Тук е мястото да пуснете разказите си. Спестява правенето на нова тема, в която да се пуска рядко, а и няма да се четат неща само от един човек, а от много.
Ето и моят разказ:
Морето обливаше брега. Пясъкът се предаваше под безмилостното докосване на водата и се нагаждаше според нейните желания. Навсякъде цареше тишината. Чуваше се единствено борбата на водата за надмощие и безропотното подчинение на пясъка. Градът спеше. Всички се бяха предали на умората и нощта властваше навсякъде.
От морето се зададе тъмна, неясна фигура. Тя се поклащаше леко, избутвана от вълните. Когато доближи пясъка, се строполи в него и остана да лежи така. Водата продължи да я блъска, но този път примесена и с пясък. Момичето постоя така известно време. Когато събра сили се изправи и махна пясъка от тялото си. След това закрачи с тромави стъпки към плажа.
Когато легна на един шезлонг, от устните й се изтръгна болезнена въздишка. Беше уморена. Водата бе изпила силите й и тялото й не можеше да си ги върне. Трябваше й почивка. Трябваше й време, за да се възстанови. Отпусна се и притвори очи. Дишането й малко по малко се успокояваше, докато накрая не стана равномерно и тя се унесе. В просъница, чу задаващи се стъпки. Някой се доближаваше до нея. Само че сън ли беше това?
Щом отвори очите си, видя размазана от тъмнината фигура. Беше мъжка, безспорно. Нямаше ги нежните заоблености, както при женското тяло. Тук, ръцете бяха станали релефни, виждаха се широки рамене и гърди, от които се носеше уханието на море, на пясък, на сила. Сърцето й заби учестено. Усети как въздухът не й достига. Заповяда си да се успокои, но това не ставаше толкова лесно. Едва когато пръстите й сграбчиха пясък и го притиснаха към дланта й, мозъкът й възвърна хладнокръвието си. Вече имаше оръжие и не беше безпомощна.
- Кой си ти? – попита тя, изправяйки се от шезлонга. Вече не усещаше умора. Тялото й бе възстановило всичко, което морето му бе отнело и тя отново владееше себе си. Поредната причина да се успокои и да възвърне хладнокръвието си.
- Мога и аз да те попитам същото. – чу един много приятен глас, от който усети тръпки по тялото си. А дали не беше морския бриз виновникът за това? Не знаеше, но не искаше и да разбира. Това беше маловажно.
- Защо си тук? – продължи несигурно, готова всеки момент да захвърли пясъка, който стискаше, в очите му, след което да избяга. Само да й дадеше повод и щеше да го направи. Нямаше да се остави просто така. Тя беше силна.
- Предполагам по същата причина както и ти. За да се порадвам на морето, когато ги няма безбройните туристи, пищящите деца и безмилостните лъчи на слънцето, които да унищожават очите ми.
- И защо реши да дойдеш точно тук, при мен? – продължи все така хладно да задава въпросите си, докато се опитваше да овладее страха и порива на тялото си да избяга на някое сигурно място.
- Защото обикновено идвам тук. На моя територия си. – каза, след което бръкна в джоба си. Тя грабна пясък и в другата си ръка. Тъкмо щеше да го хвърли в лицето му, когато видя огънят излизащ от запалката, която беше извадил. Доближи я до лицето си и запали цигарата, която стискаха устните му. Кога ли я беше лапнал? Зачуди се за миг, но бързо премахна този маловажен въпрос от мислите си. Загледа се в лицето му. Беше красив. Безспорно и млад. Кожата му бе матова. Имаше гъсти, изписани вежди и примамливи устни. Когато запали цигарата си, вдиша веднъж и прибра запалката в джоба си, докато издишаше дима.
- Може ли да се запознаем? – попита я.
- Не. – отговорът й беше светкавичен. Изненада го, но бързо дойде на себе си.
- Да не би това да е нежен начин да ме изгониш от собственото ми място?
- Не, това е твърд начин да ти покажа, че не искам да имам никакви отношения с теб. Не ме засяга на кого е мястото и дали ти ще си тук.
- Нима? – дръпна си от цигарата и я извади от устата си, след което я доближи до момичето. – Искаш ли? Не са от най-силните, но се съмнявам да си заклета пушачка.
- Не ми трябва отровата ти. Както и глупавия ти начин да ме свалиш. Знам как действат такива като теб. – вече беше пуснала пясъка от дланите си и стоеше седнала, все още на шезлонга.
- И как? – попита с интерес и вкара цигарата в устата си, поемайки си от нея.
- Ще се опиташ да ме омаеш с приказки за това колко си известен в града от който идваш, за това колко обичаш дискотеките, забавлението. След това ще опипаш внимателно почвата, за да разбереш дали няма да искам да дойда с теб на някой купон. Аз ще се съглася от скука. Предполага се, че след като съм сама на плажа, значи съм сама и на почивката си. Ще приема всичко, стига да не се прибера отново в квартирата… сама.
- Хм… - издиша дима от цигарата.
- Ще отидем на купон. Там ще се постараеш да бъдеш неповторим. Цяла вечер ще бъда център на вниманието ти. Един малък жест от твоя страна, за да направя след това аз един много по-голям – да спя с теб. И ще го направя. Все пак съм самотна, желаеща ласка, леко пияна, а ти си принца на бял кон.
- Изглежда доста често си го правила.
- О не, не съм, но имам представа как мислят такива като теб. – извади кутийката с цигарите от джоба на раницата си и запали една. Светлината от запалката освети както нейното, така и неговото лице. Гледаше я с интерес.
- Нали не пушеше? – попита и се настани на пясъка на едва метър и половина от нея.
- Казах, че не исках твоята отрова. Това не означава, че си нямам моя. – каза и отново легна на шезлонга си.
- И с това ли ще ме отрежеш? – попита я, все така весел. – Само толкова? Нищо повече? Предполагах, че ще бъде нещо оригинално, обидно и болезнено.
- Не, нищо подобно. Ще те отрежа с най-обикновено мълчание. Ще те игнорирам, докато не се откажеш и не си тръгнеш.
- Хубав план, само че забравяш нещо.
- Нима и какво е то?
- На моя територия си, а тук командвам аз. – изправи се и седна на шезлонга й.
- Така ли? – сви краката си нагоре, за да не се докосват до тялото му.
- Да. – докосна крака й с длан. Тя се изправи.
- Тогава приятно изкарване на твоята си територия, сваляч. – каза с присмех и си тръгна.
Той остана загледан в отдалечаващата й се фигура, замислен за нестандартния разговор. До този момент не му се беше случвало нещо подобно. На пръв поглед притеснителна, мълчалива, тя се бе оказала всъщност много сигурна в себе си и умна. НЕ се стесняваше и никак не си поплюваше в приказките. Знаеше кога какво да каже, за да отговаря на желанията й.
Не всеки ден е велик ден, но в морето има много риба. Една си отива, друга идва, помисли си той и легна на шезлонга й, наслаждавайки се на звуците, които долитаха от морето.
Ето и моят разказ:
Има и друга риба в морето
Морето обливаше брега. Пясъкът се предаваше под безмилостното докосване на водата и се нагаждаше според нейните желания. Навсякъде цареше тишината. Чуваше се единствено борбата на водата за надмощие и безропотното подчинение на пясъка. Градът спеше. Всички се бяха предали на умората и нощта властваше навсякъде.
От морето се зададе тъмна, неясна фигура. Тя се поклащаше леко, избутвана от вълните. Когато доближи пясъка, се строполи в него и остана да лежи така. Водата продължи да я блъска, но този път примесена и с пясък. Момичето постоя така известно време. Когато събра сили се изправи и махна пясъка от тялото си. След това закрачи с тромави стъпки към плажа.
Когато легна на един шезлонг, от устните й се изтръгна болезнена въздишка. Беше уморена. Водата бе изпила силите й и тялото й не можеше да си ги върне. Трябваше й почивка. Трябваше й време, за да се възстанови. Отпусна се и притвори очи. Дишането й малко по малко се успокояваше, докато накрая не стана равномерно и тя се унесе. В просъница, чу задаващи се стъпки. Някой се доближаваше до нея. Само че сън ли беше това?
Щом отвори очите си, видя размазана от тъмнината фигура. Беше мъжка, безспорно. Нямаше ги нежните заоблености, както при женското тяло. Тук, ръцете бяха станали релефни, виждаха се широки рамене и гърди, от които се носеше уханието на море, на пясък, на сила. Сърцето й заби учестено. Усети как въздухът не й достига. Заповяда си да се успокои, но това не ставаше толкова лесно. Едва когато пръстите й сграбчиха пясък и го притиснаха към дланта й, мозъкът й възвърна хладнокръвието си. Вече имаше оръжие и не беше безпомощна.
- Кой си ти? – попита тя, изправяйки се от шезлонга. Вече не усещаше умора. Тялото й бе възстановило всичко, което морето му бе отнело и тя отново владееше себе си. Поредната причина да се успокои и да възвърне хладнокръвието си.
- Мога и аз да те попитам същото. – чу един много приятен глас, от който усети тръпки по тялото си. А дали не беше морския бриз виновникът за това? Не знаеше, но не искаше и да разбира. Това беше маловажно.
- Защо си тук? – продължи несигурно, готова всеки момент да захвърли пясъка, който стискаше, в очите му, след което да избяга. Само да й дадеше повод и щеше да го направи. Нямаше да се остави просто така. Тя беше силна.
- Предполагам по същата причина както и ти. За да се порадвам на морето, когато ги няма безбройните туристи, пищящите деца и безмилостните лъчи на слънцето, които да унищожават очите ми.
- И защо реши да дойдеш точно тук, при мен? – продължи все така хладно да задава въпросите си, докато се опитваше да овладее страха и порива на тялото си да избяга на някое сигурно място.
- Защото обикновено идвам тук. На моя територия си. – каза, след което бръкна в джоба си. Тя грабна пясък и в другата си ръка. Тъкмо щеше да го хвърли в лицето му, когато видя огънят излизащ от запалката, която беше извадил. Доближи я до лицето си и запали цигарата, която стискаха устните му. Кога ли я беше лапнал? Зачуди се за миг, но бързо премахна този маловажен въпрос от мислите си. Загледа се в лицето му. Беше красив. Безспорно и млад. Кожата му бе матова. Имаше гъсти, изписани вежди и примамливи устни. Когато запали цигарата си, вдиша веднъж и прибра запалката в джоба си, докато издишаше дима.
- Може ли да се запознаем? – попита я.
- Не. – отговорът й беше светкавичен. Изненада го, но бързо дойде на себе си.
- Да не би това да е нежен начин да ме изгониш от собственото ми място?
- Не, това е твърд начин да ти покажа, че не искам да имам никакви отношения с теб. Не ме засяга на кого е мястото и дали ти ще си тук.
- Нима? – дръпна си от цигарата и я извади от устата си, след което я доближи до момичето. – Искаш ли? Не са от най-силните, но се съмнявам да си заклета пушачка.
- Не ми трябва отровата ти. Както и глупавия ти начин да ме свалиш. Знам как действат такива като теб. – вече беше пуснала пясъка от дланите си и стоеше седнала, все още на шезлонга.
- И как? – попита с интерес и вкара цигарата в устата си, поемайки си от нея.
- Ще се опиташ да ме омаеш с приказки за това колко си известен в града от който идваш, за това колко обичаш дискотеките, забавлението. След това ще опипаш внимателно почвата, за да разбереш дали няма да искам да дойда с теб на някой купон. Аз ще се съглася от скука. Предполага се, че след като съм сама на плажа, значи съм сама и на почивката си. Ще приема всичко, стига да не се прибера отново в квартирата… сама.
- Хм… - издиша дима от цигарата.
- Ще отидем на купон. Там ще се постараеш да бъдеш неповторим. Цяла вечер ще бъда център на вниманието ти. Един малък жест от твоя страна, за да направя след това аз един много по-голям – да спя с теб. И ще го направя. Все пак съм самотна, желаеща ласка, леко пияна, а ти си принца на бял кон.
- Изглежда доста често си го правила.
- О не, не съм, но имам представа как мислят такива като теб. – извади кутийката с цигарите от джоба на раницата си и запали една. Светлината от запалката освети както нейното, така и неговото лице. Гледаше я с интерес.
- Нали не пушеше? – попита и се настани на пясъка на едва метър и половина от нея.
- Казах, че не исках твоята отрова. Това не означава, че си нямам моя. – каза и отново легна на шезлонга си.
- И с това ли ще ме отрежеш? – попита я, все така весел. – Само толкова? Нищо повече? Предполагах, че ще бъде нещо оригинално, обидно и болезнено.
- Не, нищо подобно. Ще те отрежа с най-обикновено мълчание. Ще те игнорирам, докато не се откажеш и не си тръгнеш.
- Хубав план, само че забравяш нещо.
- Нима и какво е то?
- На моя територия си, а тук командвам аз. – изправи се и седна на шезлонга й.
- Така ли? – сви краката си нагоре, за да не се докосват до тялото му.
- Да. – докосна крака й с длан. Тя се изправи.
- Тогава приятно изкарване на твоята си територия, сваляч. – каза с присмех и си тръгна.
Той остана загледан в отдалечаващата й се фигура, замислен за нестандартния разговор. До този момент не му се беше случвало нещо подобно. На пръв поглед притеснителна, мълчалива, тя се бе оказала всъщност много сигурна в себе си и умна. НЕ се стесняваше и никак не си поплюваше в приказките. Знаеше кога какво да каже, за да отговаря на желанията й.
Не всеки ден е велик ден, но в морето има много риба. Една си отива, друга идва, помисли си той и легна на шезлонга й, наслаждавайки се на звуците, които долитаха от морето.
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji