя, когато пред мен се появи едно познато лице..

Марк

Затворих телефона и с усмивка врътнах чашата с уискито. Щеше да дойде… И като я знех, какъв скандал щеше да ми врътне…
- Ще дойде – отвърнах на въпросителния поглед на Бен. - Ето, това са досиетата, няма смисъл да ти казвам, разни неща, всичко е написан вътре. Хората рядко ми отказват - промърморих си самоуверено и огледах хората в бара. Хубаво беше, че Сам е решила да дойде тук. Поне щеше да разнообрази малко това забутано място.
Кристиян идваше към нас. Но не беше сам… Непознато момиче беше с него. Беше секси.
- Здравей, Бен – каза тя към приятеля ми и му се усмихна. Е, това беше! Щях да я имам. Обърнах се към нея със съблазнителна усмивка, но преди да успея да кажа и една дума, тя ме прекъсна: - Спести си го, плейбой. Не си мой тип.

Саманта

Влязох бясна в бара и заоглеждах посетителите му. Веднага го открих - винаги се отличаавше от другите.
- Не съм ти момиче на повикване, нещастник - приближих се бързо към него и го изгледах злобно. Хората ме погледнаха объркано. До него имаше момиче, което ме гледаше с интерес. - Какво искаш? - попитах го гневно.
- Хей, споко, Сам, не е станало кой знае какво! Защо не седнеш, не пийнеш нещо... - погледът ми го накара да млъкне. Макар и вампир, той се плашеше от мен.
- Не мога да повярвам, че ме събуди само за да ти правя компания в бара! - ядосах се, но бързо ми мина. Той пусна сладката си усмивка и ме завъртя в прегръдка.
- Не мога да повярвам, че си решила да дойдеш и да не ми се обадиш.
- Ами ти, плейбой? Колко често си ми звънял напоследък? - попитах го ухилена и огледах компанията му. - Няма ли да ме запознаеш?
- Аа, да. Това са Крисчън и Бен - здрависах се и с двамата. Крисчън бе вампир, разбрах го. Всъщност, беше секси вампир. А Бен... Не беше вампир, но в мига, в който го докоснах, изпитах много странно чувство...

Още щом видях Александра и се усмихнах, но приятеля и.. беше различен, приличаше ми на някой друг... Въпреки, че изглежда добре успяваше да се прикрие, нещо в него си оставаше на показ и не знам дали защото просто не съм обикновен човек, но веднага го забелязах.. Той приличаше на Тереза, бе вампир. Още не знаех много за тези същества и нямах нищо против момчето. Тъкмо му подадох ръка да се здрависаме, когато момиче влетя в бара.. Два пъти, случваше ми се два пъти за един и същи ден. Замръзнах на място и се сковах загледан в нея. Да, тя наистина беше красива. Висока и стойна, имаше рижа къса коса.. но нещо друго спря дъхът ми. Усещах че и тя е различна. Но не с бяла кожа, не с бързи движения, беше нещо друго. Марк я познаваше и явно той я беше ядосал до такава степен, че не успя да забележи как я наблюдавам. Но когато се успокои и ме докосна за поздрав. Сякаш електричество премина през мен. Трябваше да разбера какво същество е, защото бях убеден че не е човек, а всеки различен от този вид би ми бил изключително полезен!

Саманта

- Та, какво те води в това малко градче? - попита ме Марк, разбрал, че нещо не е наред. Придърпа ме върху скута си и ме прегърна през кръста. Завъртях очи и му се ухилих.
- Честно казано, не знам. Като минавах оттук, нещо просто ме придърпа в тази посока - отвърнах му искрено и го прегърнах през врата. Само с него си позволявах такива волности - той ми беше най-близкия човек в света.
- Една водка - обърнах се към бармана. - Голяма - добавих, а той само кимна и ми наля.
- Уоу, откога мина на твърд алкохол? - попита учудено Марк, а аз го пернах леко зад врата.
В този миг вниманието ми бе привлечено то едно русо момиче, което влезе в бара. Приближи се до нас и кимно на Бен и момичето, което ме гледаше по-рано. Поръча си джин с тоник и се обърна към нас. Явно не знаеше каква съм, но веднага разбра, че Марк е вампир. Понеже и тя беше такава.
- Здравей - казах топло и й се усмихнах. - Аз съм Саманта, но можеш да ми казваш Сам - и подадох ръката си.

Станахме прекалено много хора в това заведение и аз леко започнах да се притеснявам. Все пак в ръцете ми все още бяха досиетата, а знаех, че ако Александра ги забележи ще стане нещо неприятно.. Тъкмо дойде и Тереза, наистина не исках да се оттелям от нея точно сега, но надеждата че може все пак да ми се обади някой ден да излезем не угасваше. Плюс това вкъщи ме чакаше и друга работа. Трябваше да преровя книгата която Александра ми беше дала. Докагот всички се смееха и си бърбореха аз се изправахи
-Ще тръгвам - казах тихо като се обърнах дирекно към Марк - Беше ми много приятно. Дами - кимнах на момичетата. Тръгнах да излизам и тогава погледа ми се спря на Саманта. Не можех да оставя нещата така.. трябваше да направя нещо. Приближих се незабелязано до нея и и подадох едно лисче - Това е телефонния ми номер, моля те обади ми се, знам че и ти го усети, трябва да поговорим..
И така се оттеглих губейки се в тъмната нощ.

Саманта

- Всъщност, Сам също дойде едва днес - отвърна Марк вместо мен. Изгледах го криво и го ударих отново.
- Той е прав - обърнах се към Тереза. - За да сме по-точни, в града съм от точно... 5 часа и 12 минути - довърших, като погледнах часовнка си.
- И какво, вие гаджета ли сте? - попита непознатото момиче. Изгледах Марк на шега с погнуса и отвърнах:
- Моля? С господин плейбой? По скоро бих целунала жаба, отколкото тоя идиот - засмях се. Напрежението й като че ли спадна, но се намръщи, когато Марк заговори:
- Да бе, ти така ще кажеш пред хората - ухили се и ме целуна по бузата. Момичето очевидно се ядоса и се отправи към изхода.
- Голям некадърник си, Марк - ядосах му се, станах от скута му и седнах до Крисчън. - Дори не успях да се запозная с нея.
- Казва се Алекснадра - отвръна ми Крисчън и ми се усмихна. Потреперих. - Не се безпокой, характера й е такъв.
Кимнах му и отпих от водката си. Обърнах се към Тереза.
- Да отговря на въпросите ти, понеже някои хора не знаят кога да си държат устите затворени - наблегнах на думата хора и Крисчън и Тереза ме изгледаха странно. Усмихнах се на Тери, повдигайки вежди. - Наиситна дойдох тук днес и все още се чудя колко ще остана. Нямам дом, пътувам много. Не се застоявам някъде за повече от два месеца. Ами ти? Как реши да се установиш тук? - прехвълих топката в нейното поле. Не обичах да говоря за себе си и се надявах така да насоча вниманието към нея.

Саманта

Разходка с вампир. На нормалните хора щеше да им прозвучи ужасяващо. Но все пак аз не бях нормална, затова й върнах усмивката.
- Ще ми е приятно - врътнах остатъка от водката си и се прозях. Точно тогава листчето с номера на Бен падна на масата. Бях забравила за него. Какво точно ми бе казал... "Знам, че и ти го усети..." Значи наистина има нещо общо между нас, но какво?
- Това номера на Бен ли е? - попита ме Крисчън. Ха, сякаш не знаеше.
- Да - казах намръщено и го прибрах.
- Може да те е харесал - смигна ми Марк, вдигайки чашата си за пореден път.
- Ако е така, жалко за него - казах усмихнато, но отново се прозях. - Мисля, че е време да се прибирам.
- Къде си отседнала? - попита ме приятелски Тереза. За миг се почудих дали да й отговоря истината и всички около масата ме усетиха.
- В "Кораба на мечтите" - отвърнах примирено. Тя явно не знаеше какво е мястото, но Крис и Марк знаеха. Крисчън ме изгледа странно, а Марк направо избухна.
- Какво? Там е отвратилено! - нахвърли ми се. - Ще дойдеш в нас - отсече. Повдигнах вежди и го изгледах многозначително. Усещах, че се опитва да ми влезе в ума.
- Недей - казах тихо, но твърдо. Той само въздъхна.
- Поне ми позволи да те изпратя - не отстъпи. Въздъхнах, но все пак му кимнах. Обърнах се към Тереза и Крисчън.
- Беше ми приятно да се запознаем, хора - отново намек, от който и двамата леко се удивиха. Извадих едно листче от портфейла си и помолих барманът да ми даде химикалка. Написах номера на мобилния си и го подадох на Тереза - Обади се по някое време утре. Ще се радвам да се поразходим. Чао - усмихнах им се и се отправих към изхода.

Саманта

- Здравей - отвърнах на усмивката й и понечих да я прегърна, но се спрях навреме. Все пак не я познавах достатъчно добре, а и кой знае какво щеше да си помисли. - Дълго ли ме чакаше?
- Не, спокойно. Пристигнах преди две минути - каза с умивка. Изглеждаше толкова лъчезарна и... Човешка. Ако не знаех какво представляваха вампирите, сто процента щях да помисля, че е най-обикновен човек. Усмихнах й се отново. - Наблизо ли беше? Пристигна бързо - добави все така усмихнато.
- Ами къщата на Марк не е толкова далеч от тук, а и бързо се ориентирам. Е, ще тръгваме ли? - попитах, а тя кимна и тръгнахме.

Саманта

Нещо не беше наред с този Дерек. В мига, в който Тери го видя и стана съвсем друга. И бях напълно сигурна, че не си въобразявах. Но в момента Тери очакваше някакъв отговор, а не бях сигурна, че госпожица Недостъпна и мистър Плейбой ще успеят да кажат нещо, без отново да се хванат за гушите.
- Общо взето, нищо - отвърнах й с усмивка. - Тези двамата си хвърлят убийствени погледи откакто сме тръгнали. Честно, не мисля, че ще издържа още дълго - добавих и се захилих. Тери и Крис също се засмяха. Изглежда, вече всичко беше почти наред.

Саманта

Започвах да се треса от яд, а това не беше добре. Не знаех колко дълго ще издържа с удържането на силата си.
- Бива си те да се оправяш с хората - каза Крис и ми смигна закачливо. Усмихнах му се, но погледнах към вратата и се намръщих.
- Трябва да изляза, че ако се забавя още малко, кой знае какво ще открия отвън - запътих се към бара, платих питието си, прегърнах Тери и смигнах на Крис. - Ще се видим утре, Тери - добавих и тя кимна. Запътих се към вратата.
Отвън Алекс бе скочила на Марк и го налагаше, а той просто стоеше и се смееше.
- О, за Бога! - извиках, и се опитах да ги разтърва. Алекс, обаче, като че ли въобще не разбра, че съм излязла. - Марк, махни я от себе си! - изкрещях му, и той за пръв път ми се подчини. Когато Алекс слезе от него е обърна към мен с яростен поглед.
- Откъде си помисли, че можеш да ми говориш така? - попита ме ядно. - Не ме познаваш, за да си позовлиш такова нещо!
- Е, съжалявам, но караниците ви вече взеха да ни писват! Опитвайте се поне пед други хора да се държите нормално. Когато сте насаме правете каквото искате, но пред хора... - недовърших, защото Алекс ме изгаряше с поглед.

Марк

Стоях и я гледах как се мъчеше да измисли отговор.
- О, по дяволите, правете каквото искате! - каза ядно Сам и се обърна към бара. - Марк, довечера няма да се прибирам. Не мисля, че ще успея да те изтърпя - извика докато вървеше и влезе в сградата.
Добре, сега е най-подходящият момент - казах си и и започнах да се прибилжавам към Алекс.
- Може би не си тръгваш, защото не искаш - прошепнах сладостно, на сантиметри от лицето й. - Може би те привличам прекалено много, за да ме оставиш - добавих и впих устни в нейните. Усетих съпротивата й. Беше силна, но не достатъчно. Всеки мозък беше различен. Нейният бе така заплетен, така сложен... Но това не ме притесняваше. След около половин минута съпротивата й беше напълно сломена и бе под мой контрол. Отделих устни от нейните и й се усмихнах подканващо. - Искаш да дойдеш вкъщи, нали? -попитах, но знаех как щеше да отговори. Не можеше да ми устои. Погледна ме съблазнително, хвана ме за ръката и ме поведе по улицата.

Саманта

- Хей, Сам, какво стана? - попита притеснено Тери, щом видя, че севръщах без онези двамата. - Всичко наред ли е?
- Водка. Голяма - наредих на бармана и той веднага ми наля. Глътнах парливата течност на един път. Обърнах се към Крис и Тери, а те ме гледаах притеснено. - Всичко е наред. Просто имах нужда от още едно питие.
- А къде са Марк и Алекс? - попита Крис подозрително.
- Всеки у тях си, предполагам. Не ми пука.
- Ще отида да ги потърся - отвърна Крис притеснено. - Алекс може да има нужда от помощт.
- Защо? Мислиш, че Марк ще я ухапе? - в мига, в който го казах, усетих, че съм прекалила. Алкохолът ми развързваше езика. Двата вампира ме изгледаха невярващо, а аз реших отново да се направя на ударена. - Какво, да не би да мислиш, че Марк е вампир или нещо такова? - казах с насмешка. - О, хайде, не и ти... Тези неща не съществуват, нали, Тери? - усмихнато попитах и й намигнах. Тя само ме изгледа странно. - Ама и вие сте едни... Човек не може да се пошегува с вас - направих се на обидена, платих на бармана и излязох отново, този път знаейки, че няма да се върна.

Защо, по дяволите, Тереза се е настанила в този скапан град? Ако си мислеше, че няма да я открия... Лъжеше се! Тя не можеше да изчезне от погледа ми ей-така. Не, и докато аз не решах това.
Огледах бара, с глупавото име "Спасение". Приличаше на дупка, каквато сигурно си и беше, но видях Тереза да влиза вътре по-рано. А оня, който беше с нея по-рано си отиде с някакво момиче... Значи най-вероятно бе сама... Запътих се с бързи крачки и отворих вратата. Веднага я видях... Стоеше на бара. Сама.
Усмихнах се доволно и се запътих към бара с уверена крачка.