by Renny717 Пет Авг 13, 2010 10:44 pm
- Добре - казах тихо. - Ще ти разкажа историята си. Родителите ми не са мъртви. Повечето хора си мислят, че съм сирак, щом ме видят сама на път, но това не е истина. Когато бях малка много ме обичаха, но това бе преди... - казах тихо и замлъкнах. Затворих очи и тръснах глава при спомените.
- Преди да се появи силата ти? - предположи Крис тихо. Кимнах и отворих отново очи.
- Тогава имах приятел. Казваше се Джеръд - видях как очите му се разшириха, щом употребих минало време. - Бях на четиринадесет, когато се случи. Бяхме се сдърпали с нашите и аз им бях бясна, за това отидох в Джеръд. Той винаги ме успокояваше и ме караше да се чувствам по-добре, но този път бе различно. Гневът бе различен, изпепеляващ. Когато Джеръд се опита да ме успокои, аз не само че не го напарвих, а напротив - ядосах се дори още повече. Той... - сълзите закапаха от очите ми и аз започнах да заеквам. - Той се опита... да ме прегърне... но аз го отблъснах... и когато го докоснах, ръцете ми пламнаха... - изхлипах шумно. - Аз дори не го усещах, но пламъкът... Нараняваше го, а аз не можех да го спра! Не можех да го накарам да изчезне! Уплаших се и излязох бързо от къщата, оставяйки го в пламтящата стая. Той бе жив, но не можех да го измъкна... Бях прекалено уплашена! Най-накрая пламъкът върху дланите ми изчезна и аз се обърнах към къщата му. Стаята му бе ярко обагрена в орънжево и червено... А той бе вътре! Не се бе измъкнал! Стоях и гледах, как къщата му гори... Господи, чувах го как крещи от болка - зарових лице в ръцете си и заридах. Леглото се разтресе. Усетих ръцете му върху раменете си, но не повдигнах глава. Започнах да говоря отново, но тихо. Знаех, че ще ме чува. - Върнах се бързо у дома си. Майка ми и баща ми вече бяха чули за пожара. Искаха да ме успокоят, но щом ги видях, гневът отново ме завладя и ръцете ми пламнаха мигновено. Те просто стояха и ме гледаха ужасено. Спомням си, че майка ми каза на баща ми: "Казах ти, казах ти че ще е такава! Трябваше отдавна да я отпратим!", а баща ми само кимна притеснен. Аз стоях пред тях - объркана и неразбираща какво се случва, а те говореха за това, как е трябвало да се оттърват от мен. Спомням си, че се качих в стаята си, взех повечето от дрехите си и избягах. Те дори не се опитаха да ме спрат. Просто стояха и ме гледаха как си отивам.
Спрах за малко разказа си и повдигнах глава. Не погледнах Крисчън, просто се загледах в една точка и продължих разказа си.
- Следващите две години не са ми много ясни. Скитах от град на град. Пътувах на автостоп, срещнах всякакви хора, работех къде ли не за да изкарвам прехраната си... Бях жалка картинка - подсмихнах се. - Когато станах на шестнадесет срещнах Марк. В първият миг, в който го видях, си помислих, че това е най-привлекателният мъж, който бях срещала някога. Той се приближи до мен, усмихна се съблазнително и ми предложи питие. Още, когато го чух да заговаря, разбрах какъв е и го отразях. Той, естествено, се направи на наранен и ме преследва още няколко дни, докато не ме изнерви и не му показах способностите си... Той се стресна и побърза да ми обясни какъв е и ми каза, че ще ми помогне да разбера каква съм... - спрях и го погледнах в очите. - От тогава, той е най-близикийт ми, кхъм, човек, на света - стоях и го гледах втренчено, очаквайки да каже нещо.
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji