Одръпнах се като упарен от нея. Вгледах се в измъченото й лице и не можех да повярвам на ушите си. Тя знаеше! Знаеше за вампирите, сега разбра и за мен! Дали беше узнала и за Тереза и Крисчън? Вдишах дълбоко въздух и ароматът й ме удари като юмрук.
- Откъде знаеш за... - недовърших. Не исках да го казвам на глас. - Защо плачеш? - попитах объркан. Слъзите продължаваха да капят от очите й и аз се почувствах неудобно. Тя не ми отговаряше. Само стоеше и ме гледаше с големите си, пълни със сълзи очи. В този миг осъзнах, че все още бях хванал раменете й и махнах светкавично ръцете си. А тя просто стоеше и се взираше в мен.
- По дяволите, Александра, няма ли да направиш нещо? - попитах гневно.

Марк

Стоях и я гледах неразбиращо. Защо всеки път, когато направех нещо, завършвахме със спор? Ако продължаваше по този начин...
- Все още не е късно да поправя грешката си... Че не те убих - добавих, а тя ме изгледа разярено.
- Ти пък имай късмета да го направиш - каза и ме погледна така заплашително, че за миг си помислих, че ще ме удари отново.
- Защо? Какво толкова можеш да ми направиш? - попитах любопитно и отново скъсих дистанцията между нас и вдигнах вежда в предизвикателство. тя ме погледна объркано, чудейки се как да ми отговори.

Саманта

Тези двамата изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да се хванат за гушите. Какво пак бе казал този идиот? Надявах се само Алекс да не го е приела насериозно. Погледнах Тереза, но тя изглеждаше точно толкова объркана, колкото бях и аз.
- Всичко наред ли е? - попита Тери притеснено. Марк, изглежда се окопити по-бързо от Алекс, и ни отвърна:
- Естествено, че всичко е наред - усмивката се появи на лицето му. Приближи се до мен и ме завъртя в прегръдка. - Как е красивата ми съквартирантка? - не знаех, дали ме пита, защото наиситна се интересува, или искаше да подразни някое от двете момичета. Усмихнах му се.
- Точно сега й се вие свят - казах и се засмях. Марк и Тереза последваха примера ми. Само Александра мълчеше. - Здравей - обърнах се към нея. - Аз съм Саманта - казах и подадох ръката си.
- Знам - отвърна ми с и подаде ръката си с усмивка. - Аз съм Александра.
- Знам - отвърнах й и се засмяхме. - Искаш ли да се поразходим? - предложих й, надявайки се да не откаже. беше ми интересно що за човек щеше да се окаже. После, обаче се сетих за Тереза. - Ъм, Тери, ако искаш ще ти се обадя като се прибера и може да наминеш. ще довършим нашият разговор - тя изглежда не остана доволна. - Или пък ела с нас. Е, Алекс, съгласна ли си?