This is a Hitskin.com skin preview
Install the skin • Return to the skin page
Бар "Спасение"
4 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Бар "Спасение"
Тереза
Стоях на бара, въртейки чашата си, потънала в мисли. Колко много се бяха объркали нещата.. Първо проблема да не ни разкрият, сега и Дерек... А Бен - трябваше да говоря с него. Исках да му се обадя, бях толкова объркана..
Вдигнах поглед и видях, че до мен на бара беше седнал не кой да е.. а Дерек. Зяпнах го, намръщена
-Какво правиш тук? - прошепнах тихо, но знаех, че можеше да ме чуе. Присвих очи и добавих
-И защо просто не ме оствиш на мира?!
Гледах го яростно и с омраза, когато тънка усмивка се появи на устните му и той проговори...
Стоях на бара, въртейки чашата си, потънала в мисли. Колко много се бяха объркали нещата.. Първо проблема да не ни разкрият, сега и Дерек... А Бен - трябваше да говоря с него. Исках да му се обадя, бях толкова объркана..
Вдигнах поглед и видях, че до мен на бара беше седнал не кой да е.. а Дерек. Зяпнах го, намръщена
-Какво правиш тук? - прошепнах тихо, но знаех, че можеше да ме чуе. Присвих очи и добавих
-И защо просто не ме оствиш на мира?!
Гледах го яростно и с омраза, когато тънка усмивка се появи на устните му и той проговори...
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Бар "Спасение"
Дерек
- Да те оставя намира ли? Нима ти досаждам? - направих се на невинен аз. Бях добър актьор. Много по-добър от идиотите, които пълнеха киносалоните днес.
- Винаги си ми досаждал, Дерек - отвърна ми ядосано тя. Опитваше се да ме накара да си отида. Жалко, че нямаше да постигне нищо.
- Знаеш ли, не те бива в лъжите, Тереза - казах спокойно и видях как изражението й се промени. Засмях се. - Кой е тоя, който беше днес с теб? Да не би да е новото ти гадже? - попитах подозрително. Тя като че ли се почуди как да ми отговори, но накрая все пак отвърна нещо.
Re: Бар "Спасение"
Тереза
Ядосах се и се подразних едновременно.
-Сякаш те интересува! Не е твоя работа. Не знам защо си тук, след като никога не ти е пукало за мен, но ще разбера какво целиш... - познавах го добре и това беше като предимство за мен. Лошото беше, че и той ме познаваше..
-Смятай го за предупреждение. Но сега не смятам да продължавам този абсурден разговор повече.
Станах и платих питието си, отправяйки се бързо към изхода. Излязох пред бара, като след секунда Дерек отново стоеше пред мен, усмихвайки се...
Ядосах се и се подразних едновременно.
-Сякаш те интересува! Не е твоя работа. Не знам защо си тук, след като никога не ти е пукало за мен, но ще разбера какво целиш... - познавах го добре и това беше като предимство за мен. Лошото беше, че и той ме познаваше..
-Смятай го за предупреждение. Но сега не смятам да продължавам този абсурден разговор повече.
Станах и платих питието си, отправяйки се бързо към изхода. Излязох пред бара, като след секунда Дерек отново стоеше пред мен, усмихвайки се...
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Бар "Спасение"
Дерек
- Какво изобщо търсиш тук, Дерек? - попита ме раздразнено Тереза. - Малките градове не са по вкуса ти. Ти предпочиташ по-оживлените места, за да не личи броя на жертвите ти - довърши, все така ядосана.
Е, не можех да отрека, че ме познаваше. Все пак бяхме заедно доста дълго време. Но аз я познавах по-добре.
- Не може просто така да си решил да дойдеш тук... - продължи с размишленията си тя. Все още ме гледаше гневно, явно нямаше да се успокои скоро. - Има нещо друго - изгледа ме подозрително.
- Е, колкото и да се радвам, че се натъкнах на теб, не си ти причината да дойда тук. Тук има доста... работа - довърших. Смигнах й закачливо и се запътих към парка на града. Нека си блъскаше русата главица. Едва ли някога щеше да се досети за какво бях дошъл. Не беше чак толкова умна.
А сега... От къде да намеря информация за противните вещери, които обитаваха това мизерно място?
Re: Бар "Спасение"
Тереза
Повтарях думите на Дерек в ума си отново и отново. "Тук има доста... работа." Какво ли значеше това? Та той мразеше да работи и взимаше пари от жертвите си. А и обичаше да пътува и последното място, където би се съгласил да работи, е малко градче като това. Замислих се.. май нямаше предвид "работа" в буквалния смисъл? Тук трябва да има нещо, което той да счита за "работа". Но аз знаех, че единствената работа, която той си беше поставил като цел, беше избиването на вещерите. Това е!!! Значи Дерек знаеше, че в градчето имаше вещери... Саманта! И Бен!!! Не, не, не...
Трябваше веднага да кажа на Крис, за да предупреди Сам. И сега вече беше наложително да говоря с Бен. Да го предпазя... Бих дала живота си за него. Запътих се бързо към къщата на Крисчън, но не издържах и преминах на вампирска скорост - беше късно и нямаше кой да ме забележи, улиците бяха пусти. Нямах търпение да стигна дома на Крис, и макар да знаех, че ще съм там за броени секунди, ми изглеждаха сякаш минават часове, докато се озова пред луксозната му къща...
Повтарях думите на Дерек в ума си отново и отново. "Тук има доста... работа." Какво ли значеше това? Та той мразеше да работи и взимаше пари от жертвите си. А и обичаше да пътува и последното място, където би се съгласил да работи, е малко градче като това. Замислих се.. май нямаше предвид "работа" в буквалния смисъл? Тук трябва да има нещо, което той да счита за "работа". Но аз знаех, че единствената работа, която той си беше поставил като цел, беше избиването на вещерите. Това е!!! Значи Дерек знаеше, че в градчето имаше вещери... Саманта! И Бен!!! Не, не, не...
Трябваше веднага да кажа на Крис, за да предупреди Сам. И сега вече беше наложително да говоря с Бен. Да го предпазя... Бих дала живота си за него. Запътих се бързо към къщата на Крисчън, но не издържах и преминах на вампирска скорост - беше късно и нямаше кой да ме забележи, улиците бяха пусти. Нямах търпение да стигна дома на Крис, и макар да знаех, че ще съм там за броени секунди, ми изглеждаха сякаш минават часове, докато се озова пред луксозната му къща...
Krisi- Модератор
- Брой мнения : 521
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 32
Местожителство : Кърджали - София, България
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Бар "Спасение"
Крисчън
Нещата не вървяха на добре. Никак. Алекс се беше оказала изключително силна... прекалено силна. Можеше да ни кара да правим каквото си поиска и след това да ни изтрие спомените, сякаш нищо не е било. Не можех да разбера от къде тази сила в нея. Винаги съм я знаел като борбена и получаваща каквото иска, но не съм и подозирал каква машина за масово изтребление ще бъде, ако някой я превърне. Ако знаех това, сам щях да я превърна...
Тя избяга, а преди това научи всичко за Дерек.
- Проклетото копеле, жив ще го изпържи. - казах на Марк, докато вървяхме към бара. Благодарение на способността му, бяхме успели да научим кои точно бяха информаторите на Дерек и сега смятахме да ги поразпитаме малко.
- Само да не пострада. - клатеше глава той. - Защо не останах с нея в къщата, ами реших точно тогава, че трябва да я оставя да мисли? Все едно не знам как е устроен мозъкът й. - обвинявяше се през последните няколко часа. Сякаш той беше виновен, за случилото се с нея. Изглеждаше толкова... жалък. Нямаше го предишното величие на Марк. Само едно изпито подобие на вампир, което се обвиняваше.
- Мaрк, чуй ме. Не си виновен ти. Можеше да се случи по всяко време и знаеш това. Престани да се обвиняваш и страхуваш. Тя е силна и умня. Голямо момиче е и знае как да се оправя сама. Забрави за всичко друго, освен за това, че имаме работа. - гледах го право в очите и стисках силно рамената му.
- Добре, добре... - каза той и влязохме в бара.
Десет минути по-късно, вече бяхме говорили с информаторите на дерек и Марк им беше казал какво да говорят. Дарбата му беше страхотна. Защо и аз нямах такава...
Тъкмо излизахме, когато видяхме Александра и Дерек да идват към заведението. Дръпнах бързо Марк към вътрешността на сградата, за да наблюдаваме какво ще се случи. Мамка му, тя беше красива. Толкова красива. Беше се преоблякла. Носеше къса рокличка и ботуши на високи токчета, които правеха дълите й крака още по-дълги. Каква съблазнителка беше само... Косата й бе разрошена и се спускаше по бледото й лице. Устните й бяха кървавочервени, а очите - сияеха. Изглежда че се беше хранила... но не с животинска кръв.
"По дяволите Алекс, какво ти е сторил." - помислих си и хванах Марк за рамото, спирайки го да издаде мястото ни. Целия се тресеше и стискаше нервно ръцете си, когато онзи нещастник придвижеше ръка по тялото й. Само как я гледаше...
Страница 2 от 2 • 1, 2
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji