Новото момиче

[Smile]

Мелинда.
Вече от сигурно седмица живеем в новата си къща. Запознах се само с един човек, а и той не ми обръща особено внимание. Ще ми се дните, прекарани тук да са по-интересни. В началото излизах, но в последните 2-3 дена си седя само у нас. Почистих си стаята от мръсотията, която беше събрала пред годините. Подредих мебелите по свой вкус, някои ги махнах, други добавих. Мама ми помогна в боядисването на стените - млечно оранжеви. Сложихме и ефирни завеси в тон с боята. Килим нямаше, но пък паркета лъсна. Подредих си плюшените играчки и книгите по рафтовете. Моето място стана много уютно - и за горещите дни, и за хладните нощи. Можех да стоя тук с месеци...

Последния път, като търсех магазин попаднах на едно много сладко малко кученце. То ме последва до нас и помолих мама да го задържим. Обещах и да се грижа за него, а и вече бях голяма - трябваше да поема някаква отговорност. След дълго мрънкане тя се пречупи и ми разреши да си го гледам. Учудващо - животинчето не правеше бели, беше кротко и послушно. Кръстих го Мери. С него прекарвах скучните дни.

Днес времето е хубаво и решавам да изляза на дълга разходка с новата придобивка. Нали уж животните привличали внимание - да видим до колко е така. Вързвам каишката на Мери и излизаме навън. Дали да тръгна към парка, или към някоя нова посока? В далечината виждам силует. Май е женски. Ето повод да си намеря нова приятелка - ще я попитам накъде да тръгна, за да стигна.. все ще измисля по пътя къде ще ходя.

-Здравей. - усмихнах се на непознатото момиче. - Нова съм тук. Случайно да знаеш някой магазин за домашни любимци?- новата ме гледа странно. Май не е много приятелски настроена към новите запознанства. А изглежда симпатична..

[JaniTo]

Излязох навън за малко, не ми се стоеше цял ден вкъщи . Тъгнах надолу по улиците безцелно. Трябваше и да разгледам града все пак , да видя как се беше променил с годините...
Вървях надолу до като не ме спря едно момиче. Беше заедно с куче. Боже , кокло мразех животните!
-Здравей. - каза тя и ми се усмихна.- Нова съм тук. Случайно да знаеш някой магазин за домашни любимци?
Усетих се че я оглеждам странно." Ха, ко си мисли таз , да не съм й бюро справки.Добре Мег, просто човек , няма да я изядеш за едното нищо. Бъди мила - хаха - добре де постарай се да бъдеш мила". Усмихнах се и проговорих :
- Здравей - казах само и гадното и псе взе да ме лае...- и аз съм от вчера в града и не мога да те ориентирам - казах без да обръщам внимание на животното. Докато тя се опитваше да го успокоява му се озъбих и то веднага млъкна. Противни същества...
-Съжелявам - каза тя...
- Нищо. Беше ми приятно...- казах й . "Боже каква лъжкиня... " Опитах се да се отърва по-бързо от нея. Обърнах се бързо и продължих надолу по улицата. Но тя ме повика :
- Чакай...

[Smile]

Непозната наистина беше странна. Усетих, че не ме харесва. Кучето ми започна да я лае. Без никаква причина!? Явно има нещо в нея, за което не подозирах. Знаех, че не бях единствената нова тук, момичето беше като мен. Не можа да ме опъти към магазина, който търсех.

-Беше ми приятно. - тук определено послъга. На кой му е приятно да те лае нечие куче, да те спират непознати и да ти задават въпроси, на които не можеш да отговориш. Тя се обърна с гръб към мен и продължи надолу по улицата.
-Чакай - изкрещях аз. Дори се учудих откъде го изкарах тоя глас. - Искаш ли да дойдеш с мен да потърсим заедно магазина?
-Имам си работа, нямам време за разходки! - изсъска ми грубо тя.
-Съжалявам, мога ли да помогна?
-По-добре не се меси.
-Между другото, казвам се Мелинда, викай ми Мел на кратко. А това е кучето ми Мери. - усмихнах се и взех животинчето в ръце. Поех едната му лапичка, все едно помахва за здравей на новата си приятелка. Ако можех да нарека това момиче приятелка.. държеше се грубо. - Приятно ни е да се запознаем.
-Да, да.. Мег.. чао.. - забърза надолу
-Чакай! - отново я спрях. - наблизо ли живееш? Може да излезем някой път.
-Ха, ха.. съмнявам се.. не си падам по разходкте.

Това момиче определено не ми хареса. От нея лъхаше на негативна енергия. Аз тръгнах нагоре по улицата, не исках да се засичам повече с Мег. С повечко късмет щях да намеря някой, който да ме упъти и да се държи по-мило с мен.

В този момент каишката на кучето ми се скъса и то побягна надолу към новата.

[Sponsored content]