Бар "Фантазия"

by **Вени** Чет Юли 29, 2010 5:58 pm

Зад фасадата на привидно стара сграда отвън, в самата сърцевина на градчето се намираше бар "Фантазия". Отдавна бе реконструиран по стандартите на модерна дискотека, но за местните си бе останал с обикновеното прозвище бар. С работно време от 18:00 до 05:00, това беше най-посещаваното място. Без значение млади или стари, всички хора намираха място там. Любителите на по-тиха музика и повече алкохол стояха обикновено в началото на дискотеката. Останалите, които държаха да танцуват и да изтoщят телата си, влизаха навътре. Бар "Фантазия" беше едно от твърде малкото места, в които се случваше нещо, различаващо се от монотонното еднообразие. Ето защо всички много го обичаха.
По правило, след като минеше 11 часа вечерта, започваха да влизат хора. Към полунощ, бройката вече бе нарастнала двойно и тройно, а към 1 се започваше истинския купон.

by **Dark_Red_Rose** Пет Юли 30, 2010 6:52 pm

Герги

Една вечер реших да се поразходя из града. Да го разгледам, да срещна нови приятели.
Минавайки покрай една улица в 12 часът през нощта на път за вкъщи, аз чух шумотевица пред едната от къщите. От далеч не личеше да е някакво заведение, но когато се приближих се появиха очетанията на един страхотен бар. Влязох набързо вътре, за да усетя атмосферата. Седнах зад бара и се огледах в заведението, за да видя какви хора има в тоя град. Направо останах поразен. Тука май се събираха само млади хора на не повече от 25-27 годишна възраст.
Това явно е тийн-кафенето на града. Оглеждайки се забелязах, че някои от хората много приличат на част от моите стари познати в предишния ми град.

by **Stacey:)** Пет Юли 30, 2010 9:42 pm

Едно питие, второ, мацка, трева, това беше живота ми преди.. а сега.. променило ли се е въобще нещо, освен факта че избягах. Че се уплаших като първия идиот и напуснах сигурноста. Още усещам как онова нещо живее вътре в мен, никога няма да мога да се скрия от него. Постоянно имам някакви нервни тикове, не мога да стоя на едно място, чувам разни хора които са на големи разтояния от мен. Понякога си въобразявам, че може да са призраци.. Бягам. Бягането ме отпуска. Мисля си за това което бях и това което никога няма да бъда. Жвия сам, с парите които имах в себе си в деня на бягството. Родителите ми не бяха много богати, но нази вечер се бях запасил. Сякаш знаех че нещо ще стане.. И не мога да ги пилея насам и натам, но нямам друг избор. Не издържам повече, трябваше да пия нещо, може би щеше да помогне, макар да знаех че само се залъгвам.
Влязох в задименото заведение и се огледах. Седнах на плота и махнах с ръка на бармана. Питие, второ, трето... Не усещах наслада от алкохола, но и без това се разпадах, той поне ми помагаше да забавя за малко. Вече чувствах как се замайвам, тъпите звуци които ме дебнеха избледняваха. Сега дори тези които бяха на милиметри от мен ми се чуваха размазано. Някой седна до мен. Обърнах се и видях едно много секси момиче
-Здрасти - усмихнах се предизвикателно

by **Вени** Пет Юли 30, 2010 10:09 pm

Хората трудно приемат различните. Не ги обичат. Сочат ги с пръст. Някои се опитват да ги приемат, други ги отхвърлят сякаш са прокажена. От къде знам ли? Аз самата съм различна. Осъзнах преди няколко години, че не си падам по момчета, а по момичета. Поредната, ще си кажат някои, но лично аз не се интересувам от мнението им. Всъщност, кого залъгвам? Интересувам се. Толкова много се интересувам, че заради това напуснах родния си дом, улица, град, родителите си, приятелите, близките, дори враговете. Напуснах и нея... причината да страдам. Просто една целувка, а от тогава света просто се преобърна наопаки. Всички, които ме познаваха започнаха да ме гледат по-странно. Всъщност, приемаше се по-лесно това, че съм магьосница, от това, че съм лесбийка. Но нищо. Страдам, но болката ме прави по-силна. "Това което не ни убива, ни прави по-силни", нали?

"Нов град, нови хора, място, чакащо да го открия и завладея." - помислих си и реших да изляза, за да разгледам новото си населено място. Облякох се, както обикновено - впити дънки, високи токчета, бял потник, прилепнал по тялото ми и черно кожено яке. Сложих си големите обеци, които се набиваха на очи и разпуснах косата си, която по-рано през деня бях къдрила и в момента стоеше на вълнички. Гримирах се и излязох.
Не вървях много и видях макла къщурка, която беше престроена, като бар. От вътре се чуваше силна музика и се виждаха светлини.
"Какво пък, малко забава никому не е излишна" - казах си и влязох вътре.
Огледах мястото и седнах до бара. От едната ми страна имаше русо момче. Беше секси... предполагам. Само че вниманието ми бе привлечено от русокосо видение. Косата й беше вързана на опашка. Очите й искряха, в цвета на разтопен шоколад, примесен с отлежало уиски. Устните й бяха оцветени с червило, с цвят на праскова, а това им придаваше още по-сочен вид. Не можех да откъсна очи от нея, когато бях грубо прекъсната.
- Здравей. - подаде сваляча от другата ми страна.
- Здравей. - отговорих колкото да не го обидя и се завъртях отново към красавицата.

by **Stacey:)** Пет Юли 30, 2010 10:36 pm

-Как си сладур - ухилих се. В погледа и се прочете отвръщение, но въпреки това тя ми отвърна мило:
-Добре съм - погледа и се рееше някъде напред, но не и към мен. До къде стигнах, да отвръщавам жените. Никога не бих използвал насилие. Дори и да бях прасе не бях такъв. Скочих леко и усетих че света около мен се завъртя. Улових се за бартплота. Хвърлих някакви банкноти на бармана и тръгнах да излизам
-Ей, добре ли си - попита момичето и се приближи. Тръгнах към вратата и тя ме последва
-Мога ли да ти помогна с нещо.. не изглеждаш така сякаш можеш да се прибереш сам
-А как ти изглеждам хубавицо - усмихнах се и се приближих към нея - Защото ти ми изглеждаш красива, много много красива - разсъждавах какво правя, но сякаш съзнанието ми говореше едно, а правеше друго.. знаех, че не трябва, но си мислех: "Е, може и тази вечр да ми излезе късмета"

by **Вени** Пет Юли 30, 2010 10:45 pm

- Май трябва да ми кажеш къде живееш. - горкия. Какво ли му се беше случило, за да се напие толкова жестоко. На сутринта сигурно щеше да мрази целия свят.
- Защо, искаш да се позабавляваме ли? - издиша във врата ми, а главата ми почти се замая от количеството алкохолни пари, което излезе от устата му.
- Ух. - тръснах глава. - Ама здравата си се напил, а? - подсмихнах се, а той започна да се смее. - Добре си се подредил.
- Мда. - примлясна, подпирайки се на мен. - Живея в края на тази улица, но не държа да се прибирам.
- А къде мислиш да останеш?
- Ами с теб. - погледна ме и започна да мига. Това ме разсмя. Приличаше на малко кученце, което очаква почерпка.
- Май с теб ще си допаднем, но не си прави надежди за нещо повече. - запътих се към парка. Горе долу знаех къде се намираше, защото бях минала покрай него с колата.
- Защо? Какво ми е? - заваляше думите, а това не спираше постоянната ми усмивка.
- Ами не си мой тип. - казах му и продължихме да се клатушкаме до парка.

by **Stacey:)** Пет Юли 30, 2010 11:01 pm

Вървяхме по пътя и в един момент замълчах. Беше тъмно и тихо. Наполняше ми за пианските нощи в родния град. Но тогава си мислех, че смисъла на живота е в алкохола, а сега знаех, че крия смисъла на живота с алкохола. Въпреки, че момичето до мен едва ме държеше още имах онези ужасни "сензори". Усещах парфюма и, чувах дишането ни, удърите на сърцето, стъпките..
-Защо да не съм твой тип? - попитах
-Просто така - усмихна се тя - Но иначе мисля, че си сладур - един от макото пъти които момиче ме реже наистина без да се почувствам зле. Сякаш и аз вътрешно знаех, че не си подхождаме, но тя беше добър човек, за разлика от мен. Кога бих прибрал момиче от някое заведение?..
Бях толкова дълбоко потънал в размисли, че късно видях силуета
-Парите или живота - нв първия момент се изсмях, кой би използвал толкова банална реплика от филм, но след това видях оръжието и леко хванах ръката на момичето до мен.. може би не бях чак толкова пиян

by **Вени** Пет Юли 30, 2010 11:24 pm

Изглежда че и тук си имаше крадци. Никак не ги обичах. Мислеха си, че ще направят кой знае какво, като опрат в главата или корема на някого пистолет, който най-вероятно е пластмасова играчка.
- Наистина не искаш да направиш това. - казах отегчено. - Тъпо е. Крадеш пияно момче и беззащитно момиче. Не те ли е срам? - при тези ми думи, пияният ми другар ме погледна изненадано. В този момент не му личеше, че е пиян. Изглеждаше напълно трезвен.
- Да не си луда? Човекът има пистолет. - каз ами, с широко отворени очи.
- О, моля ти се. Човекът е момче на не повече от 16 години, ако съдя по гласа и ръста му, а пистолета, който държи в треперещата си ръка, най-вероятно не е истински. Погледни го, толкова е изплашен, че ще се разпищи всеки момент.
- Ей, стига сте дрънкали, а давайте парите. - изръмжа той. - Ти, курво, слагай обеците и пръстените вътре. - бутна към мен някаква чантичка.
- Добре, вече прекали. Не трябваше да ме обижджаш по този начин. - казах глевно. - Лакореста, спирита, макринум... - започнах да изричам заклинание, с което да го поваля на земята, когато се чу пращящ звук от разкъсването на дрехи. След миг до мен стоеше вълк, който ръмжеше гневно.

by **Stacey:)** Пет Юли 30, 2010 11:41 pm

Пистолета издрънча и момчето се хвана за врата, явно момичето му правеше нещо, но след като се превърнах тя се разсея и той успя да избяга.
Какво се случваше с мен!? Защо отново.. дали тя беше предизвикала с нещо това.. не знаех, отново тези чувства ме завладяха чувствах се толкова объркан, притеснен. Тя посегна леко към мен, но аз се свих. Само за секунди останах така и след това се върнах в човешката си форма. Стоях на земята, покрих че с части от скъсаните си дрехи и не знаех какво се случва и защо.. Бях толкова ядосан и притеснен заради това момче.. и това треперене усили се и аз не знам какво се случи. Момичето се приближи към мен..

by **Вени** Пет Юли 30, 2010 11:58 pm

- Ти си върколак, нали? - усмихнах му се приятелски и приклекнах до него. - Аз съм магьосница. И мисля че е добре да отидем вкъщи. Там ще ти дам дрехи и ще поговорим. Съгласен ли си? - погалих нежно бузата му и съблякох якето си. - Ето, покрий се, да не те види някой. - и му помогнах да се изправи.
- Ти... той... аз. - беше толкова объркан.
- Спокойно. - прошепнах му. - Всяко нещо по реда си. Първо, ще отидем вкъщи и ще ти дам дрехи. След това ще се нахраним и ти обещавам, че ще отделя цялата си нощ, а и деня, ако се наложи, за да отговоря на въпросите ти.
- Аз... обикновено не правя така. - беше толкова объркан. Да не би да не знаеше какво точно беше? Горкият.
- Не знаеш какво точно си и как се получава цялата тази работа с преобразяването, нали?
- Да... - кимна ми той.
- Тогава да побързаме. - казах му и тръгнахме към дома ми.

by **DeadReaper** Чет Авг 05, 2010 10:37 pm

Късно вечерта след скучен ден реших да намина през бара. Можеше отново да срешна онова приятно момче, с което се запознах вчера. Цял ден на котката разправях за него. Имаше нещо в него, което ме караше да чувствам, че имам истински приятел, който не е животно.
На влизане се учудих как може такъв бар е да е толкова пуст. Никого не видях вътре и се зачудих дали да остана. След секундно обмисляне влязох вътре и си поръчах бира. Барманът ме изгледа някак странно и се запитах защо. След около 10-15 минути започваха да идват хора. Появиха се някакви трима мъже, някак много бойно, влизайки сякаш у дома си. След няма и 2 минути се появи човека, когото търсих - момчето от вчера.

by **Smile** Чет Авг 05, 2010 10:39 pm

Майка ми ме изрита от нас, под предлога, че съм се заседявал прекалено много в стаята си. Така нямало да си намеря приятели, бла - бла, после престанах да я слушам. С Герги имахме среща в 7, но той така и не се появи. Тръгнах към бара сам.

След дълга разходка се добрах до заведението. Отворих вратата и влязох плахо. Огледах се и видях в дъното своя приятел Тути. Той ми се усмихна и ми помаха. Тръгнах уверено към него и седнах на съседния стол на бара.

-Ще пиеш ли? - пита ме той.
-Една бира, моля - обърнах се към бармана. - Какво правиш тук сам?
-Нямаше какво да правя, а и ми беше самотно у дома. Ти?
-Майка ми ме изгони от нас, имах среща с Герги, но никакъв го нямаше. Дойдох сам тук. Радвам се, че си намерих компания - усмихнахме се един на друг.

Поприказвахме си малко, аз си поръчах втора бира, той също.

Аманда
Днес ми беше ден за излизане. Реших да отида в единствения бар в градчето, чух че имало новодошли. Облякох си черната рокля с тъмно син корсет и излязох навън. Въпреки, че беше тъмно, много от минувачите се обръщаха след мен. Не че ми пука за лементарното им мнение, просто е страшно дразнещо.

Отидох в бара и се отдалечих възможно най-много от тълпата. В другия край седяха две момчета, и двамата бяха симпатични. Единия седеше с гръб към мен, а другия не сваляше очи от моя милост. Много мразя да ме зяпат! По едно време зяпача стана от бара и се приближи към мен.

-Здравей. Не съм те виждал тук преди. Нова ли си? Между другото, казвам се Тути.
-Здрасти. Не съм нова, просто слизам рядко в града. Аз съм Аманда. - усмихнах се, не защото съм любезна, просто ми стана смешно. Тути- каза го с някакъв лигав гласец.. все едно говорех с анимационен герой. - Ъ, кой е приятеля ти?
-Русичкия? Алекс.
-Мхм, ами супер, беше ми приятно, можеш да се връщаш. - как по-мило да му кажа да си заминава?!

След малко Тутито доведе и Алекс.
-Запознайте се, Алекс - Мели.
-Аманда! - повиших тон. - Аманда.
-Здравей, да те черпя нещо?
-Не мерси, аз ще ставам.

Алекс ми беше симпатичен, но отдалеч надуших, че е човек. А аз ги мразя и изпитвам нужда да ги убивам.

by **Dark_Red_Rose** Пон Сеп 06, 2010 8:23 pm

Джесика

Един късен следобяд реших да се разходя и да разгледам града. Минавайки по едната улица забелязах един малък бар. Реших да влезна да си поръчам нещо и да видя какви хора се събират в него. До сега не бях виждала друго заведение из града. Стори ми се странно че е само едно кафене в околността.
Седнах зад бара и си поръчах една бира. Почти веднага ми я донесоха. Леле колко бързо обслужват тук. Може би не съм хванала натоварените дни. Тогава се огледах из заведението. Не беше много голямо, но и не беше доста малко. Тук там се намираха няколко младежа и девойки, седнали заедно да се видят и да споделят новините и клюките около тях.
Около десетина минути след мен влезе едно момиче, което ми се стори страшно познато. Седна на три стола от мен. Сигурно съм я гледала около 2-3 минути,когато най-накрая се обърна и ме видя да как съм я зяпнала.
- Какво си ме зяпнала така? - попита ме тя без да повишава тон.
- Не. Извинявай. Помислих те за едно момиче, което познавам отскоро. - стреснах се аз - Наистина съжалявам.

by **Krisi** Пон Сеп 06, 2010 8:31 pm

Меган

Разхождайки се по улицата, влязох в първия бар, попаднал пред очите ми. Бях много ядосана. Седнах рязко на един от столовете на бара и си поръчах джин с тоник. Имах нужда от нещо по-силно, но не исках да прекалявам... И все пак наистина ме беше яд - бях съсипала любимите си завеси вкъщи, защото все още не можех да се владея. Страхотно! Понякога тези способности, които притежавах, наистина бяха като проклятие.. А като си помисля колко харесвах точно тези завеси... Ех, да му се не види!!!
Изведнъж се извърнах и забелязах непознато момиче да ме гледа втренчено.
-Какво си ме зяпнала така? - попитах я не много учтиво, но за щастие тренировките ми по самоконтрол имаха поне някакъв резултат и не бях повишила тон.
- Не. Извинявай. Помислих те за едно момиче, което познавам отскоро. - тя наистина ме гледаше притеснено и тогава добави -Наистина съжалявам.
Успях да й кимна и се вгледах в чашата си. Никак не бях в настроение, но вдигнах глава и промълвих
-Аз също съжалявам, че бях така неучтива. Днес просто не ми е ден...
Въздъхнах и прокарах ръка през косата си. В моменти като този наистина ми беше трудно да приемам и съзнавам каква съм, та какво ли остава за другите...

by **Dark_Red_Rose** Пон Сеп 06, 2010 9:27 pm

- Ъм. То и на мен нещо не ми е ден днеска. - опитах се да я успокоя малко. - Не знаех какво да свърша вкъщи и реших да изляза малко навън да убия времето.
- Добре си направила. А и като се замисля и аз така направих. - отвърна ми момичето - Впрочем казвам се Меган.
- Приятно ми е Меган. Моето име е Джесика. - запознах се с нея. - Ти отскоро ли живееш тук? Аз дойдох преди 4-5 дена и още си нямам много приятелки.
- Аз съм тук от 2-3 седмици Не помня вече. - каза ми Меган. - Имам малко приятелки, ако мога така да ги нарека...
- Ами аз идвам от друг град, където имах доста приятели. Жалко че ги изоставих там. Но трябваше да замина при татко,който е тук в едно имение край града. Може да си ходила там. Преди 2 седмици татко и брат ми дойдоха тук да се настанят в имението. По някаква случайност може да си се запознала с тях - споделих й аз. - Мисля че имението трудно ще го пропуснеш ако минеш край него.
- Да, права си. Трудно ще го подминеш - спусна се в спомени тъмнокосата Меган. - Да минах край него и забелязах едно момче в градината. - вметна тя като ми видя изумената физиономия.
- Ей значи се познаваш с брат ми. Той е луд цветар. Обича градината най-много от всички.
- Да, запознах се с него на една среща в парка. - разказа ми Меган - Той беше излязъл на разходка и се любуваше на градския парк.
- Не ми е разказал още, защото е в болницата отскоро. Мисля че ще сподели накрая.
- Какво? Той е в болницата. Какво му има, да не е болен нещо? - заинтересова се тя, като си личеше колко се е привързала към Герги.
- Ами сега нищо му няма. Но ще бъда честна с теб понеже виждам че доста сте се сприятелили. -признах й аз - В деня в който аз пристигнах тук, Георги отиваше на една среща и го пресрещнаха еднио крадци в парка. Аз ги забелязах по една чиста случайност и реших да се намеся накрая. Но в борбата ни с крадците него го простреляха. Спокойно нищо сериозно му няма. Наред е и ще се оправи. Само трябва да постои под докторско наблюдение за 4-5 дни. - Забелязах, че Мег остана без думи и се чудеше какво да измисли за отговор.
- Как е могъл да попадне в такава ситуация? Уж градът е малък и не трябва да има крадци и бандити. Прсто не разбирам.
- Спокойно. Сега нали е наред? Няма му нищо. Можем да отидем утре да го посетим. Да го видиш и ти. Сигурна съм че той ще се зарадва.

by **Krisi** Пон Сеп 06, 2010 9:40 pm

Меган

Замислих се над новите събития, които Джесика току-що ми беше съобщила. Не очаквах, че ще срещна сестра му... Кимнах на Джес и казах
-Може. Не обичам болници, но ще е хубаво да се видим пак. Изглежда ми интересен.
Усмихнах се на Джес и казах
-Радвам се, че и ти не си пострадала при инцидента... Тук изглежда е по-опасно, отколкото си мислех. Странно - наистина не е типично в такъв малък град да се случват такива произшествия.. Предполагам това място е по-особено.
Впуснах се в размишления, но Джесика ме гледаше недоумяващо. Реших да сменя темата и казах
-Е, като за новодошла, иначе какво мислиш за града? Като изключим темата с крадците, де.
Отпих от чашата си и я погледнах, чакайки отговора й. Изглеждаше ми мила и открита. А и явно държеше на семейството си. Завиждах й, че имаше нормални отношения с близките си.. А аз - май при мен нищо не беше както трябва. Но дали всъщност това не беше свързано с факта, че съм вещица? Очевидно беше...

by **Dark_Red_Rose** Пон Сеп 06, 2010 10:35 pm

- Мисля че е хубаво, малко градче, в което може някой да дойде да си отпочине от ежедневните грижи. Сигурно заради това татко реши тук да дойдем.

by Sponsored content

Бар "Фантазия"

Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Re: Бар "Фантазия"

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30