Парк "Горица"

by **Вени** Чет Юли 29, 2010 5:52 pm

Парк "Горица"

Парк "Горица" 0000009254-article

by **Dark_Red_Rose** Нед Авг 01, 2010 11:30 pm

Това вече е друга работа. Да излезеш следобяд на разходка в парка. Да подишаш чист въздух. Ще поседна малко да се насладя на хубавата природа в центъра на града.
- Как ли ще се оправя в този град. Трябва да се стегна и да си направя добри приятели. - мислех си аз - За сега само се познавам с едно момче - Алекс. Изглежда ми симпатяга, но мисля да го държа далеч от вкъщи, заради неговата алергия.
Докато се наслаждавах, мислейки, не бях обърнал внимание на приближилата се фигура. Тя беше седнала на съседната пейка и ме наблюдаваше с интерес ...

by **Krisi** Нед Авг 01, 2010 11:37 pm

Меган

Бях излязла в парка, както често правех. Любувах се на природата, наблюдавайки величествените дървета, тревата и храстите, както и животните, накацали по клоните на вековните дървета, под чиито сенки хората си почиваха, насядали по пейките или разхождайки се по пътеките. Беше наистина приятно и се наслаждавах на обстановката, потънала в мисли, когато забелязах непознато момче на съседната пейка. Стоеше, гледайки небето и се запитах защо ли беше сам?..
Тогава той се обърна и видя, че го наблюдавам. Станах от пейката, заставайки пред него.
-Здравей! - той ме гледаше, видимо любопитен. -Защо стоиш сам?
Не сдържах любопитството си, а когато вдигна вежди учудено, се усмихнах непринудено и отвърнах
-Аз съм Мег. - подадох му ръка, като усетих, че той забеляза белега върху нея...

by **Dark_Red_Rose** Нед Авг 01, 2010 11:49 pm

Тогава тя стана и се приближи. В първият момент останах като зашеметен.
- Здравей! - поздрави ме тя - Защо стоиш сам?
При този въпрос, се замислих, защо наистина съм сам, и по навик повдигнах вежди.
- Аз съм Мег - усмихвайки се тя ми подаде ръка.
- Здравей. Аз съм Георги или по накратко Герги. - здрависвайки се с нея отвърнах. - Наистина нямам и идея защо съм сам тук. Може би просто съм нов тук и нямам много приятели - даже само един имам. Пък съм сам, защото исках да се разходя някъде и се поспрях за минута - две да си почина. Парка е много хубав, нали?
- Да, и аз обичам да съм сред природата. - отвърна ми тя.
- Да, наистина. - съгласих се аз - Харесваш ли цветята?

by **Krisi** Нед Авг 01, 2010 11:58 pm

Меган

Погледнах към дърветата и за миг се загледах в приятната гледка. Обърнах се към него и му отговорих
-Да, обичам ги. Както и животните, но нямам домашен любимец... - отново отклоних поглед, вглеждайки се в небето. Беше синьо и красиво.
-Хубав ден, нали? Точно за разходка. - усмихнах се, а после срещнах погледа му. Значи той беше нов тук, подобно на мен... Но аз бях в града от известно време, а изглежда той живееше тук съвсем отскоро.
-Е, харесва ли ти града? Какво мислиш за това място? - отметнах кичур коса от лицето си, като се замислих - аз също нямах много приятели тук..

by **Dark_Red_Rose** Пон Авг 02, 2010 12:11 am

- Хубав ден, нали? Точно за разходка. -попита ме тя и погледите ни се срещнаха. Стана ми интересно и любопитно. Тя си задържа погледа върху мен, явно мислейки върху нещо. Може би и тя е от скоро тук и още няма приятели.
- Е, хареса ли ти града? Какво мислиш за това място? - попита ме Мег.
- Мисля че е много спокоен град с прекрасен парк за разходка. - отговорих й аз. - Ти май и ти си нова в този град, нали? Как ти се струва - ще става ли за дългогодишно живеене. Аз мисля че ще се справя. Винаги съм успявал.

by **Krisi** Пон Авг 02, 2010 12:19 am

Meган

Той само предполагаше, но беше налучкал правилно. Кимнах му и казах
-Да, аз живея от известно време тук, но още не съм се ориентирала. - засмях се леко и добавих
-Предполагам, трудно ми е да свикна. Но си прав, града е спокоен и приятен. Харесва ми тук. - последното не беше истина... Всъщност дойдох тук, защото бягах от миналото. Смръщих се - беше нормално, че нямам много приятели. Всички ме мислеха за странна. И с основание... Извърнах поглед. Исках да правя нещо, да се движа, за да забравя негативните спомени. И за да не съм неучтива, казах
-Смятам да се поразходя. Идваш ли, или ще останеш тук? - опитах се да наподобя усмивка, избягвайки погледа му.

by **Dark_Red_Rose** Пон Авг 02, 2010 12:54 am

- Да, идвам. Вече си починах достатъчно. - казах аз. - Впрочем, не се учудвай аз съм си странен. Винаги съм бил необикновен. Не знам на какво се дължи това, но повечето хора ме отбягват, заради моят характер.
- Не се самообвинявай. Обзалагам се че няма нищо грешно в теб. - опита се да ме успокои Мег.
- Да. Права си. - съгласих се с нея - Всеки трябва да ме приема такъв, какъвто съм. Хайде да сменим темата, че взеха да ме навяват стари спомени. Ти някъде наблизо ли живееш?

by **Krisi** Пон Авг 02, 2010 1:08 am

Меган

Кимнах замислена. Знаех какво е чувството - разбирах го повече, отколкото си мислеше. Попита ме дали живея наблизо и се замислих и върху това. Живеех сама, като повечето време прекарвах навън.
-Ами живея в околността на парка, но не се застоявам много навън, разбираш защо. - усмихнах се и посочих с глава към зелените дървета -Парка е чудесен и нарочно избрах къща в околността му. Не се и застоявам много вътре - наистина обичам разходките. Ами ти? Сам ли живееш?
Погледнах го любопитно. Твърде късно се сетих, че можеше да разтълкува последния ми въпрос погрешно. Надявах се да не го направи и да не го помисли за двусмислен.
-Мога ли да попитам какво те накара да се преместиш? Не е нужно да отговаряш, ако не искаш. - добавих, надявайки се да пропусне предишните ми въпроси.

by **Dark_Red_Rose** Пон Авг 02, 2010 1:29 am

- Мога ли да попитам какво те накара да се преместиш? Не е нужно да отговаряш, ако не искаш. - попита ме Мег.
- Преместих се за да си намеря нови приятели, да заповна нов живот. Старият беше кошмар. Не можех да си понасям приятелите и затова се преместих тук, в имението на баща ми. - отговорих й аз - Не живея сам. В момента баща ми е с мен тук. Очакваме и сестра ми да дойде с майка ни, защото те останаха за малко повече в стария град.
"Като се замисля, започва да ми харесва тук. Всеки срещнат човек проявява интерес към мен. Да, наистина смятам да се застоя за по-дълго време. - мислех си аз - Пък и това момиче - Мег, не ми се струва че бих я подминал ей така. Даже, ако я бях забелязал по-рано, щях аз да я заговоря, а не тя мен. Макар че обичам да не се меся, защото не знаеш какъв е човекът пред теб, но някой път трябва да се правят изключения."
- Ей, Мег. Искаш ли да ти покажа имението на татко? Мисля че ще ти хареса много. - попитах я внимателно. - Татко, също като мен е луд цветар. Трябва да видиш градината, иначе изтърваш много.

by **Krisi** Пон Авг 02, 2010 1:47 am

Meган

Поколебах се, но срещнах погледа му и кимнах бавно.
-Добре. Ще се радвам да разгледам градината, но няма да се бавя. Не искам да се натрапвам. - бях изненадана от поканата му и се усмихнах леко. Беше ми интересно да разгледам растенията в градината му - щях да ги сравня с моите, а и можех да взема някои идеи от него за моята градина. Зеленината и цъфналите цветове ми бяха като слабост и бях любопитна.
-Знаеш ли, можеш да ми предложиш и някои идеи за градината около къщата ми - сега я съживявам и работя по нея, така че можеш да ми бъдеш от полза в това начинание, ако не възразяваш де.
Спомних си как едва не подпалих храстите в задния двор и свих вежди. Определено не беше приятен спомен. Но се надявах да променя нещата, а и ми харесваше чувството да имаш приятели. Усещането беше приятно - сякаш отново бях нормална...

by **Dark_Red_Rose** Пон Авг 02, 2010 1:56 am

- Страхотно! Радвам се, при това много. Сега ще те заведа и ще ти покажа цялата градина, а за съвети - винаги можеш да разчиташ на мен. Даже ако мога ще докарам и татко да помогне. Все пак той е много по-опитен в отглеждането и ще може да ти даде най-точни описания за правилното отглеждане на цветята. - това чувство... пак ми се случва ... винаги става така, когато срещна някое красиво и симпатично момиче ... оххх дано не е забелязала. Сигурно съм се изчервил целия. - Дано нямаш нищо против да повървим, зашото се пада малко далечко от тук.

by **DeadReaper** Чет Авг 05, 2010 11:43 pm

Новото момиче - Мели, не беше човек. Нямаше човекши маниери и характер. Имаше нещо гнило в нея. Видях че си тръгва и попитах Алекс:
- Искаш ли да се поразходим малко навън?
- Да, няма проблеми - съгласи се той.
Излязохме навън като гледах да вървим след нея. Мисля че тя ни усети по-някое време, защото се забърза към тъмната част на града. След момент тя се скри зад ъгъла и повече не я видяхме. Огледах се наоколо, но нея никва я нямаше.
- Махайте се, за ваше добро - чу се от някъде глас.
- Давай да се махаме - предложи Алекс.
- Изчакай за момент. - отвърнах аз. - Покажи се. Откри се.
- Няма да има втора покана. - чу се отново гласът.
Опитах се да доловя от къде идваше гласът и в този момент Алекс падна на главата си. По най-бързия начин взех Алекс и изпозлвах магия за невидимост. Побегнах към близката болница и влизайки ни направих контра-проклятие. Оставих на докторите да се погрижат за него.

by **Dark_Red_Rose** Пет Авг 06, 2010 12:16 am

Герги

На отиване към Къщата на Алекс, реших да мина през парка, за да подишам чист въздух. Но, за мое нещастие се натъкнах на бандити.
- Давай парите или живота!
В първият момент се шашнах. Не можах бързо да се ориентирам, поради голямата стресова ситуация в която попаднах.
- Айде стига с тези глупости! - казах аз, като се опитвах да звуча не толкова уплашен.
- А-а-а, ти нещо на много печен се изявяваш тук, а? Сега ще ти покажа аз! - рече тъмният бандит. Тогава той ме цапардоса с оръжието си. По удара усетих че не се шегува и оръжието му е истинско. Тогава осъзнах че доста съм загазил.
- Ами сега какво ще правя. Алекс ме чака сигурно, но не знам дали ще успея да се измъкна от тея типове. - мислех си аз, като мозъкът ми работеше на пълни обороти. Чудех се с какво да ги заплесна, че да се разсеят и да ме оставят намира.
-Ей, момчета. Ако си мислите че съм много богат... Е тука вече много сте сбъркали.

Джесика

Тъкмо бях пристигнала в градът, и нашите ми казаха че брат ми е излязъл на среща. Зачудих се, защото той по принцип си е скромен човек и не излиза много.
След като си оставих багажа реших да излеза да се запозная с градът. Все пак щях да съм тук за дълъг период от време. Може би няколко години, а пък може и повече. Знае ли човек къде ще ме отведе вятъра.
След тридесетминутно шляене из улиците най-после намерих къде им е парка. Изглеждаше супер. Имаше достатъчно дръвчета, много птички огласяха началото, намираха се и няколко просторни градинки с цветя. Тогава се сетих колко много ги обича брат ми.
Вървейки в парка, изведнъж усетих че нещо не е наред. Вече не се чуваха птичките. Всичко беше утихнало. Тогава се заслушах по-внимателно и чух че някой се опитваха да оберат. Промъкнах се по-наблизо за да видя каква е обстановката. УЖАС! Опитваха се да оберат брат ми! Не мога да го повярвам това нещо. Та той е тук от три-четири дни.
В следващият момент бандита го удари с пистолета си. Не можех да му го простя този акт на насилие. Със сигурност щеше да си получи заслуженото. Да удря брат ми. Не наистина няма да може да помни кой е след това, което ще му причиня.
В този момент реших да се намеся. Промъкнах се зад невъоръжения бандит от двамата и бързо го хванах за вратът. Брат ми ме видя и се стресна от тази моя поява.
Чу се изтрел. Главният обирджия, след като ме беше видял че съм обезоръжила другаря му, се прицели към мен и стреля. За моя голяма радост, Герги се намеси и му ритна ръката нагоре, така че той да не може да ме уцели. Тогава забелязах че вторият бандюга е припаднал и не мърдаше. Май малко множко съм го стиснала за гърлото. В следващият момент брат ми и останалият крадец се боричкаха и аз се притекох на помощ.

Герги

В борбата ми с този крадец аз не видях кога насочи пистолета си към мен.
Тогава прозвъча вторият изтрел. Оххх каква болка. Хванах се веднага за корема, поне да спра къвенето, което беше доста лошо. Тогава сестра ми се нахвърли върху него и го цапардоса хубавичко. Оня загуби съзнание.
- Добре ли си? Тебе уцели ли те? - попита ме Джесика и виждайки раната се загрижи още повече. - Сега трябва да те заведем в болница. Нали ме разбираш?
- Да. Все още те чувам и разбирам. - Отговорих й с мъки.
- Сега само почакай малко да те превържа. - каза ми тя късайки ръкава на блузата си. - Само стой мирно.
- Охх. Боли ужасно.
- Спокойно. само потрай още малко.
- Не знам дали ще мога, сестричке. Просто не знам дали ще успея.
- Ще се справиш. Ти винаги си успявал.

Джесика

След като го превържах изтичах да си взема телефона, който неволно беше паднал. Обадих се на спешна помощ и им казах къде да дойдат.
След 5 минути линейката пристигна и се качихме.
На път за болницата Герги ме попита:
- Колко е лошо?
- Спокойно. Не много, ще се оправиш. - казах му аз, съжалявайки себе си че така го лъжа.

by **Smile** Пет Авг 06, 2010 4:55 pm

Аманда
Излязох от бара и с бърза крачка потеглих към дома си. За по-пряко реших да мина през парка. За мой 'късмет' не бях сама. След мен бяха тръгнали двамцата от заведението - Алекс и Тути. Видях ги и се опитах да се отдалеча от тях колкото е възможно повече. Лесно беше да се скрия в тъмното. Казах им да си ходят, защото могат да загазят, но те не ме послушаха и останаха. Отговорих, че втора покана няма да има и много ще съжаляват, но така и не се махнаха. Излязох извън контрол. Мразех човеците, а отдалеч подуших, че Алекс е такъв. Изпратих му един лъч, който го повали. Беше без да искам, наистина не трябваше да го наранявам, а просто да го уплаша. Русия лежеше без да помръдва. Тути клекна до него и се опита да го съвземе, но без успех. Изведнъж двамата изчезнаха, сякаш се изпариха безследно. Явно другото момче беше магьосник и беше направил магия, за да не ги виждам.

Останах сама. Побягнах през парка.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

Hitskin.com

Парк "Горица"

Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"

Re: Парк "Горица"