Hitskin.com

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 3:12 pm

Крисчън

Напоследък града се напълни с нови хора. Всъщност, ако бяха просто хора, предполагам че нямаше да има никакъв проблем, но те не бяха. Някои от тях дори на практика не бяха живи. Твърде странно беше. Дали съвпадение или поредната прищявка на живота? Не се знае, но не ми се харесваше обстановката в момента. Твърде много опасности за вече и без това намалелите значително обикновени жители на Блексбърг. Не че се изживявах като някакъв спасител на града или нещо подобно, но ставаше на въпрос за хората, които ми бяха съседи и приятели.
Разхождах се в парка, умислен за случващото се, когато в далечината мернах поредния нов човек. Човек беше твърде силно да се каже. Слабата фигура на момичето се очертаваше перфектно в дрехите й. Очите й гледаха право в мен, а на устата й имаше широка усмивка.
"Какво пък. Нова е, но е готина. Защо да не се запозная с нея?" - помислих си и тръгнах към нея.
- Здрасти. - поздравих с усмивка - Казвам се Крисчън, а ти си... "едно много готино парче."

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 5:37 pm

Саманта

Такааа... Интересно. Явно Марк се е опитал да сваля Алекс, но тя го е отрязал. Горкото копеле! Понасяше отказите зле и трудно се отказваше. Това щеше да продължи още дълго. Имаше да ми опява по-късно...
- Значи живееш с Марк? - попита ме Тереза. - Мислех, че си отседнала в оня хотел... - усмихнах й се.
- Да, бях, но честно да си кажем, това място е дупка. Затова Марк ми предложи да се нанеса у тях и аз приех. Всъщност, нямаше как да му откажа. Повярвайте ми, когато поиска, може да бъде много убедителен - засмях се. Тереза също се усмихна, а Алекс, като че ли се ядоса малко. - А ти защо реши да се преместиш тук, Алекс? - попитах, надявайки се да се успокои малко.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 5:44 pm

- Ами аз... търсех уединение. - казах дежурната лъжа. На толкова много хора я бях казала. Всеки път, когато се местех в нов град, на всеки нов човек, с който се запознавах. Повтарях едни и същи реплики, молеща се да не ме разкрият. - Вече не издържах да стоя в предишния град. Струпа ми се прекалено много. - усмихнах се вяло. Това поне беше истина. Наистина ми се беше насъбрало прекалено много. Колкото и силна да бях, всичко в старата къща, а и не само в нея ми напомняше за родителите ми. Не минаваше и секунда, в която да не се обвинявам, че все още не съм намерила виновника за смъртта им. Това ме промени изцяло. - Предполагам, че не извадих късмет в този живот. - въздъхнах и огледах момичетата. - И се извинявам, че преди малко се държах толкова грубо. Доста съм сприхава и ми трябва малко, за да ме ядосат, а Марк се справя олично със задачата да ме вбеси. - засмях се. - Как го издържаш? - попитах на шега Саманта.
- С времето се свиква. - отвърна ми тя.
- Ами теб какво те доведе в това градче? Някаква магическа сила те издърпа тук? - казах с широка усмивка към Тери, но усетих до себе си, че Сам се стегна. Погледнах я въпросително, но тя се усмихна.
"Въобразяваш си" - казах на себе си и зачаках отговора на Тереза. Беше хубаво да се сближа с нея, защото можеше да ми даде информация за евентуалния убиец на родителите ми.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 5:57 pm

Тереза

Алекс ме попита какво ме е довело в това градче. Истината - бягах, както винаги. Трябваше да се местя, преди хората да ни разкрият или да забележат, че не остаряваме.
-Ами всъщност се нуждаех от малко спокойствие. Големите градове с шумотевиците и задръстванията определено не са по вкуса ми. Исках по-спокойна обстановка, колкото и скучно да звучи... - засмях се, а Сам ме погледна многозначително. Дали това не беше поредният намек? Замислих се над обстоятелствата, като това ми помагаше да се разсея малко от болката в гърлото ми. Винаги я имаше, но понякога сякаш изпъкваше на преден фон и мислех за това повече, отколкото трябва. Е, така или иначе вече свиквах. Бях обещала да не нараня жив човек до края на съществуването ми и до сега спазвах обещанието си. Не исках да съм чудовище, макар и вътрешно да бях точно това. Или по-скоро жаждата ме правеше такава... Тръснах глава и отново се усмихнах на двете момичета.
-Е, а за сега какво мислите за градчето? Доколкото аз съм видяла от него, на мен наистина ми харесва тук... - спомних си за Бен и се усмихнах -Хората са много дружелюбни. Вече имам и някои хубави спомени.
-Какво имаш предвид? - попита ме Сам, любопитна от думите ми.
-Ами аз... - промълвих смутена, като сведох поглед. Ако можех, вече щях да съм се изчервила.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 6:07 pm

- Хм. Май усетих нещо повече от "приятен спомен". - погледнах с широка усмивка към Саманта - Мисля, че Тери си е намерила причина да се задържи в града повече от необходимото. - засмях се. - Спипахме те. - отбелязах. - Кой е той? - повдигнах вежди и зачаках.
- Не нахалствай така де. - скара ми се Сам - А и от къде си сигурна, че има точно определен човек? Може пък... така като се замисля, нистина трябва да има някой специален. Иначе от къде тези спомени?... Та кой е?
- Да не нахалствам... мх. - повдигнах вежда, правейки се на обидена, след което се засмях, а Тереза и Саманта ме последваха.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 6:15 pm

Тереза

Усетих как след смеха идва неудобството. Усмихвах се на спомена от целувката на Бен... Беше невероятно. Въздъхнах поражено и усмихната казах
-Добре, добре... - засмях се леко и продължих -Ами аз.. Сам, преди да ти се обадя бях до дома на Бен и той...
Не довърших, чакайки реакциите им. Последва тишина, след което Алекс възкликна
-Охо! - и двете се засмяха, а аз ги погледнах смутена.
-Ами аз.. Такова... Така де.. - запънах се, гледайки ги засрамено. Смеха им се увеличи - накрая не се сдържах и започнах да се смея, заедно с тях..

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 6:25 pm

Саманта

- Значи Бен, а? - казах с усмивка. - Мисля, че двамата си подхождате. Той е добро момче - те ме погледнаха учудено.
- Та вие се запознахте снощи! - възкликна Алекс. - Кога успя да го опознаеш?
- О... Ами аз... - започнах неуверено и погледнах към Тереза. - Виж, Тери, видях как реагира снощи, когато той ми даде номера си. Но трябва да ти кажа, че с него нямаме нищо общо. Е, не точно нищо, но... Не и в "този" смисъл - добавих, но по лицата им разбрах, че не схващат за какво говоря. - Тази сутрин той беше в апартамента ми. Искаше да говорим за нещо... - Алекс ме погледна въпросително. Въздъхнах - Е, така или иначе нямаше да скрия още дълго... Аз съм...
- Вещица - промърмориха и двете. А на мен ченето ми увисна.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 6:39 pm

"Един момент? Аз ли казах това? Какво казах? Проговорих ли? Не... не е възможно. Не, аз не издавам информацията, която имам. Никога! Не провалям разследването си. Не, не, не!" - започнах да се паникьосвам. Трябваше да направя нещо. Не можеше просто да стоя и да гледам с разширени очи ту Тереза, ту Саманта. - "Хайде мисли, мисли, мисли!" - заповядах си.
Ситуацията беше напрегната. И изведнъж... започнах да се смея истерично. Двете ме погледнаха изненадано, сякаш ми казваха "Ти си луда".
- Ти се шегуваш! - продължих да се смея все така - Как така вещица? Моля ти се. - добавих невярващи. Страхотна актриса бях. - Стига бе хора. - продължих да се смея. Дали щях да успея да ги объркам до толкова, че да ги убедя, че не аз и Тери бяхме казали "Вещерка", а Сам го бе направила? Трябваше да опитам, иначе бях загубена. Не можеш просто да зарежа всичко. - И в малките градчета ли съществува тази параноя, че има свръхестествени същества? Сега остава и Тери да каже, че е вампир - тя се стегна. Може би не трябваше да казвам, че е вампир, но вече беше късно. Нямаше връщане назад - и вече... ще си призная, че аз съм тайна наследничка на крал Артур. - поклатих невярващо глава, продължавайки да се смея, сякаш наистина ми беше забавно.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 6:49 pm

Тереза

Стоях, гледайки невярващо Александра. "Крис, къде си, по дяволите?!", помислих си отчаяно. Определено имах нужда от помощта му. Заповядах си да се овладея и се засмях заедно с Алекс. Усилено се опитах да прозвучи искрено и промълвих
-Сам, не го мислиш сериозно, нали? - тя ме погледна, учудена. Тогава се сетих. Бен беше казал в бара "И ти го усети"... А той беше вещер. Значи... Може би тя наистина бе казала истината. И ето защо той й даде номера си! Нали търси информация за вещерството. Спрях да се смея и си придадох замислено изражение.
-Добре.. Да речем, че това, което казваш, е истина. - погледнах Сам, имитирайки, че се опитвам да повярвам. Чувствах се ужасно - каква лъжкиня бях само! -Можеш ли.. Не знам, някакси да ни убедиш? - добавих бавно, сякаш се опитвам да възприема нещата. Наистина се чувствах ужасно, че трябваше да ги лъжа, но щом реагирахме така при споменаването на "Вещица", какво оставаше за Вампир... Гледах Сам, учудена - тя изглежда бе искрена с нас, а аз я лъжех.. Наистина бях чудовище. Чудовище със съвест...

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 7:14 pm

Саманта

Добре, явно не ми вярваха. Или поне се направиха, че не ми вярват. Е, и аз можех да играя.
- Как въбоще си помислихте, че ще кажа вещица? - направих се на ударена аз и ги погледнах обидено. - Просто щях да кажа, че напоследък се чувствам доста самотна, дори и с Марк наоколо. А когато с Бен се здрависахме, усетихме нещо... - добавих, но Тереза направи физиономия. - Не ревнувай, Тери. Както се разбра снощи - той не е мой тип - напрежението й спадна, но не напълно. Ето сега вече знаех, че беше грешка да идвам тук. На това закътано място имаше толкова същества, че най-накрая нещо щеше да се обърка. - Е, градчето определено е интересно - казах, сменяйки темата с усмивка. Те като че ли се отпуснаха и отново се усмихнаха. - Хей, това не е ли Крисчън? - казах любопитно, щом видях едно познато лице да идва към нас.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 7:52 pm

Крисчън

След срещата с новата в града, отново се разхождах в парка, но този път с Марк. Бях ходил на лов, когато се засякохме. Странна среща бих казал. Бяхме си намерили една и съща жертва. Като стари познати, се разбрахме и щом се нахранихме се върнахме отново в града.
- Набелязал си си Алекс, нали? - не можах да се сдържа и го попитах.
- Това е доста директен въпрос. - каза Марк със зареян поглед.
- Значи да... внимавай с нея. - реших да го предупредя. - Изключително умна е и хич не си поплюва. - припомних си няколко наши разговора, които се отличаваха от обикновените, в които тя ме гледаше на кръв, докато аз се шегувах.
- Тя знае, че съм вампир. - каза, а аз повдигнах безразлично рамене. - Е? Само това ли ще направиш? Тя знае тайната ни, а ти само ще вдигнеш рамене? - гледаше ме и мигаше.
- Какво, на изненадан ли трябва да се правя? Тя знаеше за съществуването на вида ни преди дори да си е била помислила да дойде в Блексбъри.
- От къде си толкова сигурен? Ами ако ти си ни издал? - разбира се, че трябваше да се съмнява в мен. Не можеше просто да се съгласи, че е умна.
- Престани. Казах ти вече, че е доста умна. А и какво трябваше да направя? Отне ми повече от седмица да бъда напълно сигурен, че знае. Неповторима актриса е. Сменя личността си за секунда. - започнах да се оправдавам, сякаш наистина се чувствах виновен, което не беше така. Какво да направя, след като тя знае? Да я убия? Да бе, не на мен тези. А и нямаше кой да й повярва, ако решеше да се разприказва... нали?
- Да, вече разбрах това. Имах доста... запомнящ се разговор с нея преди няколко часа. - почеса се по врата.
- Нека позная... Започнали сте да спорите, тя те е върнала на земята, ти не си й останал длъжен... може би е последвал и шамар...
- От къде знаеш?
- Познавам я вече доста добре. Има... набиващ се на очи характер и запомнящи се маниери, а и тази сцена се разиграва доста често когато сме двамата. - засмях се.
- Значи и ти си я целувал?
- Да съм какво? - изненадах се. - Не. Първо, не бих направил тази глупост, защото след това няма да мога да спра да мисля за нея. - не че сега не го правех, но не по "онзи" начин. Добре де, представях си я гола, но може ли да не го направя? С тяло като нейното би било обида. - Второ, не бих го направил, защото може да я убия и трето... защо по дяволите си я целунал? - успя да ме ядоса - Ти добре ли си? Осъзнаваш ли какво можеше да й направиш?
- Хайде стига. Какво съм виновен аз. Тя ме... принуди ме.
- Какво ти направи? Завърза те или те опои? Хайде стига. Целунал си я защото си искал да я имаш... - поклатих глава. - А как беше? - не можах да се сдържа.
- Доста страстно. - очите му светнаха при спомена. - Момичето е огън. - каза, а аз кимнах доволно.
- Ти си Пичът. - ударих му приятелски рамото. - Но това не значи, че е хубаво това, че си я целунал. - добавих с укор.
- И на теб ти се иска... - каза подигравателно. Тъкмо щях да го ударя, когато той каза. - Говорим за вълка, а той в кошарата. - посочи с глава. Когато погледнах, в далечината се задаваха Александра, Саманта и Тереза. Очертаваше се различна нощ.

Александра

Добре че разговорът пое в друга посока иначе не знам какво щях да правя. Кой знае до къде щяхме да стигнем, а не можех да си позволя грешки.
За първи път се радвах, че Крис се задава. Той и глупавите му шеги щяха да премахнат насъбралото се напрежение. Само да беше сам, но не. Трябваше и Марк да е с него, за да може да ми лази по нервите.
- Ти си като лепка бе човек. - казах по навик, след което поклатих глава заради грешната употреба на думата "човек" - Където го не сееш, там никне.
- А, ето я и моята любов. Липсваше ми гадното ти гласче. - каза той, а аз едва се удържах да не му се нахвърля. Всички около нас ни гледаха. Кои с изненада, кой едва сдържащи смеха си.
- Еха, влюбените се събраха. - каза Крисчън, след което последва вълна от смях. Само аз и идиота не се засмяхме. Бяхме прекалено заети да се обстрелваме с гневни погледи. Когато видя, че шегата му не отпусна нажежената обстановка, Крисчън отиде до Тереза и я прегърна. - Как си приятелко? - "Хей, ами аз? Няма ли поздрав за мен? Няма значение, не ми обръщай внимание. Аз ще си стоя кротко тук и ще те мразя".

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 8:22 pm

Тереза

Все още се смеехме със Сам на Алекс и Марк, когато Крис дойде и ме прегърна.
-Как си приятелко? - попита ме и се ухили. Ударих го леко по рамото и се засмях
-Добре съм, тъкмо ни прекъснахте разходката... - той отново се усмихна и добави -Е, че закъде без нас...
Сам отново се засмя, а аз се усмихнах на Крис. Марк и Александра все още се гледаха на кръв - сякаш всеки момент ще се нахвърлят един на друг. Тук определено прехвърчат искри - казах си, като се усмихнах. Въпреки страничните проблеми, нещата се нареждаха. Аз и Бен, Марк и Алекс, може би... Подсмихнах се, доволна - двамата изглеждаха.. Е, отиваха си заедно. Погледнах към Сам, усмихната, като с поглед посочих "влюбената" двойка. Тя ми се усмихна и кимна. Отвърнах на усмивката й, едва сдържайки смеха си. Обърнах се към Крис, отново
-Ами вие? Какво правите тук? - погледнах го и по физиономията му личеше, че включваше вампирските неща. Ясно..
-Е, ние също се разхождахме. Нали знаеш - мъжки работи. - той се потупа по гърдите и аз отново се разсмях. Групичката ни тръгна из парка, като си говорехме и се смеехме. Марк и Алекс подхвърляха по някоя и друга забележка един към друг, дразнейки се взаимно. Беше интересно... Липсваше само Бен, за да стане денят ми идеален. Като изключим жаждата де. Чувствах се добре в компанията ни. И тогава...
Ето, че вървеше към мен - сякаш не беше истински. Спря се, а усмивката, която някога спираше дъха ми, се появи на устните му.
-Здравей... Тереза.
Не знам дали беше възможно, но пребледнях. Дъхът ми секна. Чувствах се скована, когато едва промълвих
-Дерек...

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 9:13 pm

Александра
- Ей, плейбойчето, виж че се появи още един красавец. Май няма да си единствения в когото ще се влюбват жените. Вероятно бройката ти ще намалее още повече. - не пропуснах момента да го подразня. Прошепнах в ухото му и се насладих на потръпването му, когато горещия ми дъх го обля.
- Брей, тъкмо се чудех как ще ме ядосаш. - обърна се към мен и доближи лицето си до моето. Преглътнах тежко, когато усетих дъха му в отговор на моя. - Според мен пък, ще има с кого да се съюзя срещу феминистката.
- Добре, стига! - намеси се Саманта, заставайки между двама ни. - Престанете веднага. Ако ще се награбвате, направете го сега. Ако няма да го правите, поне престанете да се заяждате. Като малки деца сте.
- Тя започна. - каза глупаво той, а аз го изгледах на криво.
- Сериозно? Ще кажеш "Тя започна първа"? Ти какво, да не си в детската градина?
- По дяволите! - тропна с крак Саманта. - Ако не спрете, кълна се, ще ви набия. - закани се, гледайки ни толкова гневно, че чак успя да ме убеди, че ще го направи.
- Добре... спирам, но ако ме ядосаш, кълна се, ще ти запаля задника. - озъбих му се. Когато обаче чуха заканата ми всички вампири, ме погледнаха с въпрос. - Какво, изтъркано е да кажа, че просто ще го убия или ще му сритам задника. - казах, правейки се, че не знам защо ме гледат така.
- Невероятна актриса, както винаги. - прошепна Крисчън на Марк, а той кимна в знак, че е съгласен.
Тези вече не ми бяха интересни. Загледах се в новия. Несъмнено беше вампир. Нямаше как да сбъркам. Този беше от безкрупулните убийци. Не му пукаше кого е убил и как го е убил. Изключително жесток и заслужаващ омраза.

Крисчън
Стига де, тези новите нямаха ли край? Още един ли? Колко още щяха да дойдат? Да не би на всички карти да слагаха огромен надпис "Отидете задължително в Блексбърг"? И на всичкото отгоре, всичките бяха все мистични същества.
Кой беше този Дерек? Защо Тереза така пребледня? Дали не беше онзи Дерек, който я беше създал? Нищо чудно. Съдейки по разказите й, копелето наистина приличаше на този пред нас. И имаше същата мазна усмивка.
- Хей, Тереза, всичко наред ли е? - доближих се до нея и леко хванах ръката й.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 9:28 pm

Тереза

Смътно усетих как Крис ме хвана за ръката, но едва чувствах допира му сега. Гледах Дерек, изумена - не се беше променил изобщо, разбира се. Но вече беше различно. АЗ бях различна. И по-силна емоционално - знаех, че мога да се изправя пред него. Намръщих се и едва не му изръмжах, съобразявайки се с компанията ми.
-Какво правиш тук?! - гласът ми бе леден и остър, наситен с омраза. Въображението ми рисуваше различни картини с убийството му - коя от коя по-интересни.
-Е, хайде сега... - усмивката му се увеличи, разливайки се по лицето му -Знаеш, че винаги постигам, каквото поискам. Не беше много трудно да те намеря, сладурано.
-Ах, ти... - пристъпих две крачки към него, канейки се да направя и аз не знам какво. Но ръката на Крис в моята ме спря, дърпайки ме назад.
-Тери... - за първи път усетих в гласа му несигурност. Беше го страх какво ще сторя в яда си и това ме накара да се овладея. Останалите вече ни наблюдаваха с интерес, безмълвни - дори и Алекс и Марк. Разтърсих глава, за да се успокоя поне малко, но продължих да гледам Дерек убийствено. Бях способна да му причиня какво ли не, но не сега и пред всички...
-Тери... Какво става? - попита колебливо Сам, като в гласа й се четеше недоумение. И, по дяволите, какво се предполагаше, че трябва да й кажа?! Идеалният ми ден се превръщаше в кошмар, при това бързо...

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 9:55 pm

Крисчън
- Марк, защо не се разходите с останалите до "Спасение"? Мисля, че Тери и Дерек искат да поговорят насаме. - обърнах се към приятеля си и му кимнах, стискайки челюстта си. Показвах му, че трябва да бъде нащрек, защото не се знаеше какво ще се случи.
- Момичета, защо не послушаме Крисчън? По това време в "Спасение" вече е луд купон. Ще ни се отрази добре да пийнем по едно и да охладим страстите...
- Тери, сигурна ли си? - Сам я попита с видимо притеснение.
- Не я познавам много добре, но Крис я познава и след като казва, че искат да поговорят насаме, значи е така. - Александра улови ръката й. - Нека ги оставим. - и я дръпна внимателно.
- Спокойно Сам, върви. - Тереза я погледна и преглътна тежко. Виждах как всичките й мускули са стегнати и едва се сдържа да не го нападне.
- Ще се видим скоро, хора. - усмихнах се към Алекс, Марк и Сам, показвайки им, че трябва да побързат. Марк ми хвърли предпазлив поглед, след което се обърна и се присъедини към момичетата.
Останахме само тримата. Аз, Тереза и Дерек. Можех само да си представя какво следва.
"Всичко зависи от теб, слънчице" - помислих си и се усмихнах окуражаващо на приятелката си.
- Какво търсиш тук, Дерек? Защо си тук?

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 10:13 pm

Тереза

Гледах го, като този път леко ръмжене се изтръгна от устните ми. Усмивката му се стопи, като каза сериозно
-Виж, Тереза... Върнах се заради теб. Раздялата с теб беше една от най-големите грешки в живота ми. Искам отново да сме заедно.. Едва сега осъзнавам колко много значиш за мен и колко много искам да си те върна...
Гледаше ме в очите, а гласът му беше мек и нежен като кадифе. Въпреки яда си, се засмях.
-Добър опит! И си мислиш, че ще повярвам на лъжите ти отново?! За глупачка ли ме вземаш!!! - казах последното, като виках. Крис стоеше до мен, мълчалив. Бях благодарна, че ме подкрепя в такъв труден момент и стиснах леко ръката му от признателност. Дерек беше все още сериозен, като каза
-Тери, моля те... Заклевам се, че казвам самата истина. - Да му се не види! Беше дяволски добър. Въпреки това не повярвах и за миг на думите му. А и сега бях с Бен и в мислите ми имаше място само за него. Благодарих за първи път, че в момента не е тук и се озъбих на Дерек
-Знам, че лъжеш. По-добре си кажи веднага какво искаш и какво целиш, преди да те подпаля с огромно удоволствие.
Той трепна при думите ми и леко се смръщи, но бързо овладя изражението си, като - за мое учудване - мълчеше. Без съмнение обмисляйки поредната камара от лъжи...

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 11:12 pm

Крисчън
Този си го биваше. Толкова изкусно лъжеше, че за момент му повярвах. Зачудих се дали не казваше истината. Изглеждаше наистина... разкаял се. Усещах треперещата Тереза до мен и се чудех какво да направя. Какво всъщност се правеше в такива ситуации? Никога не бях попадал в подобно нещо. Разгневена бивша, пред наранилия я, който се разкайва, но не е сигурно дали не лъже за своя изгода.
- Дерек, или там какъвто си. - казах с делови тон. Само как мразех да съм сериозен. - Тръгни си с мир или може да размислим по това да те превърнем в коледна елха. Не че нещо, но отдавна ти зимам мярка за факла. Така че си разкарай задника. - след което се обърнах към Тереза и й прошепнах - Дали да не насъскам Алекс срещу него? Много е зла, когато реши. - трябваше да я успокои малко щегата ми. Имах чувството, че нервите й всеки момент щяха да се скъсат.

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 11:31 pm

Тереза

Бях така напрегната... Самото присъствие на Дерек ме ядосваше, изнервяше, нараняваше и напрягаше едновременно. Ако не беше такава огромна част от миналото ми, щеше да е различно... Но не - той трябваше да ме захвърли просто като лъскава играчка. И сега се беше върнал... само че не знаех защо. Крис го подкани да си върви, като прошепна в ухото ми шега. Срещнах погледа му, като за момент съжалявах, че не можех да се засмея. Естествено причината за това беше Дерек. За мое учудване, той кимна и каза тъжно
-Ще се върна, Тереза... Няма да се откажа. Обичам те и искам да сме заедно. - трепнах, знаейки че лъже. Но не можах да спра мисълта, която се появи в ума ми в този момент - Бен не ми е казвал тези думи. От това заболя повече от постъпката на Дерек в миналото. Озъбих му се, като отново тихо ръмжене излезе от устата ми - бе недоловимо за хората, но знаех, че го е чул. Той ме погледна, привидно натъжен един последен път и се обърна, като за секунди изчезна. Въздъхнах шумно, а Крис се обърна към мен. Отвори уста, понечвайки да каже нещо, но го изпреварих, прегръщайки го силно...

Заглавие: Re: Парка Съб Юли 24, 2010 11:50 pm

Крисчън
-Всичко свърши. Той се махна. - прошепнах, докато я прегръщах.
- Да, но каза че ще се върне. Крис, аз... познавам го. Ще го направи. Той е... не се интересува за чувствата на другите. Търси просто забавление. Сигурна съм че се е сетил за мен просто така. Един ден му е било скучно и е решил да се позабавлава за моя сметка...
- Аз все още съм навит за парти с факла. - казах шеговито, показвайки с ръце как тялото на Дерек избухва в пламъци. - Нека да дойде. Ще го посрещнем подобаващо и този път, може и Алекс да е с нас. Сериозно ти говоря, като нищо ще му откъсне главата с голи ръце. Много ги мрази такива като него. - Тери ме погледна и въздъхна.
- Не можеш да бъдеш сериозен дори и в моменти като този, нали? - клатеше леко глава.
- Бас ловя, че никога не си съжалявала повече от сега, че не можеш да плачеш? - засмях се и този път и тя се усмихна. - А и в това ми е чарът. Ако не съм ужасно дразнещ с шегите си, няма да съм аз...
- Прав си, така е. - кимна.
- Кога съм те лъгал? - попитах, но когато тя смръщи вежди добавих - Не казвай.
- Само при едно условие.
- Целия съм в слух.
- Да отидем да пийна нещо.
- На лов ли ти се ходи?
- Не, в "Спасение". Ясно ми е, че да пия алкохол ще бъде като да глътна една чаша с течна кал, но по-добре това, от колкото да стоя тук сама с вампир, който не спира да се шегува. - пошегува се тя, след което добави сериозно. - А и ще бъдем около останалите. Сам сигурно се е поболяла от притеснение, а Алекс и Марк най-вероятно вече са в на някой къщата, потушавайки големите си страсти.
- Хубава двойка са, нали? Само че трябва много да внимава. А и честно казано не съм много сигурен, че тя иска да има по-различни взаимоотношения с него от тези, които са в момента.
- Мислиш ли?
- Не знам. Говорим за Александра, а тя е непредсказуема. - вече вървяхме към бар "Спасение" и приятелите си.

Заглавие: Re: Парка Сря Юли 28, 2010 7:05 pm

Дерек

И ето ме в скучния парк... Вървях безцелно, като вкуса от прясната кръв на момичето беше все още в устата ми. Усещах я и определено ми харесваше. Кой да предположи, че след родителите й, ще опитам и от нея? Май наистина бях късметлия..
Подсмихнах се, оглеждайки се. Беше време скоро да се занимая с противните вещери в това забутано градче и да се махна от тази дупка. Колкото по-скоро ги намеря и премахна, толкова по добре.
Изведнъж се заковах на място. Тя стоеше пред мен... но не беше човек. Виж ти! Малката била силна..
-Брей, брей! - казах с тънка усмивка на устните си -Кой да предположи, че ще оживееш... И въпреки всичко се срещаме отново. Впечатлен съм.
Намигнах й, като усмивката ми се увеличи. Наклоних леко глава на една страна и срещнах погледа й. В очите й се отразяваха много чувства, но най-вече - омраза. Това ме развесели още повече. Може би тя щеше да е добро средство за прогонване на скуката.

Заглавие: Re: Парка Сря Юли 28, 2010 7:22 pm

Винаги съм знаела, че вампирите са силни, а тези с дарба, са почти недосегаеми, в зависимост от дарбата им, но не знаех, че всеки си има слабо място. А Марк определено имаше такова. Изглежда че моят мозък се бе оказал прекалено заплетен за него приживе, а какво остава и след като бях превърната... а и с моята дарба, не го упреквах, че се измори да ме "наглежда". Усещах в себе си мощта която притежавах. Странно или не, но вярвах, че каквото пожелая, ще бъде изпълнено. И така и стана. Всички се подчиняваха на заповедите ми като марионетки. На какво се дължеше тази мощ не знаех. Така както и коя сила ме предпази да оживея след Дерек, но не вярвам в случайността. Имало е да стане така и щеше да стане.
Когато излязох от къщата на Марк, почувствах Дерек. Сякаш представляваше магнит, който ме теглеше към себе си. Изглежда че това беше цената, която плащаше създателя... досадно кученце, което иска или не иска, винаги знае къде да го намери. Предполагам че и той знаеше къде се намирам аз, но от опит знам, че е глупаво да се гадае. Ето защо отидох там, където ме влечеше да отида - Паркът.
Не вървях дълго. Той се разхождаше, някак замислен. Когато ме видя, се изненада. Дали приятно или не, не можех да кажа, но ме гледаше и ми се хилеше самодоволно.
-Брей, брей! Кой да предположи, че ще оживееш... И въпреки всичко се срещаме отново. Впечатлен съм. - държеше се толкова самодоволно. Не му пукаше че момиче се е предало доброволно в ръцете му. Не го интересуваше, че я е убил.
- Предполагам грешка, създателю или какъвто си ми. Май сгреши доста, че не се увери, че съм мъртва, защото сега трудно ще се отървеш от мен. - минах покрай него, слагайки ръка на рамото му. Приближих се до лицето му и едва на няколко сантиметра от устните и носа му добавих - Ще бъда като твое кученце, само че трудно ще ме подчиниш. - подсмихнах му се леко и се замислих за какво ли си мислеше в този момент. Дали можех да чувам мисли? Може би, трябваше да опитам. "Кажи ми за какво си мислиш, но не се досещай, че нещо не е наред" - помислих си и зачаках да видя дали наистина получавах всичко, за което си помислех.

Заглавие: Re: Парка Чет Юли 29, 2010 7:00 pm

Дерек

-Мисля си колко съм развеселен. Може би ще се окажеш добро средство за прогонване на скуката... - тръснах глава и я погледнах. Какво бях казал току що? Не помнех думите си, но и нямаше значение. Насочих вниманието си към нея, все още усмихвайки се
-Безсмъртието ти подхожда. - наклоних се, вдишвайки аромата й. Мм.. Наистина щеше да ми свърши добра работа като развлечение. Тя ме погледна, отново ядосана. Улових погледа й, показвайки й картина, която ми харесваше. Накарах я да ни види заедно, телата ни сплетени в леглото. Дишахме учестено, а аз отново се усмихвах широко...
-Какво мислиш за това, сладурано? На мен определено би ми харесало. - спрях излюзията, намигайки й. Огледах тялото й отгоре до долу и добавих
-Дааа, това определено е нещо. - вдигнах вежди, като усмивката все още стоеше на лицето ми.

Заглавие: Re: Парка Чет Юли 29, 2010 7:15 pm

- Добро въображение имаш. - усмихнах му се и притиснах тялото си в неговото. - Както и хубава дарба. - облизах ухото му, едва сдържаща се да не му го откъсна. - Прави ли ти се нещо точно определено с мен - прокарах пръсти по ципа на дънките му - или вече имаш друго на ум?
- Хм, какво предлагаш? - усмихна ми се самодоволно, движейки нахалните си ръце по цялото тяло.
- Ами знам ли... не съм ловувала все още, а тук ухае толкова примамливо. - Вдишах дълбоко и усетих изгаряща болка в бърлото си. - Винаги ли боли толкова?
- Само докато не се нахраниш. Ела, ще си устроим гала вечеря. - смихна ми и ме поведе на някъде.

Заглавие: Re: Парка Чет Юли 29, 2010 7:28 pm

Дерек

Възбудата ми не бе преминала, но тя спомена ловуването и това обсеби мислите ми. Казах й да ме последва, като се отправих към едната част на парка - бях чул по-рано как двама влюбени се натискаха там. Скоро ги приближихме и усетих познатата тръпка от лова. Това щеше да е приятно... Още от далече й ги посочих и казах
-Сигурен съм, че си жадна. Нападай - кимнах с глава към момчето и момичето. Колко жалки ми изглеждаха само.
-Хайде, не му мисли много. Те са създадени за това. - Тя ме погледна и се поколеба. Тогава вятъра донесе мириса им и видях как се бори с изкушението. Накрая инстинктите й надделяха и тя ловко и бързо се спусна към тях...

Hitskin.com

Парка