Изтегли късметче
Similar topics
Top posters
Вени (1304) | ||||
Dark_Red_Rose (1288) | ||||
Krisi (521) | ||||
Renny717 (514) | ||||
Tami (482) | ||||
Stacey:) (478) | ||||
Smile (231) | ||||
DeadReaper (224) | ||||
elinora97 (153) | ||||
tali (113) |
Latest topics
Земята
Времето
Началото на града
4 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Началото на града
Дъхът ми секна, а сърцето ми примря. Преди да се усетя, той вече стискаше рамената ми, а устните му се намираха върху моите. Може би заради нажежилите се вече страсти от споровете, но кръвта ми кипна и вместо да се отдръпна от него, отговорих на целувката му. Сигурно нямаше да спра, докато устните ми не станеха неспособни да се движдат повече, когато усетих колко всъщност студен беше. Тръпки ме побиха от този хлад. Само вампирите бяха толкова студени. Бледа и ледена кожа, като на мъртвец. Здраво тяло, защитено срещу всякакви наранявания. Красива външност, за да привличат жертви. Изтръпнах цялата. Дишането ми се забърза и гнева ми изригна. Отделих се рязко от него и още преди той да е разбрал, че вече не ме стискаше в обятията си, ръката ми се стрелна към лицето му в звучен шамар. Той ме погледна изненадано и премигна няколко пъти, а моите очи се напълниха със сълзи. Споменът за родителиме ми и безжизнените им тела, в онези ужасни кофчези ми причини болка. Изхлипах, сърдита на себе си и на него.
- Ти си вампир... а аз ти отвърнах на целувката. - и сълзите закапаха от очите ми.
- Ти си вампир... а аз ти отвърнах на целувката. - и сълзите закапаха от очите ми.
Re: Началото на града
Одръпнах се като упарен от нея. Вгледах се в измъченото й лице и не можех да повярвам на ушите си. Тя знаеше! Знаеше за вампирите, сега разбра и за мен! Дали беше узнала и за Тереза и Крисчън? Вдишах дълбоко въздух и ароматът й ме удари като юмрук.
- Откъде знаеш за... - недовърших. Не исках да го казвам на глас. - Защо плачеш? - попитах объркан. Слъзите продължаваха да капят от очите й и аз се почувствах неудобно. Тя не ми отговаряше. Само стоеше и ме гледаше с големите си, пълни със сълзи очи. В този миг осъзнах, че все още бях хванал раменете й и махнах светкавично ръцете си. А тя просто стоеше и се взираше в мен.
- По дяволите, Александра, няма ли да направиш нещо? - попитах гневно.
- Откъде знаеш за... - недовърших. Не исках да го казвам на глас. - Защо плачеш? - попитах объркан. Слъзите продължаваха да капят от очите й и аз се почувствах неудобно. Тя не ми отговаряше. Само стоеше и ме гледаше с големите си, пълни със сълзи очи. В този миг осъзнах, че все още бях хванал раменете й и махнах светкавично ръцете си. А тя просто стоеше и се взираше в мен.
- По дяволите, Александра, няма ли да направиш нещо? - попитах гневно.
Re: Началото на града
- Какво искаш да направя? - викнах изведнъж. - След като знам какво си, да не мислиш че не знам и какво можеш да ми направиш? Истинско чудо е, че вече не съм мъртва. За Бога, бях в ръцете на вампир плейбой, който на дали може да контролира жаждата си! - последното изречени смрази кръвта ми и ме накара да се отдръпна още. - Мамка му, можеше да ме убиеш. - прошепнах стреснато.
- Но не го направих, нали...
- Браво. Сега и медал ли да ти дам? - защо винаги нещата се обръщаха така че да се караме? Какво ми ставаше и на мен? Той ми беше враг номер едно. Вместо да избягам от него или да се опитам да го убия, аз си стоях най-спокойно и го ядосвах на всичкото отгоре. И въпреки всичко, нямах чувството, че ще ме нарани. Незнайно защо. Дори по някаква странна причина се чувствах не толкова нервна покрай него.
- Но не го направих, нали...
- Браво. Сега и медал ли да ти дам? - защо винаги нещата се обръщаха така че да се караме? Какво ми ставаше и на мен? Той ми беше враг номер едно. Вместо да избягам от него или да се опитам да го убия, аз си стоях най-спокойно и го ядосвах на всичкото отгоре. И въпреки всичко, нямах чувството, че ще ме нарани. Незнайно защо. Дори по някаква странна причина се чувствах не толкова нервна покрай него.
Re: Началото на града
Марк
Стоях и я гледах неразбиращо. Защо всеки път, когато направех нещо, завършвахме със спор? Ако продължаваше по този начин...
- Все още не е късно да поправя грешката си... Че не те убих - добавих, а тя ме изгледа разярено.
- Ти пък имай късмета да го направиш - каза и ме погледна така заплашително, че за миг си помислих, че ще ме удари отново.
- Защо? Какво толкова можеш да ми направиш? - попитах любопитно и отново скъсих дистанцията между нас и вдигнах вежда в предизвикателство. тя ме погледна объркано, чудейки се как да ми отговори.
Стоях и я гледах неразбиращо. Защо всеки път, когато направех нещо, завършвахме със спор? Ако продължаваше по този начин...
- Все още не е късно да поправя грешката си... Че не те убих - добавих, а тя ме изгледа разярено.
- Ти пък имай късмета да го направиш - каза и ме погледна така заплашително, че за миг си помислих, че ще ме удари отново.
- Защо? Какво толкова можеш да ми направиш? - попитах любопитно и отново скъсих дистанцията между нас и вдигнах вежда в предизвикателство. тя ме погледна объркано, чудейки се как да ми отговори.
Re: Началото на града
Тереза
Двете със Сам се разхождахме, говорейки си. Огледах се и осъзнах, че сме се озовали в началото на града. Усмихнах се отново на Саманта, като продължавах разговора ни. Двете крачехме не много бързо, оглеждайки сградите, улиците и обстановката. Стигнахме до някакъв парк, като продължавахме да си говорим. Тъкмо смятах да разбера какво знае, когато в далечината забелязахме двама души, които очевидно викаха един на друг, ядосани. Вгледах се по-добре и доброто ми зрение не ме предаде - разпознах фигурите на Марк и Александра, от бара. Не изглеждаха доволни и очевидно спореха. Запитах се какво става тук. Загледах ги, объркана, когато двете със Сам наближихме мястото, където стояха...
Двете със Сам се разхождахме, говорейки си. Огледах се и осъзнах, че сме се озовали в началото на града. Усмихнах се отново на Саманта, като продължавах разговора ни. Двете крачехме не много бързо, оглеждайки сградите, улиците и обстановката. Стигнахме до някакъв парк, като продължавахме да си говорим. Тъкмо смятах да разбера какво знае, когато в далечината забелязахме двама души, които очевидно викаха един на друг, ядосани. Вгледах се по-добре и доброто ми зрение не ме предаде - разпознах фигурите на Марк и Александра, от бара. Не изглеждаха доволни и очевидно спореха. Запитах се какво става тук. Загледах ги, объркана, когато двете със Сам наближихме мястото, където стояха...
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Началото на града
- Ти само ми дай причина да подпаля кръвосмучещия ти задник. Ще ми достави доста голямо удоволствие да поправя грешката на природата, че се още си жив.
- Груба си по природа или просто целувката ми ти подейства така.
- Слупай какво, господин "Перфектен". Не се ласкай толкова много, че ти позволих да си вкараш езика в гърлото ми. Повече няма да повторя тази грешка. По-скоро бих умряла. - присвих очи.
- Ако искаш мога да изпълня желанието ти да умреш. - усмихваше ми се по онзи изключително дразнещ начин. Харесваше му. Той се забавляваше и то на мой гръб.
- Голямо предлагане на услугите си. Не дай си Боже да приема, а? - включих се в играта му. За да го ядосам, изглежда че трябваше да бъда спокойна. Поне той така мен изкарваше извън нерви.
Беше пълна глупост да ясовам вампир, когато съм сама, без защитник, но какво пък. Запалката беше все още в джоба ми. За да се подсигуря я потупах леко и си припомних първото убийство на вампир. Толкова бяха крехки, когато огънят ги обгърнеше. От гърлата им се изтръгваше ужасяващ вик, след което ставаха на пепел. Красота за ушите и очите.
- Ами знам ли... За трън в задника като теб, бих отървал света от теб. - заяде се.
- Нещастник! - след като го викнах, осъзнах че не бяхме сами. Сам и Тереза се намираха едва на метър от нас и слушаха с неприкрит интерес спора ни.
- Май сме пропуснали забавата. - пошегува се Саманта, а аз се изчервих.
- Груба си по природа или просто целувката ми ти подейства така.
- Слупай какво, господин "Перфектен". Не се ласкай толкова много, че ти позволих да си вкараш езика в гърлото ми. Повече няма да повторя тази грешка. По-скоро бих умряла. - присвих очи.
- Ако искаш мога да изпълня желанието ти да умреш. - усмихваше ми се по онзи изключително дразнещ начин. Харесваше му. Той се забавляваше и то на мой гръб.
- Голямо предлагане на услугите си. Не дай си Боже да приема, а? - включих се в играта му. За да го ядосам, изглежда че трябваше да бъда спокойна. Поне той така мен изкарваше извън нерви.
Беше пълна глупост да ясовам вампир, когато съм сама, без защитник, но какво пък. Запалката беше все още в джоба ми. За да се подсигуря я потупах леко и си припомних първото убийство на вампир. Толкова бяха крехки, когато огънят ги обгърнеше. От гърлата им се изтръгваше ужасяващ вик, след което ставаха на пепел. Красота за ушите и очите.
- Ами знам ли... За трън в задника като теб, бих отървал света от теб. - заяде се.
- Нещастник! - след като го викнах, осъзнах че не бяхме сами. Сам и Тереза се намираха едва на метър от нас и слушаха с неприкрит интерес спора ни.
- Май сме пропуснали забавата. - пошегува се Саманта, а аз се изчервих.
Re: Началото на града
Саманта
Тези двамата изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да се хванат за гушите. Какво пак бе казал този идиот? Надявах се само Алекс да не го е приела насериозно. Погледнах Тереза, но тя изглеждаше точно толкова объркана, колкото бях и аз.
- Всичко наред ли е? - попита Тери притеснено. Марк, изглежда се окопити по-бързо от Алекс, и ни отвърна:
- Естествено, че всичко е наред - усмивката се появи на лицето му. Приближи се до мен и ме завъртя в прегръдка. - Как е красивата ми съквартирантка? - не знаех, дали ме пита, защото наиситна се интересува, или искаше да подразни някое от двете момичета. Усмихнах му се.
- Точно сега й се вие свят - казах и се засмях. Марк и Тереза последваха примера ми. Само Александра мълчеше. - Здравей - обърнах се към нея. - Аз съм Саманта - казах и подадох ръката си.
- Знам - отвърна ми с и подаде ръката си с усмивка. - Аз съм Александра.
- Знам - отвърнах й и се засмяхме. - Искаш ли да се поразходим? - предложих й, надявайки се да не откаже. беше ми интересно що за човек щеше да се окаже. После, обаче се сетих за Тереза. - Ъм, Тери, ако искаш ще ти се обадя като се прибера и може да наминеш. ще довършим нашият разговор - тя изглежда не остана доволна. - Или пък ела с нас. Е, Алекс, съгласна ли си?
Тези двамата изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да се хванат за гушите. Какво пак бе казал този идиот? Надявах се само Алекс да не го е приела насериозно. Погледнах Тереза, но тя изглеждаше точно толкова объркана, колкото бях и аз.
- Всичко наред ли е? - попита Тери притеснено. Марк, изглежда се окопити по-бързо от Алекс, и ни отвърна:
- Естествено, че всичко е наред - усмивката се появи на лицето му. Приближи се до мен и ме завъртя в прегръдка. - Как е красивата ми съквартирантка? - не знаех, дали ме пита, защото наиситна се интересува, или искаше да подразни някое от двете момичета. Усмихнах му се.
- Точно сега й се вие свят - казах и се засмях. Марк и Тереза последваха примера ми. Само Александра мълчеше. - Здравей - обърнах се към нея. - Аз съм Саманта - казах и подадох ръката си.
- Знам - отвърна ми с и подаде ръката си с усмивка. - Аз съм Александра.
- Знам - отвърнах й и се засмяхме. - Искаш ли да се поразходим? - предложих й, надявайки се да не откаже. беше ми интересно що за човек щеше да се окаже. После, обаче се сетих за Тереза. - Ъм, Тери, ако искаш ще ти се обадя като се прибера и може да наминеш. ще довършим нашият разговор - тя изглежда не остана доволна. - Или пък ела с нас. Е, Алекс, съгласна ли си?
Последната промяна е направена от Renny717 на Съб Юли 24, 2010 5:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Re: Началото на града
- Всичко, само и само да се махна от този тук. - посочих с глава към Марк, който се засмя доволно. Защо толкова много ме вбесяваше? Всяко негово движение, всяко негово вдишване. Изкарваше ме извън релси само с присъствието си.
- Взимай таралежа в твоите гащи. - прошепна на Саманта, след което се засмя доволно.
- Ха-ха. Колко си забавен. - нямаше да му остана длъжна. Той какво си мислеше? Не се е родил човекът, който ще се подиграва в очите ми и ще се размине просто така. - Винаги ли е таклъв задник? - обърнах се към Саманта - Или само този път е решил да се прави на много отворен... или чакай... - направих се, че току-що ми съм стигнала до изключително заключение. - Не харесва да го режат. Господин "Перфектен" не е свикнал да не му падат в краката. Е, свиквай, защото ще се постарая с която и да те видя, да й отворя очите за теб. - озъбих му се, след което тръгнах напред, оставяйки Саманта и Тереза зад себе си. - Ще се разхождаме ли някъде или предпочитате да ядоса и вас? - след няколко крачки се обърнах и попитах с приятелска усмивка, сякаш нищо не се беше случило.
- Взимай таралежа в твоите гащи. - прошепна на Саманта, след което се засмя доволно.
- Ха-ха. Колко си забавен. - нямаше да му остана длъжна. Той какво си мислеше? Не се е родил човекът, който ще се подиграва в очите ми и ще се размине просто така. - Винаги ли е таклъв задник? - обърнах се към Саманта - Или само този път е решил да се прави на много отворен... или чакай... - направих се, че току-що ми съм стигнала до изключително заключение. - Не харесва да го режат. Господин "Перфектен" не е свикнал да не му падат в краката. Е, свиквай, защото ще се постарая с която и да те видя, да й отворя очите за теб. - озъбих му се, след което тръгнах напред, оставяйки Саманта и Тереза зад себе си. - Ще се разхождаме ли някъде или предпочитате да ядоса и вас? - след няколко крачки се обърнах и попитах с приятелска усмивка, сякаш нищо не се беше случило.
Re: Началото на града
Тереза
Местех погледа си от Марк на Александра и обратно. Какво ли се случваше тук? Тези двамата май не си бяха безразлични... Погледнах Сам въпросително. Тя просто повдигна рамене и ми се усмихна.
-Е, хайде - каза най-накрая и двете последвахме Алекс. Казахме довиждане на Марк и се запътихме към парка, като докато вървяхме, реших да попитам
-Алекс, защо беше...
-Няма значение. Нищо особено - прекъсна ме тя, като тонът й ясно показваше, че иска да сменим темата. Кимнах и продължих
-Е, ние със Сам се разхождахме, искахме да разгледаме града по-добре. Какво ще кажете да седнем за кратка почивка в парка, така и така сме се запътили натам?
Усмихнах се и на двете, като се стараех гласът ми да звучи дружелюбно. Все още не бях разбрала какво знае Сам за вампирите, но не се бях отказала. Бях търпелива, а и един приятелски разговор между трите нямаше да ме забави или навреди. Какво пък - поне можехме да си изкараме приятно трите.. Надявам се.
Местех погледа си от Марк на Александра и обратно. Какво ли се случваше тук? Тези двамата май не си бяха безразлични... Погледнах Сам въпросително. Тя просто повдигна рамене и ми се усмихна.
-Е, хайде - каза най-накрая и двете последвахме Алекс. Казахме довиждане на Марк и се запътихме към парка, като докато вървяхме, реших да попитам
-Алекс, защо беше...
-Няма значение. Нищо особено - прекъсна ме тя, като тонът й ясно показваше, че иска да сменим темата. Кимнах и продължих
-Е, ние със Сам се разхождахме, искахме да разгледаме града по-добре. Какво ще кажете да седнем за кратка почивка в парка, така и така сме се запътили натам?
Усмихнах се и на двете, като се стараех гласът ми да звучи дружелюбно. Все още не бях разбрала какво знае Сам за вампирите, но не се бях отказала. Бях търпелива, а и един приятелски разговор между трите нямаше да ме забави или навреди. Какво пък - поне можехме да си изкараме приятно трите.. Надявам се.
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Страница 2 от 2 • 1, 2
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji