Улицата Hitskin_logo Hitskin.com

This is a Hitskin.com skin preview
Install the skinReturn to the skin page

Луди глави

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Ех зима, бяла и студена зима... за кратко си замина и пак дойде

Poll

Какво е любимото ви занимание?
Улицата I_vote_lcap16%Улицата I_vote_rcap 16% [ 8 ]
Улицата I_vote_lcap8%Улицата I_vote_rcap 8% [ 4 ]
Улицата I_vote_lcap6%Улицата I_vote_rcap 6% [ 3 ]
Улицата I_vote_lcap53%Улицата I_vote_rcap 53% [ 26 ]
Улицата I_vote_lcap8%Улицата I_vote_rcap 8% [ 4 ]
Улицата I_vote_lcap8%Улицата I_vote_rcap 8% [ 4 ]

Общо гласове : 49

Top posters

Вени (1304)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
Dark_Red_Rose (1288)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
Krisi (521)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
Renny717 (514)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
Tami (482)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
Stacey:) (478)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
Smile (231)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
DeadReaper (224)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
elinora97 (153)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 
tali (113)
Улицата I_vote_lcapУлицата I_voting_barУлицата I_vote_rcap 

Latest topics

» Създадена От Дим И Кост - Лейни Тейлър
Улицата I_icon_minitimeНед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais

» Игра На Думи
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji

» Скрабъл
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji

» Музикална игра
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji

» Да броим до 0
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji

» Намислете си съществително преди да влезете
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji

» Асоциации
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji

» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose

» Вицове
Улицата I_icon_minitimeНед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji

Ноември 2024

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Календар Календар

Земята

Лунен календар

CURRENT MOON

Общ брой посетители

Free web counter

Брояч на знамена

Flag Counter

Времето


3 posters

    Улицата

    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Улицата

    Писане by Krisi Пон Юли 26, 2010 5:28 pm

    Улицата Hit-the-road
    Улицата Street_by_makhor

    Дерек

    Разхождах се из улиците, търсейки информация за противните вещери, живеещи в тази дупка. Мразех да си губя времето и с всеки изминал момент се дразнех все повече.
    -По дяволите! - изругах, нямаше кой да ме чуе, защото улицата беше пуста. Затворих очи, като потърках слепоочието си. И тогава я усетих - кръв, при това прясна... Ммм, това щеше да ми се отрази добре - не бях ловувал скоро. Последвах следата и видях по пустата улица да върви момиче. Познавах я - те беше сред компанията на Тереза, когато я срещнах за първи път тук. Идеално... И много, много примамливо. Но трябваше да се овладея - тя може би щеше да ми е полезна. Поне засега, след като нямах друга следа. Видях, че от ръката й капе кръв, но тя продължаваше да върви, игнорирайки я. Тогава залитна, на път да се строполи на земята, но аз бях по-бърз.
    -Оп, държа те - казах, като не успях да се спра, взирайки се в раната й. Тръснах глава, проговаряйки отново
    -Какво е станало? Не изглеждаш добре... - преправих гласа си на тих и разтревожен, но всъщност тя изобщо не ме интересуваше. Гледах кръвта й, опиянен. Трябваше да се контролирам. Извадих кърпа от джоба си, изтупвайки я леко. Сложих я на ръката й, превързвайки я.
    -Натискай тук, за да спре кръвта. Опасно е, знаеш ли - можеш да умреш от загуба на кръв... - тя ме гледаше, някак замаяна, като все още мълчеше. Надявах се само да не се окаже безполезна и да съм загубил още от ценното си време с нея.
    Вени
    Вени
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 1304
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : Плевен

    Информация за РПГ
    Име: Кандариамма

    Земя и титла на героя
    : Ветелха на Луданория

    Други герои
    : Аувреа Кал и Баел

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Вени Пон Юли 26, 2010 6:07 pm

    - Убий ме. - казах шепнешком. - Знам че си вампир и кръвта ми те привлича. Хайде, убий ме. - той ме погледна изненадано.
    - Какви ги говориш, не съм вампир.
    - Не ме лъжи. Не съм глупава. Знам много за съществата от вида ти. - вдигнах ръката си и я придвижих до носа му. Той потрепера и вдиша от аромата.
    - Какво друго знаеш за митичните същества? - гласът му беше дрезгав. Личеше си, че едва се сдържа да не изсмуче и последния ми останал живот.
    - Много... - подсмихнах се. - Мога да разбера без проблеми кой какъв е и да изиграя перфектна роля, карайки го да ми се довери. - какви ги говорех пред непознат и още повече вампир? Трябваше да искам да го убия, вместо той да ме убие, но не се чувствах като преизпълнена с желание за живот.
    - Истината ли ми казваш?
    - Какво значение има? Хайде, убий ме. - махнах кърпата и тикнах ръката си до устните му. Кръвта обагри устата му и той се облиза. Стисна ръцете си и извика.
    "Скоро ще дойде при вас, мамо и татко" - помислих си усмивка
    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Krisi Пон Юли 26, 2010 7:03 pm

    Дерек

    Това момиче определено беше странно. Малко или много, явно целеше самоубийство. Кръвта й ме изкушаваше прекалено много... Облизах устни и я погледнах изненадано. Същият вкус, като при онези двамата... Нулева положителна. Срещаше се рядко и не можех да сбъркам. Навих ръкава й и впих зъбите си в ръката й, пиейки жадно. Ммм.. вкусно.
    -Знаеш ли, същата си като тях. Късметлия съм. - облизах устни, а тя все още ме гледаше замаяно. Отново впих зъбите си в ръката на момичето. Отровата ми потече във вените й, смесвайки се с вкусната й кръв... Отново започнах да пия, когато тя промълви едва
    -Като... тях? Какво.. какво имаш предвид? - говореше замаяно и се запъваше на моменти от загубата на кръв. Очевидно не разбираше, но нямаше и да доживее, за да й кажа. Бях утолил жаждата си и пуснах ръката й. Облизах устните си, усмихвайки се. Жалко, че сега нямаше да ми е полезна в разследването ми. Но все пак срещата с нея не беше загуба на време. Пуснах я, като леко прошепнах в ухото й
    -Поздрави вашите от мен, сладурано. - засмях се и след секунди вече тичах към парка. Щях да си почина там, преди да се срещна с информаторите си.
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Пон Юли 26, 2010 7:54 pm

    Саманта

    Крис и Тери бяха пред мен като охрана и аз оценявах, че бяха загрижени. Но сега трябваше да събера мислите си.
    Значи този Дерек бе вампирът, който е превърнал Тери, а сега бе тръгнал след мен и Бен.
    - Тери, защо този Дерек преследва вещерите? - попитах тихо, знаейки че ще ме чуе. Тя не ми отговори веднага и си помислих, че няма да го направи. Но след около половин минута чух тихият й глас.
    - Някога, Дерек е имал съпруга. Вампирка, есетствено. Един ден вещери я убили по погрешка и той се заклел, че ще унищожи всеки един, който срещне по пътя си - предаде ми накратко, а аз преглътнах трудно. Крисчън се спря и се обърна към мен.
    - Не се безпокой, ние ще те защитим - прошепна ми той. - Аз ще те защитя - поправи се. Усмихнах му се горчиво, но нещо зад него привлече погледа ми.
    - Алекс! - изпищях и се затичах към тялото, което лежеше на земята.
    - О, Господи! - прошена тихо Тери. - Крис, обади се на Марк! - нареди бързо тя и заоглежда Алекс. Вдигна ръката на момичето и очите й се разшириха. - Късно е... Отровата е във вените й.
    Вени
    Вени
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 1304
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : Плевен

    Информация за РПГ
    Име: Кандариамма

    Земя и титла на героя
    : Ветелха на Луданория

    Други герои
    : Аувреа Кал и Баел

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Вени Пон Юли 26, 2010 8:07 pm

    Усещах как сърцето ми забавя ударите си. Най-после щях да отида при родителите си. Радвах се, че мъките ми ще спрат, когато нещо в думите на Дерек ме преряза като с нож. "Същата си като тях"... "Поздрави вашите от мен, сладурано". Какво значеше това? Защо пораждаше толкова силна болка в сърцето ми?
    По дяволите, не можех да мисля. Имах чувството, че гори огън около мен и в самата мен, но вместо да ме топли, направо ме изгаря. Исках да пищя. Исках да се изправя и да избягам от огъня, но не можех. Нямах сили. Всичко ме болеше толкова силно. Едва можех да си поема въздух. Не можех да дишам.
    Думите на Дерек не ми даваха мира. Всеки сантиметър от тялото ми ме болеше. Изгарящата болка стигаше до места, които не знаех, че съществувах, но не можех да извадя от главата си думите му. "Същата си като тях". Като кои бях същата... "Поздрави вашите от мен...". Родителите ми ли? От къде ги познаваше? От къде знаеше че искам точно при тях да отида? От къде знаеше, че са мъртви? В този момент сякаш в тялото ми се заби светкавица. Болката ме разтърси цялата и ми се прииска да запищя. Стиснах зъби и се опитах да успокоя дишането си. Продължих да си повтарям думите на Дерек, само и само да не изпищя.
    "Същата си като тях"... "Поздрави вашите от мен, сладурано"... "Същата си като тях"..."Поздрави вашите от мен, сладурано"...
    И докато си го повтарях, една мисъл се прокрадна в главата ми. Болката се засилваше все повече и повече карайки сърцето ми да бие до пръсване. Главата ми бучеше, огънят продължаваше безжалостно да прогаря тялото ми отвън и отвътре, но мислите ми бяха по-чисти от всякога. "Поздрави вашите от мен, сладурано"... "Същата си като тях"... Проклетото копеле беше убило родителите ми и аз глупачката се бях предала в ръцете му. Ирония на съдбата. Убита от убиеца на родителите си. Тогава къде бях попаднала? В ада ли бях? Тези пламъци ли ме горяха? Защо не бях при родителите си? Направих всичко по силите си, за да открия убиеца им. Защо не бях при тях? Може би бях в ада, защото преспах с вампир и си позволих за миг дори да се влюбя в него. Каква глупачка бях само. Рискувах вечността при семейството си, заради същество което не беше живо дори.
    - Александра? Александра? Чуваш ли ме? Алекс, мила, моля те, извикай. Покажи ми, че не те е убил. - чувах суматоха около себе си.
    - Тя е жива, Марк, поне за момента, но скоро отровата ще стигне до сърцето й. - женски глас хлипаше.
    - Копеле! Нещастник! Ще го убия, само да ми падне! Ще го съсипя! - крещеше друг, докато някой до него плачеше със сълзи.
    Може би не бях в ада. Тогава къде бях? Кои бяха гласовете? Защо ми бяха познати? В този момент се стовари поредната светкавица върху ми, която ме разтърси. Болката беше прекалено силна и не успях да възпра писъка. Той се изпусна от гърлото ми, но вместо да излезе висок и чист, пронизващ ушите, го чух като далечен шепот.
    - Да я махнем от тук. - каза някой и след миг усетих, че ме вдигнаха от земята.
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Пон Юли 26, 2010 8:28 pm

    Марк

    Проклетите факти не се свързаваха! Очевидно вампирът, който бе убил родителите на Алекс умееше да прикрива следите си добре. Загворих дебелата папка и тъкмо посегнах към компютър, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.
    - Уенсън - казах делово. Това бе служебният ми телефон.
    - Марк, Крис е - чух галаса му. Звучеше притеснен. - Алекс е била нападната. Близо до дамо ти сме. Ела бързо - каза в отговор на безмълвните ми въпроси и затвори. Алекс! изкрещях вътрешно и ако бях човек, всичко в мен щеше да изстине. Захвърлих всичко и излязох бързо от участъка. Тичах със скорост, малко по-голяма от човешката. Открих ги след около 5 минути. Избутах всички и паднах до нея.
    - Александра? Александра? Чуваш ли ме? Алекс, мила, моля те, извикай - замолих се аз. - Моля те, покажи ми, че не те е убил.
    - Тя е жива, Марк, поне за момента, но скоро отровата ще стигне до сърцето й - опита се да ме успокои Тереза. Какво успокоение, по дяволите? Та тя щееш да стане една от нас, ако въобще оцелееше.
    - Копеле! Нещастник! - започнах да крещя и тресях тялото й в същото време. - Ще го убия, само да ми падне! Ще го съсипя! - продължих в същия дух. Сам изплака с глас и се сгуши в Крисчън. В този миг Алекс изпищя зловещо. Бях сигурен, че никога нямаше да забравя този писък. Той сезаби като куршум в умът ми и никога нямаше да успея да го изтрия от паметта.
    - Да я махнем от тук - каза Крис тихо. Кимнах втвърдено и я взех нежно в ръцете си.
    - Спокойно мила, спокойно. Аз съм тук. Няма да те оставя - зашепнах, надявйки се да чуе поне една от думите ми. - Да отидем вкъщи - казах на другите.
    - Трябва да отида при Бен - отвърна Тереза. - В опасност е, както и Сам - кимна към нея. - Те ще ти обяснят - добави тихо и се обърна в противополжната посока.
    - Пази се - подвикна Крисчън след нея, след това вдигна Сам на ръце и ми кимна. Затичах се към дома си, надяйки се Алекс да издържи на всичко това.
    Вени
    Вени
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 1304
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : Плевен

    Информация за РПГ
    Име: Кандариамма

    Земя и титла на героя
    : Ветелха на Луданория

    Други герои
    : Аувреа Кал и Баел

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 2:20 pm

    Разделих се с Дерек. Накарах го да си мисли, че има някаква много важна работа и се освободих от присъствието му. Толкова много го мразех. Едва се сдържах да не му откъсна главата, а той постоянно ме гледаше по онзи ужасен, безкрайно похотлив начин, показвайки ми какво се върти в главата му.
    "Проклето животно" - помислих си и завих към дома си. Вървях бавно по улицата и си мислех за случилото се. За няколко часа животът ми се бе преобърнал на 180 градуса и аз толкова много бях бързала да осъщества плановете си, че дори не се бях замислила. А обикновено обмислях всичко. До най-малката подробност. Изпипвах детайлите, ръководех се от разума, не от чувствата си.
    "Добре че този път, не бях сгрешила никъде. Само този път действах импулсивно. Само този път и никога повече" - заклех се на себе си и се усмихнах леко. Малко по малко получавах каквото исках.
    Тъкмо щях да завия към поредната редица от къщи, когато някой ме сграбчи, запуши устата ми и ме прикова в желязна схватка към кората на едно от дърветата.
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 2:41 pm

    Марк

    Гледах как се разделяше с този противен Дерек. Господи, какво правеше тя? Защо се мъкнеше с него и защо по дяволите се бе облякла толкова предизвикателно? Какво целеше?
    Изведнъж Дерек се обърна и тръгна забързано в другата посока. Явно способностите й бяха доста силни, щом го отпрати с такава лекота. Започна да върви бавно по улицата, заровила поглед в земята. Настигнах я бързо, точно преди да завие, поставих ръка върху устата й и я опрях в кората на едно от близикте дървета.
    Тя очевидно се изненада. Стоях вгледан в очите й. Господи, как бях позволил да се стигне до тук?
    - Алекс - промълвих тихо. Махнах ръка от устата й и впих устни в нейните.
    Вени
    Вени
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 1304
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : Плевен

    Информация за РПГ
    Име: Кандариамма

    Земя и титла на героя
    : Ветелха на Луданория

    Други герои
    : Аувреа Кал и Баел

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 3:01 pm

    Марк. Това беше той. Не беше завярване колко силно желание изпитах да го прегърна, да го помилвам, да го докосна, когато осъзнах кой ме беше хванал. Докато ме целуваше, се чувствах безкрайно лека и в безопасност, но не можех да оставя нещата така.
    - Махни се от мен. - избутах го от себе си и се вгледах в очите му. Изглеждаше толкова объркан.
    - Какво? - попита едва чуто и примигна няколко пъти.
    - Чу ме, не ме докосвай. - казах и се опитах да го избутам. Само че той ме държеше здраво и не ми позволяваше да мръдна.
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 3:13 pm

    Марк

    Стоях и я гледах неразбиращо. Какво по дяволите? Стегнах хватката си и я изгледах ядосано.
    - Какво, вече не мога и да те докосна ли? Спомням си, когато ме молеше да го направя - спомените изплуваха в главата ми. А сега, когато отровата бе променила и външният й вид, ми бе дори и по-трудно да и устоя. Тя се опомни и ми отвърна:
    - Да, но това е минало - каза твърдо.
    - Е и? Може и да е бъдеще - казах тихо, но тя се захили презрително.
    - Бъдеще... Скъпи, моето бъдеще не включва никой от вас - освободи се рязко от мен и ме блъсна силно.
    Вени
    Вени
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 1304
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : Плевен

    Информация за РПГ
    Име: Кандариамма

    Земя и титла на героя
    : Ветелха на Луданория

    Други герои
    : Аувреа Кал и Баел

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 3:27 pm

    До тук се справях добре. С малко повече късмет и упорство, щях да накарам Марк и останалите да не се бъркат в плановете ми. Ако ми се пречкаха, само щяха да объркат нещо. Най-добре беше да ги отдалеча от себе си. И тъй като ми беше пределно ясно, че дори и да ги помоля, да ги завържа и пр., няма да ги спра, си съставих план. И без да ми го казват, знаех, че щяха да минат през ада, но нямаше да ме оставят сама. Приятели... точно сега не се нуждаех от такива. Защо ми трябваше да се сприятелявам с някой от тях, че дори и да се влюбя? Но го бях направила. Нямаше връщане назад. Сега щях да поправя грешката си. Не познаваха истинската Александра, която беше кучка от дъното на душата си. Александра, която не познаваше милост и топли чувства. Коравосърдечната госпожица, която имаше мисия. Щях да им я покажа и да ги накарам да ме напразят, оставяйки ме намира. Дори и това да означаваше, че щях да страдам вечно.
    - Никъде няма да мърдаш. - Марк хвана ръката ми и ме дръпна рязко към себе си.
    - Пусни ме. - изсъсках в лицето му, гледайки го гневно. - Пусни ме или не отговарям. - чертите ми бяха ледени.
    - Имаш да ми обясняваш някои неща. - очите му ме гледаха диво, а ръката му стискаше все повече и повече. - Какво правеше с Дерек? Спа ли с него?
    - Не ти влиза в работата. - продължих да шепна гневно, гледайки го право в очите. - "Но във всеки случай, когато прецеля, ще те излъжа и ще ти кажа, че съм го направила и ми е харесало. Точно така... довършителния щрих, с който ще те отблъсна завинаги от себе си... СПАХ с него Марк! Спах и ще го направя отново, защото ми хареса".
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 3:42 pm

    Марк

    Присвих подозрително очи. Не й вярвах! Та дари и като човек бе добра лъжкиня, сега сигурно е невероятна.
    - Не ми влиза в работата, така ли? - казах тихо. - Всичко, свързано с теб ми влиза в работата, Александра. Ти си моя! Не можеш да се размотаваш така с него! Не ти позволявам! - извиках срещу лицето й. Ревността ме разяждаше от въртре, карайки ме да се треса от яд.
    - Не ми позволяваш? - прошепна тя. - Слушай какво: първо - не съм твоя. Не съм ничия. Второ - мога да излизам с когото си поискам и да правя каквото си поискам. И трето - не съм някакво кученце, което изпълнява заповеди. Не си ми никакъв, че да се разпореждаш така с мен - каза с присвити очи. - Сега ме пусни, имам планове, които не включват теб - думите й ме накараха да се отдръпна болезнено. Ревността просто не ме оставяше на мира .
    - Недей, Алекс, моля те. Осатни тук, остани с мен - замолих се. - Ти си тази, коато чаках цял живот - моля те не ми причинявай това!
    Вени
    Вени
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 1304
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : Плевен

    Информация за РПГ
    Име: Кандариамма

    Земя и титла на героя
    : Ветелха на Луданория

    Други герои
    : Аувреа Кал и Баел

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Вени Чет Авг 12, 2010 3:58 pm

    - Жалък си. Погледни се. Какъв мъж си ти? Да ме умоляваш да остана при теб. - изсмях се, преглъщайки тежко. Болеше ме да го наранявам така. Докато нанасях ударите си, сърцето ми се свиваше все повече и повече от болка.
    - Да такъв съм. Ти ме правиш такъв. Ти и това, което правиш с Дерек. Съсипваш ме. Караш ме да ревнувам. - доближи се до мен и ме погледна. В очите му се четеше смесица от чувства. Ярост, болка, ревност, нежност, радост, болка...
    - Ревността е признак на слабост и ти си точно такъв. - процедих през зъби, благодарна, че не мога да плача. В противен случай, щях да съм се разплаката отдавна.
    - Говориш така сякаш нищо не изпитваш към мен. - поклати невярващо глава.
    - Прав си. Никога не съм изпитвала нищо. Позабавлявахме се веднъж, но стига толкова. Сега вече си имам Дерек.
    - Значи си спала с него. - каза едва едва. Гледаше ме с такава болка. Толкова много исках да му кажа истината. Че го обичам, че мразя Дерек, но не можех.
    - О да и ми хареса много. Мисля в най-скоро време да го направим отново и отново. - казах и тръгнах към дома си, оставяйки го да ме гледа, на ръба на това да се срине. Но не можех да го успокоя. Не биваше иначе самата аз щях да се срина пред него, съсипвайки плана си и мисията, която имах.
    "Толкова се мразя. Това беше прекалено. Не трябваше да бъда толкова жестока. Горкия. Дано само не използва силата си за да проникне в главата ми и да разбере истинските ми чувства към него, защото това би означавало, че никога няма да успея да го отблъсна."
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Чет Авг 12, 2010 4:15 pm

    Марк

    Стоях и я гледах как се отдалечава от мен. Можех да вляза в ума й, да я накарам да остане, да разбера дали всичко това е истина... Но не го направих. Нямах сили да го направя.
    Дишах учестено, въпреки че нямах нужда от това. Болката бе толкова силно, сякаш бе физическа.
    "- Значи си спала с него."
    "- О да и ми хареса много. Мисля в най-скоро време да го направим отново и отново."
    Думите й се бяха забили в съзнанието ми, правейки всичко пред очите ми черно. Бе го казала така уверено, с тон, който те кара да мислиш, че е истина... Ако можех да роня сълзи, бях сигурен, че вече щях да съм заплакал. И щях да изглеждам жалък. Както бе казала тя.
    "- Жалък си. Какъв мъж си? Да ме умоляваш да остана при теб!". Точно сега ми се искаше алкохолът да ми действа така, както и на обикновените хора - исках да се напия да забрава. Наведох глава и притворих очи. Знаех пътя до вкъщи наизуст и просто оставих краката си да ме водят.
    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Krisi Нед Авг 15, 2010 10:13 pm

    Тереза

    Крачех леко напред-назад по улицата, чакайки Сам. Бях близо до апартамента на Бен и чувах равномерното му дишане. Както и това на малкото момиче в съседната стая. Мислите ми бяха объркани, но усещах колко много го обичах. Тогава се замислих за Сам и колко разстроена звучеше. Какво ли се беше случило? Все още преповтарях странният ни разговор по телефона в ума си. Помнех идеално всеки детайл и не ми харесваше как звучеше. И какво имаше предвид с това "Поне физически"? Изглежда някой я беше наранил. Беше очевидно, че бяха замесени чувства, от които нещата се усложняваха. Потънала в мисли се заслушах в биенето на сърцето на Бен. Беше най-скъпоценният звук за мен в момента, заедно с този на сестра му - май не бях осъзнала как бързо я обикнах.. Като своя по-малка сестра. Слушах равномерните удари на сърцата им, а скоро долових и трето сърцебиене. Явно Саманта наближаваше.
    Тъкмо се обърнах и забелязах кола, която спря наблизо и от нея излезе Сам, затваряйки вратата. Беше все още на разстояние, но можех да видя, че изглеждаше зле.
    -Сам? - извиках разтревожена, достатъчно силно, за да ме чуе -Боже мой! Какво ти се е случило? Наистина не изглеждаш добре!
    Притеснението и тревогите ми се увеличаваха, докато наблюдавах как тя вървеше към мен и след малко стоеше точно до мен. Не знаех какво да направя, но я прегърнах нежно и се отдръпнах, за да разгледам по-добре лицето й...
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Нед Авг 15, 2010 10:39 pm

    Саманта

    - Сам, какво се случило? - попита ме притеснено и очите й се присвиха. Хванах ръката й и я поведох към една близка пейка. - Какво е това върху лицето ти?
    - Още ли не е изчезнало? - очудих си и потърках бузата си. - Ами Марк малко избухна и ме удари...
    - Марк те е ударил? - изуми се Тереза. - Но защо? Какво е станало? - въздъхнах дълбоко.
    - Ами нали с Крис бяха излезли, и като се върна той се залепи направо за алкохола. По това, което виждах, нямаше голям ефект от него, но той като че ли не обръщаше голямо внимание на това. Тогава започнах да говоря за Алекс и Дерек, и когато споменах името му, той просто избухна. Това стана за секунди, разбираш ли? Той веднага се опомни и съжали за случилото се, но аз се бях уплашила прекалено много и той просто излезе. Аз взех набързо няколко вещи и отидох в Крис - завърших разказа си, като се надявах да не зададе въпрос за него.
    - А там какво се случи? - стиснах очи. Знам, че тя го познаваше, но какво можех да й кажа. - Сам, Крис наранил ли те е?
    - Не - отвърнах, но дори аз усетих, че не прозвуча правдоподобно. - Виж... Малко е сложно... Ние, ъм... Бяхме се разгорещили и... Е, Крис не бе ловувал от доста време и...
    - Нападна ли те? - ужаси се тя.
    - Не, не... - побързах да отрека. - Просто... Не можем да бъдем заедно. Или ще е жаждата му, или ще съм аз - казах тихо, но разбрах по погледа й, че не ме разбира. Пуснах ръката й и пламъкът се появи. Тя, също като Крис, се отдалечи. - Виждаш ли? Дори и ти се плашиш от мен - разплаках се.
    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Krisi Нед Авг 15, 2010 11:08 pm

    Тереза

    От това, което Сам ми разказа, а и като я гледах колко беше разстроена, тревогите ми се увеличиха още повече. Не знаех какво да правя, а когато тя създаде огъня, инстинкта ми за съхранение се включи. Това я разстрои и аз се опитах да й обясня и да я успокоя едновременно.
    -Не, не... Сам, не се плаша от теб.
    -Сигурно... - промълви тя невярващо и за да я уверя я прегърнах.
    -Сам, ти си ми приятелка и ти вярвам. Не знаех за тази ти способност и се изненадах. Моля те, успокой се.
    Милвах я успокоително по ръката, а другата сложих на все още личащата се рана на лицето й. Не проумявах как беше възможно Марк да я удари. Щях хубаво да го насоля за това.
    А колкото до Крис... Леле, не очаквах това от него. Прокарах ръка през косата си замислено и се обърнах към нея внимателно
    -Виж, може би не е толкова сложно... При мен и Бен със сигурност не е. Мисля, че ще успеете да се справите - заедно. Ако си се успокоила, защо не ми разкажеш какво те тревожи? Крис може да контролира жаждата си, а ти.. силата си. Аз също мога да нараня Бен, ако не внимавам, но се старая това да не се случва. Крис просто не е свикнал - дай му време и той също като мен ще се научи да внимава. Знам, че никога не би те наранил, както и ти него..
    Гледах Сам разтревожена, но тя само поклати глава, а аз реших да се опитам да пооправя нещата.
    -Сам, разбирам те по-добре, отколкото си мислиш. - тя ме погледна, изненадана и недоумяваща и добавих
    -Ще направиш ли пак огъня? - тя кимна и от ръката й лумна пламък. Тогава вдигнах моята и от нейния пламък излезе голяма горяща топка, която застана в моята ръка. С едно движение направих огъня по-голям и той се разгоря силно - след което също така бързо го накарах да изчезне. Сам ме гледаше невярващо, когато се съсредоточих и задуха вятър.
    -Не знам дали ти е известно това за вампирите, но ние имаме дарби. Моята е контрол над стихиите. Овладях я, но с огъня е най-трудно. Не мога да го създавам като теб, само да го манипулирам. Затова ти казах, че те разбирам.
    Тя все още мълчеше, а аз й кимнах, като сложих ръката си на рамото й.
    -По-добре ли си? Сам.. Наистина не искам да се разстройваш, но не разбирам какво пречи да сте заедно с Крис. Няма да те насилвам да ми разкажеш, но съм насреща и ще те изслушам винаги, когато имаш нужда.
    Прегърнах я леко, мислейки си колко чуплива изглеждаше. Чувствах я много близка, тя беше първата ми приятелка, която е човек, заедно с Бен и Алекс. Е, Алекс вече не беше... Но все пак. Бях объркана, а страданието на Сам ме притесняваше - не беше лесно, като виждах колко й е трудно..
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Нед Авг 15, 2010 11:28 pm

    Все още бях леко изненадана от дарбата на Тери. Знаех, че някои вампири имаха дарби, но досега не бях срещала с такава. Отдръпнах ръката си и пламъкът отново се появи, но този път бе само по върховете на пръстите ми. Доближих ги до лицето си и се вгледах в тях.
    - Ето това пречи. Моята глупава дарба - ядосах се и за миг пламъкът обхвана целите ми пръсти, но бързо се овладях. - Мога да ти споделя нещо, нали? - попитах тихо и тя кимна. - Аз... Не знам дали съм влюбена в него. Да, привличането го има и понякога е прекалено силно. И определено не ми е безразличен, но... Толкова съм объркана! Дори не знам какво изпитва той, към мен! Знам, че ме желае, но дали е само това? - Тери стоя малко мълчалива и накрая проговори.
    - Това трябва сами да си изясните - първо пред вас самите, а след това и един пред друг - каза тихо. - Но защо каза, че дарбата ти е проблем? - въздъхнах отново.
    - Виждаш ли, ако Крис някога изгуби самоконтрол, това може и да не се окаже фатално. Но ако аз изгубя контрол... Той ще стане на пепел и вината ще е само моя!
    - О, Сам... - промълви Тери и ме прегърна. - Ако Крис изгуби контрол, той може и да не спре само със захапване. Ако не успее да се спре на време, ще изпие всичката кръв от тялото ти и ще умреш! А ако успее да се спре... Тогава ти ще станеш една от нас! Това също е... Защо ме гледаш така? - прекъсна речта си щом видя изражението ми. Ами да!
    - Една от вас... - прошепнах и видях как очите й се разширяват.
    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Krisi Пон Авг 16, 2010 12:14 am

    Тереза

    Мозъкът ми работеше идеално, след като бях вампир, но след това, което Сам каза, просто седях и я гледах стъписано. Знаех какво искаше да каже и какво си мислеше, но мълчах и сякаш не можех да осмисля нещата. Самата идея за това ме стъписваше.
    -Сам.. Не.. - говорех несвързано, но изведнъж се осъзнах и я погледнах твърдо.
    -Не искаш това. Повярвай. - срещнах погледа й, като исках тя да разбере, че говоря сериозно.
    -Тери... изслушай ме.
    Тя ме погледна, а аз разтрих челото си с ръка и кимнах.
    -Готова съм да те изслушам винаги, но все пак... Сам, това е глупаво. Най-малкото Крис ще ме унищожи, ако разбере, че дори си помислям за това. Вярвай ми, не искаш да си чудовище. Прекарах години, убивайки хора и се мразех всеки път, когато се поддавах на жаждата. Затова се уча да я контролирам. Вярвай ми, не знаеш какво е да се ненавиждаш.. Да знаеш, че си чудовище без душа. Мисля, че Бен върна моята отчасти, но все пак... Аз си оставам чудовище. Вампирите сме..
    Поклатих глава, като сведох поглед. Не ми беше лесно да й обясня какво представляваме всъщност, но се надявах да съм я убедила. Идеята беше възможно най-лошата. Сякаш Алекс не стигаше... Не исках да загубя и нея. Не исках тя да става като мен и да познае ужасите на съществуването на вампирите...
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Пон Авг 16, 2010 12:22 am

    - Разбирам това, което ми казваш, Тери, но моля те, изслушай ме! - започнах да я умолявам. - Всички вампири, които познавам, са били превърнати не по свое желание, а от някой, който е искал да ги нарани. Ами ако е различно, когато ти си го поискаш? Все пак ще знаеш какво те очаква и как да го посрещнеш... Може дори и желанието да убиваш хора също може да е притъпено. Ако сам пожелаеш ще знаеш кое е редно и кое не! - бях толкова разпалена в обясненията си, че тя като че ли ми повярва. Но само за миг.
    - Това е лудост! Ти ще бъдеш чудовище! Ти и сега не си просто човек...
    - Не се бях замисляла за това... - казах тихо. - Ще бъде различно, защото аз вече имам своята дарба... Дали ще остане същата, когато се превърна във вампир? - попитах тихо, а Тереза се изнерви.
    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Krisi Пон Авг 16, 2010 12:42 am

    Тереза

    Сам сякаш изобщо не ме слушаше. Затворих очи за миг, опитвайки се да се успокоя.
    -Саманта, моля те, бъди разумна! Не може да искаш това... Не е възможно да не искаш да убиваш хора. Жаждата те управлява - винаги е така.. Стоиш замръзнал, студен.. И нито можеш да продължиш напред, нито можеш да се върнеш назад. А вечността е... тя е непоносима, особено ако си сам. Но да се ненавиждаш, да знаеш, че си чудовище и да не можеш да го промениш... - поклатих глава -Невъзможно е да го желаеш. Не мисля, че има такъв вариант като "Добър вампир". Освен това да знаеш какво е редно и какво не е, не променя нещата. Ти си вампир и искаш кръв и желанията ти са по-силни от представите за добро и лошо. Просто трябва да утолиш жаждата, независимо от всичко. Особено първата година на вампирите - винаги е така. А и защо мислиш, че почти всички от нашия вид са превърнати насилствено? Не познавам някой, който да е пожелал това... А и няма причина да искаш да станеш чудовище...
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Пон Авг 16, 2010 12:59 am

    - Не, Тери, ти не разбираш! - заинатих се отново. Господи, как щях да я убедя? - Ако съм една от вас, Дерек няма да ме преследва повече! Няма да има нужда да ме пазите, и така Бен ще е дори по-защитен. Помисли за това! - знаех, че играех нечестно, щом намесвах и любимият й, но не ми пукаше! - Искам да бъда вампир! Така ще мога да се грижа сама за себе си. Няма да има нужда някой постоянно да ме наглежда за някакъв психопат, тръгнал да избива видът ми! Искам да мога да оставам за малко сама, без да се страхувам, че Дерек или който и да е било може да се появи и да ме убие. По-рано днес, когато бях сама у Марк, имаше една част в мен, която се ужасяваше от Дерек. Не искам да се чувствам повече така! Дори и Крис искаше да ме придружи до тук, за да не бъда сама! - завърших тирадата си.
    - Заради Крис ли го правиш? - попита тихо Тереза. Е, не можех да не призная, че това бе едно от нещата, но и всичко, което изредих бе истина.
    - Не точно... - казах тихо. - А и имам чувството, че само и да намекна нещо, той ще откачи. Но кой знае... Може след промяната да срещна някой друг... - този вариант също бе възможен, но не ми хареса... Значи все пак изпитвах нещо повече към Крис. Тя все още ме гледаше с неодобрение. - О, за Бога! Тери, това е моят избор! Знам, че на никого няма да му хареса, но това е мое решение! И ако ти не искаш да го направиш, винаги мога да намеря някой друг!
    Krisi
    Krisi
    Модератор
    Модератор


    Брой мнения : 521
    Дата на регистриране : 25.06.2010
    Години : 32
    Местожителство : Кърджали - София, България

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Krisi Пон Авг 16, 2010 1:21 am

    Тереза

    Гледах Сам стресната - не я бях виждала такава и думите й ме изненадваха.
    -Моля те, успокой се - помолих я -Помисли малко, преди да правим каквото и да било. Това не трябва да е спонтанно решение. И най-вече, щом Крис има дори и малка роля като причина да искаш да си чудовище, тогава трябва да говориш и с него, преди да предприемаме каквито и да е действия.
    Сам се намръщи, а аз се усмихнах доволна - и двете знаехме как ще реагира Крис... Тя ме гледаше недоволна, когато продължих
    -Саманта, не си справедлива. А и се инатиш за нещо, което нямаш представа какво представлява... Имам чувството, че не се вслушваш изобщо в думите ми. Ами ако след това си нещастна? Аз винаги ще съм до теб, но какво правим, ако съжалиш за избора? Веднъж сторено, няма връщане назад... И най-малкото това трябва да се обмисли. Радвам се, че си готова да защитаваш Бен, но първата година от вампирския живот е най-трудна. Ще бъдеш импулсивна и лесно ще променяш мненията, решенията и постъпките си... Ами ако Дерек те придърпа на негова страна? - потреперах и я погледнах ужасена -Това ще бъде... А повярвай ми, напълно възможно е - познавам го и знам колко добър лъжец е, а освен това умее да бъде убедителен..
    Наведох глава и промълвих
    -Моля те, Сам... - срещнах погледа й, като видях, че се колебае, но си личеше, че няма да промени решението си. Въздъхнах и реших поне да отлагам възможно най-дълго - може би след това тя щеше да забрави за това или да се вразуми.. Знаех, че е малко вероятно, но си заслужаваше най-малкото да опитам -Поне ми обещай, че ще си дадеш време, за да помислиш сериозно, да премислиш нещата и тогава да вземеш крайно решение, което да не е спонтанно и бързо. Моля те само за това.
    Renny717
    Renny717
    Писател


    Брой мнения : 514
    Дата на регистриране : 26.06.2010
    Години : 31
    Местожителство : В импалата

    Информация за РПГ
    Име:

    Земя и титла на героя
    :

    Други герои
    :

    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Renny717 Пон Авг 16, 2010 1:41 am

    Въздъхнах. Трябваше да се съглася.
    - Добре, ще помисля за всичко това. Но моля те, не казвай още на Крис за това - тя кимна с усмивка. - Може ли да ти задам някои въпроси? - попитах тихо. Тя като че ли не остана доволна, но все пак кимна. - Ти обичаш Бен - казах го като твърдение, и тя кимна. - Какво е да обичаш, когато си вампир? Знам, че въпросът е странен, но ми е любопитно какво е чувството.
    Тя погледна на горе и се усмихна. Проследих погледа й и видях, че гледа нечии прозорец.
    - Това апартамента на Бен, нали? - тя само кимна. - Явно много го обичаш - казах тихо. Сведох глава и стиснах очи.
    - Какво не е наред, Сам? - попита ме притеснено тя.
    - Мен никой не ме обича - отвърнах, все още с наведена глава. - Искам да кажа... Марк ме обича, но той ми е само приятел. Никой друг не ме обича, дори и собствените ми родители.
    - Аз те обичам - каза Тери. - Ти си една от малкото ми приятелки - отворих очи и й се усмихнах през сълзи.
    - И аз те обичам, Тери, но не е същото... Ти имаш Бен - обичаш го, а съм сигурна, че и той те обича! А аз... Не знам дори дали ще срещна някой, към когото да изпитам чувство, дори близко до това...

    Sponsored content


    Улицата Empty Re: Улицата

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Чет Ное 14, 2024 7:03 am