Любов която убива

[Lee Hyun Ki]

Здравей те и от мен : ) Ще пусна една от моите истории, надявам се да ви хареса,моля ви пишете коментари без значение добри или лоши : )

1 ва глава – Една потресаваща новина

- Хей Деси! – провикна се Павел, бързайки за училище
- - Хей , Как си ? – протегнах ръце към него, чакайки да ме прегърне
- - Страхотно, щом те видях ! – усмихна ми се, прегърна ме и хвана нежно ръката ми .
- Какъв е първия ти час ? – засмя се леко и ме погледна с красивите си сини очи
- Ами химия мисля, но знаеш аз така и не си научих програмата – смеейки се отворих вратата на огромната скучна сграда наречена училище и се насочихме забързани към втория етаж
- Ооо влюбените гълъбчета как сте бе хора ? – бягайки ни настигна Мартин , той е приятно момче, вечно усмихнато и е душата на компанията
- Ха-ха , супер как да сме ? И ти ли закъсняваш ? – отвърнах му потупвайки го по рамото
- Е че как иначе ?!.. ние сме вечните закъснеели, не може друго яче ! – отвори вратата към класната си стая и изчезна от погледа ни , а ние с усмивка се разделихме всеки към своята
- До скоро красавице – помаха ми Павел вървейки назад
- Чао сладур – влязох в стаята си и както винаги Веси ме чакаше сърдита,толкова много ревнува от Павел, че понякога ме дразни ужасни много, оплаква се че съм я забравила откакто станах гадже с Павел...А относно него, той е тип „ лошо момче” , ходи винаги с широки тениски стигащи му до коленете и смъкнати широки дънки, носи винаги любимата си кърпа, увита около врата му. Има прекрасни светло сини очи и тъмно руса коса, стигаща му до врата с бретон вечно влизащ му в очите.. Доста е висок близо 1,89см , за разлика от мен която съм 1,55см, но въпреки това ни казват че сме много сладка двойка..Ох почти задремах, когато госпожата извика името ми
- Десислава излез на дъската, и покажи на Владимир как се решава обикновено химично уравнение , защото той дори и това не знае
- Добре веднага – изправих се бързо и се затичах към дъската , хвърлих бърз поглед към уравнението и го реших за секунда – беше повече от елементарно
- Благодаря ти ! Ти си единствената в този клас, на която мога да разчитам- усмихна се госпожа Маринова
- Тъпо, тъпо – развика се Весела, след биенето на звънеца
- Какво бе моме ? – погледнах я с заинтересован поглед
- Супер Джуниер са издали нов албум!!!! Знаеш ли колко е хубав !!! Мале не мога да спра да го слушам !!
- Сериозно ли ??? – дай да чуя, издърпах слушалката от ухото й, и се насладих на любимата си група ... И както винаги мина и днескашния ден в училище .. Павел ме чакаше на дървото до детската градина както винаги точно в 13 : 30 чеса
- Здравей – усмихнах се, приближавайки го
- Красавице, искаш ли да отидем до морската гара , да се поразходим – попита ме той, гледайки към мен вторачено
- Не се чувствам добре, мисля да се прибирам – прегърнах го и потеглих към спирката
- Почакай – хвана ме за ръката и я стисна силно
- Обещай ми , че няма да ме оставиш, че ще си с мен завинаги! Обещай ми любов моя ! – хвана ме през кръста и целуна нежно челото ми , в този момент ,имах чувството че сърцето ми ще изскочи, то биеше толкова силно.. обърнах се и му казах че ще остана с него вечно ..Колко глупава бях тогава , но бях напълно убедена в думите си и имах чувството че нищо няма да се промени , че всичко ще бъде както в този момент ,искаше ми се да е така ..
- Обичам те – прошепна в ухото ми и ме прегърна, исках времето просто да спре, исках да останем само двамата .. „ще се промени ли това ?” -това си задавах в този момент..
- Тръгвам, ще се видим утре – усмихнах се и побегнах към спирката , сърцето ми продължаваше да тупти толкова силно, когато се прибрах в стаята си, излегнах се на леглото си и се загледах в тавана ..” Дали наистина го обичах, или само се заблуждавах.. Дали това е любов или не „ тези въпроси не спираха да се въртят в главата ми но истината беше че не мога да намеря отговорите им.. Но един ще го направя.. гушнах възглавницата си и пуснах плеъра.. А сега нека разкажа малко за мен . Аз съм Десислава Николова Петрова на 16години, отличничката на випуска.. Приятелите ми казват че съм доста интересно и странно момиче, имам доста странни мании. Знам че в Българиа не е много популярна азиатската култура, но най-голямата ми страст е Корея.. Обичам тази странна, традициите й, хората, храната.. Обичам я като родна страна. Обожавам корейските филми, сериали, музика за мен те са най добрите !! Най– голямата ми мечта е да отида там, дори и за един ден искам да я разгледам да се насладя на храната хората, всичко свързано с нея .. Когато порасна със сигурност ще отида там! Дори съм се заклела че ще се омъжа за кореец.. хах детските мечти са безкрайни..Освен азиатската мания, другата ми страст са моторите .. обожавам гии , Сузуки , Кавазаки ,Ямаха и Харли Дейвинсън – любимите ми марки – най-добрите! Също така съм и голяма футболна запалянка..Световното го следях с голям интерес всеки мач.. Бях за Южна Кореа и Испания, за жалост корейците не стигнаха за финал което много ме разочарова но другите ми фаворити взеха купата – бях много щастлива.. Свиря на бас китара и пея, имам си група , в нея сме две момичета и две момчета – доста сме добри, стила ни е готически епичен рок – звучи доста интересно нали ? То си е и така!! Станах от леглото си и се погледнах в голямото огледало на гардероба ми. Като се замисля всъщност съм много различна от азиатците за моя огромна жалост ..Аз съм с много светло сини очи, и с естествена светло руса коса, която се завърта на прекрасни големи къдрици,кожата ми е много бяла и чиста за моя радост, устните са ми големи и тъмно червени и имам трапчинки, които Павел постоянно ми повтаря че обожава. Стила ми на обличане е странен, нещо между готическо и хипарско облекло. Имам няколко черни корсета, три/ четири ризи на бели и черни райета от на пра баба времето, няколко широки панталона, камуфлажни и черни дънки, около 5 дантелени черни поли и 20 чифта кубинки- ниски ,високи средни всякакви видове.. имам и още 5 чифта кецове и много черни тениски, потници и ризи.. Е да не съм от онези момичета следящи модата и вечно ходещи с тесни описващи краката им дънки и с тенски потници. За радост не съм такава. Не мога да разбера защо всеки път като вида азиатец и сърцето ми трепва – Дали съм се побъркала ? – едва ли .. и най-шантавото е, че започнах да уча корейски. Ами нещо друго за мен ? .. мм нека помисля ! Имам две по-малки сестри, едната- Елена е на 9 и е ужасно досадна.. а другата Ани – е на 9 месеца тя е прекрасно малко създание има невероятни небесно сини очи и невероятна усмивка, обожавам го това ангелче, също така имам и брат-близнак - Боян – който е по-досаден дори и от Елена, и е най-харесваното момче в даскало, но така и не мога да разбера какво харесват в него, аз не виждам абсолютно нищо хубаво. Е добре де има светло сини очи и тъмно руса коса, висок е 1,75см и се облича винаги по последния писък на модата – ужас!! Не мога да го гледам, има толкова много розови блузи, все едно е момиченце, дори Елена има по малко розово в гардероба си – отврат !!..Не мога да го понасям това момче !! За жалост съм обречена да живея с него, Слава Богу не сме в една стая !.. Майка ми е много красива и приветлива има прекрасна дълга и права коса стигаща и до кръста, много е слабичка и е само на 33 и тя като Боян е зарибена по модата, работи като моден дизайнер в една от най-големите модни къщи в България..а баща ми е нейната най- голяма противоположност, но за сметка на това пък много се обичат! Което е прекрасно, в малко семейства го има за жалост.. Като заговорих за баща ми той е типичния рокер, с дълга коса и се облича в черни кожени дрехи, кара мотор Харли Дейвинсън и слуша рокендрол и класически рок, подобно на мен . Работи в най-голямата и известна строителна фирма в България.Семейството ми като цяло е супер с изключение на Боян и Елена, ако тях ги нямаше щяхме да сме най-щастливото семейство, но уви .. Забравих да спомена че имам най-яката компания на света, ние сме 4 момчета и 3 момичета – Павел, Виктор, Андриян, Мартин, Жулиета, Веси и аз, заедно сме откакто се помним, живеем близо един до друг и всеки ден се събираме заедно на беседката срещу обсерваторията – така нареченото наше място.. Не можем един без друг, не мога да си представя живота без тях. Ако един ден ми се наложи да замина далеч от тях просто ще се гръмна.. Друго за живота ми, ох да, щях да забравя да спомена, че обожавам вълци и затова приятелите ми викат – вълчо.. И така мисля, че това е по- важното за мен.. Измих си зъбите и си легнах.

[Stacey:)]

Звучи много интересно и нямам търпение да чета по-нататък :)

[Renny717]

Историята звучи много интересно. Мисля да следя и за напред. Попътна муза

[Dark_Red_Rose]

Защо не направим един раздел за коментари пък тука да си пуска историята...

[Lee Hyun Ki]

Ето и част от продължението на първа глава , утре ще пусна останалата част : ), а относно коментарите няма никакъв проблем да ги пускате тука: )


В този момент чух, викове от кухнята, това е толкова странно, никога не съм чувала родителите си да се карат.Станах бързо от леглото си и се насочих към кухнята, вратата беше леко открехната , затова реших да не влизам. Тогава чух как баща ми изрича думите - „ Стефи нямам друг избор, ако искаме фирмата да се разсрасне и един ден да стана нейн президент трябва да се преместим, може би няма да е за дълго, говорил съм с президента на една от най-големите модни къщи там и той е напълно съгласен да те наеме, дори съм осигорил училище за децата , а относно Ани ще ходи на детска градина близо до къщата ни. А относно нея – тя е голяма и просторна , на три етажа е, и е много красива постройка.Построена е от нашата фирма, и е специално за нас, трябва да заминем Стефи моля те любов моя” – докато баща ми се обясняваше на дълго и широко с майка ми аз само седях на вратата , с отворена уста и лудо биещо сърце слушах внимателно ,но когато чух думите , които майка изрече „ Но ще се намираме много далеч от Българиа, Деси ще трябва да се раздели с приятелите си „ при тези думи сърцето ми започна да прескача , и ми се завъртя свят. Имах чувството че ще припадна ,изпаднах в шок и се разкрещях влизайки в кухнята
- Вие ненормални ли сте ?? Няма да замина, напълно невъзможно е да ме мръднете от тук !! , ще се залепя с с най-мощното лепило за стената и до живот няма да ме отлепите !! – плачейки крищях и блъсках с юмруци по масата
- Успокой се Десислава спри да ревеш, Десислава спри !! – баща ми ме предърпа към себе си и ме прегърна
-Махни се от мен!! Остави ме ! няма да замина !! МРЯЗА ВИ !! РАЗБИВАТЕ ЖИВОТАА МИ !! ЩО ЗА ХОРА СТЕ ??? – бях в шок не можех да контролирам думите и действията си, бях толкова замаяна че се блъсках в стените и плачейки повтарям „ МРЯЗА ВИ „ – думата, която никога до сега не бях изричала.. Заключих се в стаята си. Бях повече от бясна , започнах да обикалям нервно из стаята си и сълзите ми се стичаха бързо по лицето ми. Взех телефона си и набрах с треперещи пръсти номера на Веси – тя беше най-близката ми приятелка, имах нужда да поговоря с някой, да излея мъката си. Но тя не вдигаше ,в този момент всичко ми беше като сиво перде, продължавах нервно да обикалям стаята си и най-накрая се реших да звъна на Павел. Прозванях само веднъж и затворих , 2 секунди след това съжалих „ Но как ще му кажа ?? как ще реагира ?? не мога не!! – плачех толкова силно че вече виждах всичко размазано, в този момент телефона ми звана, сърцето ми спря за момент, и след това заби препускайки лудо. Вдигнах телефона и щом чух гласа му, корема ми се сви, исках да потъна в дън земя
- Любов моя здравей , защо ми се обаждаш толкова късно, станало ли е нещо съкровище?
- Трябва да ти кажа нещо – плачейки смотолевих
- Защо плачиш красавице ! – изпищя в ухото ми Павел
- Ела до нас, чакам те – погледнах на горе с цел да задържа сълзите в очите си, но бе ужасно трудно тъйкато вече цялото ми лице беше подпухнало от сълзи
- Сега !! –но то е почти полонощ, не мислишли че е много късно любов моя
- Моля те – настоявах , продължавайки с опитите си да сдържа сълзите си
- Чакай ме до „нашето дърво” до детската градина ще дойда до 10 минути
- Добре – промълвих , махайки бавно слушалката от ухото си.. зарових пръсти в косата си и изкрищях – НЕЕ !! НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА МИ СЕ СЛУЧВА !! ТОВА Е КОШМАР !!.. В този момент чух как Ани се е сабудила от писаците ми и реве , а Боян туко що е разбрал новината и крещи като полудял, а Елена се радва че се мести - тя е напълно луда !! , в къщи беше такава бъркотия и шумотевица че главата ми щеше да експлодира. Преобляках се набързо, сложих дългата си черна пола и един от корсетите ми , обух кобинките си и тръшнах входната врата след себе си. След 2 минути чух виковетет на майка ми след мене
- Десислава върни се !! каде отиваш Десислава Веднага ела ! като чух това започнах да бягам с всичка сила и скоро , блока ми се скри от погледа ми .. Сърцето ми биеше толкова лудешки че не знаех каде се намирам, завих първата пресечка в ляво и се оказах до дървото, паднах до него и зарових пръсти в косата си, забих главата си в коленете и заплаках още по силно, в този момент чух вик
- Десии красавице каквто е станало Деси ! – с загрижен поглед ме гледаше Павел, доближавайки ме забързано, вдигнах главата си и го погледнах с насълзени очи
- Обичаш ли ме ? – запитах , а сърцето ми щеше да се пръсне всеки момент
- Не просто обичам те !! аз те обожавам !! защо ме питаш – в този момент не можах да издържа станах започнах да се въртя в кръг да викам да и да плача
- Ще трябва да се разделим – щом изреках тези думи, свляках се на земята и започнах да ровя пръсти в пръста, и да гледам втренчено в земята
- Ккк-а-к-воо говориш – заеквайки ме попита с обезомял поглед
- Баща ми е полудял трябва да напуснем странната и да отидем в чужбина, заради малумната си работа ми проваля целия живот – виках с последния ми останал глас
- НЕ НЕ !! САНУВАМ !! НЕ НЕ ТОВА НЕ Е ИСТИНА – изкрещя с цял глас и сълзите наводниха очите му, падна на земята до мен, хвана раката ми, прегръна ме силно доближи лицето си близо до моето и сълзите ни се сляха. Целуна нежно челото ми и продължи да ме прегръща силно – в този момент единственото което исках е времето да спре, просто да затворя очи и завинаги да остана сгушена в него
- Деси живот мой! , любов моя! - погледни ме погледни в очите ми – хвана с длани лицето ми – Красавице моето сърце завинаги ще бъде твое Помни това !! Разбираш ли ти никога няма да бъдеш далеч от мен , защото сърцата ни ще бъдат винаги слети в едно !! за да ти докажа колко си важна за мен - ела ! , хвана ръката ми, изправи ме и тръгнахме по главната улица , в този момент чувствах любовта толкова силно.. но дали това беше истинска любов ?
- Къде ? – промълвих тихо
- Ела с мен – затичахме се и когато стигнахме едно студио за татоси и пиарсинг , влязахме вътре , нямах идея какво правим там
- Приятел искам да татоираш името й върхо китката ми с игла – „ Какво прави ? „ Той е полудял ! „ изгледах го учудено и не знаех какво ще следва
- Добре приятел за тебе всичко, това Деси ли е ? – попита момчето в студиото, чието тяло цялото беше изрисувано
- Да напиши Деси Н.П – подаде ръката си към машинката и седна на стола
- Добре – момчето взе машинката и започна да рисува върху ръката му , с ъглата пълна с мастило, когато видях болката изписана на лицето му, сълзите ми потекоха по силно
- Искам и аз ! – заявих настойчиво ! подавайки китката си
- Деси това е много болезнено – погледна ме с насълзен поглед Павел
- Болката от раздялата е по силна искам да го направя ! – заявих триеки си сълзите с ръка
- Миме татоирай китката й с чисто нова игла и я дезинфиктирай преди това – извика момчето на колежката си, която ни слушаше внимателно
- Веднага – стана от стола и ми посочи каде да седна , взе машинката , дезинфектира иглата и ме попита какво да напише
- Павел М.Л – изрекох и тя започна да изписва буквите, много красиво
- Ауу изпищях – болеше ужасно много, при всяко забиване на иглата, ръката ми трепваше, това бе най-лудото нещо което бях правила , но по този начин исках да докажа любовта си .. "Бях толкова глупава "... След около 15 минути двамата бяхме готови, ръката ми беше толкова зачервена че имах чусвстото че съвсем скоро ще се разкарвави. Павел стана от стола си дойде при мен , целуна ме и ме прегърна през кръста. Обърна се за да каже чао на приятелите си и продължихме напред по улицата .Беше наистина забавно, припоняхме си спомени , смеехме се, плачехме , прегръщахме се , държахме нежно татоираните си раце и наблюдавахме пълнолунието.. Посрещнахме заедно красивия изгрев на морето и си говорехме сладко, както когато бяхме малки. Бях истински щастлива и се наслаждавах на всяка една секунда прекарана с него.. Стана 7 часа и трябваше да отиваме на училище, затова той ме изпрати до нас..Влязах тихо опитвайки се да не сабудя никой и в момента в който отворих вратата на стаята си, видях баща ми да седи на леглото ми и да разглежда албумите ми с снимки на мен и приятелите ми..
- Тате ... – прошепнах , приближавйаки леглото си
- Ти ги обичаш нали ? – промълви той
- Те са моя живот тате ! – сълзите ми отново потекаха по лицето ми
- До една седмица , трябва да сме заминали, знам че там няма да е същото , че хората ще са различни, че няма да ги има приятелите ти.. Разбирам това, но найстина нямам друг избор Деси !! Ако имах щях да остана .. Моля те не ме мрази, правя всичко за семейството, искам да имате всичко ! разбери ме моля те!! - погледна ме с тъжен поглед и продължи да гледа албума ми..
- Тате , разбирам те , но е просто апсурдно да замина, Не мога да живея без Павел, без компанията без да чувам гласа им, смеха им .. Не мога ! Разбири ме !! Няма ли начин да остана ще живея при Веси ! всичко ще е наред - с поглед изпълнен с надежда мечтаех на глас ," но дали ще ми позволи ? "

[Stacey:)]

интересен начин да докажат любовта си ..
Ужасно е че тя заминава, какво ли ще се случи сега и къде ли ще отиде ..
ще чакам за да разбера

[Вени]

Прочетох го и... добре е. Приятно е за четене, макар че ми дойде малко в повече любовта им. Знам ли... може би защото аз не си падам чак толкова по много видното показване на любовта. Все още не мога да разбера какъв е замисълът ти. В пълно неведение съм. Ще почакам още и дано ми се изясни.

[Sponsored content]