Ами за сега всички в класа сме приятели, но кака казва, че е защото сме още малки и не сме се усетили. Има хора, които ме дразнят, но нямам право да казвам каквото и да е било против тях. Мълча си там и ги трая...
Близки са ми повечето от момичетата в класа. Приятелки сме си и си говорим, но извън стаята не сме си много близки.
Иначе истински ценя само 3 момичета. Може би само те са ми истински приятелки, една от които не ми е съученичка, но това е друго.

Вени, не съм напълно на твое мнение, защото например човек като мен , при който съседските деца или не са на твоята възраст или просто не може да се понасяте, нямаш избор и търсиш компанията в училище. Но съм съгласна с това , че в училище на никой не му пука за другия и гледа само да изкласи. В моя клас ми беше приятно да дружа само с 8 човека. Но не може 8 човека да се наричат най-добри приятели. От тези 8 някой ме използваха само за учебник да им помагам на контролни или да им давам домашни. И всеки се отдели от тази група и общо взето аз останах само с още 3 момичета , с които прекарвам съботите , неделите и ваканциите. И дори постоянно да се карам и да споря с тях , защото всяка си има собствено мнение и всяка е инат, пак излизам с тях. Но пък се оказа че имаме много общи неща и станаха прекалено много приятните ми моменти с тях - и да сприятелихме се и станахме много близки. Но все още не мога да ги нарека най - добри приятелки, защото никоя не ме познава добре и така се получават неразбирателствата...

Ние не сме много, само 10. Единствено с едно от момичетата не мога да се разбирам. Познаваме се от детската градина и винаги сме се мразили.