- Да те оставя намира ли? Нима ти досаждам? - направих се на невинен аз. Бях добър актьор. Много по-добър от идиотите, които пълнеха киносалоните днес.
- Винаги си ми досаждал, Дерек - отвърна ми ядосано тя. Опитваше се да ме накара да си отида. Жалко, че нямаше да постигне нищо.
- Знаеш ли, не те бива в лъжите, Тереза - казах спокойно и видях как изражението й се промени. Засмях се. - Кой е тоя, който беше днес с теб? Да не би да е новото ти гадже? - попитах подозрително. Тя като че ли се почуди как да ми отговори, но накрая все пак отвърна нещо.

- Какво изобщо търсиш тук, Дерек? - попита ме раздразнено Тереза. - Малките градове не са по вкуса ти. Ти предпочиташ по-оживлените места, за да не личи броя на жертвите ти - довърши, все така ядосана.
Е, не можех да отрека, че ме познаваше. Все пак бяхме заедно доста дълго време. Но аз я познавах по-добре.
- Не може просто така да си решил да дойдеш тук... - продължи с размишленията си тя. Все още ме гледаше гневно, явно нямаше да се успокои скоро. - Има нещо друго - изгледа ме подозрително.
- Е, колкото и да се радвам, че се натъкнах на теб, не си ти причината да дойда тук. Тук има доста... работа - довърших. Смигнах й закачливо и се запътих към парка на града. Нека си блъскаше русата главица. Едва ли някога щеше да се досети за какво бях дошъл. Не беше чак толкова умна.
А сега... От къде да намеря информация за противните вещери, които обитаваха това мизерно място?