"Покоите" на Марк

Марк

Стоях и виждах реакциите върху лицето й: първата бе ярост. Мисля, че говореше за Дерек. След това върху лицето й се изписа объркване, а щом погледна ръцете си и видя каква бе кожата й, по лицето премина уплаха.
- Марк, какво се случи? - попита, а уплахата й нарастна, щом чу мелодичността на гласа си.
- Дерек - казах само, а яростта отново се появи на лицето й. Очите й засвяткаха и се изправи рязко.
- Копеле гадно! - изсъска тя и тръгна към вратата. Преди да се усетя, тя вече бе на долният етаж.
- Спри я, Крисчън! - изкещях, слизайки по стълбите. Крис бе застанал на вратата.
- Мърдай! - нареди му тя. Той само поклати глава и тя се хвърли отгоре му. Сам изпищя.

Саманта

Крис и Марк бяха излезли доста отдавна. Тереза също я нямаше и се чувствах страшно сама в огромната къща на Марк. Не ме бе страх, че Дерек щеше да ме открие. Тук имаше прекалено много смесени миризми, а и ме бе срещнал само веднъж.
Притеснявах се за Марк. Той бе обикнал Алекс, личеше му. А сега тя бе станала така силна... Толкова плашеща.
Вратата се отвори и аз застанах на щрек. Беше Марк, а видът му... Изглеждаше съсипан.
- Марк? - прошепнах. Той повидгна поглед и въздъхна. Господи, изглеждаше невероятно зле! - Марк, добре ли си? - попитах го тихо, но той не ми отвърна. Запъти се към кухнята, а аз го последвах. Извади бутилка скъпо уиски и дори не си взе чаша. Погълна половината съдържание на веднъж. Едва ли имаше ефект, защото след секунда отново вдигна бутилката. - Марк, моля те, кажи нещо! - казах притеснена. Вдигна рязко поглед.
- Какво да ти кажа, Саманта? Тя се е променила. Не е същият човек. По дяволите, тя дори не е човек! - каза яростно, стисна бутилката и тя се натроши. Погледнах го притеснено.
- Стига, Марк, не може да е толкова зле - опитах се да го обнадеждя. - На външен вид се е променила, но все нещо е запазила от себе си. Ще видиш, след като осъзнае какъв е Дерек, ще се върне при теб и... - не успях да довърша, защото той се бе приближил светкавично до мен и ми бе забил шамар. Ударът бе прекалено силен и аз се строполих на пода. Опипах бузата си и сълзи се появиха в очите ми. Той ме гледа яростно надвесен над мен в продължение на половин минута, но след това като че ли се освести. Очите му се разшириха.
- Сам - каза тихо и понечи да ме докосне, но аз се одръпнах. Той също се дръпна рязко. - Аз... не исках... Кълна се! - започна да заеква. - Аз... Трябва да изляза - обърна се рязко и излезе през задната врата. Сълзите закапаха от очите ми. Изправих се и се качих бързо по стълбите. Взех няколко неща в едната от чантите ми и излязох бързо. Качих се в колата си, запалих моторът и се запътих с бясна скорост към домът на Крисчън.

- Защото ме обичаш - казах уверено. - Защото ме желаеш. Защото не можеш да стоиш далеч от мен. И мисля, че малко ме ревнуваш - довърших самонадеяно. Бях улучил в целта, но последните ми думи отново я вбесиха. Започна да ме налага ядосано.
- Ти недорасло копеле - каза настървено. - Бях искрена с теб, на моменти и не по свое желание, но всичко което казах, бе истина. А ти какво направи? Направи се на идиот, наговори ми куп глупости, тръгна си и сега... - впих устни в нейните и я прилепах до себе си. Повдигнах я и полетяхме към гостната. Този път нямаше да се спра. И тя нямаше да спре - нямаше да й го позволя!