"Покоите" на Марк Hitskin_logo Hitskin.com

This is a Hitskin.com skin preview
Install the skinReturn to the skin page

Луди глави
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Луди глави

Ех зима, бяла и студена зима... за кратко си замина и пак дойде

Poll

Какво е любимото ви занимание?

"Покоите" на Марк Vote_lcap16%"Покоите" на Марк Vote_rcap 16% [ 8 ]
"Покоите" на Марк Vote_lcap8%"Покоите" на Марк Vote_rcap 8% [ 4 ]
"Покоите" на Марк Vote_lcap6%"Покоите" на Марк Vote_rcap 6% [ 3 ]
"Покоите" на Марк Vote_lcap53%"Покоите" на Марк Vote_rcap 53% [ 26 ]
"Покоите" на Марк Vote_lcap8%"Покоите" на Марк Vote_rcap 8% [ 4 ]
"Покоите" на Марк Vote_lcap8%"Покоите" на Марк Vote_rcap 8% [ 4 ]

Общо гласове : 49

Top posters
Вени (1304)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
Dark_Red_Rose (1288)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
Krisi (521)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
Renny717 (514)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
Tami (482)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
Stacey:) (478)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
Smile (231)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
DeadReaper (224)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
elinora97 (153)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 
tali (113)
"Покоите" на Марк Vote_lcap"Покоите" на Марк Voting_bar"Покоите" на Марк Vote_rcap 

Latest topics
» Създадена От Дим И Кост - Лейни Тейлър
"Покоите" на Марк EmptyНед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais

» Игра На Думи
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji

» Скрабъл
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji

» Музикална игра
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji

» Да броим до 0
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji

» Намислете си съществително преди да влезете
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji

» Асоциации
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji

» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose

» Вицове
"Покоите" на Марк EmptyНед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji

Ноември 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Календар Календар

Земята
Лунен календар
CURRENT MOON
Общ брой посетители
Free web counter
Брояч на знамена
Flag Counter
Времето

You are not connected. Please login or register

"Покоите" на Марк

2 posters

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1"Покоите" на Марк Empty "Покоите" на Марк Съб Юли 24, 2010 1:09 pm

Renny717

Renny717
Писател

"Покоите" на Марк Craftsman1070053

Искрено се зарадвах, когато Сам се съгласи да се нанесе при мен. Не, че й оставих някакъв избор, де... Но тук беше по-добре, отколкото в оная съборетина. Щеше да е в безопасност, доколкото това бе възможно при съжителство с вампир.
Не, че щях да я нараня. Ако някога това се случи, няма да мога да си го простя. Тя означава много за мен. Обичам я дори повече, отколкото някога обичах истинските си сестри.
- Къщата е невроятна! - възликна тя, влизайки в дневната. - Само че не съм съгласна да спя в голямата спалня. Та това си е твоята стая - каза обвинително и се нацупи леко. Аз само се изхилих.
- Много добре знаеш, че аз не я използвам. Защо да стои така, като сега в къщата има красива жена, която се нуждае от здрав сън? - тя ме изгледа странно. - Какво казах пък сега? - попитах объркано.
- Ти ме нарече жена... Нима вече не съм малкото досадно детенце? - попита любопитна.
- Ако говорим за години, ти наистина си дете в сравнение с мен. Но ако говорим за твоя живот... Бих казал, че отдавна си надраснала връстниците си - тя само ми кимна с тъжна усмивка. - Може би трябва да те оставя малко сама. Ще изляза да се поразходя. Ти имаш ли някакви планове за днес?
- Ами, първо мисля да си взема душ, а след това чакам Тереза да ми звънне да се видим.
- Като говорим за това, какво по дяволите си мислеше снощи? - започнах с конското. - Да правиш толкова очевидни намеци пред два непознати вампира си е равно на самоубийство! - смъмрих я набързо, надявайки се да я откажа от плановете й, но по изражението й разбрах, че не съм постигнал нищо. - Мамка му... Добре, излез с нея, но внимавай. Нямам доверие нито на нея, нито на Крисчън - тя ме прегърна и се затича по стълбите. Поклатих глава и излязох навън.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

2"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Съб Юли 24, 2010 3:27 pm

Renny717

Renny717
Писател

Саманта

Къщата на Марк беше огромна! Само кухнята му беше колкото "апартамента" в "Кораба на мечтите". Което беше много странно, при положение че на него не му трябваше. Може би просто я е купил така.
Вече се бях изкъпала и облякла подходящо, сега оставаше само Тереза да се обади. Спомних си думите на Марк: " Не вярвам нито на нея, нито на Крисчън..." Но той винаги си беше подозрителен. Преди дори и с мен се отнасяше така, но вече не го правеше. Марк се притесняваше прекалено много за мен. И го оценявах, наистина. Телефонът ми звънна неомаквано. Погледнах дисплея и видях, че номерът е непознат.
- Ало?
- Здравей, Сам. Тереза е - чух бодрия й глас. - Готова ли си?
- Да, даже вече ми доскучаваше - отвърнах весело. - Понеже не знам много места в града, ти предлагам да се видим след 15 минути пред бар "Спасение".
- Добре, ще се видим - каза изатвори телефона. Взех ключът, който ми бе оставил Марк и излязох от къщата.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

3"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 2:32 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Александра
Той ме целуна. Нещастникът си позволи да ме целуне. Тъкмо се готвех да го ударя, когато... и последните мисли за съпротива излетяха от главата ми. Почувствах се безтегловна. Напълно изчерпана. Сякаш нямах сили дори да дишам и само Марк можеше да ми ги върне. Когато отдели устните си от моите, се усетих някак твърде тежка. Върнах се на земята и краткият ми полет към облаците свърши с болезнено падане.
Щом го огледах, ми се стори някак... божествен. Лицето му, очите му, тялото. Всичко в него ме накара да настръхна. И преди го смятах за красив, но фактът, че беше такъв женкар, го загрозяваше. Сега обаче, пред мен стоеше съвършено друг човек. Струваше ми се толкова мил, нежен, добър... мъж само за мен. О, само как го исках.
- Искаш да дойдеш вкъщи, нали? - този въпрос накара сърцето ми да забие лудо. Разбира се, че исках. Исках него самия, само за себе си. Хванах ръката му и тръгнах по улицата, към дома му.
Момент... както си летях в облаците, изведнъж се сетих, че не знаех къде живееше той. Тогава от къде бях толкова сигурна, че го водех в правилна посока? Спрях се. Нещо небеше наред. И както се бях замислила, усетих как враждебните ми мисли бавно започват да се връщат.
- Махни си ръката от мен веднага. - обърнах се към него и се дръпнах рязко. Той ме погледна изумено.
- Какво? Това не е възможно. - ококори се.
- Ти не си добре. Махни се от мен. Не, не ме доближавай. - казах, но твърде късно. Преди да се усетя, той ме стискаше нежно за раменете с едната ръка, а с другата галеше лицето ми. Мослите ми започнаха да изчезват отново.
- Точно така малко дяволче, предай се. - каза, след което долепи устните си до крайчеца на моите и ме целуна едва едва. - Да забързаме малко придвижването, че токувиж отново ме изненадаш с грубо държание. - след което ме взе на ръце и преди да мога да мигна дори, се намирахме пред къщата му.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

4"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 3:09 pm

Renny717

Renny717
Писател

Марк

Пуснах я на земята, но ръката ми остана на кръста й. Не можех да позволя да загубя контрол отново, защото не знаех дали ще успея да си го възвърна. Тя ме правеше силен, но и същевремено слаб. А и не исках да изпускам възможността да я имам.
Отключих набързо и я въведох вътре. В мига, в който затворих вратата, тя се нахвърли на устните ми. Господи, устата й! Беше толкова невероятна, така мека, така топла... Не спирах да я целувам, докато се придвижвахме към хола. Просто не можех! Тя ме опияняваше. Поставих я внимателно на канапето и преди да се усетя, тя ме придърпа отгоре си. Впи отново устни в моите и започна да разкопчава ризата ми. Отделих се от нея.
- Не бързай - прошепнах усмихнато. - Имаме предостатъчно време - целунах я отново, но бързо се отделих. - Ще донеса вино - казах й и се запътих усмихнат към кухнята, но не бях напълно доволен. Да, щях да я имам, но благодарение на способностите ми. А не исках да подлагам на това точно нея. Но беше толкова уорита, а това ме дразнеше и не ми оставяше друг избор.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

5"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 4:07 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Нямаше просто да си стоя кротко и да го чакам да дойде. Защо точно сега му трябваше да носи вино? Исках го толкова много. И той ме искаше, иначе нямаше да отвръща така пламенно на целувките ми. Тогава защо не си даваше зор да ме има? Ако бях на негово място, нямаше да чакам и секунда, а щях да се възползвам от възможността.
"Може би пък си мисли, че не съм сигурна в това, което искам. Е, ще го убедя тогава" - помислих си и започнах да събличам дрехите си.
Изгасих лампата в хола и дръпнах пердетата така че да бъде пълен мрак в стаята. Запалих само свещта, която стоеше на масата. Пламъкът освети съвсем бегло помещението, придавайки му още по-голям уют и романтика. След това се придвижих на пръсти по коридора към кухнята и свалих якето си, захвърляйки го на пода. След няколко крачки, на земята вече беше и блузата ми. Пред прага на хола се разделих и с дънките си, пускайки ги небрежно. Освободих косата си и я разроших хубаво, след което се скрих до дебелите пердета на прозореца и зачаках.
- Марк, идваш ли? - попитах и си придадох вид на тигрица. Вече предвкусвах какво предстоеше. И само аз си знаех колко силно го исках.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

6"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 4:37 pm

Renny717

Renny717
Писател

Чух я да ме вика и се подсмихнах. Тонът на гласа й бе съблазнителен и ме подлудяваше. Взех чашите в ръце и се запътих към хола.
Беше изгасила лампата. Свещта осветяваше много малка част от помещението, но това не ме притесняваше. Аз виждах кристално ясно дори и в пълен мрак. След това видях якето й на пода, до него бе блузата й, а дънките ий лежаха непосредствено след тях. Вдигнах поглед нагоре и я видях...
Господи, беше невероятна! Тялото й бе като излято, косата и искреше леко от свещта, а бельото й почти не скриваше нещо. Стоях и се взирах в нея за около секунда, след това пуснах чашите на земята и те се разбиха с трясък. За по малко от секунда се озовах до нея. Прокарах ръка първо по лицето й, и след това я спуснах надолу и надолу, докато не достигнах дупето й. Господи, колко мека кожа имаше! Погледна ме с искрящи очи и вдигна ръка към лицето ми. Отметна един кичур от челото ми, проследи скулите ми, а след това пръстите й се спряха върху устните ми. Докосването й ме накара да полудея. Сграбчих я и започнах да я целувам неистово. Повдигнах я леко и я положих на дивана. Махнах бързо ризата си и поставих ръцете й върху гърдите ми и тя въздъхна доволно.
- Марк... - прошепна възбудено. Целунах шията й и тя се задъха още повече. - О, Марк, да... Ако знаеш колко те искам... - каза съблазнително, а аз замързнах. Почувствах се като най-големия негодник на света! Не можех да я имам по този начин. Не и нея... Повдигнах глава и я погледнах в очите. Тя сякаш още не бе разбрала, че съм прекъснал играта ни. Изправих се бавно, седнах на другия край на канапето и зарових лице в ръцете си, спирайки контрола над мислите й.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

7"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 5:05 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

- Аз съм чудовище. - Марк стоеше на края на дивана и удряше леко главата си с длани. - Ужасен съм. Заслужавам да ме мразиш. Ще те разбера, ако хвърлиш свещта към мен и ме изгориш.
- Какво? - за какво говореше той? Имах чувството, че в главата ми е пълен безпорядък. Знаех, че се намирам в къщата на Марк, както и че преди малко щях да спя с него, но не знаех защо. Вместо чувството на неприязън към него, в онзи момент изпитвах само желание.
- Аз контролирах желанията ти, Александра. Накарах те да дойдеш тук, да се съблечеш, да ме пожелаеш. - погледна ме.
- Я престани да се самосъжаляваш, че ме нервиш! - изглеждаше някак успокоен, че започнах да му викам. Дали беше добре психически? - Първо, дойдох тук и се съблякох по собствена воля. Е, признавам че желанието не е било точно мое, но... дигурен ли си че не ме контролираш още? Нямам желанието да те набия. Дори някак си... все още ми се иска да не беше спирал. - признах си с лека неохота.
- Не те контролирам. - каза той. - Може би просто мозъкът ти не е заработил на пълни обороти.
- Как го направи? Как ме накара да забравя за малко, че си ми неприятен? - не се сдържах и го попитах. Беше ми непонятно защо не исках да го убия. А трябваше да има поне сянка на такова желание. Не стига че беше вампир, ами си беше играл и с мислите и чувствата ми. Но по дяволите, в момента не ме интересуваше нищо от това. Бях по бельо, в къщата му, а той стоеше до мен, разкаян. Странно ли беше, че усещах как желанието в мен да се доближа до него и да го съборя отново, се засилва все повече и повече? Дали не ме контролираше все още? Не. Всичките ми мисли си бяха наред. Отново чувствах онази станала вече нещо нормално за тялото ми болка, от загубата на родителите ми, както и огромната омраза към вампирите, но към точно този, изпитвах само топли чувства. - Е? Ще ми кажеш ли или да се ядосам и да изпълня желанието ти да хвърля свещта върху теб? - казах на шега и зачаках да ми отговори.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

8"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 5:31 pm

Renny717

Renny717
Писател

Усмихнах се горчиво и се чудех откъде да започна.
- Добре, нека ти разкажа миналото си. Живеех през 18 век. Семейството ни не беше заможно, но не бяхме и бедни. Имах две по-малки сестри. Спомнян си, че независимо колко се дразнехме, накрая винаги се прегръщахме и си казвахме колко много се обичахме - тъжна усмивка се появи на устинте ми. - Помня, че дори и като човек имах възможността да карам хората да ми казват това, което искам. Умеех да убеждавам - спрях за миг, за да видя как реагираше на чутото. Тя просто стоеше и ме гледаше спокойно. Смръщих леко вежди и продължих. - Не помня кой е създателят ми. Всъщност, дори не съм сигурен, че някога съм го виждал. Просто се събудих и болката и жаждата ме изгаряха. Това бе й първата ми мисъл - кръв - тя потрепна при думите ми. - Тогава, в началото, не знаех, че мога да оцелея като се храня и с животинска кръв. Но бях млад, нямах никого до себе си... - тръснах глава. - Спомням си, че покрай мен мина една жена. Беше сама, което беше странно по онова време. Спомням си, че ме попита дали съм добре... Миризмата й направо ме изгаряше. Започна да й говоря тихо, а тя просто стоеше и ме гледаше в унес... Така и открих дарбата си - погледнах я мълчаливо. - Разбрах, че не можех да се задържам дълго на едно и също място и тръгнах по градовете, и така и до днес... Това е общо взето всичко по-важно за мен - погледнах я в очите. - Не иска да те имам по този начин... - прошепнах тихо. - Не и теб... Ако все още искаш да запратиш свещта срещу мен, няма да се дръпна...

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

9"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 6:09 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

- Ти май наистина много държиш да те запаля. Ами няма да го направя. Ще ти се наложи да се пържиш на тази земя още дълги години. - казах му ядосано. Настана мълчание. Имах толкова много въпроси в главата си. Исках да го разпирам най-подробно за живота му, а в същото време не исках да знам какво точно е правил на хората.
- Отговори ми на един въпрос. - наруши тишината и мислите ми той.
- Какво? - погледнах го, повдигайки вежди.
- Защо толкова много ме мразиш? - ами сега? Истината ли да му кажа или да измисля набързо някоя лъжа? Кое беше правилното в случая?
- Не те мразя. - казах тихо. - Мразя всички от вида ти... - изплъзна се само от устата ми. Изглежда че щях да му кажа истината.
- Защо?
- Поради редица причини, които са много болезнени за мен... - не бях готова да му споделя болката си. Не и в този живот. Ако го направех, това щеше да значи край на мисията ми. И без това достатъчно се бях отклонила от първоначалния си план. - Не ми е особено приятна тази тема. - ето защо побързах да я сменя. - XVIII век, а? Значи си доста стар. - огледах го и казах театрално - Доста си се запазил. - след което се засмяхме и двамата.
- Странно ми е. - каза изведнъж.
- Кое?
- Че просто си говорим, вместо да се нападаме един друг. С риск да те обидя, бих казал, че не знаех за тази ти страна. Могла си да бъдеш и мила. - аз се направих на обидена и го ударих леко по рамото. Отново настана тишина. Изглежда че и двамата се бяхме отдали на мислите си и не искахме да нарушаваме размисъла на другия.
- Марк? - казах изведнъж.
- Кажи.
- Сигурен ли си че не ме контролираш все още?
- Напълно, защо? Нещо не е наред ли? - погледна ме притеснено
- Не, просто... предполагам е, че съм объркана. Това е. - усмихнах му се. Дали щеше да разбере, че го желая, че не ми е безразличен? Какво беше станало с мен? Къде беше безсърдечната кучка, която по принцип бях? Къде бяха омразата и желанието ми за мъст? Само се надявах да не разбере, че съм луда по него и го желая повече от всичко, защото тогава най-вероятно щеше да ме нарани, а нямаше да понеса повече болка. Защитния ми механизъм ме беше превърнал в кучка веднъж. Втори път нямаше на къде повече.
- Марк? - попитах отново, решена да започна дъгъг разговор, чрез който да го опозная.
- Кажи Алекс. - обърна се отново към мен, оставяйки собствените си мисли на заден план.
- Разкажи ми за живота си. - помилих го и седнах до него, чакайки.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

10"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 7:02 pm

Renny717

Renny717
Писател

"Разкажи ми за живота си..." Толкова проста молба, а ми бе така трудно да я изпълня....
- Ами, това което ти казах, бе почти всичко... Едва ли искаш да ти разказвам, какво съм причинявал на хората - добавих горчиво, а тя поклати глава. - Така си и мислех - усмихнах се тъжно. Какво можех да й кажа? Очевидно тя мразеше моят вид. Може би някога щеше да направи изключение за мен... Но защо въобще се надявах? Та тя дори не ме харесваше. Сега, обаче, трябваше да изпълня молбата й, а аз не знаех как да започна.
- Защо не ми разкажеш как се запозна със Сам? Може би ще ти е по-лесно - предложи, явно разбрала, че темата не е много приятна. Усмихнах се.
- Със Сам се познаваме от три години. Беше на шестнадесет, когато я видях за пръв път. Естествено, опитах късмета си и при нея, но не ме огря... - ухилих се при спомена, а Алекс потръпна.
- Пробвал си да спиш с шестнайсет годишно момиче? - погнуси се тя.
- Това бе по-скоро експеримент - отбраних се аз. - Не съм чак такъв гадняр, Алекс - добавих сериозно. - Тя устояваше на умствения ми контрол и това ме изнерви, затова най-накрая просто я попитах как го прави. Така тя ми разказа за живота си: за това, как приятелят й е бил убит и как силите й на вещерка са се появили. Как родителите й са се отрекли от нея, когато това е станало и как тя просто ги е напуснала. От тогава се скитала от град на град, търсейки отговори и накрая попадна на мен. Тя е единственият ми приятел - добавих тихо. - Кълна се, за нея съм готов да вляза дори и в огън. Обичам я повече от всичко на този свят. Тя ми е като сестра - добавих, щом видях погледа й. Като че ли бе изпитала ревност. Ха, значи не й бях безразличен, какно и тя не ми беше. Значи, все пак имаше някаква надеджда и за мен? Тя тръсна леко глава.
- А как стои въпроса с родителите ти? - забоде поредната стреличка тя. - Видя ли ги някога отново?
- Отначало ми беше много трудно, защото жаждата бе по-силна от мен и осъзнавах, че никога няма да бъда заедно със семейството си. Връщах се от време на време в градчето и ги наблюдавах тайно. Майка ми бе съкрушена от изчезването ми. Не мина и година и се поболя. Баща ми се опита да направи каквото можеше, но най-накрая тя почина - казах тихо и продължих в същия тон. - Спомням си много добре този ден. Вече бе на края на силите си, а сестрите ми дори не знаеха какво да направят. Опитваха се да я развеселят, с надеждата да се оправи, но вече бе късно. Всички го знаеха. Дори и мама - погледнах настрани. - Накрая тя просто затвори очи и сърцето й спря. Дори и скрит зад къщата, чух когато неравномерното биене престана. Тогава бе и единтственият момент в целия ми вампирски живот, когато ми се искаше да можех да плача - загледах се през прозореца и за миг дори забарвих, че Алекс стоеше до мен. - Спомням си, че чух как сестрите ми се разридаха, а татко просто излезе да потърси свещеника. След погребението й той не проговори. Не се хранеше, не спеше... След по-малко от два месеца се спомина и той. След като го погребаха сестрите ми се разделиха и със собствените си животи. Тогава се мразех най-много. Мразех същността си, мразех фактът, че аз бях жив, ако това моето може да се нарече живот, а те всички бяха под земята. В продължение на цял един век не занех къде се намирах, нито какво правех... Бях обезумял... Тогава срещнах един вампир. Казваше се Джон. Изуми се като ме видя как идглеждах... Предложи ми помощта си, а аз му се нахвърлих. Но отй бе по-опитен от мен и бързо ме приклещи - спрях за миг, поех си въздух, макар и да не ми бе нужен и продължих. - Той също владееше емоциите на хората и ме успокои за много кратко време. Макар и да бях силен, той бе по-могъщ. Обясни ми за себе си, за това как е бил превърнат... Разказа ми историята си. Накрая ме попита с каква кръв се хранех. "С човешка, ествено" отвърнах му гордо тогава - подимихнах се иронично. - Бях кръгъл глупак и го занех. "Знаеш ли, че има начин да оцелееш и без да употребяваш човешка кръв?" попита ме той, а аз си помислих, че е луд. "Можеш да убиваш животни" отвърна на въпросителния ми поглед. Макар и в началото да ми се струваше отвратителна идея, накрая все пак пробвах. Не се чувствах толкова силен, но не чувствах и жажда - обърнах се към Алекс и видях, че ме гледаше с интерес. Беше толкова красива. - И така до днес... Но ако трябва да съм честен, те все още ми липсват. Повякога толкова много, че имам чувството, че се задушавам - завърших и отново скрих лице в ръцете си.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

11"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 7:21 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

- О Марк, толкова съжалявам. - не успях да се въздържа и го прегърнах. Притиснах тялото си върху неговото и се отпуснах, принуждавайки го да легне на дивана. Чувствах студената му кожа, която сякаш подряваше допълнително моята. Настъпи тишина. Чувствах ударите на сърцето си, които се забързваха при всяко негово докосване. Колкото по-силно ме притискаше, толкова по-добре се чувствах. - Не си виновен ти. Не трябва да се обвиняваш за смъртта им. - прошепнах, без да се отделям от него.
- Но ти го правиш. Обвиняваш се за смъртта на родителите си.
- Какво? От къде знаеш? - погледнах го в очите, събрала веждите си в една.
- Александра, знам защо си в града. Разучих те доста обстойно и определено не ми беше необходимо много време, за да го направя. Аз съм вампир и имам връзки, както и насъбрани през годините пари, които просто си стоят така.
- Значи можеш да ми помогнеш?
- Зависи какво имаш в предвид под помощ...
- Искам да открия копелето убило родителите ми и да сложа край на съществуването му. Заклех се, че ще отмъстя, каквото и да ми коства.
- Не е ли това прекалено висока цена?
- Те искат да го направя.
- Те или ти? - попита ме.
- Те... аз... няма значение. Заклех се, че ще го убия и ще го направя, каквото и да ми коства. - казах отново.
- Ами ако не успееш?
- Няма такъв възможен край. Ще успея, трябва да го направя.
- Добре тогава, ще ти помогна.
- А аз ще ти върна услугата. Всичко каквото поискаш, в замяна на нещастника. - гледах го в очите и говорех с възможно най-голямата сигурност в гласа си.
- Всичко? - попита ме отново, а на лицето му се появи лукава усмивка.
- Да, всичко. - казах. - Какво искаш в замяна на помощта си?

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

12"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 7:44 pm

Renny717

Renny717
Писател

Всичко, което си поисках... Можех да поискам да прекара нощта с мен, щеше да го направи. Можех да поискам да остане тук завинаги, и сигурно щеше да го направи. По дяволите, като я гледах колко бе сериозна, сигурно щеше да ми позволи да пия и от кръвта й!
Но нямаше да поискам нито едно от тези неща. За една вечер се бе превърнала в нещо повече, от поредното момиче с което исках да спя. Макар и да не знаех защо, тя вече означаваше нещо за мен. И не исках да я нараня.
- Значи, ако те помоля да ми отговориш искрено на един въпрос, ще го направиш, така ли? - попитах подозрително.
- Да, разбира се - изгледа ме изненадано. Явно очакваше, че щях да я помоля нещо по-съществено. Супер!
- Да не би да очакавше, че ще те помоля да спиш с мен? Не съм толкова повърхностен, Алекс - казах й обидено.
- Съжалявам - прошепна тя и се облегна на рамото ми, но аз я хванах за брадичката и я погледнах в очите.
- Искам да ми кажеш какво чувстваш към мен - прошепнах леко. - И искам да ми кажеш истината.
Тя стоеше и ме гледаше с широко отворени очи. Очевидно не бе очаквала, че ще я попитам това. Облиза нервно устни и проговори.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

13"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 7:56 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

- Да ти кажа какво чувствам към теб ли? - защо искаше точно това? Не можеше ли да поиска друго, като например да спя с него, за да имам причина след това да го мразя? Защо ускаше истината, след като ме беше срам да си я призная.
- Да, точно това искам да ми кажеш. В замяна на тази услуга, ще ти помогна да намериш убиеца на баща си майка си.
- Само това? Друг на твое място би поискал нещо много по-голямо от това, което е твоето, а то всъщност е нищо... дори не съм сигурна, че да ти кажа е услуга.
- Защо увърташ, Алекс? Какво криеш? - доближи се до мен и ме погледна в очите.
- Аз... нищо не крия, какво трябва да квия. - заекнах, а сърцето ми заби лудо. Знаех че го чува. Знаех също така че вече предусеща отговора ми, но толкова се срамувах да си призная. Страхувах се дори. Ами ако ми се подиграеше и ме накараше да страдам?
- В такъв случай го кажи, така че да го чуя. - продължаваше да ме изпива с очи.
- Ами аз... - въздъхнах, казвайки си "Какво пък толкова... да става каквото ще" - Мисля че си падам по теб. От както спря да контролираш мозъка ми, изпитвам изгаряща нужда да имам някакъв контакт с теб. А и преди това всъщност те харесвах доста, нищо че спорехме постоянно. В момента те желая и то много. - гледах в пода, докато шептях, с примряло от вълнение сърце. Какво ли щеше да направи сега?

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

14"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 8:22 pm

Renny717

Renny717
Писател

Ако сърцето ми биеше, то сигурно щеше да бие с 200 удара в минута. Почти не можех да повярвам в това, което ми каза! Все пак ме харесваше, дори и такъв. Искаше ми се да се засмея весело, но знаех, че тя щеше да го възприме като обида.
- Падаш си по мен, нищо че съм вампир, така ли? - попитах все пак. Тя като че ли се ядоса.
- За Бога, Марк, нали вече ти го казах? Нима си толкова глупав и не разбираш? - кресна срещу мен, а аз приближих лицето си към нейното.
- Знаеш ли, може и да е странно, но те харесвам като се ядосаш. Ставаш секси и ме караш да си мисля лоши неща - казах тихо и погалих ухото й с устни. Тя потръпна.
- Лоши неща, които си правил с всички други жени, може би? - попита тя тихо.
- Да, но знам, че с теб няма да е като с тях... Ти ще бъдеш различна... - замълчах и се вгледах в очите й. - Та ти си различна - добавих и впих устни в нейните. Тя за миг остана неповижна, но веднага се опомни и зарови ръце в косата ми. Ръцете ми обхождаха цялото й тяло и на нея й харесваше. Отделих устни от нейните за момент.
- Може би трябва да се качим горе - прошепнах и тя кимна. Вдигнах я на ръце и тръгнах нарочно бавно към стълбите. Не исках да я плаша. Насочих се към голямата спалня, но когато стигнахме вратата си спомних, че Сам се бе настанила там и се запътих към стаята аз гости. Тя ме изгледа въпросително, а аз отвърнах казах само:
- Сам.
Тя кимна и се усмихна. Гостната не бе така красива и голяма като спалнята, но беше по-добре от хола. И имаше легло. Поставих я нежно върху него, надвесих се над нея и посегнах към копчетата на ризата си.
- Не - каза тя тихо, а аз я погледнах въпросително. - Искам аз - прошепна и насочи ръцете си към мен. Изпарви се до седнало положение и разкопча копчетата едно по едно. Всеки път, щом ръцете й докосваха кожата ми, аз потръпвах, а тя се усмихваше. Съблече ризата бавно, като не смъкваше поглед от лицето ми. Хвърли я на пода, а след това посегна и към ципа на дънките ми. Аз, в това време поставих ръцете си зад нея и напипах закопчалката на сутиена й. Ръцете ми останаха там, а в очите ми се четеше въпрос. Тя се усмихна, отдръпна ръцете ми и сама свали бельото си. Доближи лицето си до моето и ме целуна страстно.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

15"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Нед Юли 25, 2010 10:13 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Усещах как цялото ми тяло трепереше, под неговото. Студената му кожа докосваше моята, а там където минаваха пръстите му, оставаха горещи следи след себе си. Сякаш оставяше жерава след пръстите си. Пулсът ми беше ускорен. Устните му властно покоряваха моите, опиянявайки ума ми. Сетивата ми се бяха засилили. Имах чувството че чувам по-добре, че виждам по-добре, че усещам по-добре, че съм преродена. Марк притискаше тялото си в моето, карайки кръвта ми да се превръща в огън, а желанието ми да бъде повече от нечовешко.
Той влудяваше всяка част в мен, разпалвайки буйни огньове, застрашаващи всичко около себе си с опустошение. Тръпките в корема ми изпращаха сигнали до мозъка, а той разпращаше информацията до всяка малка част на тялото ми. Усещах как кожата ми се навлажняваше малко по-малко от това. Ръцете му продължаваха да обгръщат гърба ми, изгаряйки ме. Беше толкова студен, а в същото време сякаш отгоре ми стоеше жива факла. Караше мускулите ми да се свиват и отпускат, карайки кожата ми да се мокри още повече.
Езикът му се спускаше по гърлото ми, следван от устните му. Насладата преизпълваше цялото ми тяло, докарвайки ме до лудост. Всичко в мен се наслаждаваше на нежните му докосвания и сладки целувки. Той притисна отново тялото си в моето, продължавайки да гали всяка част от мен, с плавни движения.
Желанието беше неописуемо, а Марк продължаваше да удължава любовната игра. Вече се чудех до кога щеше да го прави. Докато не ме изтощеше напълно? Или докато не започнех да се моля да утоли все по-засилващата се жажда за събиране на телата ни в едно?
- До кога ще продължаваш да ме измъчваш така? - прошепнах, а дъха ми излизаше накъсано. - Хайде, направи го. Не мога да чакам още. - примолих се, на прага на това да изгубя възможността си да мисля. Усещах как съзнанието ми се замъглява.
- Сигурна ли си, че го искаш? Направим ли го веднъж няма връщане назад… – не ме изпускаше от очи, а аз се опитвах да го фокусирам добре. Беше пълна каша в главата ми, от цялата тази изгаряща любовна игра.
- Да, направи го. – помолих се задъхано – В момента няма нещо, което да желая повече. – и преди да се усетя, той разтвори краката ми и усетих нещо напълно ново. Изпитвах няколко чувства на едно. Удоволствие, удовлетворение, щастие и още повече желание.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

16"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 3:52 pm

Renny717

Renny717
Писател

***

Лежахме прегърнати и... Е, не точно изтощени, защото за някои от нас това е невъзможно. По-скоро бяхме удовлетворени. Но мен ме глождеше нещо.
- Алекс? - прошепнах тихо, защото не знаех дали е заспала.
- Ммм? - отговори ми доволно тя.
- Нараних ли те? - попитах, и обърнах лицето й към своето. Веждите ми се събраха и образуваха една не-много-дълбока бръчка над носа ми. - Отговори ми честно, моля те - добавих, а тя ме погледна странно. Отклони за миг поглед, и аз изстенах. - О, Боже, наранил съм те! По дяволите! - изругах силно и се изпарвих до седнало положение в леглото. Подпрях лакти върху коленете си и зарових лице в дланите си. Господи, как се мразех! Убеждавах се, че нямаше да я нараня, но все пак съм го направил! Вдишах и издишвах дълбоко. Не че имаше голям ефект, но до някъде помагаше. Усетих ръцете й върху раменете си и се напрегнах.
- Марк... - каза тихо и по тона й усетих, че плаче. Обърнах се рязко срещу нея и видях сълзи да се стичат от очите й.
- Недей, Алекс, моля те, не плачи... - прошепнах тихо и изтрих сълзите й.- Съжалявам, че съм те наранил... Аз съм чудовище - казах тихо и опрях чело в нейното, галейки косата й.
- Марк, не си ме наранил, не и по онзи начин по който ти си мислеше... аз - тя заекна и се изчерви, покривайки тялото си със завивката. Че по какъв друг начин мога да я нараня? Тя очевидно не се чувстваше добре. Тогава усетих нещо във въздуха... Намръщих се.
- Подушвам кръв - казах тихо и я погледнах объркан. - Това е твоята кръв! - почти извиках и приближих лицето си до нейното. - Алекс, каква е тази кръв? - попитах недоумяващо. Тя се изчерви още повече и започна да заеква:
- Аз... Ами такова... Мисля, че е нормално да има кръв... - спря за малко и отклони поглед от моя, когато довърши. - Мисля, че е нормално при първият път.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

17"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 4:06 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

- Ти какво? - Марк ме гледаше изненадано, а аз не можех да си намеря място от срам.
- Ами... девствена съм... така де, бях. - погледнах го притеснено и преглътнах.
- Но ти не си малка. Поне не изглеждаш така...
- 19 годишна девственица... - погледнах го в очите, готова да го набия, ако кажеше нещо лошо по адрес на това, че съм се пазила до сега. - Голяма шега а? - реших да го изпитам. Изчаках го да отговори по някакъв начин, но той просто ме гледаше и мълчеше. Отново мислеше. Само да знаех за какво... - Ами просто така се случи. Преди смъртта на родителите, не обръщах голямо внимание на себе си. Дори не се приемах като един вид сексуален обект. Имах си своята цел - да завърша и да отида в колеж и нищо друго нямаше значение за мен. Може би щях да се влюбя в някого и да се отдам на така наречената си първа любов, но след това починаха родителите ми. В съзнанието ми нещо се пречупи и станах коренно друг човек. Промених се изцяло. Загърбих учението, започнах да отсъствам от часове, замесих се с не много добри хора, но отново мислех за съвсем други неща, от връстниците си. Докато те бяха полудели в търсенето на партньори, кои просто за удоволствие, кои за нещо по-силно, аз си имах своята омраза и цел в живота. Отмъщението ме теглеше и обладана от него, отново забравях за себе си, че съм човешко същество, което може би има някакви други нужди, различни от това да не съм гладна, жадна, гола и боса. И така... - повдигнах рамене. - Мисля, че ще е по-добре да си ходя. - казах и станах, овивайки тялото си със завивката.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

18"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 4:36 pm

Renny717

Renny717
Писател

- Да, може би ще е по-добре първо да премислим нещата - казах тихо, а тя се обърна рязко към мен и ме изгледа гневно.
- Какво има да премисляме, Марк? - извика ядосано. Гледаше ме с присвити очи и дишаше тежко. - Това, което се случи бе...
- Не смей да казваш, че е било грешка! - кипнах и се приближих бързо до нея. - Дори и не си го и помисляй! - наредих й и я целунах гневно. - Сега ще те оставя сама - опитах се да кажа по-меко, но като че ли не ми се получи. - Можеш да използваш банята. Ще донеса хавлии и дрехите ти и отивам в участъка. Снощи ти обещах, че ще помогна с разследването ти и ще спазя обещанието си - целунах я отново. Беше по-дълга и нежна целувка. - Моля те, просто си помисли за това между нас - прошепнах и целунах челото й. - Ще ти оставя ключ долу - добавих тихо и полетях към долният етаж. Събрах внимателно дрехите й, взех две хавлии от един шкаф и се качих отново горе. Почуках, и щом не ми отговори, влязох. Вратата на банята бе затворена и можех да чуя стичащата се вода. Само мисълта за тялото й усетих отново възбуда, но тръснах глава и се отправих отново надолу. Сега бе време за работа.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

19"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 5:08 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Водата в банята течеше, пълнейки ваната, а аз стоях в нея и размишлявах.
Ето от това се бях страхувала най-много. Аз му бях дала тялото си, без да се замисля и за секунда. Бях му доверила живота си и мислите си, бях споделила душата си с него, а той какво? Не ме спря, дори каза, че е по-добре да премислим всичко. Какво имаше да се премисля? В момент като този повече от всичко имах нужда да бъде до мен, да ме прегърне, да ми покаже, че не съм се отдала на неправилния. Трябваше да ме спре и да успокои страховете ми. Но не, той реши че сега е перфектния момент за размисъл. За какво ми трябваше да мисля? Само се убеждавах, че съм сгрешила.
Излязох от ваната, облякох се и застанах пред огледалото гледайки се. Кожата ми беше бледа, очите подпухнали. Болката бе изписана на лицето ми. Цялата треперех, но не от студ. Парата от врялата вода, в която до преди минути бях стояла се носеше около мен, сгрявайки ме, но каква полза? Душата ми замръзваше.
По дяволите, в този момент мразех Марк. Толкова много. Нещастникът се бе възползвал от мен и вместо да постъпи като добър и мил, за какъвто се предтсавяше, той реши да избяга. По дяволите разследването, подяволите живота ми. В следващия момент ударих стъклото. Чу се пронизващ звук и от ръката ми потече кръв. Болката ме изгори, но поне намали тази в душата ми.
- Мамка му. - изругах и се пресегнах за една кърпа. Увих я около ръката си и я притиснах, но от ръката ми продължаваше да блика кръв. Изглежда бях засегнала вена, защото кърпата се напои бързо. - Няма смисъл. - казах си и захвърлих кърпата във водата. Задушавах се в тази стая, задушавах се в къщата. От очите ми вече капеха сълзи. Не можех да ги спра. Болката ме беше завладяла, а от ръката ми се стичаше кръв.
Избягах. Избягах от къщата, от улицата и тръгнах към дома си. Трябваше да се махна от този град. Не издържах повече. Трябваше да си тръгна.
Не знам колко вървях, но усещах главата си все по-тежка и по-тежка. От ръката ми продължаваше да капе кръв, и кожата ми беше пребледняла още повече. Дали от умората или от загубата на кръв, но очите ми се затвориха и краката ми се подкосиха. Отпуснах се назад, с надеждата, че ще отида при родителите си бързо, без да се мъча много.
- Оп, държа те. - усетих нечии ледени ръце, които ме хванаха. Насилих се да отворя очи и тогава го видях... бях в ръцете на Дерек, чиито очи бяха по-черни от нощта и гледаха диво към кървящата рана на ръката ми.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

20"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 8:40 pm

Renny717

Renny717
Писател

Марк

Отворих вратата възможно най-бързо и се затичах по стълбите. Разбих вратата на гостната и положих безмълвната Алекс на леглото, което все още не бе оправено. Крис остави Сам на едно от близките кресла и клекна пред нея. Тя се тресеше от плач и уплаха. Чух как започна да успокоява.
- Недей, моля те... Тя ще се оправи, ще видиш...
Оставих ги и влязох в банята. Видях разбитото огледало и кръвта й, която дори не бе засъхнала.
- Крисчън, ела тук - казах тихо и чух как каза на Сам.
- Искам да стоиш и тук и да я наблюдаваш - чух звук, подобен на целувка и след миг бе до мен.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

21"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 8:57 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Крисчън


- Господи! - възкликнах, когато видях състоянието на банята. Устата ми се напълни с отрова. Имаше кръв навсякъде. Сладка кръв, с аромата на Алекс. - Какво се е случило тук? - погледнах към Марк, опитващ се да се въздържа да не заближа обляния в кръв под.
- Не знам. Когато излязох тя беше добре... всичко беше наред. Кълна се, не съм чул нищо.
- Дали не е дошъл тук и да я е нападнал? - попитах по навик.
- Не усетих чужда миризма. Беше отключено, но никой не е влизал. Мисля че сама е ударила огледалото. - само това се беше случило. Нямаше какво друго. Но какво в такъв случай я беше накарало да стигне до там, че да застраши живота си. Колкото и сприхава да беше по характер, разсъждаваше и обмисляше всяка постъпка. Никога не действаше импулсивно, що се отнася до важен избор.
-Но защо? Какво точно правихте тук, Марк? Защо е направила подобно нещо? Познавам Александра. Трудно нещо би я докарало до там, че да удари огледало и да остави толкова от кръвта й да изтече. Погледни ваната. Пълна е с кръв... да се самоубие ли е искала? - погледнах го с разширени очи. - Какво си й направил?

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

22"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 9:18 pm

Renny717

Renny717
Писател

Марк

Какво трябваше да му отговоря? Че контролирайки мозъкът й убеждавайки я да дойде в нас? Че почти не я насилих? Че тя сама поиска да спим заедно? Тръснах глава и погледнах вампира.
- Нищо против волята й, Крисчън - казах твърдо. Мразех някой да ми държи сметка. Огледах отново банята и потрепнах.
- Спа ли с нея? - попита невярващо. Затворих очи и кимнах. - О, Господи! Как можа, Марк? Можеше да я убиеш, идиот такъв! Много добре занеш какъв е рискът... - започна той, но не му позволих да довърши.
- Да, знам какъв е риска, Крисчън. И за това я попитах няколко пъти дали е сигурна в избора си, и кълна се дори и ако беше казала не, щях да спра - замълчах за миг, отклонявайки поглед от него. - Ти не разбираш... Тя е много по-различна от всички останали...
Той погледна към гостната и видях странна искра в очите му, когато погледа му попадна върху Сам.
- Може и да те разбирам... - поршепна тихо.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

23"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Пон Юли 26, 2010 10:28 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Крисчън

- Каква ли ще стане? Дали ще има някаква сила? - попитах Марк, докато оправяше банята. Трябваше да кажа нещо от този род. И двамата бяхме прекалено напрегнати за сериозни разговори.
- Предполагам, че ще може да убива с погледа... - трябваше да бъде шега, но на нито един от двамата не ни беше смешно. - Трябваше да я спася. Може би щях да успея да изсмуча отровата. - погледна ме, обвинявайки се.
- Мислиш ли че аз нямаше да го направя, ако нямаше някакъв шанс? Марк, който и да й го е причинил е искал да я убие. Почти не беше останала кръв в нея. Цяло чудо е, че изобщо е... - реално тя нямаше да е жива. За сега все още чувах ужасените удари на сърцето й, което сякаш щеше да се пръсне, но когато отровата достигнеше до него, определено вече нямаше да е жива. Не ми се мислеше как щеше да приеме новината, че е вампир. Сигурно щеше да получи удар, ако можеше. - Чудо е, че в момента се трансформира, а не е умряла. - поправих се.
- Кой може да й го е причинил и защо не се е борила? Защо не е викала? Все някой щеше да я чуе и да й се притече на помощ. Не видях никакви следи, които да показват, че се е борила с нея или него... просто се е предала.
- Единствения вероятен създател, е Дерек. Познавам другите вампири, които се навъртат около Блексбърг, а и тези живеещи тук. И ти ги познаваш. Те знаят, че не трябва да се замесват с тукашните. Не биха се престрашили да ни ядосат. Особено теб, при твоята сила. Бас ловя, че вече всички значт, че тя е твоето момиче. - той направи физиономия на болка.
- Значи Дерек... кучият му син. Ще го размажа. Само да се уверя, че тя е добре и ще го...
- Крисчън! - чух вика на Саманта. Двамата с Марк се спогледахме и веднага отидохме при двете жени. - До преди малко бълнуваше или... и аз не знам. Стискаше зъби и ръце и се превиваше. Боли ли я? - погледна ме с насълзени очи.
- Скоро трансформацията ще приключи. - погледнах към Саманта и се усилих да й се усмихна - Тя ще бъде добре... до колкото добре може да бъде един вампир. - Сам кимна. - Защо не отидеш да си вземеш нещо за пиене и да си починеш? - та само кимна и излезе. Когато останахме сами, казах - Виж я Марк, ще бъде прелестна. Бас ловя, че ще бъде по-хубава от теб. - но отново не ми беше смешно.
- Не знам каква ще бъде. Дали ще избере да бъде добра или ще предпочете да убива нареде. Не знам дали ще притежава някакви сили или пък не. Не знам и може ли да бъде по-красива от колкото когато беше човек, но знам, че ще убия Дерек. Само Александра да отвори очи и да разбера защо почти се е самоубила. - каза и хвана ръката й. - Тук съм Алекс. Остава само още малко. Обещавам, че болката скоро ще свърши и ще си добре. - целуна я по челото и загали косата й.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

24"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Вто Юли 27, 2010 3:41 pm

Renny717

Renny717
Писател

Саманта

Колкото и да се опитвах не можех да спра сълзите си. Никога не бях виждала Марк в такова състояние. Изглеждаше така, все едно всеки момент щеше да рухне. Не знаех, че Алекс означава толкова много за него. Станах от креслото и се приближих до него.
- Марк... - започнах тихо. - Тя ще се оправи, ще видиш. Тя е силна, ще издържи на всичко това - изразът в очите му ме шокира. Толкова голяма болка, такова отчаяние... Прегърнах го нежно. - Искаш ли да останеш сам? - попитах го тихо. Той само кимна и се обърна отново към момичето на леглото. - Хайде, Крис - хванах го за ръката и слязохме долу. Влязохме в кухнята и се подпрях отчаяно на бара. - Господи, какво ще правим сега? - зарових лице в ръцете си и заплаках отново. - Измина цял ден, а тя още не се е събудила - въздъхнах. Крис ме прегърна, целуна косата ми и ме залюля успокоително.

http://the--bulgarian-bonbon.tumblr.com

25"Покоите" на Марк Empty Re: "Покоите" на Марк Вто Юли 27, 2010 4:02 pm

Вени

Вени
Администратор
Администратор

Нямах никаква идея къде се намирах, нито дали изобщо бях жива, но огънят спадаше. Изгарящата болка намаляваше с всяка изминала секунда. Странно защо, но не усещах сърцето си да бие до пръсване. Всъщност дори не го усещах да бие. Шумовете около мен ставаха все по-отчетливи и вече разпознавах кой от какво идва. Поставена на стъклена чаша на масата, може би с някаква течност, стъпки в далечината, които се приближаваха и отдалечаваха с непроменящ се ритъм, периодично изскърцвяне на стол, вероятно от някой, който се люлееше на него. Струваше ми се, че се намирах в къща. Усещах ароматът на дървесина, дрехи, храна и какво ли още не. Подушвах дори газовете на колите. Може би не бях мъртва. Най-вероятно се намирах в болница или нещо подобно, но къде тогава бяха апаратите с онези дразнещи пищящи звуци? Къде беше мирисът на лекарства и непрестанно говорещите медицински сестри?
Но сега не можех да мисля за това. Дерек беше убил родителите ми. Нещастното копеле ги беше убило и аз глупачката, му се бях предала, и то доброволно. Тази мисъл ме изгаряше отвътре и ми помагаше да не полудея от изгарящата болка.
- Той е убил родителите ми. - казах на глас, без да се усетя. Глупав навик, останал ми от детските години. Просто изговарях на глас изводите до които бях стигнала, за да се уверя, че не са глупост. Само че сега не трябваше да го правя. Щеше да последва неописуема болка. Стегнах се цялата, чакаща, но не усетих нищо. Нямаше следа дори и от сянка на напрежение. Можех да контролирам всяка част на тялото си, без това да ми причинява неистови мъки.
- Алекс? - чух гласът на Марк. Той улови главата ми и я повдигна. - Алекс, чуваш ли ме? - попита ме, а аз отворих очи и го погледнах.
- Ще го убия. - беше първата мисъл която се появи в главата ми. - Проклетото копеле ще си плати за всичко, което е извършило. - и се изправих. Направих го с такава лекота, че чак се изненадах. Чувствах се толкова по-различна. Сякаш в мен имаше прилив на енергия. Какво се беше случило? И тогава погледнах към раната на ръката си... нямаше я, а кожата ми беше бледа... бледа като на мъртвец. - Марк? - погледнах го ужасена.

https://ludiglavi.bulgarianforum.net

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите