Феноменология на Депресията

[Dark_Red_Rose]

ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ДЕПРЕСИЯТА

ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ НА БОЛНИЯ ОТ ДЕПРЕСИЯ
И НЕГОВАТА МОТИВАЦИЯ ЗА УЧАСТИЕ В ЛЕЧЕНИЕТО

Предговор

Авторът на поднесената на вниманието Ви книга е опитен и искусен в психиатричната диагностика и лечение лекар. Интересът си за опознаване на „дълбините” на човешката душа и емоциите й при болестни отклонения в настроението е съчетал и с научен експеримент. Крайната цел на това е била - подобряване и преодоляване на трудностите при мотивирането на болния човек за по-пълноценно участие в лечебната програма и така „дефицитните” в днешното време на повсеместна комерсализация, устои на хуманистично отношение и виждане за страдащият от заболяване индивид.
Какво, тогава мотивира болния човек да търси медицинска помощ, от кого конкретно и как обективно той взема участие (съдейства ли, и доколко) в лечебния процес. Какво и доколко се мотивира в поведението на болния от осъзнаването на факта, че е необходимо да се погрижи за здравето си.
Оказа се, съгласно съвременните изследвания, че депресивната болест е едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременното здравеопазване, като създава изключително тежки проблеми и за заболелия индивид, и за обществото със своята обичайна характеристика за затегнато, и клонящо към хронично протичане и рекурентност (възвръщане на периоди) протичане.
Депресията корелира с повишена болестност и смъртност от голям брой „обичайни” соматични и неврологични заболявания.
Особено, практически важно е да се оценява нивото на социално увреждане от гледна точка на пациента и да се следи подобрението му по време на фармакотерапията.
От първостепенна важност за всеки лекар в ежедневната практика е твърде честата взаимовръзка (коморбидитетът) между депресивната болест от една страна и сърдечносъдовите, мозъчносъдовите и/или дегенеративномозъчните заболявания - от друга.
Депресията също, повишава риска от алкохолизъм, злоупотреби и зависимости и суицид при по-младите и повишава смъртността при по-възрастните.
Депресията е емоционално разстройство, в която психичното страдание надхвърля границите на обичайното, депресията, наричана често подтиснатост е сред най-значимите проблеми на съвремието и здравеопазването като социална система. Изобилието от варианти на това привично на човешката душевност състояние има многолики прояви. Авторът, по достъпен начин запознава читателя с фини елементи на това състояние, което е несъмнено от полза и за неспециалистта, и за всички нуждаещи се от информация по проблема.
Тъй като депресивните състояния са достатъчно добре достъпни за лечебно повлияване, ето защо правилната и достъпна информация за него е от съществена важност.
Представени са в пълнота и по убедителен начин проблемите свързани с произтеклата от болестното състояние ситуация за пациента.
Дискутират се на базата на научно доказателство още и следните въпроси, които са с призната роля и значение за ползотворното отношение „лекар – пациент”:
Какво те носят и предават на разума на човека и какво му е „позволено” от познавателните структури да „отчете” като проява на болестно състояние?
В какво ще се превъплати ролята на социалното задължение – „да станеш отново здрав”, т.е., годен за живота сред себеподобните?
Ще бъде ли боледуващият индивид мотивиран и от какво конкретно, по своя воля или от взаимодействията от другите участващи в лечебния процес – лекари, семейство, колеги, приятели или социални структури да не се „отклонява” по трудния път на възстановяване на здравето си?
В илюстративен план авторът отива и до същината на медицинското отношение към проблема. Представя по убедителен от научна гледна точка, начин за изследване на интимния „модел” на възприемане и осъзнато лечебно поведение от страна на пациента и изследва многобройни фактори, който го предизвикват, определят или модифицират при няколко групи пациенти с депресивни състояния.
На всичко това и на още редица проблеми „на персоналният здравен мениджмънт” от страна на най-преките участници в лечебния процес – лекари и пациенти, бихте намерили полезен отговор в това четиво.

[Dark_Red_Rose]

ОТ АВТОРА

Това е книга за сложният, и понякога непоносим за болният човек, субективен свят на депресивното преживяване и за основните му феноменологични (изразни) прояви. Голямо значение тук е отделено на „образа”, „картината” на този свят - отражението на преживяваваното от неговия субект – депресивно болния, така както то се представя в чувствата, мислите и постъпките на пациента.
Това, по замисъл не е ръководство в областта на диагностиката, класификацията и лечението на психичните разстройства. Осмислено е с прагматичната насоченост да бъде от реална полза, както за медицински лица, така и за занимаващите се професионално в социалната сфера на обслужване на болните хора – клинични и медицински психолози, социални работници и дори управленци в областта на здравеопазването и социалната сфера.
Представеното тук на вниманието Ви, не е предназначено да служи само на лекаря и на специалиста – (бил той психиатър или друг медицински специалист), като своеобразен “пътеводител” из лабиринтите на “микрокосмоса” на душата на човека. Избягвали сме, по възможност, твърде специализираната медицинска и психиатрична терминология в излагането на тематиката, както и изясняване на сложните, чисто научни елементи за механизмите на функциониране на организма и структурите на човешкия мозък - за да представим четиво достъпно за възможно по-широка кръг от читатели. Представили сме обширен книгопис (за ползване за нуждите на специалистите), който ни е помогнал да изградим теоретичен модел, с последващо практическо приложение за изучаване на човешкото поведение спрямо здравните проблеми – по време на болест или извън нея.
Приели сме схващането, написаното да бъде информативно и полезно за всеки, който би проявил интерес или го интригуват „тайните” на човешката душа, когато е обзета от мъка, чувство за безнадежност или отчаяние. Какво тогава мотивира болния човек да търси медицинска помощ, от кого конкретно и как обективно той взема участие (съдейства ли и доколко) в лечебния процес. Какво и доколко се мотивира в поведението на болния от осъзнаването на факта, че е необходимо да се погрижи за здравето си. Как и по какви причини се „изкривяват” обективните факти за наличието на болестно състояние от страна на болния. Опитът ни при създаването на методика, която обективно и валидно да позволява изследването и последващата динамика на тази сложна картина в представите и поведението на пациента е само илюстрация, че това е достъпно да става с обективни и научно доказуеми похвати.
В случая сме избрали, несъмнено най-честото терзание на душата ни – тъгата й, с която поне една трета от човешката популация се сблъсква през живота си „на живо”, като реално заболяване. Целта на автора е да пресъздаде пред читателя опита си, получен от десетилетия на наблюдения и изследвания, (изпълнени с трудни понякога размишления) да вникне по научен и обективен начин в най-дълбоките прояви на основополагащ елемент на човешката екзистенция и психика. Проявите на емоционалния живот са едни от най-рано възникналите в еволюцията на животинската природа. По тази причина, и като влияние и като структури (локализирани в главния мозък на човека), те са най-дълбоко и най-сложно интегрирани с всички прояви и функции на психиката, а от там и с основен характер за определяне поведението на човека.
Дългът да помогнеш на болния и страдащ човек става твърде условен, ако не си се потопил в безбрежния вътрешен свят на пациента (предизвикан или променен от болестното му състояние), който ти е доверил здравето си, надарил те е с надежди и разчита на твоята компетентна помощ.
Дължа дълбоко уважение на свойте пациенти, доверили ми естеството на техните притеснения и тревоги, споделили с мен свойте страхове и грижи, предизвикани от болестта, наричана депресия. Ако дори и малко съм успял да облегча и (надявам се) да излекувам душата им от кошмара на депресивното настроение, то това е стимулирало искреното ми желание да се опитам да свържа научният подход и познания за естеството на депресивните състояния, с нещата от субективния свят на индивида, подложен на изпитанието да страда от понижено и мрачно настроение, т.е. да е обзет от мъката и безизходицата на човешките притеснения с болестен характер и в трудния му път към възвръщане на здравето.
Осъзнавам трудността на начинанието и лимитираните ми познания за философска интерпретация на екзистенцията на човека, така както тя би получила научна интерпретация от ученият – философ. Медицинската наука е кръстопът на различни клонове на човешкото познание, а психиатрията е своеобразен „пъзел”, на всичко най-сложно и трудно за опознаване с обективни методики.

[Dark_Red_Rose]

Това за мен е било допълителен стимул в търсенията ми и основание за упорита научна последователност. Доколко и докъде съм се справил с намеренията си, това е отделен въпрос и се надявам на снизходителното и толерантно разбиране от страна на другите изследователи. Това, което съм осмислил е плод на мойте убеждения, както и на над тридесет годишен професионален опит в областта на клиничната психиатрия.


16 януари 2007 година

Свали цялата книга

[Sponsored content]