Мрак се стелеше над града, а плътни сиви облаци не позволяваха на Луната да освети Земята. Тишината потопила обикновено оживения град сега можеше да смрази кръвта дори на най-безстрашните. Небесните светила бяха в твърде неестествен цвят на жълтото и блестяха като за последно. Картината беше толкова необикновена, че всеки който се осмелеше да я погледне, имаше чувството, че в далечината ще чуе вълчи вой, а над главата му ще прелети прилеп. Времето беше твърде топло за ноември, но въпреки това нощта предвещаваше да бъде злокобна. Вятърът бе утихнал и навсякъде царуваше тишината. Всичко изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше се случи нещо ужасно и непоправимо. През деня бе валяло и беше задушно. Въздухът беше тежък и сякаш се спускаше върху случайните минувачи, опитвайки се да ги премаже, затискайки ги под тежестта си. Навсякъде бе мрачно и злокобно. Само от време на време, в наскоро появилите се локви, се виждаха леките отблясъци на странно светещите звезди. Всичко беше утихнало и по обикновено оживените улици, сега се беше спуснала ужасяваща тишина. Листата отдавна бяха окапали от дърветата и голите клони стърчаха на всички посоки, карайки всеки който ги види, да потреперва.

описвам една мрачна, страховита, ноемврийска нощ, която предвещава да се случи нещо много лошо...