Домът на Крисчън - Page 2 Hitskin_logo Hitskin.com

This is a Hitskin.com skin preview
Install the skinReturn to the skin page

Луди глави

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Ех зима, бяла и студена зима... за кратко си замина и пак дойде

Poll

Какво е любимото ви занимание?

 
 
 
 
 
 

Вижте резултатите

Similar topics

    Top posters

    Вени (1304)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    Dark_Red_Rose (1288)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    Krisi (521)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    Renny717 (514)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    Tami (482)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    Stacey:) (478)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    Smile (231)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    DeadReaper (224)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    elinora97 (153)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 
    tali (113)
    Домът на Крисчън - Page 2 I_vote_lcapДомът на Крисчън - Page 2 I_voting_barДомът на Крисчън - Page 2 I_vote_rcap 

    Latest topics

    » Създадена От Дим И Кост - Лейни Тейлър
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais

    » Игра На Думи
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji

    » Скрабъл
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji

    » Музикална игра
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji

    » Да броим до 0
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji

    » Намислете си съществително преди да влезете
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji

    » Асоциации
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji

    » Шерилин Кениън - Нощни Ловци
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose

    » Вицове
    Домът на Крисчън - Page 2 I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji

    Ноември 2024

    ПонВтоСряЧетПетСъбНед
        123
    45678910
    11121314151617
    18192021222324
    252627282930 

    Календар Календар

    Земята

    Лунен календар

    CURRENT MOON

    Общ брой посетители

    Free web counter

    Брояч на знамена

    Flag Counter

    Времето


    3 posters

      Домът на Крисчън

      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 6:26 pm

      Хах, какви са желанията ми? Сигурна бях, че си е помислил нещо неприлично за миг. Усмихнах се тъжно.
      - Всъщност, бих използвала банята - казах засрамено, а той се усмихна.
      - Ще те заведа - и тръгна по стълбите. Последвах го и когато спря пред една врата, аз му кимнах и понечих да вляза. Когато минавах покрай него, ръката му съсвсем леко се отърка в гърдите ми. Поех си рязко въздух, но не го погледнах, а бързо влязох в банята.
      Подпрях се на мивката и започнах да дишам тежко. Защо ми действаше по този начин? Защо почти всеки път, когато го погледнех, си спомнях онази вечер с шезлонга?
      - Не изпитвам нищо към него, не изпитвам нищо към него... - започнах да повтарям докато гледах образа си в огледалото. Изпухтях. - Кого залъгвам? Прекалено очевидно е, че го желая. Но го познавам едва от няколко дни - никога преди не съм пожелавала да спя с някой за толкова кратко време! - изписках тихо. - Не може да съм влюбена в него... - казах тихо. - Та аз едва го познавам! Господи, Саманта, стегни се! - наредих си тихо и поклатих глава. Това е! Аз полудявам! Пуснах студената вода и наплисках лицето си. - Да бе, сякаш това има някакъв ефект! - промъморих недоволно. Взех хавлията, изсуших внимателно лицето си и отворих вратата.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 6:43 pm

      Дали осъзнаваше, че я чувам? А дали изобщо се беше усетила, че си говори сама? Странно защо, но ми беше забавно да слушам обърканите й думи. Само че не остана така за дълго. Когато чух онази сериозна част, в която споменаваше, че изпитва нещо към мен, се стегнах.
      "Сигурно е объркана все още заради онзи път в шезлонга" - помислих си и махнах небрежно с ръка, но странното усещане в мен се беше зародило веднъж и нямаше да ме пусне скоро.
      След миг чух стъпките й по стъпалата. Когато я видях, стоеше с хавлия около тялото си, а косата й се спускаше на мокри кичори около лицето й. Преглътнах тежко. Странното чувство се засили и за първи път от както я познавах, изпитах желание да се приближа до нея и да погаля лицето й.
      - Как беше душа? Студен и приятен? - попитах вместо това с усмивка и отидох до хладилника. - Вино? - скрих се зад маската на добродушен домакин. Тя кимна и аз взех 2 чаши, говорейки непрестанно. Устата ми се движеше сама и просто бърборех нещо... колкото да не мълчал - И не се съмнявай в себе си. Не си луда. - изведнъж изтърсих, а очите й се разшириха. Идеше ми да си отхапя езика.
      "Глупак" - проклех се и зачаках реакцията й.
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 6:55 pm

      Слушах го как бърбори и едва се сдържах да не се засмея. Понякога бе толкова забавен.
      - И не се съмнявай в себе си. Не си луда - каза и едва не си прехапа езика след това. Стоях и го гледах втренчено. Усетих как лицето ми почервенява цялото. Ето това не харесвах в себе си. Прекалено лесно се изчервявах.
      - Значи си ме чул? - попитах, хилейки се притеснено. Не смеех да го погледна в очите. - Естествено, че си ме чул. Та ти имаш невероятен слух! Леле, колко съм глупава! - усмихнах се още по-широко и вече усещах лицето си червено като домат.
      - Не си глупава - каза усмихнат той. Понечи да спомене нещо, но ад го прекъснах.
      - Ще отида в хола да се облека, ще отидеш ли да донесеш вино? Аз ще се облека набързо.
      - Оу, ами добре - излезе набързо от стаята, а аз побързах да извадя дрехите от чантата си.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 7:06 pm

      Отворих хладилника и видях няколкото бутилки. Имаше и бяло и червено. Какво обичаше да пие? Трябваше да я попитам.
      Взех двете и се изстрелях при нея. Влетях в стаята без да чукам и тогава я видях. Стоеше гола, с гръб към мен. Когато ме чу да влизам, се обърна и очите ми не можеха да се откъснат от тялото ми. Едва се сдържах да не захвърля бутилките и да отида там при нея и да я докосна. Тялото ми реагира на гледката. Ако във вените ми течеше кръв, щеше да кипне веднага. Възбудата се разля по тялото ми.
      - Аз ъм... - казах глупаво, без да мърдам от мястото си. Не можех да откъсна очи от тялото й. Мамка му колко много я желаех в този момент. Страните й бяха пламнали, дишаше тежко, от косата й продължаваше да капе вода. Кожата й беше толкова нежна. Усещах уханието й. Беше прелестна
      - Би ли се обърнал? - прошепна притеснено, докато се опитваше да се прикрие.
      - Всъщност... не мога. - признах си глупаво и се засмях.
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 7:23 pm

      Засмях се и нервно облизах устните си. Очите му проследиха езика ми и вдишах разко.
      - Ъм, добре... Може би трябва да отида в другата стая - казах тихо, но не помръднах. Той също продължаваше да ме гледа, не мърдайки от мястото си. Прокарах нервно ръка през косата си, но хавлията започна да се спуска бързо надолу. Изписках леко и бързо се наведох да я вдигна. Но не бе достатъчно бързо. Той ме бе видял. Увих хавлията здарво около тялото си и въздъхнах.
      - Май в близкото бъдеще няма да спра да се унижавам пред теб, а? - опитах се да разведря малко обстановката. Той продължаваше да ме гледа втренчено и започвах да се плаша. Клекнах за да взема дрехите си от пода, и хавлията се повдигна нагоре, откривайки бедрата ми. Събрах набързо дрехите си и се заискачвах по стълбите. Всичко мина почти перфектно, само дето хавлията ми падна точно преди да завия към стаите и аз знех, че ме бе видял. Изругах и влязох бързо в спалнята.
      - Ще дойда след пет минути - подвикнах, знаеки че ще ме чуе.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 7:32 pm

      Хавлията ми беше съюзник. Обичах това парче плат. Сякаш че четеше мислите ми. Падаше и се повдигаше в най-подходящите моменти, откривайки ми прелестна гледка.
      - Ще дойда след пет минути - подвикна, а аз се замислих.
      - Пет минути са ми твърде много, а и не мисля, че искам да се облича. - казах на себе си и тръгнах с бавна стъпка към нея. Когато влязох в стаята, тя беше облякла бельото си. Щом ме видя, ме изгледа странно, но аз пренебрегнах погледа й.
      - Пет минути са твърде много, а аз не искам да се обличаш. - отидох до нея и махнах косата от врата й. Целунах нежно вдлъбнатинката точно там където се намираше вената й и тя потрепера леко. След това спуснах ръце по тялото й и я притеглих към себе си.
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Пет Авг 13, 2010 1:18 pm

      Разтреперах се като лист, погален от бриза. Ръцете му бяха хладни, ноне охладиха кожата ми. Напротив - сгорещиха ме още повече. Кръвта ми бе по-гореща и от лава. Устните му обходиха шията ми, а аз потреперих. Той се отдръпна леко.
      - Няма да те нараня - прошепна, гледайки ме в очите.
      - Знам. Не треперя от страх - повдигнах леко вежда и впих устни в неговите. Господи, сега бе дори по-хубаво от миналия път! Всеки път, когато го целувах, усещането бе все по-добро. Не исках да свършва. Прокарах ръце по рамената му, като го драсках леко с нокти. Той изръмжа от удоволствие.
      - Ти си невероятна! - впи отново устни в моите и ме понесе към леглото. Положи ме нежно и се вгледа в лицето ми. - Ако искаш, ще спра. Ще ми е адски трудно, но ще спра - притеглих го върху себе си и впих устни в неговите.
      - Ако спреш ще те подпаля! - заплаших го след около минута и той се ухили.
      - Тук нямам запалка - промърмори, докато слизаше с целувки надолу.
      - На мен не ми трябва - прошепнах, а той застина за миг. Погледна ме объркано, а аз въздъхнах нетърпеливо: - може ли да ти обясня по-късно? В момента съм заета с друго! - той отново се усмихна и се върна към така приятното занимание.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Пет Авг 13, 2010 1:38 pm

      Продължих да я целувам. Кожата й беше толкова мека и нежна. Виждах вените й. Чувах кръвта и сърцебиенето й. Отровата в устата ми се изливаше в гърлото ми постоянно, но вече бях свикнал с това. Можех да се контролирам, само че думите й не ми даваха мира. Дали беше безопасно? Можеше ли да контролира силите си? Ами ако сбъркаше нещо? Бях до тук, а не ми се искаше. Желание, желание, но изгаряща страст до край... беше рано за толкова силни чувства. Изведнъж спрях и я погледнах.
      - Ъм... то добре, ама... малко ме притеснява това. Можеш ли да го контролираш?
      - Кое да контролирам? - лицето й беше почервеняло и дишаше тежко. Когато ме погледна, изглеждаше объркана.
      - Това със запалването. Все пак си харесвам задника и не искам да се превърна в коледна елха.
      - Дали мога да контролирам силите си? - попита ме, събирайки мислите си.
      - Да. Можеш ли? Безопасно ли е или една грешна стъпка и съм до тук?
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Пет Авг 13, 2010 2:19 pm

      Отдръпнах се от него, леко объркана.
      - Мислиш, че ще те нараня? - прошепнах тихо. Сега аз бях наранената. Заболя ме толкова много, че явно се отличи и по лицето ми. Отдръпнах се от него. - Мислиш, че не мога да се контролирам?
      - Не съм казал това - започна той, но го прекъснах.
      - Недей! Наистина не трябваше да идвам тук - обърнах се с гръб към него и облякох набързо дрехите си. Когато отново се обърнах към него, страстта в погледа му се бе върнала. Минах покрай него, и тъкмо когато щях да изляза, той хвана ръката ми и ме дръпна към него. - Пусни ме! - опитах да се изтръгна от ръцете му, но хватката му бе прекалено силна. Впи яростно устни в моите.
      - Толкова си инталива понякога - промърмори и разкъса дрехите ми. Гневът и болката отново бяха заменени от страстта. Зарових пръсти в косата му и обвих бедра около кръста му. Крис постави ръце на задника ми и ме долепи до стената.
      - Твоят инат е дори по-голям от моя - казах тихо и свалих бързо ризата му.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Пет Авг 13, 2010 2:26 pm

      - Знаеш ли, сега се сетих... - отделих се от нея и започнах, но тя ме погледна с убийствен поглед.
      - Стига... - звучеше отчаяна. - Няма пак да спираме, нали?
      - Ами сетих се за виното... не го прибрах в хладилника.
      - Крисчън... - присви очи. - Целуни ме или кълна се, ще заприличаш на коледна елха. - повдигна заплашително пръст към мен.
      - Огън момиче, а? - засмях се и я взех на ръце, носейки я към леглото. - Не че се хваля, но сега ще видиш на какво е способен един...
      - Едно момче от лед? - прекъсна ме.
      - Може и така да се каже. - засмях се, след което я целунах, лягайки върху нея.
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Пет Авг 13, 2010 9:10 pm

      Отначало помислих, че ще ма задуши, но бързо свикнах с тежестта му. Кожата му бе ледена, а моята - гореща. Огън и лед - едно перфектно цяло! Той се намести по-удобно между бедрата ми и ме погледна с опияняващия си поглед. Целуна нежно шията ми и повдигна бавно ръце. Побутнах го докато се изправи и седнах в него. Ръцете му се плъзнаха под презрамките на сутиена ми и ги свалиха бавно, откривайки гърдите ми. И както само аз си можех, започнах да се изчервявам и сведох леко глава. Той повдигна брадичката ми и аз не можех да стоя със затворени очи. Отворих ги и зачаках да видя какво ще направи. Прокара леко език по устните ми и прошепна.
      - Обожавам тялото ти - прошепна тихо. Ръцете му се плъзнаха отзад и усетих как разкопча горната част на бельото ми. - Перфектна си - впи устни в моите и аз отново затворих очи. Ръзете му бавно тръгнаха надолу, обхождайки задната част на тялото ми. Спряха се на дупето ми и започнаха да го изучават.
      - Кожата ти е толкова мека - промърморих, като плъзгах ръце по тялото му. - Толкова нежна - той започна да се смее и впи устни в шията ми.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Пет Авг 13, 2010 9:36 pm

      Тялото й гореше. Усещах колко топла беше кожата й. Сърцето й биеше учестено и кръвта се спускаше стремглаво по вените й. Чувах я как шурти, сякаш някой беше завъртял кранчето на мивка и водата се изливаше от чучура като водопад. Отровата в гърлото ми се увеличаваше все повече и повече. В един момент усетих, че едва се сдържам да не я захапя. Целувките ми по врата й зачестиха. Все по-силно притисках устни към кожата й, там където се намираше вената й. Очите ми отдавна бяха почернели. Отделих се от нея и си поех въздух, с надеждата да се успокоя, но не стана така. Спрях да дишам и се успокоих малко, но не достатъчно. До този момент не ми се беше случвало подобно нещо. Обикновено се контролирах, но сега имах чувството, че кравта й ми говори. "Ела, вкуси ме! Чуваш ли ме? Искам да ме опиташ."
      - Какво има? - попита ме притеснено Саманта.
      - Аз... - преглътнах тежко. - Съжалявам, но няма да се получи.
      - Защо? Какво има? - стана и дойде до мен. - Какво не е наред? Аз ли направих нещо? - притесни се веднага.
      - Не е хубаво да стоиш до мен. - отдръпнах се от нея и избягах в другия край на стаята. - Не, не си мисли нещо лошо. - побързах да я успокоя, защото я виждах, че се обвинява, а не беше виновна. Тя беше перфектна. Аз бях виновника... чудовище, което не може да се контролира. - Просто не мога да се контролирам днес. Дано да не се обидиш. Не е заради теб. Аз съм виновен... ти си перфектна. Бих те прегърнал, но не съм сигурен, че е безпопасно.
      - Може би трябва да си ходя. - каза тя.
      - Не, недей. Моля те. Остани. - помолих се.
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Пет Авг 13, 2010 9:55 pm

      Стоях и го гледах втренчено. Той искаше да ме захапе! Доближих се до таблата на леглото, взех завивката и покрих тялото си с нея. Свих се на две и зарових пръсти в косата си. Стиснах очи, надявайки се да успея да се упокоя.
      - Заради кръвта ми е, нали? - казах тихо и го чух как си поема рязко въздух. - Права съм - въздъхнах тихо. Обърнах глава към прозореца и зе загледах в пейзажа навън, въпреки че не виждах нищо. Защо, защо се получаваше така? Защо не можеше да сме задено, без усложнения, без трудности? Въздъхнах тежко.
      - Хей, какво означаваше това със запалката? - попита ме с по-ведър тон. Опитваше се да смени темата. Обърнах лицето си към неговото, вдигнах бавно ръка и пламъкът се появи изневиделица. Видях го как се отдръпна рязко и веднага спрях силата си. - Оу - каза само. Подсмихнах се и сълзите закапаха от очите ми.
      - Никога няма да можем да сме заедно, нали? - попитах тихо. Подпрях глава на ръцете си и заподсмърчах.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Пет Авг 13, 2010 10:05 pm

      - Хей, успокой се. - трябваше да се доближа до нея. Иначе нямаше смисъл да я успокоявам. Нежни думи от разстояние не действаха. - Мога ли да дойда при теб? Обещавам, че няма да хапя. - вдигнах ръце и се подсмихнах.
      - Добре. - каза след кратко мълчание и се сви още повече, когато седнах на ръба на леглото.
      - Сам, погледни ме. - сложих ръка на рамото й, но тя потрепери от допира ми. Отдръпнах се, но след това отново я докоснах. - Погледни ме, Саманта. - казах й по-настоятелно. Когато се обърна към мен, избърсах сълзите от мокрото й лице и й се усмихнах нежно. - Ще бъдем заедно. - прошепнах й, докато я галех. - Стига да поискаш. Ще бъдем заедно и то много пъти, но просто един от тях няма да е тази вечер.
      - Защо? Защо се случва това? - попита, а от очите й отново закапаха сълзи.
      - Май не плачеш само заради това че не се получи нищо тази вечер. - погледнах я преценяващо и я придърпах към себе си. Целунах нежно челото й и започнах да галя косата й. - Какво има? Какво те тревожи толкова много? Защо не ми разкажеш всичко? - казах, а тя ме погледна. - Ти си силна, заради това не вярвам, че нещо толкова малко може да те накара да страдаш толкова много. Убеден съм, че ще ти олекне, ако кажеш какво те тормози.
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Пет Авг 13, 2010 10:44 pm

      - Добре - казах тихо. - Ще ти разкажа историята си. Родителите ми не са мъртви. Повечето хора си мислят, че съм сирак, щом ме видят сама на път, но това не е истина. Когато бях малка много ме обичаха, но това бе преди... - казах тихо и замлъкнах. Затворих очи и тръснах глава при спомените.
      - Преди да се появи силата ти? - предположи Крис тихо. Кимнах и отворих отново очи.
      - Тогава имах приятел. Казваше се Джеръд - видях как очите му се разшириха, щом употребих минало време. - Бях на четиринадесет, когато се случи. Бяхме се сдърпали с нашите и аз им бях бясна, за това отидох в Джеръд. Той винаги ме успокояваше и ме караше да се чувствам по-добре, но този път бе различно. Гневът бе различен, изпепеляващ. Когато Джеръд се опита да ме успокои, аз не само че не го напарвих, а напротив - ядосах се дори още повече. Той... - сълзите закапаха от очите ми и аз започнах да заеквам. - Той се опита... да ме прегърне... но аз го отблъснах... и когато го докоснах, ръцете ми пламнаха... - изхлипах шумно. - Аз дори не го усещах, но пламъкът... Нараняваше го, а аз не можех да го спра! Не можех да го накарам да изчезне! Уплаших се и излязох бързо от къщата, оставяйки го в пламтящата стая. Той бе жив, но не можех да го измъкна... Бях прекалено уплашена! Най-накрая пламъкът върху дланите ми изчезна и аз се обърнах към къщата му. Стаята му бе ярко обагрена в орънжево и червено... А той бе вътре! Не се бе измъкнал! Стоях и гледах, как къщата му гори... Господи, чувах го как крещи от болка - зарових лице в ръцете си и заридах. Леглото се разтресе. Усетих ръцете му върху раменете си, но не повдигнах глава. Започнах да говоря отново, но тихо. Знаех, че ще ме чува. - Върнах се бързо у дома си. Майка ми и баща ми вече бяха чули за пожара. Искаха да ме успокоят, но щом ги видях, гневът отново ме завладя и ръцете ми пламнаха мигновено. Те просто стояха и ме гледаха ужасено. Спомням си, че майка ми каза на баща ми: "Казах ти, казах ти че ще е такава! Трябваше отдавна да я отпратим!", а баща ми само кимна притеснен. Аз стоях пред тях - объркана и неразбираща какво се случва, а те говореха за това, как е трябвало да се оттърват от мен. Спомням си, че се качих в стаята си, взех повечето от дрехите си и избягах. Те дори не се опитаха да ме спрат. Просто стояха и ме гледаха как си отивам.
      Спрах за малко разказа си и повдигнах глава. Не погледнах Крисчън, просто се загледах в една точка и продължих разказа си.
      - Следващите две години не са ми много ясни. Скитах от град на град. Пътувах на автостоп, срещнах всякакви хора, работех къде ли не за да изкарвам прехраната си... Бях жалка картинка - подсмихнах се. - Когато станах на шестнадесет срещнах Марк. В първият миг, в който го видях, си помислих, че това е най-привлекателният мъж, който бях срещала някога. Той се приближи до мен, усмихна се съблазнително и ми предложи питие. Още, когато го чух да заговаря, разбрах какъв е и го отразях. Той, естествено, се направи на наранен и ме преследва още няколко дни, докато не ме изнерви и не му показах способностите си... Той се стресна и побърза да ми обясни какъв е и ми каза, че ще ми помогне да разбера каква съм... - спрях и го погледнах в очите. - От тогава, той е най-близикийт ми, кхъм, човек, на света - стоях и го гледах втренчено, очаквайки да каже нещо.
      Вени
      Вени
      Администратор
      Администратор


      Брой мнения : 1304
      Дата на регистриране : 25.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : Плевен

      Информация за РПГ
      Име: Кандариамма

      Земя и титла на героя
      : Ветелха на Луданория

      Други герои
      : Аувреа Кал и Баел

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Вени Пет Авг 13, 2010 10:53 pm

      - И това ли е всичко? Заради това ли плачеш? - попитах я.
      - Малко ли е? - погледна ме.
      - Правил съм много по-жестоки неща и повярвай ми... не се гордея с тях, но не изпитвам и никакво страдание. - признах си.
      - Какво си правил? - попита ме.
      - Аз съм вампир, Саманта. - казах просто. - Това само по себе си говори колко звества съм извършил.
      - Все още ли убиваш хора?
      - Не. От както се запознах с Тери не съм опитвал човешка кръв, но това не означава, че не я желая. Искам я толкова много. Понякога едва се сдържам.
      - Но все пак се контролираш. - напомни ми. Думите й ме правеха да изглеждам като герой, който не бях.
      - Като бягам. А ти поне се изправяш и приемаш това, което си извършила. Не се криеш.
      - Да, но...
      - Няма но. - прекъснах я. - Така е. Това показва колко силна си. Само че ми е интересно, замо заради това ли плачеше?
      - Не...
      Renny717
      Renny717
      Писател


      Брой мнения : 514
      Дата на регистриране : 26.06.2010
      Години : 31
      Местожителство : В импалата

      Информация за РПГ
      Име:

      Земя и титла на героя
      :

      Други герои
      :

      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Renny717 Пет Авг 13, 2010 11:09 pm

      - Тогава за какво? - попита настоятелно той. Охх, какво можех да му кажа?
      - Не исках да спираш - казах тихо. - Не исках да се отдалечаваш от мен. Не исках да те карам да се чувстваш по този начин, с тази жажда... - добавих, но той усещаше, че това не е цялата истина. - Плачех, защото не съм сигурна, че това между нас е само привличане. Преди беше, да, и нямах нищо против, но сега... Мисля, че започваш да означаваш нещо за мен, и това ме плаши... Плаша се, че някой ден ще изгубя контрол и... - не довърших и потреперих. - Разплаках се, защото си помислих как щях да се чувствам, ако се случи... Разбираш ли, тук ти не само ти си опасният! Ако ме ухапеш, аз може и да не умра! Е, няма да съм същата, но поне ще продължа да съществувам. Но ако аз изгубя контрол... Ти ще изчезнеш... Завинаги! - очевидно не заеше как да ми отвърне. Изправих се и започнах да се обличам. Отново. Не ми пукаше, че ме гледаше. Не е като да не ме е виждал... Опитах се да сложа дрехите си колкото се можеше по-бързо, но ръцете ми трепереха и не ми бе лесно. Най-накрая все пак успях, отправих се бързо към вратата и слязох на долния етаж. Тъкмно тогава телефона ми звънна и аз се запътих бързо към него и вдигнха без да поглеждам дисплея.
      - Ало?
      - Здравей, Сам - чух гласът на Тери. - Добре ли си? - вгледах се в Крисчън, който тъкмо вземаше бутилките, за да ги прибере отново в хладилника. Той, понеже чуваше отлично разговора, също ме погледна. Отвърнах поглед и започнах да ходя напред-назад.
      - Да, добре съм. Поне физически - измърмоирх си, но естествено, и двамата ме чуха много добре.
      - Сам, какво е станало? - попита ме тихо. - Ако искаш може да се видим и...
      - Добре - казах бързо. Прекалено бързо. - Къде си?
      - В апалтамента на Бен - естествено, къде можше да бъде. - Знаеш ли къде е?
      - Не - признах си. Тя ми описа набързо как да стигна до там. - Благодаря. До десет минути ще дойда - казах и затворих. Започнах да събирам вещите в чантата си и се заъптих към вратата.
      - Ще дойда с теб - предложи тихо Крис.
      - Недей. Мога и сама - дори не се обърнах към него. Той се ядоса и се приближи бързо към мен.
      - Какво? На обидени ли ще се правим? - заяде се.
      - Виж, мисля, че сега трябва просто да обмислим ситуацията - погледнах го в очите и глупавите сълзи отново започнаха да пълнят очите ми. Целунах го леко по устните. - Моля те - прошепнах. - Не искам всичко да свърши ей така. Ще се видим по-късно - излязох и се запътих бързо към колата си.

      Sponsored content


      Домът на Крисчън - Page 2 Empty Re: Домът на Крисчън

      Писане by Sponsored content


        В момента е: Нед Ное 10, 2024 7:57 am