Нежност

[Krisi]

Привет от мен Пак.. ;д
Да ви кажа, нещо изпадах напоследък в някво крийпи сантиментално настроение, и съответно ето го и резултата... На който му хареса, ще се радвам да коментира.. Не, че ви задължавам де хД Та, както и да е... Дано ви хареса.. Енджой ;]

Саундтрак - https://www.youtube.com/watch?v=mt8jifKlbTc

Нежност


Двамата стояха един срещу друг. Той пристъпи и я прегърна, погълнат от момента. Беше странно, как изведнъж се чувстваше спокоен и в мир със света. Усещането беше ново, непознато, и ако можеше да го назове, то най-вероятно той би използвал нейното име. Беше изцяло благодарение на нея и думите й, които най-накрая я бяха направили негова. Странно, той дори не харесваше романтичните превземки... И все пак с нея беше друго. Повлече я към леглото, все още обвивайки ръцете си около нея. Беше чудесно да се отпусне и всичко, което усеща, да е Тя... Усмихна се. Тя се сгуши в него, шепнейки съвсем тихо в ухото му и това го караше да се усмихва още по-широко и без да спира. Беше си чудо, начина по който сърцето му светкавично препускаше за нея. Той дори не го осъзнаваше, докато лежеше и усещаше топлината на тялото й. Въпреки това се обърна и за момент не откъсваше очи от нейните. Тя също се усмихна, съвсем леко, краищата на устните й потрепвайки съвсем леко нагоре. В очите й виждаше себе си, такъв, какъвто никога не би си и мечтал да бъде – идеален. Топлина се разля в гръдния му кош и той имаше чувството, че някой внезапно е стегнал гърдите и раменете му с въже. Наведе се и я целуна, а когато се отдръпна видя леката руменина по бузите й, която я правеше още по-очарователна. Не знаеше как или с какво я е заслужил, но се радваше, че тя е до него сега. Обхвана лицето й с две ръце и вглеждайки се в него, се изненада. Преглътна, загубил гласа си като продължаваше да се взира в нея. Не мислеше, че изобщо е възможно да държиш любов в ръцете си, но ето, че той я държеше и дори я виждаше – в очите й. Не знаеше какво виждаше тя в неговите, но усещаше радостта й, която сякаш се вливаше от нея в него, правейки ги едно. Беше му трудно да го осъзнае, и въпреки това го чувстваше с цялата си душа, която сега беше едно с нейната. Чувствайки се странно измамен, той се отдръпна. Не беше честно. Той не беше някой сантиментален глупак, а ето, че не можеше да издържи и минута без да я докосва и броени секунди след като се беше дръпнал, топлината й вече му липсваше. Това беше налудничаво. Той се намръщи, но го прикри от нея, докато наблюдаваше как тя се изненада и недоумение се изписа по лицето й, когато стана от леглото и се запъти към вратата.

-Трябва да тръгвам. – беше безумно и той го знаеше, но трябваше да избяга от всички тези неканени чувства и проклетата сантименталност, която заплашваше да го превърне в пълен глупак, но и в същото време да обгърне сърцето му с нежност. Мислите му попречиха да чуе стъпките й, след като тя се беше затичала от леглото към него. Ръцете й, обгръщайки го отзад, го свариха неподготвен, но насладата от прегръдката, топлината и докосването й го довършиха изцяло – той беше напълно зашеметен. Тогава тя се надигна на пръсти и отново прошепна в ухото му онези думи, които го бяха накарали да я прегърне в началото. Той не можеше да види усмивката й, но нуждата да се вгледа в очите й го накара импулсивно да се обърне и да зарови лице в косата й. Вдишвайки я прегърна, мислейки си как рая не беше на небето, а тук, в ръцете му. Знаеше, че е изгубил и предавайки се изцяло, се дръпна назад, за да изравни лицето си с нейното и отново да я целуне. Кой да предположи, че гибелта му ще е толкова сладка...

[Вени]

Не знам какво друго да кажа освен... Прекрасно. Толкова е красиво. Страхотно. Перфектно и изпипано до най-малката подробност. Не знам какво друго да кажа. Невероятно е.

[Krisi]

Леле, Вени... И аз не знам какво друго да кажа, освен.. Благодаря ти :cute:

[Streamers_98]

Привет!
Заглавието ми прихвана вниманието. Първата тема, която отворих в ЛТ!
Имаш талант, бе прекрасно, но... винаги има НО.
Само да отбележа: за мен критика е равно на симпатия. Надявам се да ми свикните в този форум.
И така...
1) Първото изр.: „Двамата стояха един срещу друг“ – махни го. Не казва нищо ново, не подсилва момента, не ни разкрива дори пола на персонажите. Ако второто изр. стане първо, звучи много по-добре.
2) погълнат от момента – ИЗБЯГВАЙ СТРАДАТЕЛЕН ЗАЛОГ! По-добре звучи: „Моментът го погълна.“
3)Не прекалявай с глагола „съм“. Потърси друг начин, друго сказуемо, което да изрази мислите ти. (В един абзац го беше насложила твърде нагъсто)
4)Внимавай с повторенията – забелязах го със „странно“.
5)Когато играеш с думите, внимавай. Все още обвивайки ръце около означала, че обвива и пуска (или търка в кожата й) ръце. Действието претърпява промени, понеже е деепричастие.
6)Беше си чудо, начина по който сърцето му светкавично препускаше за нея Няма нужда от наречието. Клише е И замъглява образа.

За мен беше удоволствие да те чета.
Брой ме към феновете си.
Нели

[Krisi]

Здравей! (:
Та, първо, Благодаря ти за коментара. Радвам се дори на критиката и тя не ме е засегнала ни най-малко. Та ..
1.) Първото изречение е въвеждащо. Ако го махна, ще е сякаш режа Началото наполовина. Замисли се и го махни наум - сама провери какво се получава
2.) Важи същото. Я постави "моментът го погълна" и виж как ще прозвучи. Вярно е, че страдателния залог не е особено препоръчителен, но разказа ми се води Художествена литература и звученето също е важно.
3.) За този глагол си права. Може би наистина съм го повторила твърде много, просто когато го писах бях твърде погълнатата от случващото се между Него и Нея (забележи, че нарочно не съм им дала имена ;] )
4.) Отново ще го имам предвид. Може би повторенията са се получили, защото след като го написах, директно го постнах във Форума и текста не е бил преглеждан от Редактор
5.) Тук този израз е с цел да кажа, че той не я е пускал, но е написано по този начин отново за да звучи по-добре
6.) За това си права. Може би е по-добре без уточнението

Та, благодаря ти и за критиката. Имай предвид обаче, че когато се пише такъв вид творба, главната цел е да звучи красиво, защото все пак текста цели да трогне или най-малкото въздейства на читателя. Ако беше история с глави, тогава граматиката, причастията и т.н. наистина са важни. Тук обаче може да се направи компромис според мен - не с цел да се оправдаят грешките ми, а за да се запази чувството и красотата на текста. Представи си ако го бях написала с граматически правилните термини - не мислиш ли, че тогава може би посланието и чувствата в творбата щяха да се загубят? Според мен би се получило малко сковано, ако е съобразено с граматиката на българския език. Не ме разбирай погрешно сега - оценявам поправките ти и със сигурност ги имам предвид, тъй като и аз съм твърдо "За" спазването на правилата за писане и граматика. Просто си мисля, че творбата ми е добра, както е в оригинал - не знам дали разбираш какво имам предвид, но се надявам аз също да не съм те засегнала

[Sponsored content]