Къщата на Алекс

Преместихме се със семейството си в новия град по желание на татко. Той получи ново звукозаписно студио и щеше да му е по-удобно ако живеехме тук. Вуйчо ми ни предостъпи къщата си за три години, докато той пътуваше из Австралия.

Бяхме виждали новия си дом само на снимка, но на живо определено беше различно. Седяхме втрещени: аз - Алекс, баща ми - Матрин, майка ми - Ванеса и малката ми сестра - Силвия. В колата носехме два куфара и нейно величество китарата ми!

Приближихме къщата, а мама остана на двора, за да го разгледа. Татко отключи вратата и тримата влязохме вътре. Стаите бяха празни, мебелите още не бяха дошли. Разгледах набързо, но не ме впечатли излязох.
Заварих мама да се любува на едно цвете, което според думите и било изключително рядко. Тя беше маниак на тема цветя, нормално, като всяка жена. Казах и, че ще се разтъпча малко и тя се съгласи.

Застанах до колата и се обърнах към новия ни дом. Къщата беше нова и доста запазена. Червеникава на цвят, или може би това е от залеза. Имаше бяла ограда, но сто процента татко щеше да ме накара да я пребоядисам. Дворът беше голям, имаше място за всички растения на мама. В дъното растеше голямо дърво. Стигаше почти до острия червен покрив и пазеше дебела сянка. Перфектно беше за къщичка, която възнамерявах да си построя.

Нямах тъпрение да дойдат мебелите, че да подредя стаята си по свой вкус. Докато чаках бавно закрачих надолу по улицата.
_______________________________________________________________________

Разходих се малко и се прибирах. Мебелите ни са пристигнали, защото видях камиона пред нас. Влязох в отворената къща и ме посрещна сестра ми със закачлива усмивка. Каза ми, че вече са разпределили стаите и тя взема най-голямата. Моята е в края на коридота, а тази на мама и татко - меджу нас.
Качих се горе, за да разгледам стаите. Негодувах, че пак малката напаст е получила най-доброто.

Първо влязох, в тази на хлапето. Тя беше най-близо до стълбите. Наистина беше огромна! Беше боядисана в розово, с розови перденца, стени, завивки, мебели. Играчките и вече бяха разхвърляни. Имаше си и баня в стаята! Тя също беше голяма и лъскава. По средата беше поставена вана, почти пълна до горе с гореща вода.

Сестра ми ме изрита от стаята, затова реших да погледна как е положението при родителите ми.
_______________________________________________________________________

Отидох в стаята на нашите. Беше боядисана в жълто. Посредата имаше голямо двойно легло. Отстрани седяха нощните шкафчета с лампи върху тях. Гардероба седеше в дъното, но беше празен. В тази стая нямаше баня.
Излизах и се блъснах в татко. Питах го защо Силвия е получила най-хубавата стая, а той ми отвърна, че ще се реваншира с изненада, която вече седи в стаята ми.
Затичах се натам. Нямах търпение да видя каква ми е приготвил. До вратата имаше меко легло, шкаф, бюро и на него чисто нов лаптоп. Срещу леглото имаше гардероб с дупка в него, а там - нова плазма. Уау, страхотна изненада. На земята имаше кашонче с всичките ми джунджурии. Там открих албуми на любимите си групи, някоя друга книга, снимки с приятелите, плакати. Набързо облепих стените с постерите и си пуснах любимата музика. Сложих си снимките и подредих останалите вещи. Взех си китарата и седнах на леглото. Засвирих любимата си мелодия в такт с песента..

Да се изтрие.

Да се изтрие.

Един ясен ден. Пердетата бяха дръпнати до край и през прозореца навлизаше светлина. Къщата беше празна. Нямаше какво да правя, затова си бях пуснал музика на мах и свирех с китарата си. По едно време чух някакъв звук от вън. Намалих си малко песента и се показах навън, но нищо не видях, затова се прибрах в стаята си. РЕших, че просто ми се е причуло. След малко звукът се повтори. Вдигнах глава и видях на стъклото си някаква човешка физиономия.

Веднага грабнах дезедоранта, който седеше на шкафа до мен и се затичах към прозореца. Човека ми се усмихна, но аз го бях помислил за крадец, затова го напръсках в лицето. Той изохка, хвана се за лицето и тупна на земята. Побягнах надолу, минах през кухнята, за да взема шише с вода и излязох на двора. Там лежеше неподвижно някакво младо момче. Едва ли е умрял, не беше паднал от много високо. Клекнах до него и му излях водата. Леко се посъвзе, аз го изправих, застанах под него като опора и го пренесох в къщата. Настаних го на дивана в хола и му донесох сок. Той продължаваше да лежи.

След малко се посъвзе, надигна се и се огледа. Първо му се извиних за станалото, а после му се и представих.
-Съжалявам много, не исках да те нараня.
-Няма нищо - измрънка непознатия.
-Аз съм Алекс, искаш ли нещо за хапване. Добре ли си, да повикам ли лекар?

Видимо бях разтревожен.