Изтегли късметче
Similar topics
Top posters
Вени (1304) | ||||
Dark_Red_Rose (1288) | ||||
Krisi (521) | ||||
Renny717 (514) | ||||
Tami (482) | ||||
Stacey:) (478) | ||||
Smile (231) | ||||
DeadReaper (224) | ||||
elinora97 (153) | ||||
tali (113) |
Latest topics
Земята
Времето
Къщата на Алекс
3 posters
Страница 1 от 1
Къщата на Алекс
Преместихме се със семейството си в новия град по желание на татко. Той получи ново звукозаписно студио и щеше да му е по-удобно ако живеехме тук. Вуйчо ми ни предостъпи къщата си за три години, докато той пътуваше из Австралия.
Бяхме виждали новия си дом само на снимка, но на живо определено беше различно. Седяхме втрещени: аз - Алекс, баща ми - Матрин, майка ми - Ванеса и малката ми сестра - Силвия. В колата носехме два куфара и нейно величество китарата ми!
Приближихме къщата, а мама остана на двора, за да го разгледа. Татко отключи вратата и тримата влязохме вътре. Стаите бяха празни, мебелите още не бяха дошли. Разгледах набързо, но не ме впечатли излязох.
Заварих мама да се любува на едно цвете, което според думите и било изключително рядко. Тя беше маниак на тема цветя, нормално, като всяка жена. Казах и, че ще се разтъпча малко и тя се съгласи.
Застанах до колата и се обърнах към новия ни дом. Къщата беше нова и доста запазена. Червеникава на цвят, или може би това е от залеза. Имаше бяла ограда, но сто процента татко щеше да ме накара да я пребоядисам. Дворът беше голям, имаше място за всички растения на мама. В дъното растеше голямо дърво. Стигаше почти до острия червен покрив и пазеше дебела сянка. Перфектно беше за къщичка, която възнамерявах да си построя.
Нямах тъпрение да дойдат мебелите, че да подредя стаята си по свой вкус. Докато чаках бавно закрачих надолу по улицата.
_______________________________________________________________________
Разходих се малко и се прибирах. Мебелите ни са пристигнали, защото видях камиона пред нас. Влязох в отворената къща и ме посрещна сестра ми със закачлива усмивка. Каза ми, че вече са разпределили стаите и тя взема най-голямата. Моята е в края на коридота, а тази на мама и татко - меджу нас.
Качих се горе, за да разгледам стаите. Негодувах, че пак малката напаст е получила най-доброто.
Първо влязох, в тази на хлапето. Тя беше най-близо до стълбите. Наистина беше огромна! Беше боядисана в розово, с розови перденца, стени, завивки, мебели. Играчките и вече бяха разхвърляни. Имаше си и баня в стаята! Тя също беше голяма и лъскава. По средата беше поставена вана, почти пълна до горе с гореща вода.
Сестра ми ме изрита от стаята, затова реших да погледна как е положението при родителите ми.
_______________________________________________________________________
Отидох в стаята на нашите. Беше боядисана в жълто. Посредата имаше голямо двойно легло. Отстрани седяха нощните шкафчета с лампи върху тях. Гардероба седеше в дъното, но беше празен. В тази стая нямаше баня.
Излизах и се блъснах в татко. Питах го защо Силвия е получила най-хубавата стая, а той ми отвърна, че ще се реваншира с изненада, която вече седи в стаята ми.
Затичах се натам. Нямах търпение да видя каква ми е приготвил. До вратата имаше меко легло, шкаф, бюро и на него чисто нов лаптоп. Срещу леглото имаше гардероб с дупка в него, а там - нова плазма. Уау, страхотна изненада. На земята имаше кашонче с всичките ми джунджурии. Там открих албуми на любимите си групи, някоя друга книга, снимки с приятелите, плакати. Набързо облепих стените с постерите и си пуснах любимата музика. Сложих си снимките и подредих останалите вещи. Взех си китарата и седнах на леглото. Засвирих любимата си мелодия в такт с песента..
Бяхме виждали новия си дом само на снимка, но на живо определено беше различно. Седяхме втрещени: аз - Алекс, баща ми - Матрин, майка ми - Ванеса и малката ми сестра - Силвия. В колата носехме два куфара и нейно величество китарата ми!
Приближихме къщата, а мама остана на двора, за да го разгледа. Татко отключи вратата и тримата влязохме вътре. Стаите бяха празни, мебелите още не бяха дошли. Разгледах набързо, но не ме впечатли излязох.
Заварих мама да се любува на едно цвете, което според думите и било изключително рядко. Тя беше маниак на тема цветя, нормално, като всяка жена. Казах и, че ще се разтъпча малко и тя се съгласи.
Застанах до колата и се обърнах към новия ни дом. Къщата беше нова и доста запазена. Червеникава на цвят, или може би това е от залеза. Имаше бяла ограда, но сто процента татко щеше да ме накара да я пребоядисам. Дворът беше голям, имаше място за всички растения на мама. В дъното растеше голямо дърво. Стигаше почти до острия червен покрив и пазеше дебела сянка. Перфектно беше за къщичка, която възнамерявах да си построя.
Нямах тъпрение да дойдат мебелите, че да подредя стаята си по свой вкус. Докато чаках бавно закрачих надолу по улицата.
_______________________________________________________________________
Разходих се малко и се прибирах. Мебелите ни са пристигнали, защото видях камиона пред нас. Влязох в отворената къща и ме посрещна сестра ми със закачлива усмивка. Каза ми, че вече са разпределили стаите и тя взема най-голямата. Моята е в края на коридота, а тази на мама и татко - меджу нас.
Качих се горе, за да разгледам стаите. Негодувах, че пак малката напаст е получила най-доброто.
Първо влязох, в тази на хлапето. Тя беше най-близо до стълбите. Наистина беше огромна! Беше боядисана в розово, с розови перденца, стени, завивки, мебели. Играчките и вече бяха разхвърляни. Имаше си и баня в стаята! Тя също беше голяма и лъскава. По средата беше поставена вана, почти пълна до горе с гореща вода.
Сестра ми ме изрита от стаята, затова реших да погледна как е положението при родителите ми.
_______________________________________________________________________
Отидох в стаята на нашите. Беше боядисана в жълто. Посредата имаше голямо двойно легло. Отстрани седяха нощните шкафчета с лампи върху тях. Гардероба седеше в дъното, но беше празен. В тази стая нямаше баня.
Излизах и се блъснах в татко. Питах го защо Силвия е получила най-хубавата стая, а той ми отвърна, че ще се реваншира с изненада, която вече седи в стаята ми.
Затичах се натам. Нямах търпение да видя каква ми е приготвил. До вратата имаше меко легло, шкаф, бюро и на него чисто нов лаптоп. Срещу леглото имаше гардероб с дупка в него, а там - нова плазма. Уау, страхотна изненада. На земята имаше кашонче с всичките ми джунджурии. Там открих албуми на любимите си групи, някоя друга книга, снимки с приятелите, плакати. Набързо облепих стените с постерите и си пуснах любимата музика. Сложих си снимките и подредих останалите вещи. Взех си китарата и седнах на леглото. Засвирих любимата си мелодия в такт с песента..
Последната промяна е направена от Smile на Чет Юли 29, 2010 11:38 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Re: Къщата на Алекс
Да се изтрие.
Последната промяна е направена от Smile на Сря Авг 04, 2010 9:52 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Re: Къщата на Алекс
Да се изтрие.
Последната промяна е направена от Smile на Сря Авг 04, 2010 9:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Re: Къщата на Алекс
Докато препрочитах "Основи на отварите", отдалеч се чу звук, който ми се стори странно познат. Пoмислих си, че не е нещо важно и го игнорирах. Но след няколко секунди нещо ме привлече. Запътих се в посоката, от където идваше този звук. И все пак не беше просто звук, а някаква мелодия. След като вървях около 10-15 минути разбрах от къде идва тази музика. На края на града в една от къщите в близост може би от втори етаж. Най-после се сетих каква беше тази музика. Това беше една от любимите ми песни, на някоя от групите които слушах. Да звънна на врата и да попитам дали може да се кача до горе за малко ми се стори малко глупаво. Реших, че най-лесния начин да се кача горе е по близкото дебело дърво. Видях в стаята едно момче, което изглеждаше мило и свиреше на китара. Стаята изглеждаше голяма и светла. Почуках на прозореца, а момчето взе че нещо се уплаши. Че като ме напръска с нещо, че като нищо не виждах, мился че паднах.
DeadReaper- Ентусиаст
- Брой мнения : 224
Дата на регистриране : 04.08.2010
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Къщата на Алекс
Един ясен ден. Пердетата бяха дръпнати до край и през прозореца навлизаше светлина. Къщата беше празна. Нямаше какво да правя, затова си бях пуснал музика на мах и свирех с китарата си. По едно време чух някакъв звук от вън. Намалих си малко песента и се показах навън, но нищо не видях, затова се прибрах в стаята си. РЕших, че просто ми се е причуло. След малко звукът се повтори. Вдигнах глава и видях на стъклото си някаква човешка физиономия.
Веднага грабнах дезедоранта, който седеше на шкафа до мен и се затичах към прозореца. Човека ми се усмихна, но аз го бях помислил за крадец, затова го напръсках в лицето. Той изохка, хвана се за лицето и тупна на земята. Побягнах надолу, минах през кухнята, за да взема шише с вода и излязох на двора. Там лежеше неподвижно някакво младо момче. Едва ли е умрял, не беше паднал от много високо. Клекнах до него и му излях водата. Леко се посъвзе, аз го изправих, застанах под него като опора и го пренесох в къщата. Настаних го на дивана в хола и му донесох сок. Той продължаваше да лежи.
След малко се посъвзе, надигна се и се огледа. Първо му се извиних за станалото, а после му се и представих.
-Съжалявам много, не исках да те нараня.
-Няма нищо - измрънка непознатия.
-Аз съм Алекс, искаш ли нещо за хапване. Добре ли си, да повикам ли лекар?
Видимо бях разтревожен.
Веднага грабнах дезедоранта, който седеше на шкафа до мен и се затичах към прозореца. Човека ми се усмихна, но аз го бях помислил за крадец, затова го напръсках в лицето. Той изохка, хвана се за лицето и тупна на земята. Побягнах надолу, минах през кухнята, за да взема шише с вода и излязох на двора. Там лежеше неподвижно някакво младо момче. Едва ли е умрял, не беше паднал от много високо. Клекнах до него и му излях водата. Леко се посъвзе, аз го изправих, застанах под него като опора и го пренесох в къщата. Настаних го на дивана в хола и му донесох сок. Той продължаваше да лежи.
След малко се посъвзе, надигна се и се огледа. Първо му се извиних за станалото, а после му се и представих.
-Съжалявам много, не исках да те нараня.
-Няма нищо - измрънка непознатия.
-Аз съм Алекс, искаш ли нещо за хапване. Добре ли си, да повикам ли лекар?
Видимо бях разтревожен.
Re: Къщата на Алекс
Не знам колко време мина, но сякаш бяха минути. Навън все още беше светло. За момент ми беше все още черно пред очите, но след малко се поповдигнах. Огледах се и видях отново приятното момче с китарата. Явно бях у тях, на дивана им. Момчето ми се извини за случилото се. Отвърнах, че няма проблем. Изглежда беше се разтревожило, едва ли беше очаквало да падна от горе. То ми се представи.
- Аз съм Тути, приятно ми е и на мен. Нищо ми няма, спокойно.
Момчето явно се посупокои.Стаята беше просторна с една цяла нарисувана стена. Зад гърба ми се намираше маса със столове за четерима души. Срещу дивана се намираше един голям телевизор. Както винаги не ми хареса. Никога няма да мога да ги разбера тези хора
- Кой е рисувал тази стена? Много е хубава - попитах аз.
- Аз я нарисувах. - отвърна Алекс.
След кратко мълчание го попитах:
- Можеш ли да ми кажеш къде съм ? И ако не е проблем колко е часът, че нямам часовник. Трябва да си взема най-после.
- Аз съм Тути, приятно ми е и на мен. Нищо ми няма, спокойно.
Момчето явно се посупокои.Стаята беше просторна с една цяла нарисувана стена. Зад гърба ми се намираше маса със столове за четерима души. Срещу дивана се намираше един голям телевизор. Както винаги не ми хареса. Никога няма да мога да ги разбера тези хора
- Кой е рисувал тази стена? Много е хубава - попитах аз.
- Аз я нарисувах. - отвърна Алекс.
След кратко мълчание го попитах:
- Можеш ли да ми кажеш къде съм ? И ако не е проблем колко е часът, че нямам часовник. Трябва да си взема най-после.
DeadReaper- Ентусиаст
- Брой мнения : 224
Дата на регистриране : 04.08.2010
Информация за РПГ
Име:
Земя и титла на героя:
Други герои:
Re: Къщата на Алекс
Хм, Тути. Не бях чувал подобно име преди. Успокоих се, защото беше видимо добре. Огледа се и каза, че стените му харесват. Зарадвах се, все пак аз ги бях рисувал. После ме попита къде е и колко е часа.
-Към 3 след обед е, скоро нашите требва да се приберат от работа и сестра ми от парка. У нас си, както виждаш. - засмях се.
-Мда, уютно е тук.
-Радвам се, че ти харесва. Искаш ли да се качим в стаята ми? Впрочем, защо се покатери на дървото?
-Чух любимата си песен и реших да видя откъде идва тя.
-Хъх, вече разбра. - пак се засмяхме.
-Би било чудесно, но трябва да се прибирам, а и няма да е удобно, ще стане пренаселено тук.
-Не се притеснявай, къщата е голяма, има място за всички.
-Не, наистина е по-добре да тръгна. Ще се видим друг път.
-Супер, но използвай вратата. - пак се засмяхме.
Станахме и тръгнах към вратата, за да изпратя госта си.
-Между другото, живея в онази къща. - и ми посочи една постройка на отсрещната улица, 2 сгради по-надясно. - когато си свободен можеш да се отбиеш.
-С удоволствие. - усмихнах се аз. - ти също си добре дошъл. Гледай само да няма повече инциденти.
Изпратих новия си приятел и се качих в стаята си. Отново засвирих, но намалих музиката си. Току виж някой пак се покатери и ме изненада.
:haha:
-Към 3 след обед е, скоро нашите требва да се приберат от работа и сестра ми от парка. У нас си, както виждаш. - засмях се.
-Мда, уютно е тук.
-Радвам се, че ти харесва. Искаш ли да се качим в стаята ми? Впрочем, защо се покатери на дървото?
-Чух любимата си песен и реших да видя откъде идва тя.
-Хъх, вече разбра. - пак се засмяхме.
-Би било чудесно, но трябва да се прибирам, а и няма да е удобно, ще стане пренаселено тук.
-Не се притеснявай, къщата е голяма, има място за всички.
-Не, наистина е по-добре да тръгна. Ще се видим друг път.
-Супер, но използвай вратата. - пак се засмяхме.
Станахме и тръгнах към вратата, за да изпратя госта си.
-Между другото, живея в онази къща. - и ми посочи една постройка на отсрещната улица, 2 сгради по-надясно. - когато си свободен можеш да се отбиеш.
-С удоволствие. - усмихнах се аз. - ти също си добре дошъл. Гледай само да няма повече инциденти.
Изпратих новия си приятел и се качих в стаята си. Отново засвирих, но намалих музиката си. Току виж някой пак се покатери и ме изненада.
:haha:
Re: Къщата на Алекс
Един ден, рано сутрин, се събудих с мисълта за една хубава тренировка. Станах, облякох се и излязох да побягам малко навън, на въздух.
- М-м-м. Сигурно е това. - Казах си аз след като пристигнах - Добре изглежда къщичката. Нямам думи. Сега да проверим кой е вкъщи.
- Дзън-дзън! - позвъних на вратата.
След петминутно чакане, най-после някой се показа на вратата.
- Брей, наистина е бил неговия адрес. - мислех си аз.
- Здравей! Нещо май те събудих. Извинявай. Просто минавах и предния път като беше у нас на тръгване ти май изпусна това листче. Видях адреса и реших да го проверя. Наистина е бил твоят.
- Здравей. Мда, събуди ме. Няма нищо, то и без това трябва да ставам. - отвърна Алекс - Ти анкъде си тръгнал толкова рано?
- Ами обикновенно сутрин отивам да побягам за тренировка на мускулите. Рано-рано към 6:30 часът. Бягам край реката, минавам 2-3 пъти през парка.
- М-м-м. Сигурно е това. - Казах си аз след като пристигнах - Добре изглежда къщичката. Нямам думи. Сега да проверим кой е вкъщи.
- Дзън-дзън! - позвъних на вратата.
След петминутно чакане, най-после някой се показа на вратата.
- Брей, наистина е бил неговия адрес. - мислех си аз.
- Здравей! Нещо май те събудих. Извинявай. Просто минавах и предния път като беше у нас на тръгване ти май изпусна това листче. Видях адреса и реших да го проверя. Наистина е бил твоят.
- Здравей. Мда, събуди ме. Няма нищо, то и без това трябва да ставам. - отвърна Алекс - Ти анкъде си тръгнал толкова рано?
- Ами обикновенно сутрин отивам да побягам за тренировка на мускулите. Рано-рано към 6:30 часът. Бягам край реката, минавам 2-3 пъти през парка.
Dark_Red_Rose- Moderator
- Брой мнения : 1288
Дата на регистриране : 28.07.2010
Години : 33
Местожителство : Сливен
Информация за РПГ
Име: Сауфе, на кратко Сю
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Хейсо, Мияе и Тиржу - елфи от обкръжението на Сю.
Re: Къщата на Алекс
Снощи си легнах рано, но трудно заспах. Притесняваше ме онова момче, чудих се дали наистина е добре. По едно време броях звездите, после овце, накрая седнах и засвирих на китарата. Почти се съмваше, а още не бях заспал. Не усетих кога съм се унесал в сладка дрямка.
На вратата се звънна. Помислих си, че сестрата ще отвори, но явно бях сам вкъщи. Домързя ме да стана, затова се завих през глава и се помъчих да заспя. Звъненето се повтори, потрети. Реших, че е крайно време да стана и да видя кой е тоя нахалник. Излязох от стаята си и тргнах по стълбите надолу. На няколко пъти се подхлъзвах и повличах надолу. Не се нараних, дори слязох по-бързо.
Минах първо през кухнята и си взех чаша вода. Това е първото нещо, което правя като стана. След това се отпратих към вратата.
Показах се, а навън седеше момчето с розите. Той ми се извини за ранното събуждане, защото бях видимо сънен.
-Здравей. - поздравих му се аз и сложих фалшивата усмивка на лицето си. Излъгах го, че е ми е време за ставане, всъщност ставам доста по-късно, но се направих на любезен. - Накъде си тръгнал по това време?
-Бягам из парка за здраве. Днес малко позакъснях, обикновенно ходя към 6:30.
-Уау, ама ти сериозно си побъркан! - изгледах го с тъпа заспала, но все пак учудена физиономия.
-Искаш ли да дойдеш, да ми правиш компания?
-Ахахах - засмях се, - не си падам по подобни тренировки. Предпочитам да карам колело или борд, бягането не ми е стихия.
-Ами ако искаш си вземи колело, аз ще бягам до теб.
-Сутрин си имам ритуали, които не пренебрегвам. Ще ми трябват поне 2 часа, за да се приготвя, а не обичам да ме чака някой. Може би друг път, но гледай да ме предупредиш от предишния ден.
-Ок, аз отивам да си добягам. На връщане може пак да мина, ако нямаш нищо против.
-Супер, ще те чакам. - пак му се усмихнах и му тряснах вратата под носа.
Истината е, че нямам никакви ритуали, просто се върнах в леглото и заспах. Тоя сериозно беше луд. Да ме буди в 7, за да бягам с него?! Ха, ха, в някой друг живот!
На вратата се звънна. Помислих си, че сестрата ще отвори, но явно бях сам вкъщи. Домързя ме да стана, затова се завих през глава и се помъчих да заспя. Звъненето се повтори, потрети. Реших, че е крайно време да стана и да видя кой е тоя нахалник. Излязох от стаята си и тргнах по стълбите надолу. На няколко пъти се подхлъзвах и повличах надолу. Не се нараних, дори слязох по-бързо.
Минах първо през кухнята и си взех чаша вода. Това е първото нещо, което правя като стана. След това се отпратих към вратата.
Показах се, а навън седеше момчето с розите. Той ми се извини за ранното събуждане, защото бях видимо сънен.
-Здравей. - поздравих му се аз и сложих фалшивата усмивка на лицето си. Излъгах го, че е ми е време за ставане, всъщност ставам доста по-късно, но се направих на любезен. - Накъде си тръгнал по това време?
-Бягам из парка за здраве. Днес малко позакъснях, обикновенно ходя към 6:30.
-Уау, ама ти сериозно си побъркан! - изгледах го с тъпа заспала, но все пак учудена физиономия.
-Искаш ли да дойдеш, да ми правиш компания?
-Ахахах - засмях се, - не си падам по подобни тренировки. Предпочитам да карам колело или борд, бягането не ми е стихия.
-Ами ако искаш си вземи колело, аз ще бягам до теб.
-Сутрин си имам ритуали, които не пренебрегвам. Ще ми трябват поне 2 часа, за да се приготвя, а не обичам да ме чака някой. Може би друг път, но гледай да ме предупредиш от предишния ден.
-Ок, аз отивам да си добягам. На връщане може пак да мина, ако нямаш нищо против.
-Супер, ще те чакам. - пак му се усмихнах и му тряснах вратата под носа.
Истината е, че нямам никакви ритуали, просто се върнах в леглото и заспах. Тоя сериозно беше луд. Да ме буди в 7, за да бягам с него?! Ха, ха, в някой друг живот!
Re: Къщата на Алекс
След като ме помисли за луд, то и аз сигурно така щях да реагирам, ако не ми беше навик ранното, сутрешно бягане. Реших да го поканя да побягаме заедно.
- Искаш ли да дойдеш,да ми правиш компания?
- Ахахах. Не си падам по подобни тренировки - Разсъни се Алекс. - Предпочитам да карам колело или борд,бягането не ми е стихия.
- Ами можеш да си вземеш колелото и аз да бягам след теб? - предложих аз, но на него явно доста му се спеше.
- Сутрин имам няколко ритуала да извърша, които могат да отнемат около два часа. - намери си предлог да ми откаже.
- Може и да мина на връщане. - казах му аз. - Ако нямаш нищо напротив.
- Супер ще те чакам. - отвърна той, но си му личеше че май нема да ме дочака.
Продължих си сутрешното бягане, като отново останах сам-самичък.
- Искаш ли да дойдеш,да ми правиш компания?
- Ахахах. Не си падам по подобни тренировки - Разсъни се Алекс. - Предпочитам да карам колело или борд,бягането не ми е стихия.
- Ами можеш да си вземеш колелото и аз да бягам след теб? - предложих аз, но на него явно доста му се спеше.
- Сутрин имам няколко ритуала да извърша, които могат да отнемат около два часа. - намери си предлог да ми откаже.
- Може и да мина на връщане. - казах му аз. - Ако нямаш нищо напротив.
- Супер ще те чакам. - отвърна той, но си му личеше че май нема да ме дочака.
Продължих си сутрешното бягане, като отново останах сам-самичък.
Dark_Red_Rose- Moderator
- Брой мнения : 1288
Дата на регистриране : 28.07.2010
Години : 33
Местожителство : Сливен
Информация за РПГ
Име: Сауфе, на кратко Сю
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Хейсо, Мияе и Тиржу - елфи от обкръжението на Сю.
Re: Къщата на Алекс
След няколко часа някакво птиче кацна на прозореца ми и почна да чурулика. Явно днес всички бяха твърдо решени да не ме оставят да се наспя. Ами станах, нямах друг избор. Не исках да го гоня, защото песента му ми харесваше. Слязох до кухнята и взех филия хляб. Качих се отново горе и я натроших. Пилето излетя, но след това се върна и си изяде всичко. Продължи да ме радва с мелодията си.
Върнах се обратно в леглото, но не успях да заспя. Отидох в банята, облякох си чисти дрехи и слязох долу, за да си направя закуска.
След това излязох в двора и се опънах под дебелата сянка на старото дърво. Покрай мен мина Георги, бягайки. Аз му извиках и той се спря.
-Хей, Герги, как беше бягането?
-Супер, страшно изморително.
-Сядай на сянка. Да ти донеса ли вода?
-Моля те, цяла кладенец да изпия пак няма да ми стигне.
Изтичах върте и донесох две чаши - едната с вода, а другата със сок от ананас за мен. Наложи се да отида и втори път, защото гостът ми беше доста жаден. Поприказвахме си малко. Предложих да отидем на гости при Тути, за да ги запозная. Герги се съгласи да го изненадаме, но по-късно. Трябвало да се прибере за обяд. Стана и си тръгна. Аз останах да лежа под дървото.
Имахме уговорка за 7 часа, после щяхме да отскочим до близкото заведение.
Върнах се обратно в леглото, но не успях да заспя. Отидох в банята, облякох си чисти дрехи и слязох долу, за да си направя закуска.
След това излязох в двора и се опънах под дебелата сянка на старото дърво. Покрай мен мина Георги, бягайки. Аз му извиках и той се спря.
-Хей, Герги, как беше бягането?
-Супер, страшно изморително.
-Сядай на сянка. Да ти донеса ли вода?
-Моля те, цяла кладенец да изпия пак няма да ми стигне.
Изтичах върте и донесох две чаши - едната с вода, а другата със сок от ананас за мен. Наложи се да отида и втори път, защото гостът ми беше доста жаден. Поприказвахме си малко. Предложих да отидем на гости при Тути, за да ги запозная. Герги се съгласи да го изненадаме, но по-късно. Трябвало да се прибере за обяд. Стана и си тръгна. Аз останах да лежа под дървото.
Имахме уговорка за 7 часа, после щяхме да отскочим до близкото заведение.
Re: Къщата на Алекс
Реших и на връщане да мина, защото бях казал на Алекс, че ще се върна и той ми обеща да ме чака.
Минавайки покрай неговата къща, някой ме извика по име. Обърнах се но не видях никой край мен. Чак тогава се загледах и го видях легнал под близкото дърво.
- Здравей! Как беше бягането? - попита ме момчето.
- Изморително. Много изморително. - потейки се, му отговорих.
- Сядай на сянка. Искаш ли вода? - Алекс ме попита загрижено.
- Може. Но май и цял кладенец да ми донесеш пак няма да ми стигне. - смеейки се казах.
Той отиде у тях и донесе една чаша вода, която изпих на един дъх. Поприказвахме си малко за приятелите и той ми каза че вече се е запознал с няколко и може да ме запознае с тях.
- Вчера докато слушах музика забелязах ено момче качено на нашето дърво и гледа през прозореца ми. Попитах го какво прави там горе и той ми отговори че чул любимата си музика и решил да види от къде идва. - сподели ми Алекс. - Можем да отидем някой път да ви запознаем.
- Да! Ще бъде страхотно. - зарадвах се аз - Мисля да го изненадаме някой път, но няма да е сега. Трябва да се прибирам да се изкъпя и да обядвам.
Може някъде към седем да се срещнем и да му отидем на гости.
- ОК! Става тъкмо и аз за тогава си мислех. - каза ми Алекс
- Супер значи, в седем тук. Нали?
- Да, екстра е.
- Добре. Чао до после!
- До после.
Сбогувахме се набързо и всеки се прибра по задачите.
Минавайки покрай неговата къща, някой ме извика по име. Обърнах се но не видях никой край мен. Чак тогава се загледах и го видях легнал под близкото дърво.
- Здравей! Как беше бягането? - попита ме момчето.
- Изморително. Много изморително. - потейки се, му отговорих.
- Сядай на сянка. Искаш ли вода? - Алекс ме попита загрижено.
- Може. Но май и цял кладенец да ми донесеш пак няма да ми стигне. - смеейки се казах.
Той отиде у тях и донесе една чаша вода, която изпих на един дъх. Поприказвахме си малко за приятелите и той ми каза че вече се е запознал с няколко и може да ме запознае с тях.
- Вчера докато слушах музика забелязах ено момче качено на нашето дърво и гледа през прозореца ми. Попитах го какво прави там горе и той ми отговори че чул любимата си музика и решил да види от къде идва. - сподели ми Алекс. - Можем да отидем някой път да ви запознаем.
- Да! Ще бъде страхотно. - зарадвах се аз - Мисля да го изненадаме някой път, но няма да е сега. Трябва да се прибирам да се изкъпя и да обядвам.
Може някъде към седем да се срещнем и да му отидем на гости.
- ОК! Става тъкмо и аз за тогава си мислех. - каза ми Алекс
- Супер значи, в седем тук. Нали?
- Да, екстра е.
- Добре. Чао до после!
- До после.
Сбогувахме се набързо и всеки се прибра по задачите.
Dark_Red_Rose- Moderator
- Брой мнения : 1288
Дата на регистриране : 28.07.2010
Години : 33
Местожителство : Сливен
Информация за РПГ
Име: Сауфе, на кратко Сю
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Хейсо, Мияе и Тиржу - елфи от обкръжението на Сю.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji