Вампирите - Мит или Реалност?

[Dark_Red_Rose]

Оказва се, че легендата за вампирите може да бъде обяснена с болестта БЯС. По-рано слуховете за среднощни същества, пиещи човешка кръв, са били приписвани на хора болни от шизофрения, докато един испански невролог не стигнал до извода, че в крайна сметка вампирите са хора страдащи от бяс. Тази идея се зародила у него докато гледал филм за вампири, а по сериозни доказателства получил след задълбочено изучаване на антропологични данни и старинни медицински ръкописи.

По думите на професора описанията на вампирите и болните от бяс хора си приличат удивително много. Освен това, епидемия предизвикана от това заболяване се е разразила в Унгария приблизително през 1721-1728 год. - именно там и именно по това време се появяват и първите легенди за вампири. Приблизително 25% от страдащите от бяс хапят други хора. Мнозина от тях, също както вампирите, не носят в себе си огледала и силно миришещи вещества. Ако болният подуши силната миризма на чесън (едно от популярните оръжия срещу вампири)или види отражението си в огледало, може да получи силни спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, отбелязва невролога, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му избиват кървави петна.

Повечето вампири са мъже, а заболяването бяс се среща при тях 7 пъти по често отколкото при жените. Вампирите, както е известно, не издържат на дневна светлина, а страдащите от бяс често бродят нощем. Освен това вампирите имат ненормално привличане към представителите на противоположния пол, а при “бясните”, вследствие на заболяването, се получават увреждания на мозъчните центрове контролиращи емоциите и поведението, в резултат на което сексуалната им активност се повишава.

Легендарната способност на вампирите да се превръщат в животни (например, в прилепи) може да се обясни с това, че хора и животни със сходно яростно и странно поведение, могат да се приемат за едно и също същество, смята професора. В началото на ХVІІІ в., когато върколаците били основна тема по вечерните събирания, умрелите често били изваждани от гробовете си, за да се провери били ли са вампири или не. За такива били смятани мъртви, които излеждали като живи или от устата им капела кръв.

При хората починали от бяс, се наблюдава кръвотечение от устата дълго време след смъртта. Ако тялото бъде заровено във влажни и студени райони като например на Балканите, то може да се запази в добро състояние в продължение на месеци или дори на години.

[Вени]

И аз съм чела нещо подобно, че вампирите въсщност са в следствие на заболяване.

Генетична болест „ражда” вампирите

Людмила Габровска

Темата за вампирите стана толкова актуална напоследък, че почти няма режисьор или писател, който да не е изпробвал силите си в нея, съобщава вестник Монитор. Резултатът - десетки бозави творби, които повтарят омръзнали на всички страховити сюжети. Но интересът към кръвопийците даде повод на учените да припомнят кои са всъщност най-интересните загадки, свързани с тях. Изследователите са категорични, че вече напълно са разбулили тайните на вампирите и всички зловещи истории крият не реални факти, а единствено незнание.

След подробно проучване на легендите в различни фолклорни традиции историците заключават, че описаните случаи имат чисто медицинско обяснение. Безспорно е, че една определена болест придава симптоми, дефинирани в миналото като „вампирски прояви". Тя се дължи на генетичен дефект, заради който е нарушена функцията на хемоглобина в кръвта и засегнатите от нея се нуждаят от спешно кръвопреливане, за да живеят. Но преди векове тази манипулация не е била практикувана, а малцината лекари, които експериментирали, довеждали до фатален край пациентите си, тъй като още не били известни особеностите на кръвните групи. Така болните били оставяни на произвола на съдбата, а с напредъка на болестта разумът им толкова помътнявал, че те полудявали и започвали да пият човешка кръв - като единствен начин да продължат живота си. Заболяването им, наречено порфирия, ги правело алергични към слънчева светлина и денем те получавали обриви - така се родила легендата за съществата, които могат да живеят само нощем и да пият кръв, за да оцелеят.

Науката дава обяснение и за другите им характерни белези - болестта поразявала венците им и това довеждало до оголване на кучешките им зъби, които легендите превръщали в страховити. Освен това страдалците имали непоносимост към силни миризми, като например чесън, и така възникнала идеята, че той е в състояние да ги прогони. На базата на тези медицински факти историците стигат до извода, че всички легенди за вампири са силно преувеличени разкази за хора, които или са страдали от болестта, или нарочно са се представяли за страховити, за да плашат враговете си. Такъв е случаят с митичния граф Дракула, зад чието име се крие владетелят на Трансилвания Влад Цепеш (1431-1476). Той имал навика да набучва на кол враговете си, които в различни исторически периоди варирали от унгарци до турци. Жестокостта му е вън от съмнение, твърдят изследователите, но със сигурност зловещият граф не е пиел кръв. Съмнителна е и демоничната легенда за унгарската графиня Ержейбет Батори (1560-1614). Според съдебното дело срещу нея тя убила стотици млади момичета, за да пие кръвта им, като се надявала така да запази свежестта на кожата си. Но според други сведения цялата й слава на злодей е скалъпена от враговете й от средите на Хабсбургите, които искали да заграбят земите є. Някои архивни документи сочат, че графинята не само нямала нищо общо с вампирите, но дори била твърде милосърдна и се грижила за бедните, а освен това била твърде образована за времето си - владеела 4 езика и се интересувала от астрономия.

Подобни са случаите и с всички останали известни кръвопийци - те били или наклеветени от враговете си, или болни от порфирия, или просто мерзавци, за които животът на другите хора не струвал нищо и с лекота убивали, но без това да е свързано със свръхестествени прояви. Има и четвърти вариант - психическо заболяване, страдащите от което са убедени, че могат да оцелеят само ако пият кръв. Тази обсебеност се нарича хематомания и болните от нея никак не са малко - около 100 000 в световен мащаб. Това страдание не е характерно само за модерната епоха - вероятно е познато още на древните шумери и вавилонци, които първи споменават за демони, които пият кръв. Образи на вампири присъстват и в легендите на египтяните и китайците, но са особено разпространени във фолклорните традиции на източноевропейците. С помощта на модерната медицина обаче вече е ясно, че митовете за тях не са въз основа на реални факти, а отразяват омразата и суеверията на хората през вековете.

Цигарите отключват заболяването

Според най-новите медицински проучвания много хора живеят с болестта порфирия, без да знаят за нея, тъй като тя не се е проявила. Фактори за нейното отключване са цигарите, алкохолът, прекаляването с хормонозаместителните терапии, диетите и излагането на слънце. Проблемът е, че болестта предизвиква стареене на клетките с голяма скорост и затова децата приличат на старци заради сбръчканата си и отпусната кожа. Установено е, че в световен мащаб боледуват до 5 човека на 50 000 души и че най-много пациенти има в Скандинавия и сред потомците на белите заселници в Южна Африка.
Първите книги за демони са на 8 века


Първите изследвания, посветени на вампирите, се появяват през 12-и век, но едва през 1481 г. са събрани всички съвети срещу тях в „Чукът на вещицата". През следващите столетия се издават и други подобни наръчници като „Магия след смъртта" на Шарл Фердинанд дьо Шару от 1706 г. и „Дисертация за появата на ангели, демони и призраци" от френският монах Аугустин Калме от 1746 г. Но едва романът на Брам Стокър „Дракула" от 1897 г. носи световна известност на тези легенди. През последните 5 г. много автори пробваха перото си в жанра, като най-голям успех спечели Стефани Майър с поредицата си „Здрач". Мненията за нея са противоречиви и Стивън Кинг дори я нарече „евтина преписвачка", но това не пречи на милионите є фенове. Световен успех имаше и екранизацията по книгата, както и други филми по известни романи, като например „Интервю с вампир" (1994) по Ан Райс. През последните месеци в България голяма популярност спечели романът „Покани ме да вляза" на шведския писател Йон Линдквист, който също бе филмиран. (Монитор)

ПОРФИРИЯ

Порфирията е наследствено заболяване на черния дроб, при което организмът не произвежда достатъчно хемоглобин. Симптомите на болестта се проявяват като фотодермоза, хемолитични кризи, стомашно-чревни и нервно-психични разстройства.Тя представлява автозомно доминантно заболяване, което е свързано с дефицит на порфобилиноген деаминаза. По този начин не се синтезира нормално хемоглобин и в организма се натрупват порфобилиноген и делта-аминолевулинова киселина. Острата порфиринова криза обикновено започва с тахикардия, покачване на артериалното налягане, коликообразни болки в стомаха, жлъчния мехур, бъбреците. Развива се и предимно от проксимален тип моторна полиневропатия.
Сред различните форми порфирии само еритропоетичната уропорфирия почти постоянно се съпровожда с хемолитична анемия. Започва от ранно детство с отделяне на червено оцветена урина и повишена фоточувствителност. По откритите части - еритема, сърбеж, а по-късно и мехури, които често нагнояват и при зарастване цикатризират. Възможни са хипертрихоза, костни и ставни изменения, потъмняване на роговиците и очните лещи. На дневна светлина зъбите са кафеникави, а на флуоресцентна светят ярко червено. Хемолитична анемия се проявява съвместно с ретикулоцитоза, неконюгирана хипербилирубинемия, спленомегалия, увеличен уробилиноген в урината и на стеркобилиногена в изпражненията. В лаборатория "Ензими и пигменти" към Научен институт по гастроентерология и хранене в урината се откриват повишен уропорфирин и по-малко копропорфирин. Еритроцитите също са с повишено съдържание на порфирини. ...лечение...спленектомия (Оперативно отстраняване на слезката (далака)) и пазене от слънце.

[Shadow_BG]

Друга забавна тема, макар и далеч не безопасна.
Всъщност горните мнения казват съвсем малко за същинския вампиризъм.
Има т.нар. Стандартен Енергиен Обмен м/у формите (тук включвам не само живите, но и други). По просто обяснено - като срещнеш някой той събужда определени емоции/чувства както и ти в него/нея. Извършва се някакъв обмен на енергийно ниво. Това е общия случай за 95% от хората. Те просто почти не го осъзнават или усещат тоя процес.
Вампиризма е в известен смисъл частен случай и бива осъзнат и неосъзнат. Повечето вампири са неосъзнати. Обикновенно в резултат на нчкаква травма съответния човек почва да губи някакав вид енергия много по-бързо, отколкото може да си я възстанови. Оттам просто му се налага да започне да си я възстановява от други хора, обикновенно стараейки се да предизвика определени емоции и чувства в тях. В резултат "жертвата му" отделя необходимата му енергия, а той си я усвоява и така до следващия път. Много често се създава и зависимост м/у "Вампира" и "Жертвата", която осигурява продъклжаването на срещите и т.н. докато нещо не успее все пак да прекъсне тоя кръг.
Колкото и да ви е странно, но защитата е адски лесна в повечето случаи. Просто скръстете ръцете и краката си ако усещате че мн странно започвате да се чувствате уморени и отпаднали. Задръжте в това положение като започнете да следите околните за признаци на нервност, яд, ярост, опит да ви накарат да промените позата си и т.н.
Колкото по-малко хора сте на едно място толкова по-бързо идват и признаците. Съответно другата възможност е да засечете в компанията на кой/коя и след беседа/среща се чувствате като изцедени и съответно да го прилагате директно по възможност тоя метод за защита. Не се изненадвайте, ако след няколко подобни срещи съответния човек почне да ви избягва, но продължавайте да се защитавате в негово присъствие, когато е възможно.
Въпросът е че ако срещнете осъзнат Вампир, теч мерки може да не стигнат, но дори и само с тях, той ще има трудности в пробиването на аурата и източването на енергията ви. Но обикновенно ще предпочете по-леснодостъпни жертви и бързо ще ви остави на мира. Освен ако не сте го предизвикали по-сериозно де .... подобен Вампир може да убие човек без много големи трудности, но за целта трябва наистина мн сериозно да е предизвикан, което обикновенно несъзнателно се избягва в повечето случаи.
Има един метод за "Напреднали" който отказва дори съзнателни вампири с ниска подготовка. Казвам че е за напреднали, ащото е доста по-сложен - определч се къде се е закачил за вас вампира, какви енергии изсмуква от вас и още няколко неща. Съответно изтичането на необходиите му енергии от вас към него бива блокирано, и в добавка мове да му пратите съзнателно ваяите енергийни шлаки по собствената му връзка към вас, след което да отрежете пипалото му и да го оставите да се оправя сам с последствията.
В относително редки случаи Вампиризма може да се ползва и за лечение, но там нещата са още по-дълбоки и опасни. Изсмуква се болестта, след което трчбва колкото може по-бързо да се освободите вие от нея, иначе мн е вероятно да се разболеете от нея.

[Sponsored content]