Hitskin.com
Доближих се до двойката и сграбчих момчето.
- Имаш ли кой да те оплаква? - попитах го, гледайки го в очите. Той трепереше и не ми отговори. Момичето започна да пищи. Дерек стоеше и просто гледаше от далече. - Млъкни! - заповядах й и тя спря. - Сега говори! - разтресох момчето, едва сдържаща инстинкта си да захапя врата му.
- Родителите ми, приятели, стари баба и дядо... - започна да ми обяснява, треперещ целия. Погледна към момичето.
- Ами ти? Сама ли си?
- Не. - започна да клати глава наляво и надясно.
- Мамка му, по-лесно щеше да е ако бяхте сами. - стиснах зъби и вдишах тежко. Ароматът на кръвта им ме блъсна. Ами сега? Може би щях да се справя с желанието да убивам, ако си заповядах да го направя, но какво щях да правя с Дерек? Той стоеше и ме наблюдаваше. Ако се изложех сега, нямаше да успея да довърша плана си.
- Няма да изпитваш болка! - казах на момчето и одрасках с нокти врата му. - А ти пищи с цяло гърло и се опитвай да избягаш! - казах на момичето и я хванах. Кръвта на момчето вече течеше по ръката ми, която стоеше до врата му. Доближих се и започнах да пия от дланта си, от страх да не го захапя. През цялото време слушах пусла му. Когато усетих че се забавя, си заповядах.
"ПУСНИ ГО ВЕДНАГА!" - за щастие така и направих. Той падна в безсъзнание, а аз се заех с момичето. Повторих същото и я пуснах да се свлече до него. - Утре няма да помните нищо! - казах им и се обърнах към Дерек. Изтичах при него.
"Видял си брутално убийство и си много горд" - заповядах му.
- Е, как беше? - облиза се, гледайки кръвта полепнала по дрехите, ръцете и устните ми.
- Страхотно. Искаш ли да опиташ? - доближих се до него и го целунах грубо. Нямаше нищо романтично, но не ми приличаше на вампир, който би харесал нежност.
- Имаш ли кой да те оплаква? - попитах го, гледайки го в очите. Той трепереше и не ми отговори. Момичето започна да пищи. Дерек стоеше и просто гледаше от далече. - Млъкни! - заповядах й и тя спря. - Сега говори! - разтресох момчето, едва сдържаща инстинкта си да захапя врата му.
- Родителите ми, приятели, стари баба и дядо... - започна да ми обяснява, треперещ целия. Погледна към момичето.
- Ами ти? Сама ли си?
- Не. - започна да клати глава наляво и надясно.
- Мамка му, по-лесно щеше да е ако бяхте сами. - стиснах зъби и вдишах тежко. Ароматът на кръвта им ме блъсна. Ами сега? Може би щях да се справя с желанието да убивам, ако си заповядах да го направя, но какво щях да правя с Дерек? Той стоеше и ме наблюдаваше. Ако се изложех сега, нямаше да успея да довърша плана си.
- Няма да изпитваш болка! - казах на момчето и одрасках с нокти врата му. - А ти пищи с цяло гърло и се опитвай да избягаш! - казах на момичето и я хванах. Кръвта на момчето вече течеше по ръката ми, която стоеше до врата му. Доближих се и започнах да пия от дланта си, от страх да не го захапя. През цялото време слушах пусла му. Когато усетих че се забавя, си заповядах.
"ПУСНИ ГО ВЕДНАГА!" - за щастие така и направих. Той падна в безсъзнание, а аз се заех с момичето. Повторих същото и я пуснах да се свлече до него. - Утре няма да помните нищо! - казах им и се обърнах към Дерек. Изтичах при него.
"Видял си брутално убийство и си много горд" - заповядах му.
- Е, как беше? - облиза се, гледайки кръвта полепнала по дрехите, ръцете и устните ми.
- Страхотно. Искаш ли да опиташ? - доближих се до него и го целунах грубо. Нямаше нищо романтично, но не ми приличаше на вампир, който би харесал нежност.
» Игра На Думи
» Скрабъл
» Музикална игра
» Да броим до 0
» Намислете си съществително преди да влезете
» Асоциации
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
» Вицове