Hitskin.com
by Здравей те и от мен : ) Ще пусна една от моите истории, надявам се да ви хареса,моля ви пишете коментари без значение добри или лоши : )
1 ва глава – Една потресаваща новина
- Хей Деси! – провикна се Павел, бързайки за училище
- - Хей , Как си ? – протегнах ръце към него, чакайки да ме прегърне
- - Страхотно, щом те видях ! – усмихна ми се, прегърна ме и хвана нежно ръката ми .
- Какъв е първия ти час ? – засмя се леко и ме погледна с красивите си сини очи
- Ами химия мисля, но знаеш аз така и не си научих програмата – смеейки се отворих вратата на огромната скучна сграда наречена училище и се насочихме забързани към втория етаж
- Ооо влюбените гълъбчета как сте бе хора ? – бягайки ни настигна Мартин , той е приятно момче, вечно усмихнато и е душата на компанията
- Ха-ха , супер как да сме ? И ти ли закъсняваш ? – отвърнах му потупвайки го по рамото
- Е че как иначе ?!.. ние сме вечните закъснеели, не може друго яче ! – отвори вратата към класната си стая и изчезна от погледа ни , а ние с усмивка се разделихме всеки към своята
- До скоро красавице – помаха ми Павел вървейки назад
- Чао сладур – влязох в стаята си и както винаги Веси ме чакаше сърдита,толкова много ревнува от Павел, че понякога ме дразни ужасни много, оплаква се че съм я забравила откакто станах гадже с Павел...А относно него, той е тип „ лошо момче” , ходи винаги с широки тениски стигащи му до коленете и смъкнати широки дънки, носи винаги любимата си кърпа, увита около врата му. Има прекрасни светло сини очи и тъмно руса коса, стигаща му до врата с бретон вечно влизащ му в очите.. Доста е висок близо 1,89см , за разлика от мен която съм 1,55см, но въпреки това ни казват че сме много сладка двойка..Ох почти задремах, когато госпожата извика името ми
- Десислава излез на дъската, и покажи на Владимир как се решава обикновено химично уравнение , защото той дори и това не знае
- Добре веднага – изправих се бързо и се затичах към дъската , хвърлих бърз поглед към уравнението и го реших за секунда – беше повече от елементарно
- Благодаря ти ! Ти си единствената в този клас, на която мога да разчитам- усмихна се госпожа Маринова
- Тъпо, тъпо – развика се Весела, след биенето на звънеца
- Какво бе моме ? – погледнах я с заинтересован поглед
- Супер Джуниер са издали нов албум!!!! Знаеш ли колко е хубав !!! Мале не мога да спра да го слушам !!
- Сериозно ли ??? – дай да чуя, издърпах слушалката от ухото й, и се насладих на любимата си група ... И както винаги мина и днескашния ден в училище .. Павел ме чакаше на дървото до детската градина както винаги точно в 13 : 30 чеса
- Здравей – усмихнах се, приближавайки го
- Красавице, искаш ли да отидем до морската гара , да се поразходим – попита ме той, гледайки към мен вторачено
- Не се чувствам добре, мисля да се прибирам – прегърнах го и потеглих към спирката
- Почакай – хвана ме за ръката и я стисна силно
- Обещай ми , че няма да ме оставиш, че ще си с мен завинаги! Обещай ми любов моя ! – хвана ме през кръста и целуна нежно челото ми , в този момент ,имах чувството че сърцето ми ще изскочи, то биеше толкова силно.. обърнах се и му казах че ще остана с него вечно ..Колко глупава бях тогава , но бях напълно убедена в думите си и имах чувството че нищо няма да се промени , че всичко ще бъде както в този момент ,искаше ми се да е така ..
- Обичам те – прошепна в ухото ми и ме прегърна, исках времето просто да спре, исках да останем само двамата .. „ще се промени ли това ?” -това си задавах в този момент..
- Тръгвам, ще се видим утре – усмихнах се и побегнах към спирката , сърцето ми продължаваше да тупти толкова силно, когато се прибрах в стаята си, излегнах се на леглото си и се загледах в тавана ..” Дали наистина го обичах, или само се заблуждавах.. Дали това е любов или не „ тези въпроси не спираха да се въртят в главата ми но истината беше че не мога да намеря отговорите им.. Но един ще го направя.. гушнах възглавницата си и пуснах плеъра.. А сега нека разкажа малко за мен . Аз съм Десислава Николова Петрова на 16години, отличничката на випуска.. Приятелите ми казват че съм доста интересно и странно момиче, имам доста странни мании. Знам че в Българиа не е много популярна азиатската култура, но най-голямата ми страст е Корея.. Обичам тази странна, традициите й, хората, храната.. Обичам я като родна страна. Обожавам корейските филми, сериали, музика за мен те са най добрите !! Най– голямата ми мечта е да отида там, дори и за един ден искам да я разгледам да се насладя на храната хората, всичко свързано с нея .. Когато порасна със сигурност ще отида там! Дори съм се заклела че ще се омъжа за кореец.. хах детските мечти са безкрайни..Освен азиатската мания, другата ми страст са моторите .. обожавам гии , Сузуки , Кавазаки ,Ямаха и Харли Дейвинсън – любимите ми марки – най-добрите! Също така съм и голяма футболна запалянка..Световното го следях с голям интерес всеки мач.. Бях за Южна Кореа и Испания, за жалост корейците не стигнаха за финал което много ме разочарова но другите ми фаворити взеха купата – бях много щастлива.. Свиря на бас китара и пея, имам си група , в нея сме две момичета и две момчета – доста сме добри, стила ни е готически епичен рок – звучи доста интересно нали ? То си е и така!! Станах от леглото си и се погледнах в голямото огледало на гардероба ми. Като се замисля всъщност съм много различна от азиатците за моя огромна жалост ..Аз съм с много светло сини очи, и с естествена светло руса коса, която се завърта на прекрасни големи къдрици,кожата ми е много бяла и чиста за моя радост, устните са ми големи и тъмно червени и имам трапчинки, които Павел постоянно ми повтаря че обожава. Стила ми на обличане е странен, нещо между готическо и хипарско облекло. Имам няколко черни корсета, три/ четири ризи на бели и черни райета от на пра баба времето, няколко широки панталона, камуфлажни и черни дънки, около 5 дантелени черни поли и 20 чифта кубинки- ниски ,високи средни всякакви видове.. имам и още 5 чифта кецове и много черни тениски, потници и ризи.. Е да не съм от онези момичета следящи модата и вечно ходещи с тесни описващи краката им дънки и с тенски потници. За радост не съм такава. Не мога да разбера защо всеки път като вида азиатец и сърцето ми трепва – Дали съм се побъркала ? – едва ли .. и най-шантавото е, че започнах да уча корейски. Ами нещо друго за мен ? .. мм нека помисля ! Имам две по-малки сестри, едната- Елена е на 9 и е ужасно досадна.. а другата Ани – е на 9 месеца тя е прекрасно малко създание има невероятни небесно сини очи и невероятна усмивка, обожавам го това ангелче, също така имам и брат-близнак - Боян – който е по-досаден дори и от Елена, и е най-харесваното момче в даскало, но така и не мога да разбера какво харесват в него, аз не виждам абсолютно нищо хубаво. Е добре де има светло сини очи и тъмно руса коса, висок е 1,75см и се облича винаги по последния писък на модата – ужас!! Не мога да го гледам, има толкова много розови блузи, все едно е момиченце, дори Елена има по малко розово в гардероба си – отврат !!..Не мога да го понасям това момче !! За жалост съм обречена да живея с него, Слава Богу не сме в една стая !.. Майка ми е много красива и приветлива има прекрасна дълга и права коса стигаща и до кръста, много е слабичка и е само на 33 и тя като Боян е зарибена по модата, работи като моден дизайнер в една от най-големите модни къщи в България..а баща ми е нейната най- голяма противоположност, но за сметка на това пък много се обичат! Което е прекрасно, в малко семейства го има за жалост.. Като заговорих за баща ми той е типичния рокер, с дълга коса и се облича в черни кожени дрехи, кара мотор Харли Дейвинсън и слуша рокендрол и класически рок, подобно на мен . Работи в най-голямата и известна строителна фирма в България.Семейството ми като цяло е супер с изключение на Боян и Елена, ако тях ги нямаше щяхме да сме най-щастливото семейство, но уви .. Забравих да спомена че имам най-яката компания на света, ние сме 4 момчета и 3 момичета – Павел, Виктор, Андриян, Мартин, Жулиета, Веси и аз, заедно сме откакто се помним, живеем близо един до друг и всеки ден се събираме заедно на беседката срещу обсерваторията – така нареченото наше място.. Не можем един без друг, не мога да си представя живота без тях. Ако един ден ми се наложи да замина далеч от тях просто ще се гръмна.. Друго за живота ми, ох да, щях да забравя да спомена, че обожавам вълци и затова приятелите ми викат – вълчо.. И така мисля, че това е по- важното за мен.. Измих си зъбите и си легнах.
1 ва глава – Една потресаваща новина
- Хей Деси! – провикна се Павел, бързайки за училище
- - Хей , Как си ? – протегнах ръце към него, чакайки да ме прегърне
- - Страхотно, щом те видях ! – усмихна ми се, прегърна ме и хвана нежно ръката ми .
- Какъв е първия ти час ? – засмя се леко и ме погледна с красивите си сини очи
- Ами химия мисля, но знаеш аз така и не си научих програмата – смеейки се отворих вратата на огромната скучна сграда наречена училище и се насочихме забързани към втория етаж
- Ооо влюбените гълъбчета как сте бе хора ? – бягайки ни настигна Мартин , той е приятно момче, вечно усмихнато и е душата на компанията
- Ха-ха , супер как да сме ? И ти ли закъсняваш ? – отвърнах му потупвайки го по рамото
- Е че как иначе ?!.. ние сме вечните закъснеели, не може друго яче ! – отвори вратата към класната си стая и изчезна от погледа ни , а ние с усмивка се разделихме всеки към своята
- До скоро красавице – помаха ми Павел вървейки назад
- Чао сладур – влязох в стаята си и както винаги Веси ме чакаше сърдита,толкова много ревнува от Павел, че понякога ме дразни ужасни много, оплаква се че съм я забравила откакто станах гадже с Павел...А относно него, той е тип „ лошо момче” , ходи винаги с широки тениски стигащи му до коленете и смъкнати широки дънки, носи винаги любимата си кърпа, увита около врата му. Има прекрасни светло сини очи и тъмно руса коса, стигаща му до врата с бретон вечно влизащ му в очите.. Доста е висок близо 1,89см , за разлика от мен която съм 1,55см, но въпреки това ни казват че сме много сладка двойка..Ох почти задремах, когато госпожата извика името ми
- Десислава излез на дъската, и покажи на Владимир как се решава обикновено химично уравнение , защото той дори и това не знае
- Добре веднага – изправих се бързо и се затичах към дъската , хвърлих бърз поглед към уравнението и го реших за секунда – беше повече от елементарно
- Благодаря ти ! Ти си единствената в този клас, на която мога да разчитам- усмихна се госпожа Маринова
- Тъпо, тъпо – развика се Весела, след биенето на звънеца
- Какво бе моме ? – погледнах я с заинтересован поглед
- Супер Джуниер са издали нов албум!!!! Знаеш ли колко е хубав !!! Мале не мога да спра да го слушам !!
- Сериозно ли ??? – дай да чуя, издърпах слушалката от ухото й, и се насладих на любимата си група ... И както винаги мина и днескашния ден в училище .. Павел ме чакаше на дървото до детската градина както винаги точно в 13 : 30 чеса
- Здравей – усмихнах се, приближавайки го
- Красавице, искаш ли да отидем до морската гара , да се поразходим – попита ме той, гледайки към мен вторачено
- Не се чувствам добре, мисля да се прибирам – прегърнах го и потеглих към спирката
- Почакай – хвана ме за ръката и я стисна силно
- Обещай ми , че няма да ме оставиш, че ще си с мен завинаги! Обещай ми любов моя ! – хвана ме през кръста и целуна нежно челото ми , в този момент ,имах чувството че сърцето ми ще изскочи, то биеше толкова силно.. обърнах се и му казах че ще остана с него вечно ..Колко глупава бях тогава , но бях напълно убедена в думите си и имах чувството че нищо няма да се промени , че всичко ще бъде както в този момент ,искаше ми се да е така ..
- Обичам те – прошепна в ухото ми и ме прегърна, исках времето просто да спре, исках да останем само двамата .. „ще се промени ли това ?” -това си задавах в този момент..
- Тръгвам, ще се видим утре – усмихнах се и побегнах към спирката , сърцето ми продължаваше да тупти толкова силно, когато се прибрах в стаята си, излегнах се на леглото си и се загледах в тавана ..” Дали наистина го обичах, или само се заблуждавах.. Дали това е любов или не „ тези въпроси не спираха да се въртят в главата ми но истината беше че не мога да намеря отговорите им.. Но един ще го направя.. гушнах възглавницата си и пуснах плеъра.. А сега нека разкажа малко за мен . Аз съм Десислава Николова Петрова на 16години, отличничката на випуска.. Приятелите ми казват че съм доста интересно и странно момиче, имам доста странни мании. Знам че в Българиа не е много популярна азиатската култура, но най-голямата ми страст е Корея.. Обичам тази странна, традициите й, хората, храната.. Обичам я като родна страна. Обожавам корейските филми, сериали, музика за мен те са най добрите !! Най– голямата ми мечта е да отида там, дори и за един ден искам да я разгледам да се насладя на храната хората, всичко свързано с нея .. Когато порасна със сигурност ще отида там! Дори съм се заклела че ще се омъжа за кореец.. хах детските мечти са безкрайни..Освен азиатската мания, другата ми страст са моторите .. обожавам гии , Сузуки , Кавазаки ,Ямаха и Харли Дейвинсън – любимите ми марки – най-добрите! Също така съм и голяма футболна запалянка..Световното го следях с голям интерес всеки мач.. Бях за Южна Кореа и Испания, за жалост корейците не стигнаха за финал което много ме разочарова но другите ми фаворити взеха купата – бях много щастлива.. Свиря на бас китара и пея, имам си група , в нея сме две момичета и две момчета – доста сме добри, стила ни е готически епичен рок – звучи доста интересно нали ? То си е и така!! Станах от леглото си и се погледнах в голямото огледало на гардероба ми. Като се замисля всъщност съм много различна от азиатците за моя огромна жалост ..Аз съм с много светло сини очи, и с естествена светло руса коса, която се завърта на прекрасни големи къдрици,кожата ми е много бяла и чиста за моя радост, устните са ми големи и тъмно червени и имам трапчинки, които Павел постоянно ми повтаря че обожава. Стила ми на обличане е странен, нещо между готическо и хипарско облекло. Имам няколко черни корсета, три/ четири ризи на бели и черни райета от на пра баба времето, няколко широки панталона, камуфлажни и черни дънки, около 5 дантелени черни поли и 20 чифта кубинки- ниски ,високи средни всякакви видове.. имам и още 5 чифта кецове и много черни тениски, потници и ризи.. Е да не съм от онези момичета следящи модата и вечно ходещи с тесни описващи краката им дънки и с тенски потници. За радост не съм такава. Не мога да разбера защо всеки път като вида азиатец и сърцето ми трепва – Дали съм се побъркала ? – едва ли .. и най-шантавото е, че започнах да уча корейски. Ами нещо друго за мен ? .. мм нека помисля ! Имам две по-малки сестри, едната- Елена е на 9 и е ужасно досадна.. а другата Ани – е на 9 месеца тя е прекрасно малко създание има невероятни небесно сини очи и невероятна усмивка, обожавам го това ангелче, също така имам и брат-близнак - Боян – който е по-досаден дори и от Елена, и е най-харесваното момче в даскало, но така и не мога да разбера какво харесват в него, аз не виждам абсолютно нищо хубаво. Е добре де има светло сини очи и тъмно руса коса, висок е 1,75см и се облича винаги по последния писък на модата – ужас!! Не мога да го гледам, има толкова много розови блузи, все едно е момиченце, дори Елена има по малко розово в гардероба си – отврат !!..Не мога да го понасям това момче !! За жалост съм обречена да живея с него, Слава Богу не сме в една стая !.. Майка ми е много красива и приветлива има прекрасна дълга и права коса стигаща и до кръста, много е слабичка и е само на 33 и тя като Боян е зарибена по модата, работи като моден дизайнер в една от най-големите модни къщи в България..а баща ми е нейната най- голяма противоположност, но за сметка на това пък много се обичат! Което е прекрасно, в малко семейства го има за жалост.. Като заговорих за баща ми той е типичния рокер, с дълга коса и се облича в черни кожени дрехи, кара мотор Харли Дейвинсън и слуша рокендрол и класически рок, подобно на мен . Работи в най-голямата и известна строителна фирма в България.Семейството ми като цяло е супер с изключение на Боян и Елена, ако тях ги нямаше щяхме да сме най-щастливото семейство, но уви .. Забравих да спомена че имам най-яката компания на света, ние сме 4 момчета и 3 момичета – Павел, Виктор, Андриян, Мартин, Жулиета, Веси и аз, заедно сме откакто се помним, живеем близо един до друг и всеки ден се събираме заедно на беседката срещу обсерваторията – така нареченото наше място.. Не можем един без друг, не мога да си представя живота без тях. Ако един ден ми се наложи да замина далеч от тях просто ще се гръмна.. Друго за живота ми, ох да, щях да забравя да спомена, че обожавам вълци и затова приятелите ми викат – вълчо.. И така мисля, че това е по- важното за мен.. Измих си зъбите и си легнах.
» Игра На Думи
» Скрабъл
» Музикална игра
» Да броим до 0
» Намислете си съществително преди да влезете
» Асоциации
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
» Вицове